Възприемат ли ви малките ви деца, като обслужващ персонал?

Точно това си мисля и аз бабите си ги прави на луди, мен ако ме командва тях 3 пъти повече. И лошото е, че те му угаждат и той прекалява, съответно това рефлектира върху мен, 1-во че изисква повече и 2-ро излизам лоша майка, понеже видиш ли баба как му угажда, а мама не. Съответно като види бабите и се разтапя по любов към тях, а мен за нищо ме няма. Дори не мога да го погаля като са покрай него не ми дава да го пипам и все бабите си търси. Ако е прекарал 1-2 седмици само с мен без да е виждал бабите отношението му е различно проявява любов към мен и започва повече да ме слуша. Но не мога да ги държа прекалено далеч, понеже се сърдят, че не им давам да видят внука си и поне 1 седмично вижда едната си баба, а с др. живеем, но тя е на моменти понякога досажда всяка вечер, понякога по цяла седмица не идва. Там е малко сложно, ако се държим добре с тях те прекаляват и се месят и настройват детето срещу нас и демонстрират пред детето, че нашите правила са глупости ела да видиш дядо как всичко дава, подбиват ни авторитета и край с възпитанието на детето.  Съответно от време на време трябва да се караме с тях те се сърдят и досаждат по-малко и всичко е мирно и спокойно. И като им мине пак със същата сила. 

Всеки път, когато са били за повече от 2 дни на село, има един период, в който едва ги изтрайвам. Ама децата не са виновни - така са намерили. Моите са вече големи и са свикнали, че не им се слугува. Но си беше борба. Дълга и уморителна.

според книгите децата развиват емпатия след 3.5 години,много е малък да искаш да "разбира" нещата к посо1ваш..егоисти са си,нормално е,наша отговорност е да канализираме егоизма в нещо по-малко-дразнещо;
аз изобщо не намирам 1е бабите/ градина са решение,това е модел на поведение на детето в дома му к не се дублира непрепенно на други места..

съвсем вярна си е тук приказката, цитирана от Анет - не е виновен тоз дето изяжда зелника, а тоз дето му го дава  все си мисля, че за деца на 1-2-3 години това е нормално и в нормални граници е допустимо, ама после вече ми се струват големи за такива изстъпления. все пак не знам, може след 2-3 години, по друг начин да мисля, ще видим. 

при нас е така - на павел изпълнявам желанията (имам предвид разрешените неща) безусловно. при симона вече не се връзвам толкова често. иска си молива, паднал под масата - вземи си го сама - не, искам ти - ами няма да рисуваш като не искаш и дотам с вниманието от моя страна по въпроса. и аз правя компромиси понякога, не съм робот, но гледам всичко да с мярка 

Тинка, на няколко твои мнения вече попадам, цитираш книги, психолози и пр. Няма лошо в това, но може би е време, да подходиш и индивидуално-егоистично и да не се бориш да правиш така, както пишат книгите. Особено в тази възраст на детето, според мен няма никаква помощ от книги и статии. Поне, съдейки по моето 

Не мога да не се съглася с Кейси. Освен майка, помъчи се да бъдеш и егоист.

Абе да ти кажа на мен много ми помагат книгите по детска психология, да разбера детето си и да знам как да постъпвам в определени ситуации (въпреки, че има ситуации в които не знам как да постъпя). Естествено, че постъпвам индивидуално според детето, но егоизма не знам..., моите родители  са постъпили така, като са ме пратили на седмична детска градина и израснах без родители виждайки ги само събота и неделя, а и в това време ме игнорираха. Да ти кажа от психологическа гледна точка доста травми са ми нанесли и може би затова искам да съм перфектна в поведение  си и възпитанието му, особено що се касае за детето ми. Може би си права, че трябва да помисля и за себе си и да си дам почивка от него, а и той да осъзнае, че няма да съм вечно 24ч. на разположение, но не виждам как ще стане, мисля вариант. За мен бабите не са алтернатива, а мъжа ми достатъчно ми помага, като кара нощна смяна с малкия. 

Не знам, дали е правилен подход, да се стремим на всяка цена, страховете и дадено поведение от нашето детство, да не бъдат преекспонирани в нашите деца. Нож с две остриета е, поне за мен.

абсолютно подкрепям!така се изпада в крайности много лесно и те обикнов.не са много градивни..
не намирам за егоизъм от страна на родителя да иска възпитано и адекватно на обстоят.поведение от детето си,това са елементарни норми на к ги учим,това ни е работата;
не знам точно за какви кинги става дума,но в тези к аз чета ред,структура,ясни и лесни павила,последователност и пр да качествата к се искат от родителя за "добото" на дете 1-4 години..
*
последно-изобщо не разбиерам кое наричате "перфектно"-дете да ви се катери по главата  и да не знае лимити?????//

Много точно го усещаш. Поставяш си някакви схвръхизисквания (пък и към детето, очаквайки то само да се сети и съобразява). Усилието да си перфектна изморява дори повече от смяната 24/7. Не е добре нито за теб, нито за детето.
Когато едно малко бебе реве, значи има някаква належаща потребност, която трябва да задоволиш. Когато едно двегодишно реве, може да го прави по куп причини. Моето например реве, защото не му давам да извади всички мокри кърпи от пакета. Е, ами оставям си го да пореве... и хич не се чувствам лоша майка в тоя момент  

Тинка, проблемът е точно в това - да си перфектна, обратното на родителите си. Е и аз имах подобни мераци, защото много, много с майка ми не се погаждаме, та исках с дъщеря ми нещата да са "идеални" - е да, ама не! Стана много тежко положението, тя почна да ме прави на луда, да се тръшка, усетих, че положението тръгна зле за нея, за мен няма да коментирам.
Един ден ми писна - тя отиде на ясла, аз почнах работа. Нещата станаха песен - сега пак се стремя да съм умерен егоист, забелязала съм, че когато аз се чувствам добре не само детето, а и цялото семейство се чувства добре, имаме нерви и да изтърпим някое тръшване, имаме желание и за игра.
Когато имам нужда да бъда с баща и, с приятелки, да поизляза - заминава при бабите. Толкоз! Когато искам да се наспя, да почина - пак така, максимум за две вечери седмично, но за мен е прекрасно. В противен случай нещата излизат от контрол, става едно постоянно викане, всички са изнервени, абе ужас. Та така - майка на мъжа си и жертва на детето си не ставам!

Тинка, искам да те развеселя със следната случка.
Наскоро бяхме на почивка на Банско с 5 годишната ни дъщеря. 2 годишният ни син остана при майка ми, така че цялото ми внимание беше към дъщеря ми. В резултат на това тя започна много да се глези. В един момент й казах, че си отивам.(имах предвид, че отивам на близкото барче) Последва сърцераздирателен рев. Когато я попитах-защо плаче за мен,за какво съм й,  след като не ме слуша- тя ми отговори: "- За да ми готвиш." Дълго се смяхме с мъжа ми.

Относно възпитанието на 2 годишните. Аз също обичам да чета психология. Ето накратко какво пише в една книга , която често препрочитам.
"Можем да сме сигурни по косвени доказателства, че новороденото бебе не прави разлика между себе си и останалия свят.Когато е гладно-светът е гладен. Когато майката пее, бебето не си дава сметка, че звуците не идват от него. То не може да се разграничи от родителите си.
Но с времето бебето осъзнава, че е отделно същество.Когато е гладно , майката не винаги идва да го нахрани. Когато му се играе, майката не винаги е с него.Тогава детето разбира, че неговите желания са различни от тези на майка му. Така започва да се развива чувството за "Аза". През първата година ние осъзнаваме кои сме, какво сме и какво не. Към края на първата год. вече знаем-това е ръката ми, главата ми и т.н. Тези измерения са нашите граници.
М/у 2-та и 3-тата година детето, вече е открило, че неговото желание не е задължително за майката, но настоятелно не желае да се примири с това.Точно затова 2 годишните се опитват да се държат като тирани, който се разпорежда с родителите си и беснее, когато те не му се подчиняват. Родителите наричат тази година "ужасната втора година". Към третата година децата стават обикновено по-кротки, защото осъзнават относителното си безсилие."
Наистина трябва изключително търпение, но когато имаме познанието за проблема е по-лесно. просто това е един етап през , който минаваме.
Имам и опита от 5 год. си дъщеря.

Дано да съм ти била полезна.

Моята Цонка от бебе насочва цялото си внимание и любов към тати – то първо гуш, то първа усмивка, то първа целувка..... . Та гледам и чакам аз – фази какви ли не отминаха .... a аз все на длъжност персонал на повикване си стоя.
Около 1г 6-8м започна с прословутото ‘ъъъ-ъъ’ и върти китката (демек дай) .
И така ... докато не тръгна на ясла .... хората са казали - внимавай какво си пожелаваш ! Започна сама да идва да ме гушка, сама ме изненадва и току ме млясне... абе все едно ми смениха детето (малка лигла , но не мога да отрека разтапя ми се сърцето).
И вече не ‘ъъ’-ка а направо си иска ‘ай’ , нoooо значително по рядко.Яслата й даде доста нови идеи за деспотизъм и има над какво да работи . Е сериозно – наистина се научи много от нещата сама да ги прави, да разчита повече на себе си и най-важното да опитва (а де ли се присмиват в темите против яслите-голям келепир, научило се да се обува). Та гледам да я стимулирам като й казвам че може сама (обяснявам да си дръпне стола да се качи ...и т.н.) и едва след като се е опитала и не е успяла се намесвам. С бабата обаче ще имаме проблем – тя винаги е на една ръка разстояние и ще се наложат и там възпитателни мерки.
Е все пак съм абсолютно наясно че темперамента й ще си остане + екстрите на зодия Овен = инато деспотично индивидуалистче до късна пенсионна възраст 

Tinka79 хич не нарочвай детето че е трудно за гледане (рано или късно ще проличи, а не дай си боже с второто да е различно - те ти булка спасов ден ) . Сигурно е че Давид има по различен характер от теб, както и че ще минете и през тази фаза и следваща ще дойде . Това че се интересуваш как да възпитаваш е страхотно – поздравления. Може би ще ти е интересно да прочетеш за темпераментите – дали си пробвала да определиш на твоя хубостник. Ето един полу-професионален тест (в интернет няма много, а този е с голям възрастов диапазон 2-8г, което го прави сравнително не-точен, но е чудесен ориентир. С добър англ. Ще ти трябват 15-20мин) http://www.childtemperament.org/index.php

А майка ти на каква възраст ти е казвала ‘сега не може’ ? Понеже осъзнатата съобразителност и зачитане на чуждо мнение е доста доооооста по-късно и ако при теб е ставало на 2г да знаеш че наистина трябва да си гордостта на мама  освен ако не си била като моята щерка - с висок праг на задръжки  (няма майтап)

ПС. Още няколко линка http://www.bg-mamma.com/site/content/view/113/51/ (фундаментал най-важното за мен изследване на детските темпераменти), http://uucyc.ru/help/index.php?x_kid.shtml (малко тъп тест, но просто няма за деца) - http://uucyc.ru/help/index.php?x_kid.shtml (хубава статия)

Това за което анелия2007 споменава е прословутата криза на третата година (първата възрастова криза от общо 8 – докато стигнем пубертета ехееее що фази ни чакат ). Не съм много съгласна с някои неща от цитираната книга, но въпрос на гледна точка.
Според мен вида и начина на издевателство над родителите  зависи много от възрастта на детето. И тези ... екстри са напълно естествени и част от отглеждането на всяко едно нормално дете за доста дълъг период време (при някои - цял живот  )

Преди да навърши 2г, много често (не задължително), 'искам' 'дай' & са резултат от безсилие и неумение да се справи с безсилието (не знае как да реагира на това че не може). Виждайки как нещата могат да стават и то по негово желание, и при това без усилие, логично децата се възползват максимално .
Например от както Зори проходи стабилно - рязко започна да иска да върши хиляди неща, повечето непосилни за нея .... и понякога супер неочаквано както си стоеше започваше или да пищи или да се тръшка... даже имаше период на удряне по главата. Има и много други фактори – у почти всички деца на нейната възраст наблюдавам засилване на привързаността (пик-ът в ‘страха от изоставяне’) и повечето умират да привличат внимание.

Но добрите новини са че ‘кризата на третата година’ се свързва със зараждането на Аз-за и борбата за свобода , т.е. след навършване на 2г рано или късно детето ще стане жадно за самостоятелност и независимост. Вече не само ще иска, ще може да го постига, но и ще се сърди на намесата на родителите.... Тогава проблемите ще са ‘Искам Аз’ ‘Мое’ ‘Не’’. И тогава ще има ‘Дай’  – то ще се опитва да се налага над останалите – еволюция какво да правиш, човека вече има мнение и може да се противопостави.
За тази възраст и при тези причини - добър вариант да се избяга от налагането му е точно като се стимулира само' да постига нещата (‘ти можеш сам’ ‘ти си голям’ ‘опитай’...), да се утвърждава самочувствието му (редовно се препоръчва отъждествяване – ‘силен като тати’’ ‘издръжлив като бати’ и т.н.), минимална намеса и контрол (признавам си – много ми е трудно да се въздържам, особено от както се научи да хвърля боклук в кошчето, да ми помага в разни домакински неща.... )
 ...и подобни щуротии, да не се отплесвам