Повече или по-качествено време с детето

Аз съм вземала сина ми с памперс който е втасвал цял ден на задника му. Уж хубава ясла. От шкафчето му някой най нагло му взе чисто новите обувчици... Щипан, хапан... Като го оставях плачеше много и сърцето ми се късаше. Но тогава трябваше да работя, бях се разделила с бащата и нямаше как.
С малкият не повторих тази грешка.
Децата до 3 годишна възраст си играят едно до друго, след третата година - едно с друго.
Това което научих аз малкият докато си го гледах бяха толкова много неща - песни на България и английски, азбука на български и английски, цветове, форми и животни, много занимателни игри. Скучаещите деца правят бели, на моето все му намирах занимание. И това към днешна дата ми е един от любимите периоди в живота. Ако можех да върна времето назад, бих го повторила. И тогава нямах никаква помощ - работещи баби, мъж на работа в чужбина, едно дете на градина( училище) другото с мен у дома. Въпрос на организация, желание. Винаги са били разходени, големият воден и на пиано по негово желание, у дома чисто, прибрано, готвех по 2 пъти дневно и гладех всички дрехи. Нито една работа не може да замени това безценно време. Приемам яслата само когато има финансова нужда, по принуда .

Прекарах малко повече от пет години вкъщи, гледайки две породени почти деца. Беше ми писнало от еднообразие. Като се върнах на работа, ми стана още по-трудно - освен домакинските задължения и грижите за децата, трябва да отделиш и девет часа от денонощието, за да бъдеш на работа.
Ако мислиш, че ще ти бъде по-лесно, като се върнеш на работа - грешиш!

С времето става все по-трудно и отговорно да гледаш и възпитаваш дете. Това, ако искаш да го правиш качествено, де!

Е, моите деца са ходели по институции и пак основно аз съм ги учила на неща. Винаги съм прекавала цялото си свободно време с децата си и обожавам да съм с тях и да се занимавам с тях. Фен съм и на домашното обучение, точно, защото много добре си ги уча на всичко, но заради социални контакти не бих им го причинила.
 И сега с двамата и сутрин и вечер се занимаваме с четене, писане, смятане, за малкия букви фина моторика, груба моторика и какво ли не. Никога ясли/градини/училища не са ме спирали да уча децата си, да не говорим, че български основно говорят с мен и го учат от мен.

Аз също съм страшно доволна от избора си и се благодаря, че сме имали късмета да бъдем много с децата си, да имаме пълноценен щастлив семеен живот, като същевременно работим любими професии и се развиваме.
Единствено съжалявам за трето дете. Трябваше да го родя веднага след втория си син, но не посмях. Мечтата ми е три дечица .

Все пак, за мен стои въпросът с работата. Аз с помощта на институциите мога и три деца да отгледам и да имам все пак някаква професия и кариера. Не звездна, но някаква добра, която ми носи удовлетворение. А  без институции детегледачки и едно дете би ми било трудно да се съчетае, ако е на домашно отглеждане, а две със сигурност невъзможно, освен ако не са близнаци.
 За мен решението трябва да се  вземе от това как стоят нещата професионално, възрастта на майката, тип професия и тн. Не познавам лекар, който да си е стоял 2-3 години с всяко дете, примерно. Ако е млада майка студентка, или възрастна майка вече изградила солидна кариера, която да й носи пасивен доход -- ок, но повечето майки са на възраст, когато хем деца се гледат хем кариера се гради.

Аз съм изключително доволна от избора си, защото ни е дал шанс да сме пълно семейство, заедно и двамата работещи,  много години даже и на едно място, а сега поне в една държава, но с възможност за работа от вкъщи основно,  и то работещи точно това, за което сме мечтали и учили. В нашата специалност това е рядкост -- често и двамата работят за каквото са учили и са без деца, или пък единият се отказва и почва да търси друго поприще.  Та ние досега сме си правили кефа с баща им чисто професионално, изкарвайки пари, същевременно отглеждайки деца в добри условия и сме били повечето време всички заедно. Всичко това благодарение детегледачката )

Откак се роди второто бебе, не сме се разделяли четиримата изобщо. Изключвам пътуване по работа или здравословни проблеми.

Изобщо, не трябва да се гледат крайности -- това, че детето е вкъщи, не значи, че не може да учи, даже напротив. А това, че детето е в институция/детегледачка някакъв период от деня, не значи, че не прекарва време със семейството и, че майка му не го учи и тн.

Аз познавам жена лекар която с първото дете си беше 3 години у дома, с второто - породено - две. Умишлено родени с малка разлика. С третото вече имаше помощ , но не ясла, а жена у дома.
Познавам и друга дама, на висока мениджърска длъжност в международна конференция - същият принцип.
Въобще, за какво раждате деца, ако после ги метнете в някоя ясла? Ами градете си кариерата и не се занимавайте.
Няма сила на света която да ме убеди, че една жена ще е на работа на пълен работен ден, ще се прибере и ще има време и да сготви качествена храна и да обърне повече от час - два време на детето си. Освен, че физически денят не стига, умората също си казва думата.
Градина е друго нещо. Децата след 3 годишна възраст имат нужда от контакти със себеподобни и градят връзки и отношения. Но яслата според мен си е само за наистина хора в нужда. А не - изморих се, писна ми. Тези неща се мислят преди да се прави бебе, кой е казал, че да си родител е лесно? В ученическа възраст също не е лесно, в пубертета пък въобще...

Доня Дафина Черешова, не съм си мятала децата никъде, а съм ги гледала с огромна любов, живеейки изключилно красив и пълноценен живот с тях както като бяха бебета, така и сега вече поизкласили. Както писах, често се сепвам какъв щастлив и красив семеен живот сме водили и водим и се благодаря на Бог всеки ден за това и се моля това да продължи. За мен, най-големият ми късмет и подарък са моите приказни деца, моят мъж и моята професия.
В моя конкретен случай, това е било възможно и заради това, че съм работила по време на втората година на баткото ми, което ми позволи да спечеля конкурс и да живея на любимото ми място, заедно с любимия ми мъж и с любимите ми деца.
В дългосрочен план това ми позволи и да мога да работя отвкъщи почти през цялото време и да мога да прекарвам повече време с децата си -- и до ден днешен са по институции около 6 часа на ден, което намирам за оптимално.
Та лично аз, както писах, съм изключително щастлива от това как са се развили нещата при нас. Давам си сметка, че това е строго индивидуално, но за мен ние като семейство живеем животът-мечта, което пожелавам и на всички други майки.

Единствено не се чувствам добре спрямо домакинската работа, за която наистина не отделям време, но пък готвя ежедневно.

И за мен на 1+ е рано още за ясла. Нашето на 2 години го пуснахме.

Според мен едно дете е готово да посещава подобни държавни институции на минимум две години. Поне трябва да е без памперс, че понякога ги оставят наакани с часове.
За социализация има достатъчно време, както и за всичко останало.
Първото дете започна на градина директно на 3 г. 7 м., второто - на 2 г. 5 м.
Не съжалявам, че не съм ги пуснала по-рано.
Добре е детето да общува със себеподобни, да спазва режим, да разнообразява, но това е добре да се случва след третата му година.

Аз се сетих да предложа освен разните организирани активности за бебета, да се помисли и дали някъде няма споделено пространство за работа и гледане на дете. Когато моето дете беше малко, имаше такава опция, но не съм я ползвала лично. Идеята е, че в голямо помещение майки работят от едната страна, а зад стъклена преграда играят малки деца 0-3 на възраст 0-3 години и за тях се грижат гледачки. Има постоянен визуален контакт между майката и детето. Звучеше ми добре, просто моята дъщеря е родена по ковидно време и не посмях.

И как се концентрира майката когато някой ревне?

Ами не се концентрира, отива и си успокоява детето, ако гледачката не успее. Тази конфигурация няма как да е приложима за всяка професия, но за моята например би работила добре. Съфорумката ще си прецени дали е за нея, аз само давам идея.

За мен е изключително полезно това жената да не е "извън играта" цели 3 години, за много професии това си е професионално харакири. Същевременно съм твърдо против институционалната грижа във вида й у нас. За мен оптимумът е да се търси вариант жената да работи около детето, например хоум офис с бавачка или баба или в някакво подобно споделено пространство, не на пълен работен ден, но колкото да не изгуби контакти и навици и да е в час с новостите. Има хора, които си харесват работата, аз съм една от тях. Връщането на работа ми се отрази чудесно, без детето да е усетило негативи, даже напротив - баба му идваше и си играеха двете, докато аз работех в съседната стая на отворена врата, не съм й липсвала, винаги при нужда съм била на разположение, аз имах своята глътка въздух и възможност 3 и половина години по-късно, когато започна детска градина, да не започвам от 0 в кариерен план.

Като вземете да се втелясвате с тия кариери. Колко точно жени имат кариери и колко просто работят нещо? Сигурна съм, че 70-80% от пишещите тук просто ходят на работа и взимат заплата. Истината е, че всеки си преценя, според детето. И стига с тая мантра за какво ги раждате тия деца като не ги гледате, защото ако първото дете ти се падне трол, а не еднорог плочата се сменя мноооого бързо.

Не всяка жена има лукса да си стои вкъщи 3г. Повечето жени се връщат на работа,за да изкарват пари,на малко жени,мъжете им са бизнесмени и изкарват много пари. А това пък с целодневната бавачка,докато мама е хоум офис пък изобщо няма да коментирам!И не всяка жена си мечтае да стои с години вкъщи,да копае градина и да върти манджи. Децата са си деца,имат нужда и от други неща,освен мама,която ще го дондурка до 1клас.

И много, ама много зависи от детето. Моя малкия беше ок със яслата, тръгна на 2,9, аз започнах работа на половин работен ден. Казах си - охо, всичко се нареди. Да, да, ама не. Като стана на 3,9, вместо да продължи да ходи, започна да се тръшка и плаче жестоко, така че трябваше да измислям всякакви схеми да седи вкъщи, а аз да работя.