Повече или по-качествено време с детето

Има разбира се, на мен така и не ми се паднаха, но съм чувала, че има спящи и не ревящи деца. И аз през ноща не ги разнасям, но като се върти, пъшка и примрънква, аз не мога да се наспя и да стана рано, ако бебето ходи на ясла, а аз на работа няма да се спи до 9ч. Разбира се, че ако е вече решила, никое мнение няма да я спре. Едното дете го гледаше баба му от 13 месечна възраст, аз записах магистратура и ходех на лекции, като се прибера си го поемах аз, кърмих го (главно през нощта) още половин година и започна да спи по цяла нощ на 2,5г. Малкото дете реших, че ще се го гледам повече, записах го на ясла на 2,8г. И определено препоръчвам варианта с баба/гледачка при възможност.

Може! Обаче може и друго! Няма гаранции!

Моето и на 2, и сега си спи непробудно, щом заспи.
Направих сравнението единствено заради това, че се изтъква като голям проблем, че на детето не му се ставало рано. Е, няма да му се става рано и на 18. Само че не всяка жена може да си позволи да е трад-уайф и да изкара година с мизерните средства, които отпуска държавата. Аз повече се учудвам на майките, които НЕ работят и при все това пращат децата си на ясла и ДГ първа група само колкото да заемат местата на онези, които наистина нямат избор.

Никой не говори за когато стане на 18, а за когато е на 1 годинка и трябва да става рано и да спазва гореописаната “рутина”, за да може майка му да ходи на работа. Защото това е най-важното нещо в живота и.
Изключвам случаите, когато поради финансови причини се налага, защото щом се  обсъждат бавачки, финансово проблеми няма.

Вярвайте ми, преди да изляза в майчинство, си мислех, че няма да се върна повече въобще на работа и ще си гледам детето. Не съм и предполагала, че ще чувствам така неудовлетворена от ежедневието си на майка. Давам всичко от себе си, но просто не се получава. Като ходим на занимания с други бебета гледам другите майки как говорят на децата си, как си играят, какво внимание обръщат и на другите деца, как си комуникират на бебешки теми с другите майки и много им завиждам, че така добре изпълняват ролята на майка. Опитвам се да имитирам това майчинско поведение и да симулирам интерес към темите, вълнуващи другите майки, ама имам чувството, че нищо не се получава.

Ей това ми беше най-омразното в цялото майчинство-тъпите теми с майките. Кой колко дремки има,колко мляко пие,кой с какво захранил,ама кой колко едиси какво......и това всеки път....Да си прережеш вените,малко е. Всеки опит да се говори на друга тема е безуспешен.
Известно време ги изтърпях и се отказах.

И аз не можех да ги търпя, но с прохождането детето търси и други деца и не винаги успявах да ги избегна.
Хубавото е, че все пак създадох няколко прекрасни приятелства с майки, които продължават и до днес.

От призмата на времето, с вече пораснали деца ви казвам, че времето отлита неусетно и сега бих дала всичко децата ми отново да са малки, гушливи, пакостливи. Бих им отделяла още повече време!
Големият ми син тръгна на ясла на 2 години, сега ако можех , не бих го пуснала.
Малкият тръгна директно на градина на 3 и половина. С него наваксвах това което пропуснах с брат му. Но пак не ми стига.
Сега може да ви е монотонно, изнервящо и скучно, но когато заимате тийнейджър, ще си спомните моите думи.

Че никой не ви кара насила да говорите по бебешки теми!
Нито пък е нужно да се събирате с майки с бебета насила.

От опит ви споделяме, че ходене на работа на пълен работен ден и гледане на детенце на 1 годинка /почти бебе/, без помощ от баби, е дооосттаа трудно.

Но не се залъгвайте, че ще отделяте по-качествено време на детето си, ходейки на работа. Това няма начин да се случи. След осемчасов работен ден нито ще ви е до игри, нито ще ви е до домакинство.

Да не говорим, че това, което вие успеете да дадете на детето в периода на майчинство / до навършването му на 2 г./ като възпитание и грижа не може да се компенсира по никакъв начин с това, което ще му дадат в яслата.

Всеки си подрежда сам приоритетите!

Много голямо значение има яслата, разбира се.

На колежка децата ѝ са в скандинавска държава, внучето ѝ ходи на детска градина откакто стана на около 1 годинка. Ами в такава градина и аз с кеф бих ходила. На макс. 5-6 деца се пада по 1 човек от персонала. Постоянно им измислят разнообразни занимания и забавления, в дъжд и сняг са навън, никой не ги овиква, че са целите в кал, че са се напишкали или паднали. И децата ходят наистина с удоволствие и желание.

Аз, в ретроспекция, съжалявам, че пуснах дъщеря ми на ясла. Нямах голям избор за съжаление. Трябваше да се връщам на работа, парите естествено не стигаха и нямаше на кого другиго да я оставя. Ако трябва да съм честна, и на мен ми беше дотегнало, имах нужда от повече социални контакти и малко повече време за себе си.
Но детето така и не свикна напълно. Тя на 2 години говореше с изречения, а повечето от останалите деца бяха като бебета. Почти не плачеше на раздяла, макар че виждах, че ѝ е много мъчно. Сестрата на групата ми каза веднъж, че си плачела тихо в леглото следобед. Направо ми се скъса сърцето. Веднъж пък я бяха забравили или нарочно затоврили навън, когато прибрали децата за обяд. Беше постояла навън и май беше останала гладна, преди някой да я види и да я пусне вътре. На мен ми разказа, след като вече беше минало доста време.
Да не говорим за боледуването. Тежки и продължителни боледувания, веднъж дори и пневмония и пак разбира се проблемът с гледането, докато се възстанови напълно.

Това с щастливите и доволни деца, дето се радвали, че могат да играят по цял ден с други деца - на едно-, двегодишна възраст, аз лично не съм го виждала в нашата яслена група от около 30-ина деца. Дори да е спокойно детето сутрин, винаги има по няколко други деца да реват, та се късат и естествено всички останали се разстройват и почват и те.

Идеалният вариант според мен е или малка частна ясла, или баба/наета жена да гледа детето докато не стане на години за детска градина.
А това с по-качественото време с детото след започване на работа на пълен работен ден е самозаблуда наистина.

Аз пък ще кажа, че напълно разбирам авторката на темата и тежестта, която чувства. Хората сме различни и както има майки, които с удоволствие биха родили 4 деца и била гледали вкъщи всяко поне до 4 години, така има и майки като мен (и явно вас), за които гледането на бебе 24/7 е натоварващо, напрягащо, изнервящо. Моето дете беше ревливо, неспящо и неядящо до някаква абсурдна степен, не искаше да пълзи, не искаше с нищо, с ни-щич-ко! да се заиграва и за минута дори. В кошара не спеше, в столче не седеше, в количка навън абсурд да се вози без да реве... количката така и остана нова, ползвана има-няма 10тина пъти... всичко на ръце съм правила. Ям на крак с една ръка, с детето в другата ръка, мия чинии с една ръка с детето в другата ръка, ходя до тоалетна по същия начин, простирам, сгъвам с една ръка... това продължи близо година! Пазарувах от кварталния магазин пеша, с детето в една ръка и с торбичката с покупките в другата ръка, защото беше абсурд да сложа детето в столче за кола - следваше брутален рев. Като трябваше да се ходи някъде далече и беше невъзможно пеша се изприщвах. Нощем будене на всеки два часа, с едночасов рев помежду... моето майчинство беше пълен кошмар и не ме е срам да го кажа! Обичам детето си до смърт, но Бога ми, не знам как издържах. Има такива деца, има и майки като мен, които просто не могат да го изтърпят! Вероятно има и такива, които с усмивка биха гледали и дете като моето, но аз не можах. Завиждах благодорно на майките, които се "състезаваха" чие дете е по-по-най, щото мойто освен да реве и да мрънка/хленчи
и да изпада в диви истерии (вече към годинката) понякога дори без причина, друго не правеше. През цялото време мъжа ми е помагал, когато не е на работа, и въпреки това ми беше тежко... ревях и крещях от нерви понякога.

Та... бързичко се "върнах" на работа - работех около един-два часа на ден от вкъщи в началото - когато успея да си открадна минутка, евентуално ако поспи в кошарата и така. После записах дистанционна магистратура, която изкарах по нощите, така или иначе не спях, поне да се разсейвам с нещо полезно. И когато и това не беше достатъчно, за да ме откъсне замалко от цикличността на денонощното реване и мрънкане, за да стана аз спокойна и щастлива майка на детето си - просто с болка в сърцето го пуснах на ясла - на 1г и 3м.
Попаднах на страхотен екип, грижеха се за децата, извеждаха ги, не допускаха болни (поради което вече се наложи да ползваме и детегледачка, тъй като вече бях на работа в офис на пълно работно време и нямаше как всеки месец да взимам 10 дни болнични). Адаптацията беше трудна, но детето за отрицателно време стана оправно и самостоятелно откъм хранене, обличане и игра.

Сега е на 4 и продължава да ми къса нервите понякога, все така мрънкащо и изискващо е това човече, просто по-голямо.

Като тегля чертата не съжалявам. Знам, че това време няма да се върне, мили са ми спомените и снимките оттогава, питам се нямаше ли да е по-добре все пак да стисна зъби и да си гледам детето поне до две години, но... знам, че дадох всичко от себе си. И знам, че не съм по-лоша майка, защото ми е било тежко, спрямо другите, усмихнатите майки.

Така е, от дете до дете има голяма разлика. На едни познати момиченцето на възрастта на моето, където го оставиш, седеше като кукла. Моето си е живо, палаво и подвижно дете. Постоянно ходи по белите. Малко невнимание, и е направил някоя пакост, и то не само нещо да разлее или събори, ами все неща, които са опасни за него. Има родители, които с 4-5 годишни деца могат да работят от вкъщи. Аз този лукс не мога да си го позволя, защото очите ми са на 6. Отделно, че детето изисква цялото ми внимание, а не просто да фигурирам вкъщи.

Аз съм от тези майки, които им беше трудно майчинството. Имала съм и помощ от свеки и от бавачка, понеже работех по време на майчинството. Детето - средна работа мрънкане, не спане и не ядене, нито много зле, нито еднорог.
Когато детето е между 1 и 3 години качественото време е време 1 на 1 с детето. Не е задължително да е майката, може бавачка/баба. За мен българските ясли са подготвени да гледат деца близо до 2 години, за по малки не е сигурно, че ще се гледат добре. В ясната всеки сопол прерастваше в ларингит, продължаваш с кашлица и поне 2 седмици в къщи. Малкия въобще не свикна с яслата. До последно не искаше да ходи. Там беше най голям, а всички бяха бебета. Сега на градината е по добре, занимават ги повече, но и те могат да седнат да рисуват, да правят задачи и т.н. бебе на 1.2 години няма да може. В яслата сякаш излизаха повече. Но аз го извеждам в парка да беснее като го взема.
Успявам да сколасам със задачите, защото работя за себе си, без работно време. През деня съм в къщи, мога да сготвя, да пусна пералня, да изчистя и така имам време за вечерта да сме в парка или да играем в къщи.
На мен ми харесва да ходи на ясла/градина, но да ходи, а не да седи болен в къщи или.да го връщат на обяд, защото реве.
Не знам какво да те посъветвам. Зимата има най много вируси, в същото време зимните дни с отегчен тодлър е много трудно и тегаво.

Едно нещо, което не ми допадаше като подход в яслата, е, че не ги стимулираха да играят. Моето дете след ясла беше отегчено и тепърва след тръгване ходехме да играе. Те не им и даваха подходящи играчки следобед, а само плюшки. А, да! И солети. Те бяха задължителни и ни ги искаха наред с мокрите кърпи и водата.
Даваха им следобед да хрупат, за да не ги занимават.
Някои родители подозираха, че не дават вода на децата, които още са с памперс, за да не пишкат много. Други подозираха, че нарочно ги простудяват. А аз подозирах, че си намират причини да връщат децата.

В нашата ясла няма нито един от посочените недостатъци. Единствено не ми допада, че децата не се извеждат навън и ме вътре е много топло. Иначе ги занимават, детето си пее песнички, казва че всеки ден им четат приказка. Рисуват, лепят и играят. Винаги са чисти, ако има нужда ги преобличат. И все пак за мен е подходящо за дечица 2+.