Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Имам едно 6годишно внуче което е доста нервно особенно проблем с дрехите все не са и удобни и започват писъци крясъци рев и това е само в къщи в детската градина е най послушното дете

Здравейте, в последната година развих тежка форма на окр от бактерии и мръсотия. Винаги съм я имала в някаква степен но никога не е пречела до такава степен на живота ми. Появи се в следствие на стрес че може би няма да мога да имам деца по медицински причини, когато забременях ме беше страх да не навредят на бебето и да износя бременността. Бях почти цяла бременност в болнични. След раждането имаше светъл период но се смеси с постродилна депресия. Кърмех до скоро и се въздържах от серотонинови антидепресанти. Сега вече тревожни те мисли и компулсии отнемат поне 8 часа от времето ми и пречат на отглеждането на детето ми. Работя със специалист и пия Ремотив. Въпросът ми е ако няма желания ефект и започна серотонинов препарат ще се засилят ли депресивни те мисли в началните седмици и трябва ли да внимавам за това, защото и сега се чувствам много зле. Какво бихте ме посъветвал за окр терапията и в частност ERP терапията

Здравейте,
Ремовит е хранителна добавка на основата на жълт кантарион. Във Вашия случай не мисля, че е ефективен. Работи се с ERP терапия и подходяща медикаментозна подкрепа.

Здравейте,

Сутринq когато времето все не стига, децата може да са по-неспокойни. Опитайте се детето да се облича, когато е спокойно, нека да не е в последния момент. Подбирайте дрехи с меки, естествени материи, вижте дали нямат вътрешни етикети, които може да дразнят неприятно тялото. Дайте на малкия човек избор, това допълнително сваля напрежението. Дрехите не са наложени, детето избира. В дома децата се чувстват в безопасност и тогава напрежението излиза, в градината децата са под по-голям контрол. Ако това особено Ви притеснява, говорете с родителите, ако е нужно да обърнат повече внимание на това.

Здравейте, на моменти изпадам в може би депресивни състояние, свързани според мен с моята не много висока лична самооценка. На 33г. съм несемейна и без деца. При последните ми опити за връзка и развитие, удрям на камък, или ми казват, че не са готови емоционално за това ,или някакви други причини, или попадам на един типаж от противоположния пол. Една част от хората, с които съм имала неуспешните опити след време се връщат, искат втори шанс или просто ей така се появяват отново в живота ми. Това ми се е случвало няколко пъти, но не съм се връщала назад. Понякога си мисля, че сякаш "повтарям един и същ модел",само лицата са други.
При поредния неуспех се затварям в себе си, търся вината в мен, мисля си за това, че разочаровам родители си, защото съм все още без деца и семейство. Тази мисъл за тях ме натъжава, изпадам в дупка, загубвам апетит, понякога имам сърцебиене и плача често. Мислите ми са негативни, насочени към мен, от типа на " ще си остана сама"  "явно грешката е в мен"  "всички около мен се женаят и имат деца, а аз се въртя в кръг.."и тн и тн.. Т.е отнасям се жестоко със себе си. Мисля да посетя психолог на живо и то не веднъж.

Здравейте,

Благодаря за споделеното. Виждам, че сте осъзната относно повтаряемостта на модела. Вие неслучайно повтаряте този модел, ето защо е много важно да се разбере причината за него. Идеята Ви за терапия е много зряло отношение към затрудненията Ви. Заедно с терапевта ще откриете причината за този модел, тогава ще стане ясно какво следва да промените в мислене и поведение, за да се чувствате пълноценна, спокойна и щастлива. "Всички се женят" не мисля, че е точно така. По-скоро така го осмисляте. Вярвам, че искрено искате семейство и деца не просто защото "всички го правят, само аз съм неспособна", а защото искате семейство, което работи. Ако продължавате да сте критична и жестока към себе си, това само ще затвърждава порочния кръг, в който се въртите. Промяната няма как да се осъществи със стария модел на мислене. Уверявам Ви, тези неща с подходяща терапия са напълно поправими и решението Ви е правилно и го приветствам! Предстои Ви вълнуващ път!

Здравейте,

Моят проблем е свързан със свекърва ми. Имам бебе на 3 месеца, със съпруга ми сме заедно повече от 10 години. Свекървата не ме харесва, но и двете поддържаме добрия тон заради общото благо. Тя е много властна жена, свикнала е каквото каже да става, не й се казва не, не се спори с нея, има две мнения - нейното и грешното. Мъжът й е вдигнал ръце от нея, децата й също (ходят на психотерапии, за да лекуват травми от майка си). До преди да родя не й обръщах внимание, опитвала се е много пъти да ме "засича" и провокира, но аз не се поддавах. Всичко се промени, когато родих. Тя стана като обсебена от детето, държи се като в транс покрай него, което е малко плашещо. Отделно стана много нападателна към мен и тук идва проблема. Първият месец всеки ден идваше непоканена, целуваше бебето дори след множество забележки от наша страна, не ме оставяше да си почивам. Започна да ме кара да се чувствам като недостатъчна, недостойна да бъда майка. Започнаха нападки - защо кърмя така, ще хвана мастит; защо не давам вода, тя щяла да му дава; дай ми детето да спи, а ти отивай да си домакинстваш; казва ми, че тя не е тук да слугува (т.е. няма да ми помогне с елементарна домакинска работа); говори на детето на "мамо", вместо на бабо; държи, когато идва детето да е будно, иначе се сърди. Дърпа ми го от ръцете, за да го прегръща, следователно детето почва да плаче, защото се стряска. При всяка забележка от моя страна тя започва да пуфти, върти очи, казва ми, че това са глупости и пренебрегва всяка моя дума. Има и още много примери...

Съпругът ми също среща съпротива при опит да говори с нея. Аз сънувам кошмари как идва да ми вземе детето... Знам, че голяма част от негативните ми емоции спрямо нея се дължат на хормоните.

Започвам да треперя от стрес и нерви, когато знам, че ще идва. Не искам да й давам детето. Не знам един ден, когато се наложи тя да го гледа как ще го оставя. Не искам да е около детето ми. Тя няма уважение към мен, нито приема какво й се казва. Как да се справя? Сама съм тук, родителите ми живеят далече, приятелите ми са далече и вместо от нея да получа подкрепа като майка, аз получавам нападки. Чувствам се сама. Тя веднъж не ме е попитала как съм, буквално нито един път, чисто човешки не се интересува от мен най-малкото като майка на внучето й, като избор за спътник на сина й. Чудя се дали да не започна работа с психотерапевт/психолог, не мога да се справя сама.

Здравейте,

Напълно съчувствам!
Вие не сте сама. Имате съпруг и дете, с бащата сте заедно от 10 години, Вие сте семейство. На Вашата свекърва никой досега не е наложил граници, вместо това другите ходят на терапия. Вие и бащата сте родители и отговорността за детето - грижи и възпитание, е Ваша! Свекърва Ви не може да идва и да Ви посещава при условия, които тя поставя, когато на нея ѝ е удобно, без да зачита нуждите на Вас, детето и бащата. Не следва да допускате неуважение. Тук има един единствен начин - поставяне на ясни граници не от Вас, от Вас двамата заедно. Този разговор ще е труден, но наложителен, в противен случай нейното поведение ще има трайни последици - вече има такива върху психиката Ви - но ще има такива и върху психиката на Вашето дете. Не може да допускате детето да казва мамо освен на Вас и на някой друг и това не подлежи на обсъждане. Ясни граници и правила, независимо от отпора. Отношения, основани на граници, предотвратяват подобни проблеми. Няма друг начин! Ако Вие и мъжът Ви сте единни, всичко ще бъде наред.

Здравейте,
Става въпрос за сина ми, който е на 22 г. Развил е зависимост от компютърни игри/steal a brainrot  и други детски roblox игри.  Не желае да работи, не излиза никъде, играе почти денонощно, лошото е, че вече вкарва почти всички пари, които получи от нас за брейнроти в играта. Няма приятели. В игрите играе с малки деца, от малък има леко изаставане в развитието, но сега май е влязал доста дълбоко назад в развитието си. Държи се като дете на 12 г, не обмисля нещата, действа импулсивно. Мислим да му забраним достъпа до Roblox  и TikTok през рутера, но се притеснявам дали няма да стане по-зле, защото е имало случаи на агресия към баща му. Пари му давам по 30 евро на седмица, но само ако е свършил задачите си за седмицата. Има два заема в размер на около 150 евро, но тъй като няма постоянна работа, те се плащат от мен. Преди две години работи близо година като сортировач в склад, но след като напусна, не иска да работи вече. На два, три пъти започва, подписа трудов договор, работи един ден и напуска. Не можел да издържа, много движение имало, всичко го боляло и т.н.
Малко повече информация за него:
Като малък имаше диагноза Разстройство на развитието, неуточнено, както и Разстройство на обучителните способности, поставена от детската психиатрия Свети Никола. Винаги е бил със СОП и ресурсни учители, защото пише много лошо и неразбрано, не може да смята, не разбира послествията от поведението си, чак ако се наложи да го изпита, но бързо забравя и всичко почва отначало.
Обича винаги да му е лесно и ако има нещо, което му създава усилия, моментално се отказва. Нещата иска да се слючват бързо и лесно и веднага. Знания и умения има минимални, но не иска да научи нищо ново, не си взе матурите за средно образование и не получи диплома. Има удостоверение за завършен 12 клас. От малък е на компютъра и на игрите, но играеше Майнграфт. Сега е полудял по Роблокс игрите, а те да хазартни, но са за малки деца.
Работите ли с подобни случаи? Ако не, може ли да ме насочите към кого да се обърна за помощ?

Здравейте,

Разбирам загрижеността Ви, проблемът със сина Ви изисква сериозна и последователна терапевтична работа. За съжаление, аз не работя с подобни случаи, а те изискват сериозен опит в тази сфера. Много добър професионалист е Кирил Кунчев, за съжаление, нямам координати. Има блог kunchev.blog.bg. Искрено пожелавам успех и съжалявам, че не мога да съм от полза в случая.

Здравейте!
Имам един проблем, който не знам защо точно ме притеснява. Работила съм дълго с терапевти и винаги стигахме до извода, че не поставям граници. Наскоро май ми се случи отново подобен проблем. Аз съм религиозен човек и често посещавам църква в неделя. Там случайно се запознах с една възрастна жена, която ме заговори и като излизахме от църкавата, започна да ми разказва за живота си. Оказа се, че живеем в съседни квартали и имаме сходни професии. Аз се впечатлих от богатия й изказ и от нея като личност, а тя веднага каза, че трябва да излезем на кафе някой ден и си разменихме телефонни номера. След това се видяхме на сладкарница и тя започна да ми разказва за живота си. Не одобрявам политическите й възгледи, които са се оформили от живота, който е водила, и от поколението, в което е родена, но все пак не съдя по това и я слушах с интерес. Аз също й разказах за моето семейство и моята история. След това дойдоха коледните и новогодишни празници и аз бях две седмици в родния си край. Когато се завърнах, й звъннах, и тя ми направи забележка, че не съм й се обадила по празниците, трябвало да се сетя за нея, разбирала ме, че съм била с роднини, но все пак трябвало да намеря малко минути и за нея. Видяхме се втори път на сладкарница, като отново говореше основно тя. Тя говори с доста нисък тон и няколко пъти все я питах, "какво, какво", защото не я чувах, при което тя ми се сопна, "абе ти глуха ли си, няма да викам тука". Това не ми допадна никак. И двата пъти я изпращах до дома й. А тя искаше следващата ни среща да бъде у тях на кафе. В същото време аз бях в период на търсене на нова квартира и изнасяне, като тя много искаше да дойде в квартирата ми, за да я "прецени", понеже по нейни думи някога се занимавала с отдаване под наем на имоти. Тъй като разстоянията не са малко, а тогава имаше сняг и лед, нямаше как да дойде. Аз й показах снимки на имота, тя уж доби представа, но в последствие каза, "аз исках да я видя на живо, на снимки не се разбира нищо". И през цялото време ми даваше съвети какво да правя, но вината е и моя, защото аз един ден също й звънях, когато трябваше да взема решение коя квартира да избера и се допитах до нея, защото исках някой да ме утеши, че вземам правилното решение.
В крайна сметка си намерих ново жилище, казах й, че майка ми ще дойде, за да ми помогне да се преместя. Тя много се зарадва, каза, че ме е мислила през цялото време и искаше, ако има възможност, да се видим и с майка ми на кафе, но аз отклоних въпроса, тъй като моята майка не обича запознанства с непознати и би го намерила за странно. Жената каза да й се обадя след като приключим преместването, но аз нямах никакви сили и желание да се занимавам с нея. Оттогава са минали почти две седмици, а вчеря тя ми звъня и аз не вдигнах, защото бях на шумно място и нямаше да ми е удобно да я чувам. Аз ненавиждам да говоря по телефон и да се изяснявам с хората. Убедена съм, че ако й вдигна, тя отново ще ми направи забележка защо не съм се обадила и че ме е очаквала. Много пъти съм ставала отдушник на разни хора, включително и други по-възрастни от мен жени. Нямам никакво желание да й се обаждам и да се обяснявам. Последните дни нямах никакво желание да говоря с никого, просто бях изтощена след двумесеченото търсене на квартира и местенето. Явно допускам прекалено бързо случайни хора до себе си и после се чудя как да се оправя. Не знам какво да правя. Ако пък не й върна обаждането, няма да е много коректно спрямо нея... и ще се обвинявам, че не умея да водя зряла комуникация и че съм я заблудила. Аз се държа доста любезно и мило с хората, дори когато ме натоварват. А когато са с по-тежки характери като нея, съвсем не мога да им опонирам. Не знам как да й кажа, че не мога да се виждам често с нея и че не искам. Оставам с усещането, че тя очаква оттук насетне да сме приятелки и да се виждаме поне през седмица.
Грешката ми е, че съм много любопитна към всичко и всеки, и умея да предразполагам хората да ми говорят за себе си, защото ги слушам с интерес. Оттам явно те добиват усещането, че сме близки и се започва това досаждане, което не ми е приятно, но не знам как да им го кажа, без да стана груба и без да са изненадани.
При мен често такива познанства не започват плавно, обикновено повечето хора в началото са резервирани и постепенно започват да допускат непознат човек, а аз съм с отворени обятия от самото начало и постепенно осъзнавам, че съм допуснала твърде много този човек и сега искам да се отдалеча, и това води до неразбирателство.
P.S. Всъщност, често заради религията си налагам да бъда крайно добра и разбираща към всеки, дори и нещо да ме дразни. Но виждам, че това има обратен ефект, защото вътрешно негодувам и дори наум си казвам някакви лоши неща за този човек.
Имам и друга случка пак тези дни, с друга приятелка, която също намирам за невъзпитана и нетактична, макар и добра по душа. Тя също има любопитство каква ми е квартирата и искаше да идва на гости и в старата ми квартира, за да я видела. Аз не казах нищо, но не ми беше никак приятно. Искаше да се включва с видео разговор и да я развеждам из стаите. Когато разбра, че няма да има време и ще се изнасям, се ядосваше. След това пък я поканих в новата (не защото исках, а защото се чувствах длъжна), уж се разбрахме да дойде в петък вечер, то заваля дъжд и тя в последния момент се отказа и на мен ми се провали цялата вечер. И когато станат такива неща, аз вътрешно се ядосвам и си мисля грозни думи за нея, напр. "как може да си такава селянка, провинциалистка, толкова ли си тъпа и проста", но разбира се, няма как да кажа такива неща на глас и се принуждавам да се усмихвам и да съм мила. Това че мога да изпитам такъв гняв, ме плаши много, да не би да се изпусна и да го кажа наистина, защото аз наистина това мисля за нея, че е простовата... макар и добродушна. Но няма как да се каже такова нещо, защото ще огорчиш много другия.

Здравейте,

Благодаря за споделеното. Определено се забелязва една линия на поведение, която Ви съпътства, изглежда, дълго време и това Ви пречи все повече. В предишна терапия сте стигнали до същото заключение, но изглежда Ви е много трудно да прилагате граници на поведенческо ниво. Помага да знаете, че отговорът "не" не обижда и не наранява хората. Когато говорим за междуличностни отношения, поставяйки граници възпитано и с такт, ние всъщност помагаме на отсрещния човек да ориентира поведението си спрямо нас. Ако той не е наясно, би могъл напълно неволно да прекрачи наши граници. В случай че това е норма в поведението Ви, в дългосрочен план това води до недоволство и раздразнение, което е предпоставка за влошаване на отношения и в крайна сметка води до неудовлетвореност, а в някои случаи невротизира. Ако това поведение е формирано в ранна детска възраст, травма или дисфункционален семеен модел, следва първичната травма да се преработи преживелищно, т.е. в терапията да се използва метод, който стимулира преработката и неутрализирането на емоциите, свързани с това. Най-ефективно това прави ЕМДР терапията. Каквото и да решите, бихте могла да започнете с малки крачки и постепенно да надграждате. Започнете с това да упражнявате отговори като "бих искала, но за съжаление съм ангажирана", "не бих могла да съм полезна", "не ми е възможно" и т.н. при не толкова значими молби за услуги, внимание и особено при натрапчиво поведение от отсрещния човек е желателно и необходимо! Това поддържа една добра хигиена в отношенията и предпазва от конфликти. Ето колко полезен е отговорът НЕ!

Здравейте имам дете на 6г и 6м момиче много е агресивна постоянно удря,хапе децата в градината,удря се дори себе си не разбира от думата не,обижда,незнам какво да правя така е от малко вместо да се оправи става по зле и наказания не помагат не и пука от нищо,няма респект от родител

Здравейте,
Препоръчвам консултация с детски психолог. Работата с малки деца е много  специфична и е в тяхна компетенция. В сайта може да пишете има детски психолог. Това, което мога все пак да кажа е, че на детето му липсва емоционална регулация, т.е. умения да се справя с емоциите си и това е поведение за привличане на Вашето внимание. Потърсете помощ.

Здравейте. Какво бихте ме посъветвали при страх от лекарства? Страхувам се от странични им ефекти, алергии. Сега ми се налага да пия хормон за ЩЖ и се чувствам тревожна. Интересното е че никога не съм получавала нищо, но е факт че избягвам да пия лекарства. Помня и един важен момент, в който може би се корени проблема. Като малка ми е наблягано, че съм алергична към антибиотици. Благодаря за насоките.