Кои бг традиции не харесвате и/или не спазвате?

На нашата сватба не сме спазвали ритуала с бутането на вратата и откупуването на булката. По-голяма тъпотия от това за мене няма. Също и с "майко" на свекито - не го разбирам, нито ми е майка, нито ме е отгледала.Не мисля, че трябва да носи тази титла.
Моята свеки в началото държеше, казвах й го, за да не я обидя, но после разбра, че не е това начина, за да й докажа, че я уважавам.В момента се обръщам към нея по име и тя няма нищо против.

Прошката е взаимна,не само младите искат прошка от по-старите ,а и по-старите от младите,защото всички грешим по един или друг начин!Хубаво е остаряващите да незабравят,че и те са били млади и луди глави,както е хубаво младите да имат необходимото уважение към по-старите си близки!Аз например винаги с удоволствие целувам ръка на баба си,която е вече много възрастна,много рядко я виждам,но пък при нея съм пораснала!Децата ми също виждайки мен ...целуват ръка на прабаба си
На сватбата си забраних  категорично мъж с петел да обявява кой каво е дарил-ужас  Свекървата настояваше но се преборих там!Закичването с пари също ми е много неприятно на булчинското хоро-отпадна!Иначе си спазваме всички християнски празници и традиции-нали те или повечето от тях са ни съхранили като нация и култура,като самобитност...ценена от много чужди народи...но не и от част от нашият народ

аз чух за една много странна традиция, но може би е само местна.
младоженецът, през цялото време, докато родата празнува не е с тях, а посред село на мегдана, прав и държи знаме  хеле, някой приятел можело да го смени за малко, ама не за постоянно, завалията 

Традициите са ни съхранили, да, права си. Но тази конкретната "Прошка" ми бърка в здравето още от съвсем малка. Не ми харесва това насилствено искане някой нещо да ти прости. Ако аз смятам, че съм сгрешила нещо, си се извинявам когато го осъзная, няма да чакам няколко месеца да дойде Великия ден за прощаване.

Много от традициите не ги знам и не ги спазвам.

това ми прилича на издевателство, а не традиция

ами незнам, може да е някаква модерницазия, аз за пръв път чувам такова нещо 

И аз не обичах тази традиция, но веднъж един човек ми я обясни много добре.
Навремето целите фамилии са живеели заедно. Бабите, стринките и т.н. Представете си един калабалък от жени, снахи, свекърви и т.н. Много често е възниквало напрежение (съвсем разбираемо) и докато сега можем да си вдигнем шапката и да се изнесем на квартира, тогава това не е било възможно.
Затова този празник е много необходим, за да се върне мира в къщата. Всеки да каже, че прощава и да поиска да го направи от сърце. Важно е всички искрено да вярват, че това е необходимо и да го направят.
Това е целта на този празник - изключително практична и много необходима.
И днес не ни е ненужен, понеже много често сърцата ни са изпълнени със злоба и е хубаво да има момент, когато да се замислим какво си причиняваме с това и дали няма да живеем по-лено, ако си простим.
Ако нямаме какво да си прощаваме, разбира се, няма проблем. А и когато хората не живеят под един покрив, по-малко има какво да си прощават

Това пък какво е и как става? 

Холограма, за пръв път ти чета постингите, и специално тези, в тази теми ми харесаха изключително. Много интересни и положителни обяснения за нашите традиции.
Поднасям ти своите най-искрени почитания!
Традицията, която на мен не ми харесва-ами май няма такава. Може би не съм много наясно с всички традиции, така че тези, които не познавам, съответно и не изпълнявам.
Не знам традиция ли е или не, но не изпълнявам правилото, господстващо някога да се посрещат гости с претрупани трапези, като че ли ти е за последно. Сиреч, не готвя 101 манджи, а в количество достатъчно, но да не е прекалено.
А, да, сетих се. От горчив личен опит не спазвам традицията (и не изпълнявам) да се ходи по специални празници на кръстник с пиле и вино (или нещо си там за ядене).
Не казвам майко на свеки и не взех фамилията на съпруга си-щото се омъжих на доволно зряла възраст. Ако бях по-млада, може би щях да изпълня и двете традиции...
Иначе с удоволствие гледам Коледари, когато имам възможност и поощрявам тази традиция.
Обичам традицията да се събере семейството на Коледа.
Обичам традициите по Великден. Къде са Лазарките сега?
Обичам Заговезни и хамканетона халва, прескачането на огъня...Имаме много хубави традиции. Не е зел да се обърнем към тях, за да ни е по-лесно да се обърнем и към себе си. Не е нужно да сме толкова глобализирани и чуждопоклонни.

Благодаря ти, Доня Туфиня.

Обаче аз вече съм натъжена.
Заради собствената си контратема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=176462.20, изпаднала в дъното на класацията по рейтинг и  пийпълметрия.

В нея можеше да участва всеки, който знае поне една хубава българска традиция - национална или семейна.
Но темата си отшумя - очевидно поради липса на хубави български традиции.
Какъв тежък грях и огромна вина на българския народ пред съвременото поколение - да го натовари все с кофти "бг традиции".
Като те чета - вяроятно сме набори с теб. И това също ме прави "виновна" почти колкото прабабите и прадядовците ни, че са живеели все някак си в своето си време - месели питки, обредни хлябове (вместо хамбургери и дюнери), бабували по къщите си (вместо да раждат секцио в частни клиники с банки за стволови клетки), употребявали думи като "хамкане", "колак", "борак", "бъдник", "ведрици"...
Все "некви селски простотии", "селяния неква"...
Е, аз и до днес си простея, като продължавам да си харесвам някой да ми разказва кое какво значи и защо е било тачено.
Интересно ми е да гледам кукери, коледари, лазарки, нестинари... - даже малко повече от култовите анимации "Ледена епоха" или "Индиана Джоунс". Пазя скрина на една баба, не съм изхвърлила хурките й, мотовилката, и дори помня, че й помагах от любопитство като съвсем малко дете, когато пренавиваше от нея праната вълнена прежда - опъваше я на китките си, а аз я навивах на огромни тежки кълбета. Селска ми работа...

Иначе, съвсем сериозно, става ми много мъчно като видя как някой отрича нещо без да го познава.
И се самонавива и самобунтува в незнанието си.
Традициите не са закони, че да правиш революции, за да ги отменяш. Не вкарват в полицията, ако не ги спазваш и не те изпитват никъде - знаеш ли ги или не.
Въпросът е - искаш ли да ги знаеш. И ако отговорът е "не" никой не ти пише "Двойка". Само дето тогава не знаеш и какво отричаш.
Обявените тук за "традиция" двайсетолевки на конец по вратовете на разни девойки ми стоят като емблема точно на това. Някой го каза преди няколко "поста" - "Нещо бъркате двата щата".
Ама агресивно се бърка някак си.

Няма да разводнявам повече темата на момичето.
Но я напускам с два смирени въпроса:

1. Тъпо ли е посоченото в този сайт стихотворение http://www.az-deteto.com/index.php?id=123
и означава ли, ако и на баба ти не й е било тъпо като ти го е казвала, че днес някой те бута с остен "бели поли да развяваш", "с жълти чехли да потропваш"?

2. Ако не знаеш разликата между "Рождество Христово" и "Коледа", не значи ли това, че ти си малко нещо беден откъм познания, а не че самият християнски празник и езическият му аналог са бедни откъм послания и най-обикновена историческа мъдрост?

ПП. Пък, ако някой от тези, дето ще се възмутят от горните ми писмена, знае какво точно значи "Коледа" като дума и може да отговори на първо замисляне, публично ще му се извиня, че е бил принуден "да ме чете" дотук.

  много добре казано
ами на сватбата се определя един по-грамогласен мъж с петел в ръка ...стиска го за краката  и го дига нагоре надолу когато започне даряването на младото семейство,опъва се едно въже и всеки отива и мята подаръка ...ако е килим,пътеки ...завивки,или слага на земята до въжето  и този петльор обявява на всеослушание....стрина ...Марина дари килим и 100 лв ,та така и целта на това гръмогласно обяваване на подаръците е на всеки да му стане неудобно да го чуе сватбата колко малко пари е дарил ....разбираш ли!?

Дидка това е върха на сладоледа.Направо си го представих на момента.
 

Холограма, не мисля, че стихотворението в сайта е тъпо. Напротив, дори ми хареса. Наистина младите не сме наясно с много традиции. Много от тях сме ги гледали само по ТВ. Просто има традиции, които са отминали времето си. Старото поколение иска от нас да ги спазваме, пък ние не виждаме никакъв смисъл от това. просто времената са други, както се казва. Като обръщенията "майко" и "татко". Ок, ако съм се омъжила на 18 г. може би съм щяла да склоня да наричам свекъра и свекървата така. Но аз съм на 27 г. и не смятам, че трябва да наричам така родителите на мъжа ми, ако се омъжа някога, де. Не знам дали, примерно, те биха ме приели като тяхна дъщеря. Въпреки че преди години майка ми, заяви, че приятелят ми вече й е станал като дете. Нито тя, нито аз, ще го накара, ако се оженим, да й казва "бабо", просто защото тя не му е такава. Това, че няма да спазвам въпросната традиция, не значи обаче, че уважавам по-малко родителите му, в сравнение с положението - ако им казвах.
Знам и защо, кога и как се иска прошка. Обаче и на мен ми стои малко изкуствено това. Сега си искаме прошка по джи ес ема, защото живеем в различни градове. Едно време не е било така.
Има много традиции които не познавам и за тях, аз лично не съм се изказвала. Но си права, че някой, не е наясно с дадена традиция и просто, ей, така, я отрича, без да е вникнал в нейния смисъл. 
Все пак се радвам, че по тази тема имаше дискусия тук. Едни от нас, може да са научили нещо, други само да са се замислили, видели противоположна гл. т. на тяхната, а това - все е от полза.     

Това, че накой не харесва и не спазва дадени традиции не значи, че ги отрича. Винаги е имало и традиционалисти и новатори. Така идва прогреса. Не можем да седнем и да стоим на едно място хиляди години. Но и не е коректно да оплюваш традиции. Те са част от нашата история. Така, че успеха е в баланса между тези крайности.