Работа, CV-та, HR-и, съвети - 98

Мен такива въпроси са ме питали само в компании с български собственици. Намирам го за голяма простащина. И ако не съм на зор, не бих започнала работа в подобна среда.

Точно. Ако на интервюто се държат така, представете си после какво ще е.....

Само че тя е на зор и според мен си личи по интервютата, затова и я разпъват на кръст.

Ако реши, нека почне някъде. В крайна сметка винаги може да напусне, ако не ѝ хареса.

Аз разбирам, че мис си търси място, на което работата да й допада и да се задържи. Не просто за малко. Което не означава, че ако почне някъде, където не й харесва, трябва да търпи.

Хубаво работно място не се намира от днес за утре по обява. Понякога може да отнеме доста време в търсене. Особено, ако имаш изисквания за условията...

Всичките ми позиции досега са били по обява от джобс. Но не са хубави работни места, а места където служителите не се задържат много. Така че съм сигурна, че хубавите позиции първо, че не ги обявяват онлайн, второ и да ги обявят, вече има вътрешен човек за тях.

А и в момента светът е в жестока криза, която е едва в началото си. И по-зле ще става.
В този ред на мисли, според мен, е хубаво да се започне работа, за да има доходи. И да се продължава с търсенето. 1 година не е малко време и колкото повече дупката в CV-то нараства, толкова повече ще се увеличават и недотам тактичните въпроси и въпросите от личен характер.


Така е, но служителите са в силно неизгодна позиция. Не сме 2022, когато всички пост-ковидно растяха и се избиваха за кадри. Сега е трудно. Затова и казах: важно е да се излезе от ситуация и да се започне работа. Когато човек не е притиснат от обстоятелствата има време и да търси и да избира.


Тук не съм съвсем съгласна. Всякакви позции има в джобс, а връзките ... може и изобщо да не играят за специфични компетенции. Все пак някой трябва да върши работа, а не само да взема заплата. Парите и за фирмите не падат от небето.

Не мисля, че хубави позиции не се обявяват. Освен в някакви малки фирмички в много малки градове, където се е чуло, че се отваря ново работно място и се назначава някой близък. Което не значи, че не работи, а че е предпочетен, заради близост или родство със собственика.

Или някакви много високи мениджърски позиции, които не се обявяват, а директно се крадат кадри от конкуренцията.

Но за обикновени и нормални работни места чак да не се обявяват. Аз все от джобса си намирам работа и тук-там препоръки от познати и бивши колеги. Не мисля, че съм работила на лоши места.

Мен никога не са ме питали лични въпроси на интервюта (под лични визирам семейно положение, в какво жилище живея, имам ли деца, планирам ли, имам ли кредити и т.н.), включително и в български компании. От година и нещо и аз присъствам на интервютата (вярно, последващи разговори, след като са минали едно събеседване в ЧР), никога нито аз, нито колегите от други екипи (ако сме били в такава ситуация) сме питали въпроси от такова естество. Стандартно обаче питаме  защо е напуснал предишната работа кандидата, защо иска да се върне към сферата на дейност или да я смени (ако видим стаж в компании, които се занимават с нещо съвсем различно), какви са очакванията му за позицията, както като натоварване, така и като естество на дейностите.
За личните въпроси - аз не знам как бих подходила, ако ме питат такива неща, но в крайна сметка, щом съм избрала да живея по един начин, не мисля, че ще ме притеснят особено (ако са само въпроси, разбира се) - и бих отговорила честно и спокойно. Винаги съм съгласна с мненията на слънчезара, но не съм съгласна с шеговития тон и закачките по време на интервюто - на мен поне ми прави лошо впечатление, когато някой започне да се държи прекалено шеговито на интервюто. Наскоро имахме такава кандидатка, която беше много млада и го отдавам на липсата на опит, но момичето не отговори сериозно на нито един въпрос. Е, как да приема този човек насериозно и да кажа "Искам да работя с него". Нахаканите отговори и прекалено арогантното поведение също не смятам, че работят - миналата година отрязах добър кандидат като опит, защото репликираше останалите интервюиращи, държеше се арогантно, присмиваше се на въпросите, дори в един момент каза, че трябва да говори по телефона и си говори (на камера) около 5 минути, смееше се, обясняваше нещо. Ами, съжалявам, може да си супер кандидат, но ако не се държиш сериозно 40 минути, как да се очаква да се държиш поне 6 часа на ден.

Само, ако няма някой познат за позицията. В абсолютно всички фирми, в които съм работила (едната голяма, мултинационална) е имало шуробаджанащина. Някъде връзкарите са си вършели работата, но повечето не особено. Като тръгнат да махат хора, те са последни.

Съгласна съм, че за мен  подобни въпроси не са редни и допустими, но много работодатели явно не са на същото ниво на мислене, щом си ги позволяват. Някои конкретно за семейното положение и децата даже не ги усещам като провокация. Това са от първите неща, които ме питат, и е със съвсем нормален тон все едно е в реда на нещата.  За жалост не е във фирми само с български собственици, някой път и чужди с реноме на стабилни и т.н. се изявяват. Това за финансовото ми положение беше в голямо дружество с немска собственост, дето уж са културни и педанти. Вероятно законово са коректни, но дотам, отношението не е гарантирано. Явно тук виреят тези ЧР практики като манталитет, нали в бранша всички се знаели явно попиват едни от други...

Истински изрядни като отношение интервюта досега имах май само с големи BPO фирми от тези в София /бяха за ремоут позиции, но нямам много такива възможности/. Извън този "балон" нещата се побългаряват в голяма степен.

Иначе че съм на зор заради по-дългата пауза и оттам ме разпъвали на кръст... Не мога тотално да скрия или изкривя ситуацията си. Опитвам да го представя като плюс, че съм амбицирана и мотивирана, а не отчаяна /че работата ми е нужна иначе бих си почивала още/. Няма гаранция как ще интерпретират, явно зависи кой е насреща ми.

Иначе провокирали са ме преди години и с не-личен въпрос просто с малко по-агресивен маниер, например защо смятам, че точно аз съм подходяща за позицията /имах опит, но не точно като за позицията и от друга сфера/. Не помня как съм отговорила, стана ясно не съм от намаханите, но тогава ме взеха...

И така, благодаря за всички мнения! Малко разтягам/е може би локуми, но ми е полезно малко да вентилирам и да видя нещата от различни гледни точки.

Не се обяснявай, че работата ти е нужна. Щом си на интервю, не си за спорта.... Не показвай, че си на зор. Едва ли те питат дали се нуждаеш от работа.

Моят опит не е точно такъв. Разбира се, че навсякъде има връзкари и разни спали с шефа за кариерно развитие. Обаче не бих казала, че са мнозинство.

Поне във фирмите, в които съм работила се е изисквало работа. И е имало колеги, които скатават не заради връзки, а просто са си такива. Най-малкото в голяма фирма трудно ще се направи така, че позиция да не стигне до джобс или платформите за работа. Сега, да се изкриви подбора с “наши хора” винаги може. Обаче да не се публикува чак обява… поне в големите международни фирми, чак не.

Мис, надявам се да имаш късмет и да намериш своето място! Може би трябва да намериш баланса между това да си уверена без да си нахакана. Да не изглеждаш пренавита, но и да не си айляк. Нещо средно, но и те разбирам, защото в момента пазара на труда не процъфтява, а и извън София нещата стоят различно.

То зависи и от самите фирми.

В една от тях пускаха обява, но си слагаха техен човек. Даже за една подходяща позиция бях питала дали да дам СВ на моя позната, казаха, че имат човек и няма смисъл да си губи времето. После наистина сложиха парашутист, който се мотаеше само....

В друга пък шефът се беше обградил с приятелчетата си от ловната дружинка, плюс разни тип Даниела от Ергенът.