Фраза, която мразя - 2

И мен „мадам“ не ме обижда. Предпочитам го пред „госпожа“.
Но и тук май въпросът е в подсъзнанието. Като съфорумката, възмутена от израза „на задна“, защото освен за сексуалната поза, за друго не се сеща.
Та и вие така с вашето „мадам“. Никога не бих направила асоциация със собственичка на бардак.
Кой за каквото си мисли...

ПП Сега се сещам, че за млада жена може да звучи обидно и да предпочита „мадмоазел“ и „мис“. Тук съм пас, защото аз съм в отбора на „мадам“ и „мисис“.

Само закачливо май са се обръщали към мен с "мадам" - но май само познати. Съвсем пресен пример - в центъра за гуми, в който си сменям гумите от години - като ми натовари зимни/летни гуми в багажника, монтьорът ми отваря шофьорската врата с широка усмивка и: "Заповядайте, мадам"
А, и тук-там някой кокетничещ и духовит келнер.

А "мерси" ми е толкова дълбоко вкоренено в речника, че много по-рядко казвам красивото ни "благодаря" - в Гърция чак са ме питали дали съм французойка. 😆
Ама имам и много френско "р", нищо че френски грам не знам. 😆

Не, момичета, не е същото. Мене ме дразни изключително много това "мадам", не защото ми казват, че си има публичен дом.

Не ходи в Турция тогава. В магазините точно така се обръщат към клиентките.

За мен е много по-дразнещ въпросът "Госпожа или госпожица?", който предшества обръщението към непозната. Твърде много се навлиза в личното пространство. Да не говорим, че често се прави съвсем умишлено, особено от мъже.

Зависи от възрастта. За по-млада жена може да се разбира като начало на опит за свалка и ориентиране в семейното положение.
На мен скоро на една опашка ми казаха госпожица и ми стана много приятно.

Това е само една възможна интерпретация/хипотеза.
Твърде дълго в живота ми "мадам" се е използвало в разговорната реч точно в това значение, за което вече писах. Затова и нововъзникваща мода, тръгнала от полуграмотни (меко казано) източници, ме дразни. И не, във Франция или Белгия няма как да си помисля, че това обръщение е с конотацията, която е била в България. Или пък в произведенията на френски автори. За мен тази нова мода е в стил "дама/и", налагане на буквален превод от чужд език, за да се правят на много образовани. Без да е така на практика.


Шеговитият отговор


И да добавя нещо ново

Дразнят ме, много, разядка и овкусявам
разядка - имаме си предястие/ордьовър, но не, разядка та разядка
овкусявам - защо ли вече не поливаме/заливаме със сол, пипер, оцет, олио?

За мен "поливам" и " заливам" означава, че слагаш от нещо в по-голямо количество. Овкусяването е за по-малко количество, колкото за вкус.

Думата "разядка" никога не съм я ползвала и нямам намерение. Не ми харесва и не знам какво значи.

Аз по други причини не съм тръгнала към Турция. И във Франция се обръщат така. Специално там добре съм походила и даже малко поживяла. Не очаквам във Франция, в Турция, в Унгария и в Шри Ланка да ми казват "Госпожо". Мерси за съвета, не се бях сетила, че ще ме мадамосфат в Турция. Там ползват някакво тъпо комшо предимно, но както казах, не ми е в плановете да им ходя. Ходила съм.

59. Пролетна салата. Измиваме добре 2 зелени салати, 1 връзка магданоз, нарязваме ги на ситно, посоляваме леко и заливаме с 2 лъжици олио.

2 лъжици олио не го смятам за голямо количество.

Класика в жанра, когато "шеф"-овете си бяха готвачи.
https://chitanka.info/text/15401-601-izpitani-gotvarski-retsepti/5#textstart

Овкусяваме е съвкупност от подправки и се прави на вкус. Като кажем овкусяваме със зехтин, сол, черен пипер и оцет балскамико означава, че всеки слага от тези подправки по свой собствен вкус и няма точна мярка. Един може да сложи щипка сол, а друг чаена лъжица.
Разядка не е ордьовър. Разядката е с консистенция на паста, крем, дип и се маже обикновено върху хляб. Тъкмо ядох разядка от фета, маслини и пипер, маслиновата паста, гуакамолето, лютеницата са разядки. Ордьовър е предястие. Ордьовър може да е брускета намазана с разядка.

И мен ме дразни разядка. Също и запеканка.
Много смотани думи.
Овкусяване го намирам за точно като етап от приготвянето на храна. Не е само слагане на олио и оцет.

Уикипедия казва, че пастообразните разядки (наречени традиционно "топенки"), са само един вид предястие,т.е. ордьовър (френската дума за предястие).

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%8F%D0%B4%D0%BA%D0%B0

А за овкусяването - традиционно в българската кухня подправките се слагат една след друга, а не като микс (както е в популярните предавания на чуждестранни "шефове").

Ето отново от Пенка Чолчева - тя е класик в българската кухня.

"Нареждаме ги в чиния, помежду им слагаме опечени лютиви чушлета (шипки), посоляваме и поливаме богато с олио. Настъргваме на едрото ренде домати, прибавяме няколко скилидки счукан чесън, посоляваме на вкус, заливаме пиперките с доматения сос и поръсваме с магданоз. "
"Посоляваме на вкус, поръсваме с червен пипер и ситно нарязан магданоз"
"Нарязваме лука на ситно и го пържим в мазнината заедно с месото, нарязано на едри късове, прибавяме сол и червен пипер и разбъркваме. "
А ето и рецепти с "овкусяване" от западен тип, но без използване на тази дума.
"Счукваме 5–6 скилидки чесън, размиваме го в 3–4 лъжици оцет, прибавяме 2–3 лъжици олио, разбъркваме добре сместа и заливаме салатата. "

Да, знам, че е трудно да се съпротивяваш на масово заливащата те модерна "терминология", но принципно може, а често и технологията е различна и има защо  да е различна. Давам кулинарен пример - на салати със зеленчуци, в българската кухня, първо се слага сол, защото той е хигроскопичен и извлича соковете от зеленчуците, разбърква се със солта, след това се слага оцет/лимонов сок, т.е. киселината, която подкиселява зеленчуците. И чак тогава се залива с мазнина - олио/зехтин, защото той запечатва. Ако сложиш мазнина/зехтин преди киселината, мазното ще запечата зеленчуците и те няма да се подкиселят достатъчно. А не бъркаш в купичка сол, черен пипер, мазнина и киселина и с тази смес да заливаш салатата. Солта ще се разтвори, макар и по-трудно, в оцета в тази смес, но няма как да се разтвори в мазнина със стайна температура.

Госпожата сигурно е от СИ с тези пиперки.
Иначе си права, че овкусяването е сложен процес, но на мен пък това ми харесва, че думата спестява подробности.

Аз ненавиждам, когато някой употреби думата манджа вместо супа. Имам чувството, че е някакъв буламач и направо ме отвращава.