Избор на училище след 4-ти клас в Пловдив - 3

Янтра, върни се назад кой първи тръгна с "боцкането" - да ти цитирам израза "какво ще ги правите тия деца" и подобни неуважителни изрази. Щастлива си от изборите на децата си, ние също от нашите, точка. Защо трябва да надничаш в канчето ни и да се опитваш да убеждаваш, че твоето е по-по-най?

Мда, ама аз самодоволно казвам - вие сега тръгвате, аз приключвам. Аз единствено съжалявам, че набутах големия син италиански. Можеше да си дреме с английски и да не си даваМЕ зор. Докато се оправим от нулата с тоя италиански беше много трудно. Математиката също се оказа излишна накрая, но за нея беше по-трудно да се прецени. Но италианския - очевидно е било от самото начало.

Mometo* - не мисля, че вникваш какво казвам/пиша. Не казвам, че децата са глупави или няма да се справят. Напротив. Ще се справят и ще бъдат супер. Питам ДАЛИ Е НУЖНО? Това отчитам като грешка с първия - прекалени амбиции. Прочети ми пак мнението.

И без да познавам децата ти, смятам, че италианският не е бил грешка, защото го е научил да се бори и да не се отказва, когато му е трудно. С английския, както казваш, щеше да си дреме и можеше да се пусне по течението, защото ще има една илюзорна представа, че всичко знае и няма нужда от повече усилия извън минималното. Ама в живота не навсякъде е така, да не кажа, че по допирателната може да се оправяш само, ако си човек на човека, така че всяко научено нещо не се знае кога ще ти потрябва. И ние на времето сме си мислили защо ги учим тези или онези неща, ама ей на - от дистанцията на времето никога не съм си и помисляла, че ще ми потрябва нещо, ама се наложи на "стари" години да го ползвам, че и да го доразвивам, а си мислех, че съм избягала от него. И аз знам, че най-вероятно профилирана математика на тази с литературни наклоности няма да и́ потрябва веднага след училище, ама знае ли се. Щом е решила, че това иска да и́ е профилът, мога само да я подкрепям и да помагам, където и колкото мога, а животът ще покаже дали ще трябва или не. Нито едно положено усилие, не е напразно, само не знаеш, кога ще ти се отплати.
И пак според мен вътрешната мотивация при хората се проявява на доста по-късна възраст от 10-11 години, когато се кандидатства след 4. клас, затова там е ролята на родителите да ги насочат и да изискват, да ги научат да учат, да ги научат да не се задоволяват с малкото, а да искат да дадат и още малко отгоре, та ако искаш наричай го родителски амбиции, но тогава точно е времето да се даде най.-добрия старт на детето, а то дали ще се възползва и как точно, ще се разбере след години. Такова е образованието, не му виждаш реалните резултати и ползи още на следващия ден колкото и да ти се иска.

Досега няколко човека вече обяснихме защо за нас е нужно. Без да сме самодоволни. Няма да повтарям.
Успех на всички дечица, независимо от това какво изберат на този етап от живота и развитието си. Пилците се броят наесен. Ползите не се изразяват единствено в академично отношение.

Не смятам, че са прекалени амбиции, да искам децата ми да растат и да се развиват след възпитани, интелигентни, амбициозни и умни деца, и да се чувстват уютно сред тях. Както и да бъдат обучавани от качествени учители. В нито един момент не съжалявам, нито пък те, че от 5 до 7 клас бяха в МГ. И въпреки че не се очертава математиката да е водеща в бъдещето им, това училище им даде страшно много.

А, вярно пилците се броят наесен. Аз съм тук, във форума повече от 20 години и не е тайна коя съм - ще се броим. Само давайте го по-леко с горките деца.

Хайде стига сме си ги мерили - и годините, и децата.... Нелепо е вече.

Казвам го в смисъл, че няма да се скрия.

Здравейте! Като майка на второкласник, вашите мнения по темата силно кореспондират с моите колебания. Детето ми участва в няколко състезания тази и миналата година. На Кенгуруто миналата година беше втори в областта, тази година пак е в първите 10 по точки. На Математика без граници взима сребърни медали, явно му идва по-трудно. И за двете състезания подготовката е решаване на няколко варианта от предишни години, най-много 5 е достигал за Кенгуруто, което смятам, че е доста слаба подготовка. Мисълта ми е, че има потенциала, ако го напъна да решава и да се готви, най-вероятно ще влезе в МГ след 4 клас. Основната причина, поради която се замислям и аз също е средата. Обаче от друга страна, когато трябва да решава задачи по-често мрънка, иска си неговото време за разпускане и аз го разбирам, по цял ден е на училище, в събота ходи на друго занимание, нормално, а и необходимо е да има време, което не е организирано, а просто да играе, все пак е дете. Усещам го, че ако няколко дена се занимава допълнително със задачи, се натоварва психически, става нервен и се уморява. И също като видях задачите за състезанията, с които с кандидатства и като чух един преподавател, че трябвало по два часа на ден да решава детето задачи, мисля, че е много. Ако е дете на 13-14, както са в 7-ми клас някак повече го приемам, но толкова малко дете да го карам да решава задачи до откат, не знам наистина има ли смисъл. Опасявам се, че така всъщност може да го отблъсна от ученето. А за мен не е важно да е математик, наистина най-вече средата ме притеснява, но искам да има време и за други занимания, включително и за почивка, защото всичко е жизнено важно за развитието на децата. Отделно ако наистина тръгне да се готви, ще трябва да посещава някаква школа, което си е още време. И като се замисля така и ме хваща яд, че за да получи едно дете в България що годе качествено образование или трябва да се изръсят много пари за частно училище, или детето трябва да се съсипе за подготовка за състезания, да се съревновава с още много деца, за да влезе в една математическа гимназия. Сигурна съм, че има деца, за които подготовката не се усеща като непосилна тежест, нямам идея какъв процент са. Та в този ред на мисли, как протече подготовката при вашите деца?

ДВА часа всеки ден за математика?! А останалите предмети, и там час-два? Ами някой език? А кога ще ДИША просто това дете, да поскучае, да има свободно време?

Именно, и аз това се чудя. Преподавателят,на чието клипче попаднах, така започна, че ако твоето дете не решава по два часа на ден, някое друго вече го прави... Малко ми е все едно за Харвард се готвим. Не искам да превръщам детето си в тревожен човек от тази възраст. Но затова и питам дали наистина са необходими толкова усилия за едно дете, което добре се справя и бързо схваща, така да се каже.

Това няма как да се предвиди предварително. Има деца, които се справят и без прословутите школи и според мен точно на тези деца мястото им е там. Нищо не пречи да пробвате. Два часа дневно задачи на тази възраст не бих причинила. После ще е пълен бърнаут.
Истината е, че МГ и Патриарха са местата, където наистина се дава огромен тласък в развитието в тази възраст и после детето ще се справя с всичко с лекота, но не мога да разбера легендите за “прекрасната” среда. Нищо по-различно от всяко едно друго училище, дори бих казала, че е по-зле. И там има деца, които от 5-6 клас пушат активно, булинга си е нещо нормално. Учителите са прекрасни като преподаватели, но до там. Наскоро бях свидетел на коментар от учител как детето, което се самоуби месеци наред е давало сигнали, че има сериозен проблем. Но тава няма значение- там едно дете е само медали и точки от олимпиади.

Зависи от детето. Моите не са решавали по 2 часа всеки ден. Отделно са се готвили систематично в 4. клас само, но са ходили на състезания от първи клас като подготовката се е изразявала с решаване на няколко теста от предишните години - Иван Салабашев, Черноризец Храбър, за мен най-полезните бяха Румен Грозданов и Димо Малешков (много близки до училищния материал, но с уловки в тях, тренират четене с разбиране и съобразяване и те ми показаха дали имат потенциал за математика, защото състезатели по математика няма да станат, нямат такъв хъс и желание),  на Математика без граници само по веднъж заради фалшиво самочувстие (много медали включително и за под 50% решени задачи от всички). Европейско кенгуру е  по-специфично, там има много логика и наблюдателност, която и при двете липсваше, но в Пловдив то не се взима под внимание за кандидатстване. Много полезни ни бяха помагалата НЕМО за 2. клас (дава основата и задачите са обяснени как се решават), когато нещо се колебаех как да го обясня разбираемо като за тази възраст , след това ги използвахме и в 3. и 4. клас. В 4. допълнително са решавали освен състезания и Математик-умник и май само едната част успяха да изрешат с тестове от Математика за таланти. Задачите за 4. клас са типови и ако се обяснят добре, не мисля, че е необходимо да се решава толкова много, все пак имат и други неща да вършат. Виж състезателите по математика, тези, които се готвят за НОМ, БОМ, ЕГМО и пр. НАИСТИНА решават всеки ден по няколко часа на ден, ама от пловдивското МГ колко мислите че са през годините? Всяка година има по 2-3 деца, които след 5. клас продължават със състезателната математика, те не се и готвят в самото МГ, обикновено са към школа Олимпийци, а като влязат в разширения отбор на България ги готвят БАН и Института по математика. В Лиляната пък съвсем не се занимават със състезателна математика, със задачи от Б група и много рядко от В, да, но за състезателна математика дори школа нямат.

Подкрепям мнението на Asita. Моите деца никога не са се готвили по 2 часа на ден - нито големият, който в момента е петокласник в МГ, нито малкият, който се подготвя за кандидатстване догодина.
Мога да предположа чие клипче сте гледали - аз също го гледах вчера - на школа Horus. Не забравяйте, че то е насочено към кандидатстващи в СМГ, там конкуренцията е по-убийствена от тукашната.
Как подготвям моите деца - по същия начин като Asita. В първи и втори клас - ориентировъчни дали изобщо им се отдава математиката - ходене по състезания (не всички възможни), решаване на някой и друг тест от предходни години. Всичко това вие вече сте го минали и по това, което пишете, смятам, че детето Ви има голям потенциал и ще е грехота, ако не го подкрепите и насърчите. Точно това съм правила и правя и аз - подкрепа, насъчаване, много разговори с децата за мотивиране и за да разберат защо е важно да си поставят тази цел и какво би им донесла тя в краткосрочен и дългосрочен аспект. Разбира се, разговорите са съобразени с възрастта на детето - във втори клас фокусът ще е един, в четвърти ще станат малко по-конкретни. И от трети клас - посещения на школа по състезателна математика. И аз, и съпругът ми сме с хуманитарно образование, а състезателната математика си има тънкости и конкретни теми със съответната методика на решаване, които ние не знаем, а и не можем да предадем. Вече след голямото дете ги поназнайвам В школата, освен седмичното занятие, им се дава домашна работа, която след като се напише поне на нас не ни е оставало много време и сили за допълнителни сборници. Сега с малкия се опитваме да работим по Кортезов, но и на двамата ни е труден И лятната ваканция преди 4 клас - тя беше решаваща за успеха на големия ми син. Но твърде много пъти съм разказвала историята му, няма да досаждам повече

Много благодаря за споделените мнения! Мисля наистина да го пробвам от догодина на школа, но на някоя онлайн, за да не губи време в предвижване. Гледах изимат, че имат такива. И вече ще преценим по-нататък как да действаме.