Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Притеснява ме факта, че иска да идва всяка седмица, при отказ от моя страна задава въпроси...опитва се отново да упражнява контрол над нас

Здравейте! Имам проблем, че всичко ме ядосва - хвърлен боклук, фас, паркирани не където трябва автомобили, велосипедисти и тротинетки по тротоара, силно говорещи по телефон хора, когато съм на разходка и още  много неща.  Знам , че съм права и искам да променя света. Старая се да не обръщам внимание, но не мога, От там се стига до правене на забележка от моя страна и понякога скандал. Ще си изям боя сигурно някой ден. Има ли спасение от това състояние 🥹

Здравейте,
Благодаря за споделеното. Споделям голяма част от написаното. Фактът, че сте права, няма да Ви направи по-спокойна и удовлетворена. Бих  помислила по-скоро за причината за тази повишена раздразнителност и причината да се асоциирате толкова силно с невъзпитание, несправедливост, нарушаване на правила и т.н. Когато се намираме в подобно състояние, най-вероятната причина е някаква лична неудовлетвореност, безпомощност и когато ги екстернализираме, това е подсъзнателен начин да свалим тревожността си. Тук не става въпрос да си затваряте очите и да не изразявате позиция, но може би, ако промените реакциите си, бихте постигнали по-добър ефект, като например да вземете хвърления на земята боклук и да го изхвърлите в близкия кош. Да, знам как звучи, но хората се учат и с наблюдение и копиране на добрите примери. Има значение също така на кого и как правим забележка. Добре е да преценим дали човекът отсреща няма да отговори бурно и с агресия, тогава  само бихме ескалирали ситуацията и ефекта върху нас самите би бил доста негативен. Нужно е да отправяме не само правилните послания, но по начин, по който биха били приети и разбрани. Бих ви посъветвала да насочите енергията си малко към Вас самата - помислете дали не се чувствате неудовлетворена, дали не сте загубили житейски фокус или отклонила от целите си. Това може да обясни ниския праг на дразнимост. Ценете енергията си и я насочвайте разумно - когато е добре, изразявайте позиция, забележка, в друг случай нека е личен пример или припознайте кауза, където Вашите усилия биха намерили поле за изява и това би ви направило много удовлетворена.

Здравейте.Как да се науча да казвам" не " и да имам смелостта да поставям граници без да се чувствам виновна ?И как да спра да преживявам толкова зле лошите новини ,на които попадам всеки ден?Как да се върна към себе си,защото се чувствам като "отделена" от себе си?
Благодаря предварително.

Здравейте! Синът ми е на 2 години и 8 месеца , от ноември посещават ясла , и винаги е плакал много  имаше известен период, в който нямаше проблем,но беше за кратко.  Всяка сутрин на вратата е неистов плач. Проблема е ,че това ми влияе ,мисля го ,притеснявам се на работа, все се чудя как е ,понякога на обяд се буди с плач ,това ми го казват госпожите.  Не знам как да му помогна ,много му говоря,но не ,стигне ли до самата група се започва..Благодаря!

Здравейте,
Благодаря Ви за въпросите.
Когато казваме "не", това не означава, че отблъскваме, това е информация, насочена към човека, с когото комуникираме какво е приемливо и какво не за нас, това ще го улесни във взаимоотношенията му с нас. Разбира се, следва да сме учтиви и да ползваме помощни фрази /условно и в зависимост от ситуацията/ като например: "не бих искала", "не съм склонна предвид обстоятелствата", "в момента не ми е удобно, но обещавам да помисля", "не съм сигурна" и т.н. Т.е. границите не пречат, а улесняват комуникацията и я правят предвидима.
Що се касае за лошите новини - добре е да сте селективна и да преценявате кога и по колко да приемате от тях. Те изобилстват, създайте си филтър - помага. Например след 18 часа не гледам новини - не Ви е нужен план за това, който няма да спазите, колкото и да е добър, а една работеща граница. Вечер трябва да има преход към съня - без лоши новини и работа. Когато някоя новина Ви докосне, правилото е - ако можеш помогни, ако не можеш, съчувствай и премини нататък.
Що се отнася до третия въпрос - не мога да отговоря еднозначно, тъй като не са ми ясни причините и обстоятелствата за отдалечаването от Вас самата. Най-общо основните причини за такъв процес са ниско самочувствие, конформистко поведение, липса на граници, пренебрегване на собствените потребности.
Направете списък, който да дописвате, а именно:
Искам да /имам, опитам,преживея,видя и т.н./...
имам нужда от /подкрепа, разбиране и т.н./.................
Искам да /имам, опитам,преживея,видя и т.н./...
имам нужда от /подкрепа, разбиране и т.н./...
Пишете, докато се изчерпите днес. Утре допълвайте този списък, без да се цензурирате - пишете спонтанно в продължение на 2-3 седмици. Това е прост начин да се свържете със себе си. В случай че нещата са по-трудни, потърсете консултация с психолог.
Поздрави!

Здравейте,
Съжалявам за трудната ситуация, разбирам колко мъчителна е тя за Вас. Синът Ви би трябвало вече да се е адаптирал към групата от ноември досега. В тази връзка е добре да поговорите с персонала, ако вече не сте го направила, дали тази реакция е свързана с някого конкретно - дете, група деца, някого от персонала. Дали има приятелчета - как се вписва. Проявява ли интерес към заниманията, особено груповите, общува ли активно, или стои в периферията, ако да - дали има опити за приобщаване, как реагира персоналът на плача, ако е продължителен, и т.н. Колкото повече знаете, по-правилно ще се ориентирате, защото малките деца трудно вербализират затрудненията си.
С детето може да разиграете ситуация с играчки - какво прави госпожата, когато е тъжно и плаче детето, а ти какво ще направиш, успокоиш, дадеш на детето, което плаче? То какво иска? През играта за децата е по лесно да покажат нуждите си. И също с играчки проиграйте воденето и оставянето в яслата.
Позволете на детето да носи със себе си любима играчка или Ваше кърпичка - шалче или нещо друго, което да му напомня за Вас в яслата.
Детето усеща тревогата Ви, когато го водите на ясла и е добре да му вдъхнете спокойствие, кажете му, че го разбирате и сте уверена, че ще се справи и когато го вземете по-късно, ще правите нещо приятно заедно.
Ако ситуацията не се подобри, не се колебайте и потърсете консултация с детски психолог.

Здравейте, Яна
Имам нужда от съвет и консултация относно проблемни взаимоотношения с партньора ми. Според мен той проявява силен хиперконтрол и прекомерна тревожност, свързани с безопасността и използването на електроуреди. (Отдавам го на това, че е преиживял пожар като дете.)
Държи задължително всички електроуреди да бъдат изключвани, от контактите дори в случаите, когато това не е необходимо. Например, когато не използвам печката, за мен е достатъчно котлоните и самият уред да са изключени. Не виждам необходимост всеки път да се навеждам, за да изваждам и поставям щепсела, а когато бързам, понякога забравям да го направя.
Това обаче почти неизменно води до конфликт. Ако установи, че даден уред е останал включен в контакта, следват сериозни забележки и скандал. Казвал ми е фрази от рода на: „Аз не мога да рискувам с теб“ и „Ти си опасна в тази връзка“.
Тези реакции започнаха да оказват влияние и върху мен. Например, наскоро излязох за работа и след това се сетих, че може би съм оставила печката включена в контакта, въпреки че бутоните са изключени. Първата ми мисъл вече не беше дали има реален риск, а дали партньорът ми ще се прибере, ще види това и ще започне да ми се кара. Усетих тревожност само от мисълта за неговата реакция.
Има и други подобни прояви. Когато пътуваме, той държи да изключва различни уреди и абонати, да изпразва хладилника и да го изключва от контакта. Има силно желание определени неща да не се казват и да не се знаят от други хора. Например, когато заминавахме за почивка, настояваше съседите да не виждат, че тръгваме, де не вдигаме много шум. Като цяло имам усещането за постоянна необходимост да се предотвратят всякакви възможни рискове и всичко да бъде контролирано.
Не искам сама да поставям диагноза на партньора си, но поведението ми се струва прекомерно параноично и определено недзравословно, вече започва да влияе и на моето психическо състояние. Особено ме притеснява факта, че започвам да се съобразявам не толкова с реалния риск, колкото със страха от неговата реакция, ако не изпълня точно неговите правила.
Бих искала да разбера:
Как бихте определили подобен тип поведение – по-скоро тревожност, обсесивност, хиперконтрол или нещо друго?
Възможно ли е подобно поведение да се превърне в контрол върху партньора, когато той изисква другият човек да спазва същите правила?

Благодаря ви за отделеното време!

Здравейте,
Благодаря за подробното описание. Долавям напрежението във Вас и желанието за разбиране и търсене на успокояване и нормализиране на комуникацията с партньора. Разбира се, не бих се наела да поставям диагнози, но от описаното от Вас ясно личи тревожна хипербдителност в комбинация с обсесивно-компулсивни елементи за сваляне на тревожността. Тук определено виждам връзка с преживения в детска възраст пожар – това е животозастрашаваща ситуация, травма, която, ако не е лекувана, носи своята симптоматика в настоящето. В съжителство с партньор това внася допълнително напрежение в отношенията заради императивното налагане на спазване на правила, които далеч надвишават предписанията на производителя на съответната техника. Каквито и да са причините, това не оправдава поведението. Зрелият възрастен съобразява поведението си и носи отговорност за психо-емоционалното си здраве. Ако приемем, че източникът на настоящите проблеми е в неотработената травма, добре е Вашият партньор да знае, че има терапии, които са изключително ефективни в преработката на травматични събития, каквато е EMDR терапията. Това е метод за десенсибилизация на минали травматично събития, които активират подобно поведение. Препоръчвам консултация с EMDR терапевт и съм сигурна, че ситуацията значително ще се подобри, а партньорът ще усвои умения за саморегулация.
Поздрави!

Здравейте отново!
От известно време, може би вече година усещам ,че търся спокойствие в храната...естествено това не е добре за мен. Прибирам се след дълга смяна ,играя с детето, говоря с мъжа ми,и изведнъж искам храна дори и да не съм гладна,и се почва солено,сладко..просто кръг, който не мога да спра вече доста време, и не знам на какво може да се дължи ,и най - вече как да се справя с този проблем сама,не споделям на мъжа ми за това . Ако имам цяла чиния с храна ще я изям,дори и да съм сита. Няма към кого да се обърна,  а усещам че вече не издържам така.
Благодаря Ви!

Здравейте и благодаря за споделеното. Всички ние понякога търсим утеха навън – било то храна, шопинг, или нещо друго. Обикновено зад това стои стремеж да запълним нещо, което ни липсва - време, лично пространство, почивка, разнообразие, внимание и т.н. Помислете от какво се нуждаете, кое е това, което отлагате за момента, в който имате по-малко ангажименти и повече време? Ако Ви е трудно да разпознаете липсващото, направете списък, който да довършвате спонтанно и да допълвате всеки следващ ден /около месец/, без да се цензурирате:
Имам нужда от...
Искам да .. /преживея, опитам.../
Липсва ми....
Това е прост начин да се свържете с потребностите си.
След това... След това Ви е нужен план как да организирате времето си така, че то да стига и за Вас. )

Благодаря Ви  🙏!

Здравейте! Имам въпрос за женското приятелство. Как може да се отървем от сравняването, съревнованието и завистта спрямо нашите приятелки? Забелязвам в себе си такива неща относно една приятелка, която е красива, висока, слаба, руса... Тя не притежава дълбока култура и образованост като мен, нито пък се задълбочава много в някакви анализи и теми - неща, в които аз съм силна. Но въпреки това може да прикове мъжкия поглед само заради визията си. Не притежава много финанси, но винаги се облича добре. Според мен не е особено интелигентна, но някак се справя. Изпитвам отчаяние дори от парфюма й. Аз съм си купувала стотици и знам всичко за тях, докато тя има един, но с него сякаш излъчва елегантност, сякаш казва, "ето, аз съм мадама". Всички тези мисли и чувства са много грозни и аз като човек, който иска да е добър и честен, го осъзнавам. Те не идват нарочно при мен, случват се, защото се комплексирам... аз съм ниска, имам корем, тренирам, но той не изчезва. Тя яде вафли и пици, но пак е слаба като вейка и с манекенски размери. Не знам...

Моят въпрос към психолога - има хора, които забелязваме тази завист към нас, описана по-горе. Не е ли по-добре да сме сами, отколкото в токсично “приятелство”?

Здравейте,
Благодаря Ви, че споделяте открито и повдигате този въпрос, с който много хора се сблъскват, но се срамуват да споделят. Тук, струва ми се важно да отбележа, че сравненията и завистта не Ви дефинират като лош човек. Причината да изпитваме подобни чувства обичайно се крие  в собствената ни несигурност дали сме достатъчно атрактивни, желани, забелязани и избрани. Когато се почувствате по този начин, по-скоро насочете фокуса към себе си - какво докосва в мен? Какво стои зад това? От какво всъщност аз имам нужда? Нуждая ли се от превъзходство спрямо друг човек, за да се чувствам стойностна? И не забравяйте, всеки един от нас блести със собствена светлина. )