Работа, CV-та, HR-и, съвети - 99

  • 27 754
  • 733
# 285
Горе-долу същото, Кеч. Като цяло не мога да кажа, че екипа ме мрази или нещо такова. Не и целият, с повечето мъже си говоря и работим заедно често, не сме имали проблеми. Дори в някакви етапи да сме били несъгласни с нещо, сме стигали до консенсус.
С част от жените е сложно, защото те правят интригата в случая. Днес едната ме блъсна, минавайки през мен с промрънкано под носа “извинявай”. Изключително грозно, дори да не е нарочно бива да погледнеш човека и да се извиниш, не да минеш през него и да продължиш, пътьом казвайки “извинявай” под мустак.

И съм наясно каква случка катализира нещата, даже не е и повишение, дори не сме се състезавали за някаква висока позиция или нещо подобно.

Като цяло, да, такова, каквото описваш в случая с вечерята. Не си говорим само за работа, нормално е човек да спомене нещо от ежедневието, а то се почва после… има я една завист за начина на живот. Добре написа това, че в вътрешно всеки знае къде стои. Не съм от тези, които все някой ги е страх да не им завиди, даже вярвам, че то това си е за тях. Нито целя да сме близки или приятели, но поне работата да не страда. До оня ден бях с умалително, че с гальовно име, тип “Ивенце”, което точно тези си мислеха, че като ползват ми правят мили очички, а днес минава през мен едната и направо ме отнася…
Виж целия пост
# 286
Ами, от своите грешки, които съм допускала във времето, само ще кажа - не се поддавай на провокации.
Ние бяхме на дискотека и в тъмното, където не можеш да докажеш, най- токсичната буквално заставаше постоянно пред мен, накъдето и да се обърна. Просто ме избутваше и дърпаше човека, към когото в момента съм (не конкретен) като форма на надмощие. На това ми напомни неволното блъскане в коридора.
Има трите основни признака:
1) Не е пред публика и не можеш да го докажеш
2) Супер дребнаво е, ако го повдигнеш като въпрос и дадеш като пример кой те блъснал, кой не се извинил, как те погледнал
3) В същото време вътрешно знаеш, че може и да е провокация. Особено пък жена, ние си имаме интуицията вродена.
Виж целия пост
# 287
И аз съм много чувствителна и такива случки ме нараняват, мисля го и ми е много кофти.
Ако можеш да си вдигнеш главата и да не ти пука, това е решението. Аз лично не мога да го правя Sad
Виж целия пост
# 288
Не ме мразят - има киселяци, има ръбове, но са така с всички или просто имат такива дни. Хубавото (и лошото) на моята позиция е, че рано или късно всички опират до мен да им свърша или помогна за нещо, сигурно затова сме в добри отношения като цяло. Но аз съм и малко дебелокожа и късогледа, та и да ме мрази някой, много е вероятно да не съм разбрала изобщо.
Виж целия пост
# 289
Мен не ме нараняват. Изпитвам силен яд, че се допуска такова поведение.
И че има хора, които си го позволяват. Joy
Виж целия пост
# 290
Много тъпа случка, Кеч! Много! Направо, не знам тия неща как им хрумват. То е ясно, че и моето блъскане днес е като твоята дискотека. С този екип вече няма много какво да ни крепи заедно, преди ходехме на вечери и тимбилдинги, но да кажем, че мениджъра крепеше положението. Наистина беше готин и опитваше да сплотява. Обаче сега картите са на масата, на тим билдинга, който предстои няма да ходя.
Не бих казала, че съм наранена от липсата на “добро утро” или абсурдното блъскане, просто е крайно неприемливо за мен. Разбира се, то говори за тях, не за мен.

Надявам се с лятото да се виждаме по-малко покрай отпуски и да не сме си в полезрението. А на есен, дай Боже, да ми се отвори нова възможност.
За съжаление в нашата компания нещата отиват към свиване и фрийз, трудно ще е с нови позиции. Не е само заради тези, просто съм 3,5 години в този екип и имам нужда от смяна вече.
Виж целия пост
# 291
Ечи, нормално е когато фирмата отива на зле, някои конкретни колеги да разперят лактите. Това им е "стратегията" да са по-успешни от останалите, вероятно съзнават че няма с какво друго да блеснат. Точно в такива времена си проличава кой какъв е отвътре.
Виж целия пост
# 292
Имала съм такива случки, виждала съм и към други такова отношение.
Затова като чуя, че ходенето в офис сближавало екипа ми идва да се засмея. Колкото по-рядко се срещате, толкова по-малко поводи за дразнене ще има и работния процес ще е по-продуктивен.
Лично мнение.
Виж целия пост
# 293
Колежката ми ме изтри от фейсбук. Това 40+ годишна жена. 😁
Не знам, ходенето в офиса не ми е такава драма, но чак да сближава, не. Просто като няма екипност, с ходене в офиса няма как да се случи. Има екипи, които са си сплотени. Със стария ми екип от тази фирма излизам редовно, канят ме на техните събирания, близки сме доста с някои от тях. Но там е постигнато още от самото начало и бахме страхотен тим, сега пак са супер и новите колеги. С ходене, без ходене, пак са сплотени.

Ечи, нормално е когато фирмата отива на зле, някои конкретни колеги да разперят лактите. Това им е "стратегията" да са по-успешни от останалите, вероятно съзнават че няма с какво друго да блеснат. Точно в такива времена си проличава кой какъв е отвътре.

Това е супер тъжно, но за съжаление е така.
Виж целия пост
# 294
Да, няколко ме мразят искрено.
Завиждат здраво.
И клюкарят.
Дреме ми.
Виж целия пост
# 295
Забелязвам масово проблем с раздаването и споделянето  (не конкретно в нашия офис, а генерално) - да се сподели знание с колега, доброволно да се отдели малко време да му се помогне с нещо някога, да се даде Ноу Хау, да се прояви емпатия. Гледане на другите от екипа като на конкуренция, а не като на партньори. Често съм чувала реплики: дал съм куп пари за курсове, другите да дадат и те и да се научат.
Виж целия пост
# 296
От много отдавна никой не ми е завиждал на работа, камо ли да ме мрази. То и няма за какво, не съм млада, не съм хубава, нямам някакъв интересен социален живот, заплатата ми е по-ниска от тази на повечето колеги, на всичкото отгоре не съм и особено здрава. Аз от своя страна също на никой не завиждам и не мразя, интересува ме аз да съм добре и аз да съм доволна. Заплатата ми стига, пък другите ако ще и милиони да вземат, техни са си, да ги харчат със здраве. Искам аз и близките ми да сме добре и да мога да ходя още някоя друга година на работа с нормални за мен доходи (в момента са такива) и със сравнително нормална работна среда. Постът обаче ме върна към далечното минало, много е гадно, когато човека който ти завижда на работа е на по-висока позиция от теб, много неприятности може да ти създаде, особено ако си чувствителен. А аз бях такава и много се измъчвах и го изживявах. Сега обаче си спомням думите на леля "По-добре на хората в устата, от колкото в краката. Споко, като станеш на мойте години никой няма да ти завижда и да те клюкари." И беше права. Радвайте се на живота и на успехите си момичета, докато сте млади и ако работната среда ви трови, стремете се към по-добро, каквато и криза да е сега, по-добре е от 90те, когато започнах да работя аз.
Виж целия пост
# 297
Ечи, Кетчър, Нарциса ... това, което се случва е адски тъпо, но ... има си една група хора, за които е важно да са на милимунда напред, но да са напред. Зная, че е лесно да се каже, но - не се връзвайте.

За завистта - тя е много деструктивно чувство и според мен повече вреди на завиждащия. Всички се борим за ограничени ресурси (хубави позиции, по-високо заплащане и т.н.) и това е част от играта. Отдвана съм приела за себе си, че няма как всички да ме харесват. Гледам да си свърша работата, да стоя встрани от интриги и клюки и да си живея живота. Внимавам на кого се доверявам. По-важно ми е да съм професионалист, научих се да не плащам данък обществено мнение. Защото хората, които говорят, няма да спрат да говорят, каквото и да направя.

Гадно е да се усещаш не приет, но така е в света на възрастните. Ако можем да намерим по-малко враждебна среда с прилично според разбиранията ни - супер, сменяме, ако ли не - търсим докато не намерим. Simple Smile
Виж целия пост
# 298
Хммм.....чак за омраза. Това е доста силно чувство.
Има колеги, с които не сме приятели, но се понасяме и имаме колегиални отношения, дори понякога си говорим за времето и подобни.
Не бих могла да мразя, не мисля и, че мен някой ме мрази.

В старата ми работа имаше много интриги и драми, но пак не мисля, че някой е мразил някого.
Виж целия пост
# 299
На по-висока позиция съм. Буквално не ми говорят, подминават ме и шушукат гадости зад гърба ми. Не общувам с тях.
Но имам и достатъчно приятели.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия