С част от жените е сложно, защото те правят интригата в случая. Днес едната ме блъсна, минавайки през мен с промрънкано под носа “извинявай”. Изключително грозно, дори да не е нарочно бива да погледнеш човека и да се извиниш, не да минеш през него и да продължиш, пътьом казвайки “извинявай” под мустак.
И съм наясно каква случка катализира нещата, даже не е и повишение, дори не сме се състезавали за някаква висока позиция или нещо подобно.
Като цяло, да, такова, каквото описваш в случая с вечерята. Не си говорим само за работа, нормално е човек да спомене нещо от ежедневието, а то се почва после… има я една завист за начина на живот. Добре написа това, че в вътрешно всеки знае къде стои. Не съм от тези, които все някой ги е страх да не им завиди, даже вярвам, че то това си е за тях. Нито целя да сме близки или приятели, но поне работата да не страда. До оня ден бях с умалително, че с гальовно име, тип “Ивенце”, което точно тези си мислеха, че като ползват ми правят мили очички, а днес минава през мен едната и направо ме отнася…