Работа, CV-та, HR-и, съвети - 98

Мис Каприз, опитвам се да отговоря, без никакви претенции за точност, изчерпателност и общовалидност.

Дупка в СиВи-то. Обичайно се дълбае по следните причини:
1. Доколко може да се разчита на теб и утре, ако те стегне шапката дали няма да им дадеш свободно и да напуснеш от днес за утре.
2. Сега разбирам въпроса кой те издържа - в контекста на т.1 - ако имаш възможности и кой да те издържа, то ти си свободна, в смисъл, че ако нещо не те кефи, ти не зависиш от тях, а работиш за кеф и социални контакти.
3. Можеш да кажеш, например, че си решила здравословен проблем и вече си готова да се върнеш на трудовия пазар. За здравословно състояние - винаги можеш да отговориш на конкретни въпроси, че е лично и не би желала да си коментираш диагнозите. Важното е, че вече си добре, отпочинала и възтановена и можеш с нови сили да започнеш работа.
4. Определено се следи и за реакция при провокация - има хора с много къс фитил, почват да се заяждат и да агресират - ами ако те провокира клиент? Важно е да се вижда, че дори и да са те издразнили, то ти можеш да се овладееш в ситуацията и че няма да навредиш на фирмата заради изпуснати нерви (последното е силно спорно, ама карай).

Подбора на персонал е тежка и силно неблагодарна задача. Затова и е много важно да се намери точният човек, който би паснал на екипа, на фирмената култура и като технически умения на позицията. Горещо препоръчвам да не се втелясваш толкова в такива въпроси, нищо лично няма към теб, просто бизнес е. Желая ти успех и скоро да намериш точно онова, което търсиш.

Кажеш ли, че си имал здравословен проблем, първата им мисъл е, че ще вземаш болнични или ще работиш по-бавно, по-добре, че си гледала болни родители или някой близък, баба, дядо.

Мис, признавам си, че не толерирам подобни въпроси. Вероятно и не са ми ги задавали, защото работя в големи корпорации, които поне на прима виста спазват благоприличие. Не, че са идеални, но поне не задават подобни въпроси. Разбирам, че такива въпроси не са изключение.

За мен е недопустимо и не бих отговаряла. Разбирам, че вече имаш нужда да започнеш да работиш и не е въпроса да си затваряш сама вратите.

Аз просто се чудя щом от ден 1 на интервюто питат това, каква е фирмената култура?

Колко време ти е дупката?

Аз имах един период, в който исках да се преориентирам в друго направление. И напуснах добра и сигурна работа в читава фирма, за да правя нещо друго. Не издържах дълго, 3 месеца някъде.

В СВ не посочих работила съм 3 месеца в Х фирма. Тотално различен бранш беше. Написах си, че още съм в голямата корпорация.

Звъни ми чр за фирмата, в която съм сега. Защо напускаш? Не напускам, опитах да си превърна хобито в работа. Не се получи, връщам се да правя това, в което съм добра. Не е имало повече въпроси или чоплене.

Мен лично би ми направило лошо впечатление, ако кандидат почне да си разказва личният живот, при това без да е попитан. Показва, че не знае къде да поставя граници.
На описаните "селски работодатели" може и да им хареса такава "инициативност", но пък в добра фирма ще е червен флаг. По-добре да си подготви клиширани отговори, но да изчака въпроса.

Предвид описаната дупка в CVто, струва ми се най-вероятно целта на въпросите да е да установят дали имаш мотивация да работиш или просто ти е станало скучно вкъщи. Зависи за каква позиция се кандидатства, но има места където бая народ ходят само за да си клатят краката на стола в офиса вместо на дивана вкъщи. Макар това да не е правилния начин да се филтрират тези, така подхождат доста интервюиращи.

Най-добре е да си измислиш убедително обяснение защо искаш да работиш и да се развиваш на съответната позиция в съответната фирма и да го разкажеш още в началото. Но това трябва да се нагоди за конкретния случай.

Т.е. излъгала си? Не че е лошо, но не е ли тъпо после като видят в трудовата книжка че всъщност си напуснала по -рано, преди тези три месеца? Ако са над нещата няма да го правят на въпрос, аз не бих се заяла за такова нещо,  повечето хора даже няма и да забележат, но  като знам какви хора има... които само си търсят за какво да се заяждат.

В голяма компания никой не би забелязал нещо такова, тъй като хората, които извършват подбора, и тези, които оформят назначаването, са различни.

Тези които задават въпросите на интервюто и тези които обработват трудовата книжка не са едни и същи по принцип. Да не се чете като насърчаване да лъже човек, разбира се. Но неща които са подробности и ги има в ТК а пък на интервюто не носят информация и аз съм спестявала. На първото ми работно място имах смяна на длъжността като име и то не веднъж, а пък работата ми реално не се е променяла. И то не говоря за фиктивни  преназначавания или от сорта, а имаше промени в номенклатури и в имена на длъжности, абе преподписвах договор на леко изменено име на длъжност но реално съм си работила същото. Много ясно че в СВто и на интервюто няма да ги обяснявам поотделно.

Реално не съм излъгала. В св не написах краткия опит от 3 месеца. Писах, че съм работила до последно в старата ми фирма. Като кандидатствах, отбелязах, че мога да започна веднага.
Обади ми се ЧР и ме пита защо напускаш такава голяма фирма? Аз обясних, че вече съм напуснала, защото мислех да превърна хобито си в работа, но съм осъзнала, че не е било правилното решение и се чувствам по-добре да работя това, в което имам вече години опит. Повече дума не е ставало, а хората, които ми обработват документите въобще не ги интересува в трудовата ми книжка какво пише. Щом съм одобрена от мениджър те просто трябва да ми оправят документите.

То пък за три месеца. Даже не си заслужава да се говори.....

Моя съвет е не лъжи, щом се притесняваш,  няма да е успешно. Просто кажи съкратена или леко видоизменена версия на истината.

Дупката ми е около 1 година. Вече и повече, но като включа и периода откак търся активно. Причините бяха лично-здравословни, не бях работоспособна, трябваше ми почивка и терапия. Един чисто физиологичен проблем също излезе и беше по-сложно и неясно, нещата се проточиха. Вече съм 100% работоспособна, но дали ще ми повярват, ясно защо не смея да съм откровена и да споменавам здраве. А и може да решат, че с инвитро се мъча знам ли, че и възрастта ми такава,  а то нищо общо. Та в 1 момент и аз казвах за проблем със здравето на близък, за да не ме дамгосат мен, колкото и да,ми беше кофти.
Иначе на едни места разпитват повече за едно /семейно положение, деца, пък в кой район живееш/, на други за друго /защо си напуснала, какво прави 1г, с по-предната работа защо се разделихте и кскво ли не/. Абсолютна шарения. Различен тип и мащаб фирма, различни манталитети и въпроси, в различна посока вървят. Оттам някой път леко напасвам отговорите според как усетя нещата на момента. Някои дори не питат за дупката, но пък за деца да /тъпо, но второто по-лесно се отговаря поне/. Вече имам чувство, че е на абсолютен късмет кой работодател как ще чуе и възприеме даден набор от лични детайли и с кого ще си "паснем" накрая.

По принцип, да. Но като знам какви хора има...

Не е само чувство, на малко места са обучени ЧР както си трябва, съответно идея си нямаш какво да очакваш или ти като кажеш нещо те какво биха чули за тях си. Както и те ако са професионалисти, няма да задават просташки въпроси, дори и да искат да те провокират това може по-културно да се направи а не да се задават лични въпроси.

А, за причината за напускане и аз питам. Винаги.
Защото ако си напуснала, защото примерно няма кариерен растеж (в топ 80% причини за напускане), а във фирмата има плоска структура и няма възможности за растеж, то много бързо ще се демотивираш.
По тази причина се прави предположение дали фирмата като работодател би могла да ти предложи това, което искаш и дали отговоря на очакванията ти за работно място.
Например - отговор, че е имало твърде много задачи и много извънреден труд - как да ти предложат, като знаят, че е същото. Или примерно, ти търсиш рутинни задачи, а се иска да изпълняваш основно творчески, ама на теб това ти е трудно, да кажем. И т.н.

По принцип е така, но откак гледах CV на уж бивш колега, който твърдеше, че е бил тийм лидер в екипа, в който аз работех и беше написал, че ми е бил пряк ръководител, а беше точно обратното... гледам по-внимателно

Е какви хора има? Реално е излъгала и много хора го правят. Не знам защо наричането на нещата с истинските им имена ви смущава толкова и коментарът се демонизира едва ли не повече от самата постъпка.
Хората лъжат, притурят си и някои, които ще си клатят краката, го правят много успешно и уверено. Това по принцип, не визирам Хечи. А Мис като не може да лъготи убедено за съвсем прозаични причини ще намира трудности и ще я гледат изпитателно. Туй то.