Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

  • 23 598
  • 220
# 150
Здравейте,
Вие с вашата приятелка сте различни хора, с различни качества, вкусове и външен вид. Вашата приятелка, както добре разбирате, има своите предимства и недостатъци също както и Вие, също както всеки друг. Именно това различие и многообразие прави живота толкова шарен и хубав. Външният вид и стил е важен за първоначалното впечатление, но далеч не е достатъчен. Същността е тази, която излъчваме и привлича заедно с външния вид.
Аз намирам нещо много хубаво в това различие. Ако се опитате да погледнете на Вашата приятелка без сравнения и очаквания, тя може да Ви помогне да станете по-отпусната, спонтанна и радостна, което само ще е допълнителен актив към Вашите качества. Човек може да се учи дори от някой на улицата, стига да не е предубеден. Основна когнитивна грешка е да се сравнявате с другите. Никой не е като някой друг. Вие от над осем милиарда души на тази планета сте единствена и това е удивително!
На Ваше място бих отишла на пазар с приятелката Ви. Може да обиколите вторите употреби и да пробвате различни неща, дори онези, които никога не бихте облякла, след това по магазините, от които Вие обичайно пазарувате. Разменете си ролите, нека тя избира дрехите за Вас, Вие нейните. Може и нищо да не си купите, но със сигурност ще се позабавлявате. Нещо в стила "Сексът и градът". Ние, хората, сме много неща - и сериозни, и забавни, и тъжни, и умни, и т.н. Това познанство може да е възможност да опознаете Ваша страна, която самата Вие не подозирате, че притежавате. Бъдете любопитна към себе си, не оценъчна. И не забравяйте да се забавлявате!

Цитат
Скрит текст:
Здравейте! Какво бихте ми казали за следната ситуация: от тази година започнах ново приятелство с жена на моите години, която е много красива, добродушна, но и доста ограничена откъм обща култура. Много се дразня на нейното инфантилно поведение, реакции, вкусове и прочие. Само заради това, че е добър и мил човек, продължавам да общувам с нея. На моменти се комплексирам като я погледна, защото тя е висока и слаба, има дълга руса коса, винаги с прическа и грим и добре облечена. Още повече се отчайвам от това, че тя пазарува дрехи втора употреба, но успява да изглежда шик и модерно, а аз съм ходила при трима стилисти и дадох стотици левове, а пак изглеждам зле. Напълно наясно съм, че това е мой проблем със самочувствието, който трябва да отработя. Но също така съм наясно, че няма как да изглеждам като нея и най-вероятно тя ще е тази, която хваща мъжкото око, а не аз. Аз не си позволявам често да изглеждам женствено, избирам дрехи, които са "базови", професионално да изглеждам, сериозно, най-често в сиви цветове, базови. Например, тя носи връхни дрехи, които са от пух, слага бижута, дънките са прилепнали, а аз нося широки, т.е. не подчертават фигурата ми, връхната ми дреха е по-скоро топла и практична, а не шикозна, и съм напълно наясно, че моят стил говори за удобство, но не за мода и шик, а при нея е точно обратното. Тя рискува да зъзне в студа, но е модерна, а аз се обличам според температурите, но съм незабележима. Чувствам се тъжна и като незабележим, безличен човек. Не съм жена, която обича всеки ден да се гримира, понякога откровено мразя модата, ходенето по магазини ме изтощава и отчайва, трудно ми е да правя съчетания между дрехите, отчайват ме и цените.
Винаги съм залагала на ученето, обичам да чета, да анализирам, да проучвам. Смятам се за високоинтелигентен човек с много знания и богата обща култура. Тя няма такива интереси и сякаш това не е никакъв проблем. Знам, че и моите неща не са достатъчни, особено за да те харесват мъжете. Отчайващо е, че сякаш моите знания нямат никакво значение в това общество, а винаги по-важен е външният вид.
Виж целия пост
# 151
Здравейте! На 50г. съм. С панически атаки съм от много години- с периоди на влошаване и стабилизиране, разнообразни страхове и някакво тревожно разстройство.
Последните няколко седмици научих тежки новини. Близък мой приятел и връстник получи инсулт. Разказа ми го доста подробно. Много се уплаших. Бях с разнообразни нервни симптоми и страхове, свързани с тази болест няколко дни. Изписани ми от лекар, пия успокоителни- лекарства добавки. Наложи се да увелича дозата, защото се чувствах много зле. Не успях да отида и да го видя в болницата. Засега се възстановява и е добре и напрежението от него ми спадна.
Ден след него ми казаха, че друг по- страничен за мен човек е починал внезапно. На около 80г. И тази новина ме поразстрои.
Малко след Нова година много близък емоционално за мен човек рязко спря алкохола и започна да получава сериозни симптоми. Всяко чуване с него ми предизвикваше страх, сърцебиене, тревога. Ситуацията ескалира- получил е припадък вкъщи, след това в болница. Там му се влоши
. Халюцинации, неадекватност. Скочил е от етажа в болницатa, но е паднал на терасата на долния етаж. Жив е, с контузии. В психиатрична болница в момента. Поддържаме контакт по телефона всеки ден. Грижат се за него близките му.
Тази случка ме шокира тотално. Пак увеличих успокоителните и добавките, но първия ден не можех да стана от леглото. Треперене, кръвно, ужасно напрежение през целия ден. Не можех да се успокоя. Минаха няколко дни, все още ми е зашеметено, нестабилно, плача и ми се появяват разни симптоми.
Оказва се, че все по- зле понасям тежки новини и колкото по- близък ми е човекът, толкова по- зле ми се отразяват. Не знам как да се справя и какво да правя оттук нататък...
 
Ще съм Ви много благодарна за коментар и съвет.
Виж целия пост
# 152
Здравейте,
Съчувствам на състоянието Ви. Според мен имате хиперактивна тревожна система, където "светът е едно опасно място и опасности дебнат отвсякъде". И това е вследствие на натрупани последователни травматични събития, без да имате възможност за възстановяване и стабилизация между тях. Следствие на това са симптомите - треперене, плач, усещане за срив, както и интегрирана чужда симптоматика. Всичко това Ви води до ръба на емоционалното изтощение. Първото нещо, което следва да направите, е да ограничите излагането на лоши новини. Разбирам загрижеността за приятелите Ви, но сега трябва да се погрижите за себе си. Това включва ограничаване и на лошите новини от медиите. Особено вечер правете или гледайте нещо приятно. По-чести разходки. Мотивираща или развлекателна литература. Леки физически упражнения и разходки. Кино, театър, масаж. Правете неща, които Ви харесват. Заземяване (много важно при „зашеметеност“).

Няколко пъти дневно:
назовете 5 неща, които виждате,
4, които чувате,
3, които докосвате,
2 миризми,
1 вкус

И нещо много важно, което искам да запомните - фактът, че реагирате по-силно на близки хора, означава, че сте емоционално свързан, чувствителен човек, не слаб човек. И преди се е случвало и сте се справила. Ще можете и сега!
Виж целия пост
# 153
Здравейте,
Съчувствам на състоянието Ви. Според мен имате хиперактивна тревожна системе, където "светът е едно опасно място и опасности дебнат от всякъде". И това е вследствие на натрупани последователни травматични събития, без да имате възможност за възстановяване и стабилизация между тях.  Следствие на това са симптомите -треперене, плач, усещане за срив, както и интегрирана чужда симптоматика. Всичко това Ви води до ръба на емоционалното изтощение. Първото нещо което следва да направите е да ограничите излагането на лоши новини. Разбирам загрижеността за приятелите Ви но сега трябва да се погрижите за себе си. Това включва ограничаване и на лошите новини от медиите. Особено вечер правете или гледайте нещо приятно.По-чести разходки. Мотивираща или развлекателна литература. Леки физически упражнения и разходки. Кино, театър, масаж. Правете неща, които Ви харесват. Заземяване (много важно при „зашеметеност“)

Няколко пъти дневно:
назовете 5 неща, които виждате,
4, които чувате,
3, които докосвате,
2 миризми,
1 вкус

И нещо много важно, което искам да запомните - фактът, че реагирате по-силно на близки хора, означава, че сте емоционално свързан, чувствителен човек, не слаб човек. И преди се е случвало и сте се справила. Ще можете и сега!

Благодаря Ви за бързия отговор и насоките. Разпознавам се в описаното и ще опитам да приложа препоръките Ви.
Виж целия пост
# 154
Здравейте, г-жо Кирова! Чета доста житейски ситуации във форума. В някои от тях се разпознавам и аз. Моят живот е много шарен и интересен. Като дете (след 10-годишна възраст) имах здравословни проблеми с ушите (спукани тъпанчета) и постоянно операции за възстановяването им. Доста време изкарах по болници и това вероятно е оставило някакъв отпечатък. Впоследствие животът ми се разви много интересно. Нещата при мен се получават, но винаги с много трудности. Стигнах до етап, в който имам съпруг, дъщеря, образование, работа, все неща, за които се бори човек. Аз поначало съм доста притеснителен човек, сензитивна съм. Не знам дали е от зодията (Риби), но винаги, когато се заформи спор ми се свива стомахът и се разтрепервам. Външно показвам твърдост, но вътрешно съм като врабче. Вероятно от това с годините съм си отворила стомашно-чревни проблеми. Имам притеснения от свекървата, която още от самото начало от ревност се държеше много лошо, дори имаше периоди, в които казваше, че ще направи всичко възможно да ни раздели. Беше се родила дъщеря ни. След това прие мисълта, че няма да стане на нейното и сина й държи на мен и някак се примири. Винаги е била много властна и контролираща (вероятно взаимства от турските сериали, които гледа). Опитвах се в началото постоянно да й звъня, проявявах уважение, наричах я мамо, но тя продължаваше да се държи надменно, все подмятания, все начин да ме засегне. Много ми беше тежко и трудно. Преди 10 години започнах да получавам жестоки паник атаки, които ми действаха физиологично все едно имах някакво заболяване. По лекари, показатели добри, а аз не мога да помръдна, нито да спя. Започнах да пия атаракс и всякакви други добавки и чайове за успокоение, доста време, почти година. Лека-полека се съвзех, четях много книги, гледах позитивни видеа. За щастие се оправих сама, без да стигам до помощ от специалист. Амбицирах се и започнах нова работа, успоредно с това записах бакалавър. Всичко супер, успях да завърша успешно. Успях да получа повишение в работата. Свекърва ми започна да се държи някак по-различно, но пак надменно и властно. Не смееше много да ме обижда, вероятно защото не намираше причина (все пак ме е обиждала за образование, за доход, а сега като ги имам, се чуди за какво). Но и аз започнах все по-рядко да й звъня, защото при всеки разговор имаше някакво напрежение, все се опитваше да вменява чувство на вина, най-вече към сина й, затова, че е сама и няма кой да й помага (тя е на 80 г. и е в друг град). Още по времето на паник атаките бях чела, че трябва да се премахне източникът и може би след като започнах да разреждам контактите си с нея, започнах да се оправям. В момента почти не й звъня, питам мъжа ми за нея всеки ден. Дори не мога да й казвам "мамо", просто не го чувствам, толкова ме е наранявала през годините, че не мога да й го кажа. Опитвам се да се насиля, но не се получава (а и си имам майка, която ме обича и която се държи наистина като майка). Постоянно се оплаква на сина си, че е зле, че няма кой да й помага. Сърди се. Като й кажем да дойде при нас, не иска, повтаря, че ще отиде в старчески дом. Не знам какво повече мога да направя, толкова се старая и все едно, че аз съм виновна за нейното състояние. Опитвала съм с нормален разговор, уж приема, че е така, че няма за какво да се караме, извинява се, ако е направила нещо, с което да ме нарани и обиди и след ден-два пак същото, като й се опълчи малко човек започва да крещи, да проклина, абе, грозна картинка (аз често наричам такива картинки "махленски"). Дори преди време в една караница, в която бяхме само двете, ми каза "дано само по болници да ходиш", ми се е запечатило в главата и сега в последно време един след друг здравословни проблеми ни излизат в семейството, започвам да си мисля, дали не е от тази клетва, която тя е изрекла. Много тъжна картинка и със сигурност още имам какво да пиша.
Успоредно с това, в работата работя с доста голям колектив, предимно жени. Години наред се опитвах да се впиша, постоянно търсех контакт с колежките, държа се много добре, много им помагах, нищо, че бях по-скорошна от тях, но технически съм доста добре. Показват куртоазна любезност, но само ако аз отида при тях. Доста са остри и надменни, надсмиват се на другите, подиграват се на колеги, но винаги съм търсила контакт, за да не изглеждам като аутсайдер. Но в един момент спрях да ходя при тях, за да видя дали въобще някоя ще се сети за мен, ще ме потърси, както аз тях, но уви. Стана ми много криво и разбрах, че са ме търсили само за помощ, а не за общуване. Не знам каква е причината, аз ли имам проблем с общуването, дали това, че съм със слухов апарат на едното ухо е някаква причина, дали това, че постигнах повишението за много кратко време, за което повишение всяка от тях мечтае (въпреки, че няма необходимата степен на образование), не мога да си го обясня. Постоянно в главата ми са въпроси, много въпроси. Реших да се съсредоточа в работата и като се прибера, се отдавам на семейството си. Моля за Вашия професионален съвет. Правилно ли постъпвам като се дистанцирам от свекървата и в работата?! Правя го, защото започнаха наистина да се появяват физиологични проблеми, които вероятно са от натрупан стрес и притеснения, основно стомашни. И гледам да избягвам хора, с които чувствам някакво напрежение, дори да оставам сама извън семейството си. Имам една-две приятелки, не толкова близки, не смея да споделям много лични неща с тях, от страх, че ще ме предадат. Общо взето фокусът ми е изцяло върху съпруг, дъщеря, родители (мои) и сестра и нейното семейство. Това е! Съжалявам за дългия пост, но е трудно с две думи да се "излее" цяла житейска мъка. Предварително благодаря за евентуален отговор! Желая Ви здраве и късмет!
Виж целия пост
# 155
Здравейте,

Обръщам се към Вас, защото имам повтарящи се поведения, които започват да ми пречат в ежедневието и ми създават напрежение.

Имам силна вътрешна нужда да извършвам определени действия по точно определен брой пъти, най-често по 3, 6 или 9. Например:
– преди да пия вода, трябва да направя точно 3 глътки;
– преди да се напръскам с парфюм, трябва да го помириша 3 пъти;
– когато дъвча нещо, трябва да е 3, 6 или 9 пъти.

Ако не го направя по този начин, изпитвам силен дискомфорт, напрежение или усещане, че „нещо не е наред“. Осъзнавам, че тези действия не са логични, но въпреки това ми е трудно да ги контролирам.

Бих искала да разбера откъде идва този модел на поведение и да получа помощ как да се справя с него.

Благодаря Ви предварително.
Виж целия пост
# 156
Здравейте,

Интересна история. Благодаря за споделеното. Мисля, че правите повече от необходимото. Има една приказка, която казва "ако не цениш това, което имаш, имаш това, което цениш". Дължим уважение на възрастните, но когато въпреки усилията те се държат грубо, неуважително и невъзпитано, е редно да се придържаме към здравословна дистанция. Редно и здравословно е да се придържате към границите си. Така даваме пример и на децата си да не допускат токсични отношение. Уважение и дистанция - да. В крайна сметка свекърва Ви е тази, която избира това. Що се отнася до работата, след като усилията Ви не дават резултат, се придържайте към професионални отношения.
Интересен е фактът защо нямате добра социална среда. Само две приятелки, с които не желаете да споделяте много лични неща. Тук си заслужава да се помисли. Нашите мостове са работа, семейство и приятели. Когато единият от тях липсва, това ни прави по-уязвими и понякога фиксирани в работа или семейство. Децата порастват и напускат семейното гнездо, тогава е още по-важно да имаме развити интереси и приятели. Бих насочила усилията си в това направление. Успех!
Виж целия пост
# 157
Здравейте,

От описаното от Вас тук става въпрос за по-високо ниво на тревожност. Повтарящите се поведения, които наричаме компулсии, свалят тревожността. Причината за извършването на ритуалите са тревожните, натрапливи мисли, страхове или хипотези. Евентуални причини могат да са перфекционизъм, стрес, фамилна обремененост или трудни житейски ситуации. Съветът ми е да се срещнете с психолог и да изговорите затрудненията си, за да получите подходяща подкрепа и насоки. Не бих подценявала описаното, тъй като би могло да се задълбочи и ритуалите да се умножат. Тук трябва да се открие първопричината и да се дадат насоки за справяне. С професионалната подкрепа на психотерапевт нещата са преодолими. Заслужава се да се погрижите за себе си!


Цитат
Здравейте,

Обръщам се към Вас, защото имам повтарящи се поведения, които започват да ми пречат в ежедневието и ми създават напрежение.

Имам силна вътрешна нужда да извършвам определени действия по точно определен брой пъти, най-често по 3, 6 или 9. Например:
– преди да пия вода, трябва да направя точно 3 глътки;
– преди да се напръскам с парфюм, трябва да го помириша 3 пъти;
– когато дъвча нещо, трябва да е 3, 6 или 9 пъти.

Ако не го направя по този начин, изпитвам силен дискомфорт, напрежение или усещане, че „нещо не е наред“. Осъзнавам, че тези действия не са логични, но въпреки това ми е трудно да ги контролирам.

Бих искала да разбера откъде идва този модел на поведение и да получа помощ как да се справя с него.

Благодаря Ви предварително.
Виж целия пост
# 158
Здравейте,

От описаното от вас тук става върпос за по-високо ниво на тревожност. Повтарящите се поведение, които наричаме компулсии свалят тревожността. Причината за извършването на ритуалите са тревожните, натрапливи мисли, страхове или хипотези.  Евентуални причини могат да са перфекционизъм, стрес, фамилна обремененост или трудни житейски ситуации. Съветът ми е да се срещнете с психолог и да изговорите затрудненията си за да получите подходяща подкрепа и насоки. Не бих подценявала описаното, тъй като би могло да се задълбочи и ритуалите да се умножат. Тук трябва да се открие първопричината и да се дадат насоки за справяне. С професионалната подкрепа на психотерапевт нещата са преодолими. Заслужава се да се погрижите за себе си!


Здравейте,

Обръщам се към Вас, защото имам повтарящи се поведения, които започват да ми пречат в ежедневието и ми създават напрежение.

Имам силна вътрешна нужда да извършвам определени действия по точно определен брой пъти, най-често по 3, 6 или 9. Например:
– преди да пия вода, трябва да направя точно 3 глътки;
– преди да се напръскам с парфюм, трябва да го помириша 3 пъти;
– когато дъвча нещо, трябва да е 3, 6 или 9 пъти.

Ако не го направя по този начин, изпитвам силен дискомфорт, напрежение или усещане, че „нещо не е наред“. Осъзнавам, че тези действия не са логични, но въпреки това ми е трудно да ги контролирам.

Бих искала да разбера откъде идва този модел на поведение и да получа помощ как да се справя с него.

Благодаря Ви предварително.
[/quote]
Благодаря Ви за вниманието и разбирането. Искам да споделя, че тези повтарящи се действия започнаха по време на много тежката ми бременност. Преди това също съм имала някои подобни навици, но не бяха толкова интензивни или натрапчиви. Сега усещам, че ако не ги правя, имам усещането, че може да се случи нещо лошо, което ме кара да ги повтарям.
Виж целия пост
# 159
Препоръчвам консултация с терапевт, ще стане по-бързо и по-безболезнено! Тези неща са напълно поправими при Вас!
Виж целия пост
# 160
здравейте,
може лид а дадете 1-2 простички съвети/трикове за преборване на "отлагането" (procastination)
аз отлагам да направя неща, които са лични задачи (не служебни) и не са винаги неприятни
само за пр. от няколко години прочиствам едни видеа и снимки: започвам, спирам, след няколко месеца пак ...
или пък отлагам да отида на зъболекар (това вече е неприятна задача ...)
Виж целия пост
# 161
Здравейте,

Интересна история. Благодаря за споделеното. Мисля, че правите повече от необходимото. Има една приказка, която казва "ако не цениш това, което имаш, имаш това, което цениш". Дължим уважение на възрастните, но когато въпреки усилията те се държат грубо, неуважително и невъзпитано, е редно да се придържаме към здравословна дистанция. Редно и здравословно е да се придържате към границите си. Така даваме пример и на децата си да не допускат токсични отношение. Уважение и дистанция - да. В крайна сметка свекърва Ви е тази, която избира това. Що се отнася до работата, след като усилията Ви не дават резултат, се придържайте към професионални отношения.
Интересен е фактът защо нямате добра социална среда. Само две приятелки, с които не желаете да споделяте много лични неща. Тук си заслужава да се помисли. Нашите мостове са работа, семейство и приятели. Когато единият от тях липсва, това ни прави по-уязвими и понякога фиксирани в работа или семейство. Децата порастват и напускат семейното гнездо, тогава е още по-важно да имаме развити интереси и приятели. Бих насочила усилията си в това направление. Успех!

Много благодаря за мнението Ви. Ценно е за мен. Не знам дали може да се нарече лоша социална среда, а по-скоро "изтощение" или "изцеждане", ако щете, от социални контакти, в които другите гледат само да се възползват от добротата ми или да получават нещо, било съдействие или услуга, помощ и т.н. и да се усеща напрежение в самото общуване. Аз много усещам енергиите на хората. Когато е непринуден човек, с него общувам много лесно, личи си, не се чувствам "изцедена" след разговор, а когато общувам с неискрени, фалшиви и лицемерни хора, след това съм като болна, бучи ми главата, вие ми се свят (по това ги познавам). Не мога да си го обясня. Иначе относно споделянето и приятелствата, от натрупан житейски опит е това да не се отпускам да споделям на приятелки, а не, че имам някакъв проблем с общуването. (просто съм страдала от прекалено доверяване). На този етап най-личните си неща ги споделям с майка ми и сестра ми (ако става дума за женско споделяне), а иначе на съпруга ми и знам, че няма да имат задни мисли и ще ми дадат съвет, който мога да приема. Иначе лесно общувам, нямам проблем с общуването и социалната среда, просто напоследък все повече си мисля, че тези, с които общувам са неискрени. Интуицията ми го подсказва, а тя никога не лъже (за зодия Риби е присъща). Затова спазвам една здравословна дистанция, както и Вие писахте. Може би имам нужда да остана със себе си за известно време. Малко да си почина от всичко, това също е нужно понякога. Предвид и трудната 2025 г., която преминахме цялото семейство с поредица от здравословни премеждия. Вероятно се чувствам изморена, за това може би са и хилядите въпроси в главата ми и някой, който да ми даде кураж, че всичко ще е наред. Още веднъж благодаря за отговора. Бъдете здрава!
Виж целия пост
# 162
Здравейте,
Трябва Ви план. Когато плануваме нещо в ежедневието, сме по-малко склонни да го отложим. Това ни прави по-структурирани, спокойни и в крайна сметка – доволни. Когато отложим нещо, ние не го изключваме от съзнанието си. То е там и припомняйки, ни кара да мислим неособено добре за себе си.  По-неприятните и трудни неща ги правим първи - така ги елиминираме от съзнанието си най-бързо. Нека да не започваме с грандиозни планове, нали не искаме да се стресираме допълнително. Планирайте едно нещо следващите седем дни. Следващата седмица още едно, а може би две неща и надграждайте. Т.е. започваме със средносрочно планиране и се фокусираме върху тях. Опитайте!

Цитат
здравейте,
може лид а дадете 1-2 простички съвети/трикове за преборване на "отлагането" (procastination)
аз отлагам да направя неща, които са лични задачи (не служебни) и не са винаги неприятни
само за пр. от няколко години прочиствам едни видеа и снимки: започвам, спирам, след няколко месеца пак ...
или пък отлагам да отида на зъболекар (това вече е неприятна задача ...)
Виж целия пост
# 163
Здравейте, писах ви на имейла, който сте дали в началото на темата, благодаря!
Виж целия пост
# 164
Благодаря Ви за отговора!
Първо си помислих: план при мен никога не се спазва ...
после си казах: добре, нищо не пречи да пробвам Simple Smile
====
А какво е мнението Ви за сънищата?
Има всякакви теории, разбира се
Защо човек сънува и смятате ли, че сънищата са плод на нашето подсъзнание, отразяват тревоги/радости от ежедневието ни? Какво е мнението Ви?
Аз лично сънувам многоооо, много брой сънища за една нощ ...  Много от сънищата (дори не ги помня) са изпълнени с напрежение и когато се събудя усещам напрежението главно в главата, понякога после ме хваща мигрената ... но ако не ме хване, то най-малкото не се чувствам свежа след като стана ...
Скрит текст:
Здравейте,
Трябва Ви план. Когато плануваме нещо в ежедневието сме по-малко склонни да го отложим.  Това ни прави по-структурирани, спокойни и в крайна сметка доволни. Когато отложим нещо ние не го изключваме от съзнанието си. То е там и припомняйки  и ни кара да мислим не особено добре за себе си.  По-неприятните и трудни неща ги правим първи - така ги елиминираме от съзнанието си най-бързо. Нека да не започваме с грандиозни планове, нали не искаме да се стресираме допълнително. Планирайте едно нещо следващите седем дни. Следващата седмица още едно, а може би две неща и надграждайте.Т.е. започваме със средносрочно планиране и се фокусираме върху тях. Опитайте!

здравейте,
може лид а дадете 1-2 простички съвети/трикове за преборване на "отлагането" (procastination)
аз отлагам да направя неща, които са лични задачи (не служебни) и не са винаги неприятни
само за пр. от няколко години прочиствам едни видеа и снимки: започвам, спирам, след няколко месеца пак ...
или пък отлагам да отида на зъболекар (това вече е неприятна задача ...)
[/quote]
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия