Клуб на самотния родител, отглеждащ сам децата си - да се преброим и опознаем! - Тема 11

  • 6 169
  • 107
# 90
Аз пък наскоро изплаших някого когото имахме взаимна симпатия, с паника и тревожност, и сега търся да ходя на психотерапия 😀
Много зле е положението. Тежък пост травматичен синдром съм развила и се оказа, че май трябва да потърся помощ.... та така
Аз понеже и от 5 години съм в "режим на оцеляване" и нещата тъкмо започнаха да се подреждат и аз започнах да откачам
Някоя друга мама да е имала този проблем?
Виж целия пост
# 91
Различно е при развод и при летална загуба.
Потърси помощ ако го чувстваш.
Виж целия пост
# 92
Съгласна съм че е различно при развод и загуба на партньора. Обаче с две ръце препоръчвам психотерапия, но не с лекарства току с разговори и методи които да ти препоръча психотерапевт. Казвам го зъщото съм минала и аз през психотерапия, докато повечето психолози ми преписваха хапчета които не помагаха или само временно, преоткрих себе си и цялаостно се оправих само със правилна психотерапия чрез разговори и различни методи от последната психотерапевтка която открих.

Аз се разведох след много години контрол и манипулации във брака. И това наистина остави дълбоки следи в мен, не сега съм вече подобре.
Виж целия пост
# 93
Да, не съм разбрала. Запази спокойствие. Това са формалности. Важното е отношенията с детето и самото дете.

Кое точно е формалност ?

Адвокат съм, имам три деца, не съм девойка, та с ръка на сърцето заявявам, че:

Не е формалност времето.
Не е формалност финансовата страната.
Не е формалност несигурността, когато е ясно, че издръжка не се дължи, нито е ясно откога и докога детето къде ще бъде.
Не е формалност, че единият от родителите не знае, има ли време за почивка ( дори ден да е), за да възстанови силите си - физически и емоционални.
Става дума за грижа за дете ( до 18 год. възраст, според БГ закони), което прави родителя, с когото живее детето, зает.

Т.н. "споделено" родителство по едностранно решение на съда е абдикиране на държавата от задълженията и, както и безкраен повод за разходки в чужбина на неколцина активисти от НПО-та.

Ако родителите бяха в хармонични отношения по повод на детето, нямаше да имат нужда от съд , за да уредят отношенията си. Вече все по-често те не са съпрузи.  Щяха да се уговарят устно или с писмено споразумение по чл.127,  ал.1 от СК, само одобрено от съда.
Виж целия пост
# 94
Не можеш да накараш никого да бъде родител насила. Можеш (и трябва) обаче да се опиташ максимално да щадиш психиката на детето си. Моето изказване не помня от какъв контекст е извадено.
Виж целия пост
# 95
Ох и аз да се оплача. Две години откакто сме се развели, нз дали съм споделяла,  но не ми се търси да проверявам,  аз още се виждам с бившия- имаме 3 деца.  Под виждам имам предвид,  че правим секс. Не мога да изляза от този емоционален капан. А знам, че и заедно няма как да сме, защото той ще си е същия. Но не мога да си представя да съм с друг мъж,  а аз поисках развод,  но досега ме е яд, че той не се бори за нас, просто се съгласи. Но...тя нашата история е 10 години тръгване и връщане от негова страна.
Иначе и аз имам син, който баща му не е виждал никога. Баща ми си даде името, та той мъжката фигура я имаше в лицето на баща ми.  После като беше на 7 се запознах с бившия и той постепенно започна да му вика тате,  никой не го и карал. Имаха много силна връзка,  но като стана на ок.14 синът ми започна да се отдръпва от него, защото виждаше как ме тормози психически, а и просто нямаха обща тема на разговор. Сега бившият не поглежда момчето , болно ми е, но...не му е баща в крайна сметка,  а на синът ми не му пука вече за него.
Виж целия пост
# 96
И правиш секс с него?
Не те обвинявам, но преосмисли приоритетите си.
Виж целия пост
# 97
Рени, удължаваш си агонията и неприятностите. Не знам защо. Според мен щом веднъж си се измъкнала, пътят е само напред. А ти с това връщане назад сама си вредиш. Дано ти размине!
Виж целия пост
# 98
Рени, наистина си в капан, но имаш силата да се измъкнеш. Тя е в теб.

Скоро не съм писала в темата. Като се е раздвижила, ще дам актуална ситуация при нас. Не помня дали съм го писала това.
Дъщеря ми вече е на 12 г. С баща ѝ се разделихме когато тя беше на 1 месец. Без брак сме, и съд не сме минавали. Никога не съм го спирала да я вижда. Дори я водех при него ваканциите  ( той живее в друг град). Но неговият интерес към нея траеше докато ѝ се порадва час-два. Тя страдаше. Опитвах да балансирам отношенията им, но детето си е трупало вътре впечатления.
 Вече е голяма и отказва да го вижда, да говори с него, да му пише във Вайбър. Сега той страда, аз му съчувствам, но насила не мога да я накарам да общува с него. Опитвам да го реабилитирам в нейните очи, намирайки обяснение за дадени постъпки, но тя ме контрира с " мисля, че той просто е лош човек".
Истината е, че той ме тормозеше психически и затова си отидох ( тя не знае). Нямам очи да ѝ кажа "добър е". Но и не мога да говоря против него пред нея. Обяснявам, че родителите не си избираме, но какъвто и да е, я обича и иска да е до нея.
Повече не знам дали мога да направя.
Виж целия пост
# 99
Бащата, ако иска, ще намери път към детето. Няма нужда да строиш мостове ти самата. Достатъчно е, че не говориш против него.
Виж целия пост
# 100
Така си е. Ето, моят син от една седмица е при баща си. А аз продължавам да не общувам с него. За 4 години съм го виждала веднъж.
Виж целия пост
# 101
А при мен положението е такова, че екс мъжът си има приятелка и е споделил на детето, че трябвало да дели времето си между него и приятелката си и не му оставало време да се вижда с детето. Много се радвам, че си има приятелка, за да не се занимава с нас и да не ни тормози. В същото време детето страда. Все още не е била при него за повече от 1 нощ. Не знам какво е това цяла седмица време само за мен, но се Моля все някога да ми се случи.
От развода насам не съм излизала по срещи, определено ми липсват разговори с мъже, извън работата. Загледах се по "вкусни запознанства" и се чудя дали би ми допаднало нещо такова. Дали сте пробвали?
Виж целия пост
# 102
А при мен положението е такова, че екс мъжът си има приятелка и е споделил на детето, че трябвало да дели времето си между него и приятелката си и не му оставало време да се вижда с детето. Много се радвам, че си има приятелка, за да не се занимава с нас и да не ни тормози. В същото време детето страда. Все още не е била при него за повече от 1 нощ. Не знам какво е това цяла седмица време само за мен, но се Моля все някога да ми се случи.
От развода насам не съм излизала по срещи, определено ми липсват разговори с мъже, извън работата. Загледах се по "вкусни запознанства" и се чудя дали би ми допаднало нещо такова. Дали сте пробвали?
Как може да каже  на детето си ,че му е приоритет времето с приятелката пред времето с него.Сам настройва детето си срещу него.После идва един момент в който детето няма иска да го вижда и бащата ще започне да реве по разни групи,че майката го е настроила и всички ще го съжаляват и ще я обвиняват.
Но какво ли се очудвам,моят бивш живее на 40 минути път с кола и пак не намира време да дойде да си види детето(за сравнение аз пътувам в посока ,всеки ден по един час за да стигна до работа и после да се прибера и да си взема детето от детска градина).
 След развода съм ходила на една среща и в последствие човека се оказа женен ,добре ,че го хванах навреме и не се стигна до нищо и го разкарах веднага.
Бих се радвала да споделите кога,как и къде ги срещате тези мъже?Моят живот се върти около работата и детето ,нямам никакво време за срещи и комуникация,освен ако не е в социалните мрежи.
Виж целия пост
# 103
Така е, просто толкова му е акъла. Разказва на детето как водил приятелката си по ресторанти и и купувал цветя. Малката чак беше възмутена, че не го е виждала на мен да ми купува цветя, когато бяхме заедно.Добре, че децата са умни. Аз работя с много мъже на работа, но тези, които на мен ми харесват, са женени и не бих се занимавала с тях.
Мирена00-и моят живот е все покрай работата, детето и кученцето ни. Май преди малката да порасне не виждам кога ще мога да отделя време и за мъж, но определено ми липсва да си общувам с мъже.И аз бих искала да знам или ли майки от групата, които успяват да излизат на срещи и къде срещате тези свободни мъже?
 
Виж целия пост
# 104
Така е, просто толкова му е акъла. Разказва на детето как водил приятелката си по ресторанти и и купувал цветя. Малката чак беше възмутена, че не го е виждала на мен да ми купува цветя, когато бяхме заедно.Добре, че децата са умни. Аз работя с много мъже на работа, но тези, които на мен ми харесват, са женени и не бих се занимавала с тях.
Мирена00-и моят живот е все покрай работата, детето и кученцето ни. Май преди малката да порасне не виждам кога ще мога да отделя време и за мъж, но определено ми липсва да си общувам с мъже.И аз бих искала да знам или ли майки от групата, които успяват да излизат на срещи и къде срещате тези свободни мъже?
 
Като разказва пак е по-добре,отколкото да и купува подаръци и цветя и да кара детето да и ги подарява,защото моят бивш това прави.
За две години откакто сме разделени,аз купувам на Коледа и на рожденият му ден нещо малко и символично и детето му го подарява,но аз като майка нищо не съм получила за нито един празник.
В същото време тази година за 8-ми март и за рожденият ден на новата му любима, купил цветя и подарък и накарал детето да й ги подари.Обърнал се и казал,че тя била втората му майка.
На моята работа мъжете на моята възраст са семейни, а не семейните са на по 25-26 години.Та изключвам ги и двете групи.
Общо взето къде са тези необвързаните мъже,не знам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия