Гергана е стилист-имиджмейкър и в своята тема в BG-Mamma консултира по въпроси, свързани с модата и личния стил. Дискусията е за всички жени, които искат да разбират по-добре как облеклото може да работи за тях – според начина им на живот, спецификата на фигурата им, характера и целите им.
Почти във всеки гардероб има поне една такава дреха. Любими дънки от предишен период, скъпа рокля, носена само веднъж, или сако, което пазим с мисълта: „Когато отново ми стане, ще го нося.“
По време на разбор на гардероба тези вещи често се оказват най-трудните за решение. Те не са просто дрехи. Свързани са със спомени, с предишна версия на тялото ни, с похарчените за тях пари или с надеждата, че някой ден отново ще можем да ги облечем.
В своята практика аз не се придържам към категоричното правило, че трябва незабавно да се разделим с всичко, което вече не ни става. Но не смятам и че е полезно ежедневният ни гардероб да бъде изпълнен с дрехи за едно бъдещо или минало тяло. Гардеробът, който отваряме всяка сутрин, трябва да работи за човека, който сме сега.
Когато по-голямата част от дрехите ни са твърде малки, твърде големи или не стоят добре върху настоящата ни фигура, изборът на облекло се превръща в ежедневно напомняне за това как вече не изглеждаме. Виждаме пълен гардероб, но реално можем да носим само малка част от него. Така се появява познатото усещане: „Имам толкова много дрехи, а няма какво да облека.“
Това не означава, че трябва да изхвърлим всяка неподходяща в момента вещ. По-смислено е да си зададем няколко въпроса:
Харесваме ли тази дреха и днес, или пазим спомена за времето, когато сме я носили?
Отговаря ли тя на сегашния ни стил и начин на живот?
Актуална ли е все още?
В добро състояние ли е?
Ако утре отново ни стане, действително ли бихме я облекли?
Понякога честният отговор е, че дори при подходящ размер вече не бихме носили същия силует, дължина или материя. Животът ни се е променил, вкусът ни се е развил, а дрехата е останала символ на предишен период. В такъв случай не пазим дреха за реално съчетаване в бъдеще, а по-скоро сякаш се затрудняваме да се разделим с миналото.
Има смисъл да запазим ограничен брой качествени и действително любими вещи, особено когато промяната в теглото е временна или очаквана. Но е добре те да бъдат отделени от активния гардероб. Така няма да заемат мястото на дрехите, с които можем да се обличаме днес, и няма да създават илюзията, че разполагаме с повече възможности, отколкото имаме в действителност.
На практика по-разумно е да останат само дрехите, които са в добро състояние, все още ни харесват и бихме носили отново. Захабените вещи, отдавна неактуалните модели и покупките, които никога не сме харесвали истински, няма да станат по-полезни само защото размерът ни може да се промени.
Важно е и друго: покупката на подходящи дрехи за сегашното ни тяло не означава, че сме се отказали от желанието за промяна. Означава, че не отлагаме правото си да изглеждаме и да се чувстваме добре за неопределено бъдеще.
Работещият гардероб не е музей на предишната ни фигура, нито чакалня за следващата. Той трябва да ни дава реални решения за живота, който водим сега.
А вие пазите ли дрехи с надеждата, че някой ден отново ще ви станат? Действат ли ви мотивиращо, или по-скоро ви натоварват? И случвало ли ви се е най-накрая да ви станат, но да откриете, че вече не искате да ги носите?
Виж целия пост
Почти във всеки гардероб има поне една такава дреха. Любими дънки от предишен период, скъпа рокля, носена само веднъж, или сако, което пазим с мисълта: „Когато отново ми стане, ще го нося.“
По време на разбор на гардероба тези вещи често се оказват най-трудните за решение. Те не са просто дрехи. Свързани са със спомени, с предишна версия на тялото ни, с похарчените за тях пари или с надеждата, че някой ден отново ще можем да ги облечем.
В своята практика аз не се придържам към категоричното правило, че трябва незабавно да се разделим с всичко, което вече не ни става. Но не смятам и че е полезно ежедневният ни гардероб да бъде изпълнен с дрехи за едно бъдещо или минало тяло. Гардеробът, който отваряме всяка сутрин, трябва да работи за човека, който сме сега.
Когато по-голямата част от дрехите ни са твърде малки, твърде големи или не стоят добре върху настоящата ни фигура, изборът на облекло се превръща в ежедневно напомняне за това как вече не изглеждаме. Виждаме пълен гардероб, но реално можем да носим само малка част от него. Така се появява познатото усещане: „Имам толкова много дрехи, а няма какво да облека.“
Това не означава, че трябва да изхвърлим всяка неподходяща в момента вещ. По-смислено е да си зададем няколко въпроса:
Харесваме ли тази дреха и днес, или пазим спомена за времето, когато сме я носили?
Отговаря ли тя на сегашния ни стил и начин на живот?
Актуална ли е все още?
В добро състояние ли е?
Ако утре отново ни стане, действително ли бихме я облекли?
Понякога честният отговор е, че дори при подходящ размер вече не бихме носили същия силует, дължина или материя. Животът ни се е променил, вкусът ни се е развил, а дрехата е останала символ на предишен период. В такъв случай не пазим дреха за реално съчетаване в бъдеще, а по-скоро сякаш се затрудняваме да се разделим с миналото.
Има смисъл да запазим ограничен брой качествени и действително любими вещи, особено когато промяната в теглото е временна или очаквана. Но е добре те да бъдат отделени от активния гардероб. Така няма да заемат мястото на дрехите, с които можем да се обличаме днес, и няма да създават илюзията, че разполагаме с повече възможности, отколкото имаме в действителност.
На практика по-разумно е да останат само дрехите, които са в добро състояние, все още ни харесват и бихме носили отново. Захабените вещи, отдавна неактуалните модели и покупките, които никога не сме харесвали истински, няма да станат по-полезни само защото размерът ни може да се промени.
Важно е и друго: покупката на подходящи дрехи за сегашното ни тяло не означава, че сме се отказали от желанието за промяна. Означава, че не отлагаме правото си да изглеждаме и да се чувстваме добре за неопределено бъдеще.
Работещият гардероб не е музей на предишната ни фигура, нито чакалня за следващата. Той трябва да ни дава реални решения за живота, който водим сега.
А вие пазите ли дрехи с надеждата, че някой ден отново ще ви станат? Действат ли ви мотивиращо, или по-скоро ви натоварват? И случвало ли ви се е най-накрая да ви станат, но да откриете, че вече не искате да ги носите?
)) Да, тази практика също съществува и в повечето случаи влошава още повече ситуацията с гардероба, особено ако тези дрехи не са отделени, а се намират сред дрехите, които в момента носим. 
