Номинации за най-голяма муня (тема 12)

Аз така мрънках наскоро че бутилката вода която беше студена, стана на чай преди да съм я изпила... Ами на какво да стане, като я държах в ръка?
Ръцете ми са по-топли от на повечето хора, хич не е трудно да стопля каквото държа. Заради това нещо бутилките ми за вода са все с едно като халка отгоре, да мога да нося водата без реално да ми е в ръката. Това ако се сетя за тази мярка, разбира се...

И аз влязох в серия, но се оправдавам с жегата, блокира ми мозъчните клетки. Лошото е, че заразих и мм.
Онзи ден трябваше да разпечатам един документ двустранно. Нагласих листа, пускам първа страница, не тръгва. Излиза ми някакво съобщение, прочитам го и продължавам да чакам. Натискам втори път, пак същото съобщение, пак го прочитам и чакам. След няколко минути забелязах, че не съм принтера с лаптопа. Включих кабела, тръгна. Завъртам да отпечатам втора страница, пускам и гледам, пак първа се отпечатва.
Хайде пак наново.
След това отивам до една лаборатория да си взема мамографските изследвания. "Добър ден, идвам за резултата от ЯМР." Казвам си имената и жената започва да рови една голяма камара с папки, прерови ги всичките, не ме намери. Пита ме дали съм сигурна, че ми е готов резултата, потвърдих. Втори път отметна всички папки, пак не ме откри и реши да провери в компютъра, за по-сигурно. По едно време възкликна: "ама вие сте били на мамографа, не на ЯМР".
Изчервих се, извиних се няколко пъти, взех си изследването и си тръгнах. В своя защита ще кажа, че преди няколко дни ми правиха и ЯМР, но на друго място. Човещинка е, обърках ги.

Снощи ме болеше рамото и мм предложи да ме намаже с обезболяващ гел. По едно време го виждам, че взема от нощното ми шкафче Цикатридина маз и изобщо не поглежда, защото е завъртян на обратно. "С това ли ще ме мажеш?", а той ме погледна в първия момент и не разбра защо му задавам този въпрос. Човекът си мислеше, че е взел дийп релиийф.

Жегите не действат добре на мозъчните клетки. Кучето ми има две купички, едната за вода другата за храна. Ще давам варено пилешко месо. И вместо в купичката за храна го пльосвам в купичката с водата. Такъв поглед ми хвърли милото ми кученце, че не е за разправяне.

Днес да не съм чула оплаквания, температурите са по-ниски поне с 10 градуса
Виждам също, че  жегите не са се отразили на мозъчните клетки на клетото куче и е забелязало мама муня какви ги върши...
Като се прочетих, се замислих, че няма начин днес до края на деня да не се представя подобаващо в темата,  то човек да не направи бележка (забелязала съм, че всеки път ми се връща). В този ход на мисли ми се припомня от съвестта една случка:
Допреди 5-6 години никога (или поне не помня) не ме е боляло гърло - всякакви причинители при мен въобще не се спираха там, а направо правех бронхити, трахео-бронхити и пневмонии, никакво гърло...
И гледам една вечер на заспиване една дразнеща ме реклама на някакво лекарство за гърло - ама в рекламата едни кактуси на фаринкса, едно чудо...казвам на глас "Ай ся, лигавщини, тия не знаят какво е болка!" Имайки предвид, че съм със счупен и разместен гръбначен прешлен и помня как съм си удряла главата в стената, само и само да надвия другата болка, от която чак разсъдък губиш в някои моменти, вярвам, че реакцията ми е разбираема.
Е да, ама през нощта се събуждам от болка в...гърлото - адска,  нетърпима (дори по моите критерии)! Втрещих се, за пръв път ми се случваше. И се сетих за рекламата и гласно изрекох "Оттеглям, оттеглям!" Че и се мъчих да си спомня на кое лекарство беше.
Та до довечера да не оттегля и горната си, макар и шеговита, забележка 

Аз пък много обичам студено и не ми пречи, но май прекалих. Без да се усетя, че съм яко болна от някакъв вирус, изядох половин кутия сладолед и се чудя после защо чак се давя от кашлица.

И аз обичам студено, не мога да понасям топла вода дори и през зимата, но лед вече не мога да ползвам в нищо или после ще си мълча - не ме боли гърлото, но и не мога да говоря. В някои случаи сигурно е за добро - мое и на околните 

Не ме възпират мен такива неща, като имам да си кажа нещо...
Малката мунка Натка откакто се помни, я пазеха от студено като дявол. Аз вярно че и често боледувах, ама според мен прекаляваха. Някъде 2ри клас бях, се взема решение че сливиците трябва да се махнат - аз често правех ангини и като цяло боледувах доста. Заявиха ми че още след операцията ми се полага сладолед, даже се препоръчвало! Сладолед, хора, това не е какво да е! Преди това бях под такава забрана от майка ми, че дори баба не смееше тайно да ми даде да си опитам, смятайте за какво иде реч.
Така де, отидох аз под ножа, клаха ме там и ме драха каквото имаше. Страшно си беше, тогава не го правеха това с пълна упойка, да не ви разказвам подробно че трябва после куршум да ви леят. И после се прибираме и си чакам аз сладоледа. Ден минава, два... сладолед за мен НЯМА!!! Аз, естествено, не бях в положение да им кажа на глас какво мисля за тази подлост но го преживях много тежко. Затова им пишех гневни бележки Представете си малко и омърлушено мунче, на което очите му святкат гневно и ходи след някого из къщи с едно листче и му го тика в ръцете и само дето не му метне и една плюнка вече... много пъти на ден И тогава не ми беше особено беден речникът, да ви кажа.
А майка ми муня какво мислите, че ми купи и ми даде ли? Тя и до ден днешен изпада в драма и чудо ако посегна пред нея към лед или сладолед, абе направо си ме налъгаха тогава едно хубаво, явно изобщо не са имали намерение даже. Разликата е само че сега мога да говоря, ако ме разбирате.
Ама муня си е, аз никога не съм се сдобивала с проблем от нещо студено. То и как да се, като никога не го допускаха, забраняваха ми защото тя така си беше наумила. И пак все болна бях де.
Представям си на днешно време с телефоните и прочие ако се случи такова нещо, даже няма да има нужда и от бележки на хартийка

Ожалих те искрено, Нат! Хем аз не обичам сладолед, не обичах и като дете - опитвах, ама не беше моето. Мама ми е казвала обаче, че дават (кому дават, кому - не ) винаги сладолед след вадене на сливици, за да се коагулират съдовете и се избегне евентуален кръвоизлив.

Ами и на мен така ми казаха че било хубаво, ама на - излъга ме голямата муня...
А съм убедена че е такава - аз като малка дори и възможност не съм имала да пробвам дали наистина би ми станало нещо ако хапна или пийна нещо студено. Никой не знае и до ден днешен.
Тя е учителка с толкова стаж че ей сега вече ще се пенсионира, при тях проблеми с гърлото и с гласа са си професионално заболяване. Но не, студеното я разболява, ако не знаете.

natka, и за мен нямаше сладолед, след като ми остъргаха третата сливица. Ни сладолед, ни кòла. Много лъжливо това поколение родители. 😀

Ама на мен не само третата ми заклаха ами и първата, и втората... абе кървава история беше Не съм им го простила още, изобщо не ми дреме дали нарочно са ме излъгали или не им е било до това. И забравили не са, погрижих се да им го натяквам доста

На дъщеря ми и предписаха след вадене на зъб сладолед  (само да мине упойката). Купих разбира се. Мъка беше, млечен зъб с абцес.
А иначе мен винаги са ме учили че сладолед не е проблем, не е толкова ниска температура докато ти мине през устата, освен ако мяташ лъжици. Ледено безалкохолно било по-опасно.  Като малка бях през месец с гнойни ангини. Но пък сега с ледени бири и розета няма грижи

И на мен ми стана мъчно за малката люта чушчица Натка - сигурно до ден днешен има проблем с доверието.

Муня вчера видя, че батерията на служебния телефон свети в червено, обаче забрави да го зареди. И днес муня се качва в автобуса и понеже закъснява, решава да погледне служебните чатове в движение и ИЗНЕНАДА - телефонът е изключил.

Хич вяра им нямам, аз що мислиш че съм люта и басма не цепя И гледам да не чакам на другите като искам нещо.
А майка ми си я знам аз още от тогава - точно е за тук в тая тема
Сега като се пенсионира, ще има и повече време за изяви, на работа повече внимаваше че работеше с начален курс и те не са за изпускане от поглед.