Фраза, която мразя - 2

  • 40 039
  • 1 549
# 1 095
Аз пък смятам за задръстени ония, които се възмущават от диалектите. Няма и никаква зависимост между езикова култура, езиков усет и отрицателно отношение към следите от диалекти, останали изобщо в нашия език след цялостното им изчезване в резултат на въпросния срам и засрамване.
Виж целия пост
# 1 096
Аз споделям повече мнението на Дева.
Често в реалити форматите се впечатлявам как млади хора с високи претенции говорят на диалект и се чудя толкова ли е трудно да го изчистят, за да може  претенциите им да им съответстват.
Виж целия пост
# 1 097
Изключение само за шопите, за тях е въпрос на чест да говорят на диалект. Grinning
Това става при комбинация шоп-софиянец. Защото не всички в София са шопи, а шопите извън София не се смятат за еталон на говор.
Виж целия пост
# 1 098
Аз пък въобще не разбрах какво каза.
Виж целия пост
# 1 099
Пак наспамихме темата.
Защо младите хора не трябва да говорят на диалект? Кое е по лошо - млад човек да каже “баламурник” или “looser“? „абе я се кро̀тни” или “chill мен“?
Не съм някакви патриотка, защитничка на българското, просто си мисля защо този срам и предразсъдъци.
Виж целия пост
# 1 100
Това не са най-подходящите примери. Тези, които говорят на "кефиш ма, ща т звънна, да вийш, чи сам чуек", казват и "ниещо си ми ту мъч, само тва щи кажа! ту мъч ми доди!, аз дън съм ти лузър, брат!"
Баламурник си е някаква дума, не знам значението й. Не я ползвам поради тази причина.
А дали предпочитам, ако седнем на заведение да пита за френч фрайс или за пражени компири... Май първото ще ми звучи по-наред.
Виж целия пост
# 1 101
Според мен няма нищо лошо в диалектите, но те са си на място там, на мястото. Когато излезеш от мястото и отидеш да живееш другаде - в по-голям/в голям град или в София, средата вече е друга и трябва да се приспособиш към другата среда. Включително като говор и начин на изразяване. Особено пък когато продължиш образованието си и вече би трябвало да говориш по съвсем друг начин, с друга терминология и начин на изразяване. Образованите хора постоянно се съобразяват със средата - не говорят в магазина така, както в професионалната си сфера, но и не простеят ненужно. По същия начин и тези, които са живели на село и са свикнали на определен начин на изразяване и общуване, трябва да свикнат, че в града не е така. 

Скрит текст:
Спомням си една моя кратка ваканция преди много години на квартира в Банско. Хазяйката, възрастна жена (баба), говореше с мен съвсем нормално като лексика и произношение. Оказа се, че тя не е местна, от съвсем друга част на България е, но се е омъжила за банскалия. И я помолих, защото ми беше интересно, да ми каже нещо на местен диалект. Нищо не разбрах, абсолютно нищо! Тя ми "преведе" на книжовен български. И каза, че и тя в началото, като млада булка, почти нищо не е разбирала.
Та така - ето тя е пример как човек трябва да се съобразява със средата в общуването си, като изказ и изразяване.
Виж целия пост
# 1 102
И ако врачанин реши да запази врачанския си диалект във Варна, трябва да е готов да стане за смях и  подигравки. Да приказва както може и както иска, но да знае, че и другите имат право да му се смеят и да не го приемат сериозно.
Няма лошо в диалектите. Възприемам ги от възрастни хора, които рядко са попадали в различна от собствената си среда. Даже ми е интересно.
За млади хора, които пътуват и общуват, ми е странно да искат да си запазят говора. Много ли ще им е приятно, всеки да им повтаря, накъсвайки им мисълта, че това не се казва така, да ги пита каква е тази дума, да обяснява те пък къде и как са я чували.
А и каква е тази напомпана гордост?! Все едно да отида в Рим и да им говоря на български, защото съм автентична. Ами, ако искам да бъда приета, ще трябва да пренебрегна малко майчиния си език и да опитам да говоря като тях или поне да ползвам английски. Не сме в 19 век! И не е необходимо да им пълня главата с историята как сме измислили азбуката, славянската писменост и култура, Великоморавската школа и учениците на Кирил и Методий...
Виж целия пост
# 1 103
Съгласна с мандаринка. Дразня се, когато някой мека/видиме, ходиме/, но го приемам като регионална особеност и май вече свиквам. И някоя и друга диалектна или архаична дума дават цвят на речта при общуване. Но когато една дама, началник отдел от МОН, ми замека в някое интервю по някоя телевизия, се ядосвам и превключвам. Тя и училищА казваше. Човек, който е на висше ниво в образователната система не може да си позволи да говори диалектно на публично място. Е, от някой ерген или ергенка не можем да очакваме правилен изказ.
Виж целия пост
# 1 104
И ако врачанин реши да запази врачанския си диалект във Варна, трябва да е готов да стане за смях и  подигравки. Да приказва както може и както иска, но да знае, че и другите имат право да му се смеят и да не го приемат сериозно.

Това само за врачани ли важи, или и за останалите региони? По същата логика и един софиянец, щом отиде във Варна, трябва да започне да говори на тамошния диалект (и акцент!), за да не му се смеят и да го приемат сериозно. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 105
Аз пък въобще не разбрах какво каза.

Че присадените в София провинциалисти говорят книжовно, а местните шопи - не. Wink
Виж целия пост
# 1 106
По-скоро да НЕ говори на диалект.
Особено млад човек. Прави ми (лошо) впечатление, ако не си е изчистил диалекта в ерата на комуникациите. Нарочно си направих труда да го напиша, че за стара баба/дядо, някак го възприемам, въпреки че не искам да съм многословна. Ето, налага се да го пиша втори път в рамките на десет минути.
Значи: за стара баба - да, приемам. За млад човек - по-скоро не! Не че не приемам, но не ме кара да му се възхищавам.
И да напиша любимата форумна фраза: Тава, разбира се, си е мое мнение и никого не карам да ми копира и ползва мнението! Нека си ми остане уникално и неповторимо!

Дадох пример с врачанин, заради изявения им смешен (мога да им лепя етикети!) диалект  и с Варна, като по-далечно спрямо Враца място, с достатъчно различен говор. Ако вместо Варна, бях дала пример с Монтана или Видин, нямаше да подчертая двете крайности.
Но добре, може да ги заменим с Банско - Русе, Перник - Бургас, Благоевград - Ямбол, Ямбол - София...
Толкова ли не се разбра горния ми пост?! Да се върна ли да го изтрия? Още имам тази възможност.

Съвсем не се отнася само за врачани и варненци примерът. Просто си го изсмуках от пръстите с първите градове с В, за които се сетих. Не знам защо държах да са с буквата В, а не с П - Петрич - Перник или със С - Сливен - София.
Уф! Обясних се! Дано този път, чукам на дърво, да съм по-ясна.
Виж целия пост
# 1 107
Аз пак да попитам, защото не получих отговор на въпроса си – софиянецът трябва ли да проговори на местния диалект там, където отиде, или за него правилото не важи?
Виж целия пост
# 1 108
В резюме- трябва да говорим литературно, за да се разбираме един друг навсякъде. Stuck Out Tongue Winking Eye

Е, от различия като принцеса-странджанка, далче- гергина, чушка-пиперка няма как да избягаме. Но то всъщност не е диалект.
Виж целия пост
# 1 109
Притеснява ме втората част на въпроса ти и вероятно затова я отбягвам.
Само на първата част мога да отговоря и отговорих много, много подробно. Даже подчертах с главни букви. Как така не го разбра...
Да не говори на диалект!  (това написах, како Сийка)
Ако може. Ако не може, да говори както може. А може и да не говори.

Важно уточнение. Даже много важно уточнение!!!!!! - моите пръстчета не са начукали думата правило и не го разглеждам като правило. Не пиша правила, а изразявам какво ми харесва и какво ми допада на мен.
Притеснявам се, че така повличаш крак и чрез внушения ще ме вкараш в подробен обяснителен режим в следващите страници. Както виждаш, лесно се подхлъзвам и се вкарвам в приключения. Пожали ме!

Ако кажа "червената рокля ми харесва повече", не налагам правило да се носят само червени рокли. В случая с роклята, и в случая с диалектите, и в случая с някой готин мъж, книга, пътуване, мебели, си казвам какво ми харесва на мене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия