Хартиеното издание на “Бард”, превод Красимира Тодорова - “джобите” са
Скрит текст: 
Фраза, която мразя - 2
- Публикувана: 1 апр. 2025, 11:46 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2026, 19:07 ч.
# 1 020
15 март 2026, 14:41 ч.
Хартиеното издание на “Бард”, превод Красимира Тодорова - “джобите” са
Виж целия пост
Хартиеното издание на “Бард”, превод Красимира Тодорова - “джобите” са
# 1 021
15 март 2026, 14:43 ч.
“Него ден” изобщо не ме дразни и честно казано намирам в диалектите много повече живот и много повече скрито значение от много съвременни думи.
Мисля, че диалектните думи пазят езика.
Аз живея в Германия и тук хората много държат на регионалните си диалекти и си говорят така без да се срамуват. Дори има филми или книги с много регионални диалекти. Ето сега в нашия град откриха хлебарница, която идва от съседна провинция и всичките им наименования/етикети са си на диалекта, от където идват, а не така, както при нас се казват.
Нещо като хляб-самун, франзела-багета, погача-пита
Виж целия пост
Мисля, че диалектните думи пазят езика.
Аз живея в Германия и тук хората много държат на регионалните си диалекти и си говорят така без да се срамуват. Дори има филми или книги с много регионални диалекти. Ето сега в нашия град откриха хлебарница, която идва от съседна провинция и всичките им наименования/етикети са си на диалекта, от където идват, а не така, както при нас се казват.
Нещо като хляб-самун, франзела-багета, погача-пита
# 1 022
15 март 2026, 14:49 ч.
Книгата е на Орхан Памук, нобелов лауреат, описваща/поне докъдето съм стигнала/ висшето общество на Истанбул, някои които учили в Париж, други работили в Щатите. Явно до преводач е. Току що търсих в речника и думата "фулар". Било копринена тъкан, но се използвало за шал, фишу.
Di Soleil, в случая се предават авторови думи, преживяванията на героя, а не неговия говор. Затова диалектни думи не са уместни.
Виж целия пост
Di Soleil, в случая се предават авторови думи, преживяванията на героя, а не неговия говор. Затова диалектни думи не са уместни.
# 1 023
15 март 2026, 14:59 ч.
Аз не мога са кажа как в този превод, но ако оригиналният текст е бил такъв е нормално и преводът да е такъв.
Ако на оригиналния си турски език авторът казва, че отчупил парче от топлия самун някак не звучи да го преведат, че си е взел къшей топла фокача, фланзела, земел ..,
Виж целия пост
Ако на оригиналния си турски език авторът казва, че отчупил парче от топлия самун някак не звучи да го преведат, че си е взел къшей топла фокача, фланзела, земел ..,
# 1 024
15 март 2026, 16:25 ч.
Определено ми трябваха поне 2 страници, за да разбера, че "джобито" е един джоб, а "джобите" е множествено число.
Аз не съм привърженик на оригиналниченето при превод - независимо дали е писмен или устен. Преводачът трябва да съхрани в максимална степен изказа на автора, а не да се прави на съавтор.
В зората на демокрацията у нас едно известно тогава издателство, занимаващо се предимно с джобни речници от/на различни езици (не знам дали още съществува това издателство), ми беше предложило да превеждам речниците им. Примерно - искат да издадат българо-чешки речник. Като казах, че аз не знам чешки, отговорът беше: Нали знаете руски, ще Ви дадем руско-чешки речник и ще преведете от руски на български и готово!
Виж целия пост
Аз не съм привърженик на оригиналниченето при превод - независимо дали е писмен или устен. Преводачът трябва да съхрани в максимална степен изказа на автора, а не да се прави на съавтор.
Скрит текст:
Има една много популярна преводачка (устен превод), която толкова театралничи и оригиналничи, че ми е просто дразнеща. И често разликите между оригинала и превода са значителни до степен да се изкривява смисъла на казаното или поне да не може да се разбере ясно.
И очевидно не е научила, че при устен превод преводачът не трябва да се забелязва, той/тя е като мебел в помещението. А не център на вниманието.
Спомням си случки с Андрей Громико и неговия преводач (забравила съм името на преводача, но е превеждал на доста високопоставени срещи). Громико, който е владеел отлично английски език, е обичал да се изразява понякога така, че да затрудни преводача. Обичал е също така да прави забележка на преводача за не съвсем точен превод.
Знаменито е използването от Хрущов пред Никсън (като вицепрезидент) на един типичен руски идиом "Мы вам покажем Кузькину мать!", с което доста е затруднил преводача на Никсън да разбере коя е тази майка на Кузма.
И очевидно не е научила, че при устен превод преводачът не трябва да се забелязва, той/тя е като мебел в помещението. А не център на вниманието.
Спомням си случки с Андрей Громико и неговия преводач (забравила съм името на преводача, но е превеждал на доста високопоставени срещи). Громико, който е владеел отлично английски език, е обичал да се изразява понякога така, че да затрудни преводача. Обичал е също така да прави забележка на преводача за не съвсем точен превод.
Знаменито е използването от Хрущов пред Никсън (като вицепрезидент) на един типичен руски идиом "Мы вам покажем Кузькину мать!", с което доста е затруднил преводача на Никсън да разбере коя е тази майка на Кузма.
В зората на демокрацията у нас едно известно тогава издателство, занимаващо се предимно с джобни речници от/на различни езици (не знам дали още съществува това издателство), ми беше предложило да превеждам речниците им. Примерно - искат да издадат българо-чешки речник. Като казах, че аз не знам чешки, отговорът беше: Нали знаете руски, ще Ви дадем руско-чешки речник и ще преведете от руски на български и готово!
# 1 025
15 март 2026, 17:19 ч.
Джобито за джоб не съм чувала.
Хасковския диалект е жобА, ж.р. за джоб и жобИ в мн.ч.
Виж целия пост
Хасковския диалект е жобА, ж.р. за джоб и жобИ в мн.ч.
# 1 026
15 март 2026, 17:26 ч.
Джобито си го спомняме от "Билбо Бегинс", не от Хасково, но и за там може би е някакъв фантомен спомен.
Виж целия пост
# 1 027
15 март 2026, 17:43 ч.
Да, наистина в зората на демокрацията съм виждала книги, преведени от руски или английски, а не от японски или финландски например.
Виж целия пост
# 1 028
15 март 2026, 19:56 ч.
При речниците си е риск, защото обхватът на значенията се заличава между езиците и рискуваш грешки.
Виж целия пост
# 1 029
16 март 2026, 09:01 ч.
Точно като синоним на "опитвам" я възприемах аз. Имаше една варненка в Хелс Кичън, която кусаше и аз го възприемах като опитване на ястието. Шеф все ги кара да опитват, докато готвят. Не мисля, че използваше думата в смисъл на "храня се, ям".
Виж целия пост
До преди форума тази дума "кусам" я знаех в значение на опитвам, вземам си малко от нещо.
Тук научих, че било ядене с лъжица.
Тук научих, че било ядене с лъжица.
Точно като синоним на "опитвам" я възприемах аз. Имаше една варненка в Хелс Кичън, която кусаше и аз го възприемах като опитване на ястието. Шеф все ги кара да опитват, докато готвят. Не мисля, че използваше думата в смисъл на "храня се, ям".
# 1 031
16 март 2026, 09:46 ч.
Кусам, пак във варненско, го чух за първи път в смисъл на "опитвам храна". В шопския край се употребява за "ям с лъжица". Кусам като "опитвам" не ме дразни толкова, колкото "да си опитам" нещо.
Виж целия пост
# 1 032
17 март 2026, 00:20 ч.
Като го спомена това се сетих за постоянното му дразнещо курткА, при положение, че думата е ку̀ртка.
Виж целия пост
Имаше една варненка в Хелс Кичън, която кусаше и аз го възприемах като опитване на ястието. Шеф все ги кара да опитват, докато готвят.
# 1 034
17 март 2026, 17:16 ч.
А как е правилно мАнта, или мантА,( бялата лекарска престилка) една лекарка ползва първия вариант, не съм проверявала как трябва да бъде. Сетих се за дума - закусам- като за хапване сутрин. Това го чувам от гражданите дошли на село,аз съм от селото.
Виж целия пост
Препоръчани теми