Фраза, която мразя - 2

Аз в последно време се опитвам да не мекам. Родителите ми мекаха. Баба ми и дядо ми си говореха на шопски диалект, баща ми ме гонеше като диверсант да не говоря като тях.

Сами по себе си мекият и твърдият говор водят ли се диалекти?
Без диалектизми, просто мек и твърд.
Не, нали? 🙂
А доколко е диалектизъм да кажа примерно вЕрно - аз не мога да си изкълча езика да го напиша правилно, камо ли да го кажа. 😆

Не го пиша, но го казвам. В неформална среда, разбира се

Не става въпрос за диалекти, а за плямпане сякаш са на пазара съчетано със самоувереност, че са много забавни. Но точно затова ги пускат и държат по разните предавания - дразнят зрителите, които уж се дразнят, но висят да гледат.

Нещо си доста по-благосклонна към себе си и своите недостатъци, отколкото към тези на околните. На теб ти е простено да мекаш, не те дразни мекането, но пък много те дразнят мякащите, които мякат по същите причини, поради които ти мекаш.

Ами мене ме дразни "кореняк софиянец" и всички фрази, които се изричат по повод това, че такова животно нема.
И категорично твърдя за себе си, и за всичките си познати, че не говорим на шопски, дори и на шега. Не ползваме "че одим, че бЕрем, че бегам, ние че одиме, ние че береме и че бегаме."
Също съм толкова крайна и категорична, че не пееме, не свириме, не пиеме и не спиме.
Омръзнало ми е при всяко запознанство да уточнявам от къде са баба ми и дядо ми и като чуят  "София" да настръхнат и да изпаднат в уточнения, ама баба ми и дядо ми от къде са, ама майка ми и баща ми от къде са.
Аз пък не се сещам да върна жеста със същите разследвания, ако ми се представят,  че са от Разград, Търговище, Стара Загора, Ямбол, Кърджали, Плевен, ВАРНА (любимата ми днес) Не проявявам грам интерес: "Ама кореняк варненец ли си? Кореняк плевенчанин ли си? А баба ти по майчина линия в Плевен ли е раждана, а дядо ти, а другият ти дядо? Плевенчани няма! Всички сте дошли от селата! Плевен е било страшно село и са газили в калта!"
Сори, ама съм надута софиянка и не се сещам да разпитам за подробности, които не ме интересуват - къде е раждана баба му.  В Тръстеник е раждана. Е, какъв плевенчанин е тоя, тогава!!! Ето, знаех си аз, че плевенчани не съществуват!
С този пост се връщам в темата "фраза, която мразя".
"От къде си родом?" и "Кореняк ли си?"

В случая говорим за "фраза, която мразя", тоест, какво ни дразни в говора на околните. Някой го дразни мекането, друг - мякането. Нищо страшно няма да не харесвам мек говор.

Ама то и мен ме дразни мекането, особено от политици по телевизията, но си признавам, че понякога и аз го допускам. За определени думи, което е странното - някои ми идват отвътре да ги "мекна", а други никога не бих...

Наистина ли?

Коя фраза точно мразиш при хора, които произнасят "Ни съ прави, чи ни си от тях", а пишат" Не се прави, че не си от тях"?

Така става винаги, когато се заговори за диалекти...
Има засегнати. 🤷

Дразни ме произношението, какъв е проблема

Забелязала съм също, че стане ли дума за диалекти, задължително се изтъква, че в Шопско (което, разбира се, включва и цяла София) се говори най-най-най-диалектно.
За софиянци мекият говор е тежък диалект, с което не искам да обидя никого, но - много разбират софиянци, те всичките говорят на шопски, пълни селяндури - според мекоговорящите. 🤣😍
Нищо лично към половин България, аз проблеми с диалектите нямам, казах го вече. 🤗
Като малка, признавам си, ми беше смешен мекият говор, срещаше се рядко по равното софийско поле, където всички мекаме и екаме, та май само по морето съм го чувала - екзотика си беше.
А, не, не само по морето, от една екскурзия във Велико Търново се върнахме с нов дежурен лаф - на въпроса колко е часът отговаряхме задължително "дьесьет и половЪна" - чухме го от някакъв чичка и бяхме запленени целият клас. 😆

Тук темата е за фрази. Иначе може да те дразни когато някой фъфли или заеква, но е за друга тема.

Изброихме ги вече фразите, които ни дразнят. Преди тази тема, имаше още една с около 1000 страници. 10-15 човека пишем в нея. Смяташ ли, че трябва да ни подсещаш за какво е темата?

Диалектите са богатството на един език. Когато четем с гордост как Вазов е ползвал повече думи от Шекспир, трябва да си даваме сметка, че става въпрос до голяма степен именно за диалектни думи. А при Вазов е нямало случайно употребена дума, всяка е била подбирана внимателно и с отговорност към езика.
За съжаление тази езикова епоха безвъзвратно се е запътила към историята. Ние сме последното поколение, което поназнайва нещо от стария български език. За децата ни той е почти неразбираем. По-лесно им е да преведат някой американски рап жаргон, отколкото да разберат една българска народна песен.
Много се бях подразнила, когато видях, че при последното излъчване на "Мера според мера" го бяха пуснали със субтитри на български, и то превод! Превод, при който се губят много от нюансите на езика. Този сериал го бяхме гледали за пръв път като ученици и си спомням, че действително ни беше доста странен и непознат македонския диалект, но бързо му свикнахме и ни стана много интересен. В класа повтаряхме с години някои лафове от филма - "Ти жив си, бре?", "Не сакаш да ти найдем ена арна мома?" и още много такива.
Явно е било идея на Руси Чанев и Дюлгеров. Безкрайно ги уважавам, автори са и могат да си правят с филма каквото решат. Но с другата идея на Руси Чанев - дето преведе на съвременен български "Под игото", уж заради българчетата в чужбина - категорично не мога да се съглася. "Под игото" трябва да се чете само и единствено така, както го е написал Вазов, ако ще и с половин страница пояснения под черта на архаизмите и диалектните думи.