Изневяра ли е?

  • 24 094
  • 429
# 345
Нещо сме се загубили в превода, май. Хич не провокирам, давам друга гледна точка, а не на мен  да ми е все тая. Съветът ми е като на повечето - реши за теб какво е добре и по-бързо, че да не се "загубиш" и ти, и връзката ти.
Аз отдавна съм се загубила.  Предстои да се намеря и преоткрия.
Виж целия пост
# 346
Нещо сме се загубили в превода, май. Хич не провокирам, давам друга гледна точка, а не на мен  да ми е все тая. Съветът ми е като на повечето - реши за теб какво е добре и по-бързо, че да не се "загубиш" и ти, и връзката ти.
Аз отдавна съм се загубила.  Предстои да се намеря и преоткрия.

А партньорите - любовникът и съпругит - в ролята на фон ли са, ако мога да попитам?

Толкова тежки ли са задълженията за изплащане?

Слушам истории от Азия, в които след развод двамата остават в един и същи апартамент. Звучи трагично. Напр. със съмнения че мъжът, свекърът, налитал на снахата - жена на сина. А бившата съпруга не смее да покани мъж вкъщи.

Все пак, Бг е в Европа, има някакъв пазар. Не може ли да се постигне споразумение, вкл. за продажба на общите имоти?
Виж целия пост
# 347
Казаното от любовника и на мен ми звучи като безразличие. "Ако трябва, ще те загубя, няма да ми е голям проблем... ще го преживея, спокойно." И не го казвам аз, както и другата потребителка не каза, че на нея й е все тая. Казваме как може да се тълкува изказването на любовника. Не за друго, а защото ти го изкара прекалено жертвоготовен, а всъщност когато човек не иска да се бори за някого, просто не му пука. Тоест на мъжа ти му пука (не че това те задължава), а на другия не.

Моето мнение е, че ако си готова да живееш сама, без двамата, и ще ти е по-добре от сега - тогава се раздели. Ако обаче разчиташ на любовника, недей - може и да поиска да е с теб, може и да се отдръпне. Просто не разчитай на друг, освен на себе си. Ако случайно любовникът се окаже много сериозен, да е приятна изненада, а не да си заложила всичко на това. Wink
Виж целия пост
# 348
Не всички битки си заслужават.
До зрялост е.
Тя очевидно не разчита на любовника.
А мъжът ѝ го е страх.
И двамата мъже са страхливи.
Виж целия пост
# 349
За мен най-правилната постъпка от ваша страна е да си тръгнете.
Не заблуждавайте съпруга си ,че може да ви спечели отново ,сама казвате ,че не знаете как ще стане.Може вмомента да е осъзнал какви са били грешките му и защо се е стигнало до тук и заради това да иска да си ви върне ,може просто да го е страх да се разведе.
Вие самата  също не знаете какво искате.Мисля че и вас ви е страх.Но ако искахте да си оправите семейството,нямаше да продължавате с контактите с любовника.А ако той искаше да бъде с вас,нямаше да ви казва "искам да си щастлива".Щеше да иска да сте щастливи заедно.
За финансовите въпроси винаги може да се намери решение.Да се споразумеете по някакъв начин.
Но повярвайте ,ще дойде един ден в който ,това оставане  в този брак,ще се стовари с разрушителна сила и не мисля ,че раздялата ще бъде с добри чувства.
Виж целия пост
# 350
Казаното от любовника и на мен ми звучи като безразличие. "Ако трябва, ще те загубя, няма да ми е голям проблем... ще го преживея, спокойно." И не го казвам аз, както и другата потребителка не каза, че на нея й е все тая. Казваме как може да се тълкува изказването на любовника. Не за друго, а защото ти го изкара прекалено жертвоготовен, а всъщност когато човек не иска да се бори за някого, просто не му пука. Тоест на мъжа ти му пука (не че това те задължава), а на другия не.

Моето мнение е, че ако си готова да живееш сама, без двамата, и ще ти е по-добре от сега - тогава се раздели. Ако обаче разчиташ на любовника, недей - може и да поиска да е с теб, може и да се отдръпне. Просто не разчитай на друг, освен на себе си. Ако случайно любовникът се окаже много сериозен, да е приятна изненада, а не да си заложила всичко на това. Wink
През целия ми съзнателен живот съм разчитала на себе си. Не съм зависима финансово, но не съм и длъжна да изпращам сама нещо за които двама сме поели риск. А съм наясно и чета между редовете в думите и на двамата виждам техния интерес. Просто никой до сега не ми беше казвал че е важно аз да съм добре и щастлива.
Не всички битки си заслужават.
До зрялост е.
Тя очевидно не разчита на любовника.
А мъжът ѝ го е страх.
И двамата мъже са страхливи.
Точно така се очертава.
За мен най-правилната постъпка от ваша страна е да си тръгнете.
Не заблуждавайте съпруга си ,че може да ви спечели отново ,сама казвате ,че не знаете как ще стане.Може вмомента да е осъзнал какви са били грешките му и защо се е стигнало до тук и заради това да иска да си ви върне ,може просто да го е страх да се разведе.
Вие самата  също не знаете какво искате.Мисля че и вас ви е страх.Но ако искахте да си оправите семейството,нямаше да продължавате с контактите с любовника.А ако той искаше да бъде с вас,нямаше да ви казва "искам да си щастлива".Щеше да иска да сте щастливи заедно.
За финансовите въпроси винаги може да се намери решение.Да се споразумеете по някакъв начин.
Но повярвайте ,ще дойде един ден в който ,това оставане  в този брак,ще се стовари с разрушителна сила и не мисля ,че раздялата ще бъде с добри чувства.
Да се стоварва, явно трябва и двамата да го искаме.
Виж целия пост
# 351
По принцип при раздяла единият може да наплати част от имота на другия, ако сте теглили кредит и сте изплатили 40 хил до момента, единият изплаща 20 плюс някакви лихви, и прехвърля частта си и кредита на другия.
Вие си знаете де, просто не си струва животът да мине така.
Виж целия пост
# 352
Скрит текст:
Наистина и аз съм впечатлена как успешно е вменена вина на съпруга за изневярата на жената. Съпругът може да не става, но изневярата си е вина на изневеряващия. Много хора сме се развели с мъжете/жените си, когато любовта ни е приключила, без да си изневеряваме, защото другия е виновен, че не го обичаме вече. Мисля, че това е единствения честен и справедлив подход, като преди това са изговорени и обсъдени проблемите, и вече е ясно, че няма решение. Иначе като чета из темите това си е класически манипулативен подход на изневеряващите, но това че е популярно не означава, че е правилно.
Не съм му вменила вина. Попита ме какво съм намерила в човека което той няма или не ми дава. Изказала съм това което мисля , вината според мен не като изневеряваща а по принцип винаги имат и двете страни във всеки спор. Той пожела да опита да си ме върне.

Брей, да си те върне? Ти си като трофей, награда - за послушния мъж? Извинявам се, но това е токсично.

За приноса в брака отговорност/ вина имат и двамата, за изневяра отговорността е на изневеряващия. Всяко поделяне на отговорност е отхвърляне на такава от изневерилия. Хората с нарцистични черти искат да ги гонят, да си ги връщат, да се конкурират за тях, да имат опции и паралелни линии.
Авторке - къде са твоите емоции, решения, отговорност?
Не поделям  отговорност. Ясно и точно му казах, че аз съм човека който е изневерил, предал и излъгал. Никога не съм била от жените които търсят внимание или искат да ги гонят. Не смятам че хората са опции също. Решенията в живота ми взимам аз от както към с този човек и честно писва ми все аз да казвам кога как и защо и то защото той е нерешителния и несигурния. Емоции... те отдавна са натикани дълбоко в душата ми тъй като все нямам време за себе си. Отговорност имам да, за разпада на семейството ми,  за това че съм допуснала да залитна във връзка, за изневярата, най вероятно и за това че го карам да се чувства вшнжвен въпреки че ясно му заявих, той няма вина. И въпреки всичко което съм правила за семейството си през тези години и това че с моето ясно съзнание имаме жилище, умно и възпитано дете, добре платени позиции в службата аз поемам вината защото е моя. Извода ми е че е трябвало да съм от тези кифли дето все мрънкат и мяукат и са тъпи като галоши,  за да съм удобна.
Ти ли му предложи брак? Ти ли го подтикна той да ти предложи? Ти си му “подсказала” къде да живеете. А кога да забременееш? Звучи сякаш инициативата за връзката винаги е била твоя. Навремето си си намерила някой леко смотан да кажем, който да водиш за носа лесно към брак. Но сега като си се възползвала от статуса на женена, вече не ти изнася същият този характер на мъжа ти, който едно време ти е осигурил сериозния (послушен) мъж и връзката, която ти е била мечта и имиджово важна.
Виж целия пост
# 353
Просто никой до сега не ми беше казвал че е важно аз да съм добре и щастлива.

Това са чудесни думи да чуеш, когато никой друг не ти ги е казвал. Но когато се научиш сама да мислиш за това да си добре и да си щастлива, а не да чакаш другите да го правят, ще спреш да търпиш хора, които не ги интересува да си добре и да си щастлива. И тогава няма да си в катарзис от една подхвърлена реплика, а това да си заобиколена от хора, на които им пука за твоето щастие, за теб ще е начин на живот.

Подкрепям и мнението на Линда - гонила си някакви твои амбиции, за които пасивен и незаинтересован мъж е бил добра оферта към онзи момент.
Виж целия пост
# 354
Не разбирам защо толкова я нападате Симова.
Да – сама си е виновна, че се е изживявала на силната и оправна жена.
Но никак не пречи в един момент да ѝ писне и да иска да е просто жена – някой да покаже грижа и отношение към нея. В правото си е.
Отделно, че е ясно, че в 21 век всеки може да се погрижи сам за себе си. Но загриженост, топлота и отношение от любимия човек също е реалистично очакване. Иначе се обезсмисля любовта и семейството.
Виж целия пост
# 355
Е то и мъжът в едно семейство така е в правото си да си смени предпочитанията за работа, натовареност, финанси, или от днес за утре да каже “въпрос на вкус- вече не харесвам блондинки, а брюнетки, секс всеки ден, не 2 пъти седмично”. Просто нещата имат някакви последствия. И понякога са на ръба на използвачеството.
Виж целия пост
# 356
Въпрос на гледна точка.
И за него можем да кажем – ми що е дремал толкова години и е позволил да бъде "използван" и му е било ок със силна и раздаваща се жена?
Виж целия пост
# 357
И на двамата им е било ок до някаква степен. Други неща са им липсвали. На нея да бъде обгрижена, на него може да му е липсвала жена, която се оставя да бъде слабата. Така или иначе, за мен фокусът е, че на авторката една трохичка й е преобърнала цялата визия за живота. Което за мен говори за неща много по-дълбоки от това кой е заявил грижа с едно изречение, и кой не. А репликата как ще търпи негрижовния мъж, защото не била поела само тя риска за кредита, за мен е доста показателна защо толкова години е мъкнала воденичния камък. От страх да не се прецака на дребно, се прецаква много по-тежко и дългосрочно.
Виж целия пост
# 358
Според мен това е решение, което много хора взимат. Да се разведат след като детето порасне и вече е студент. Това значи, че могат да се търпят поне дотогава.
Виж целия пост
# 359
И дотогава са му съсипали детството, защото това "заради детето" всъщност е заради тях и е пълен егоизъм. Детето усеща всичко, създават му грешна представа за връзки и отношения, но на тях им и по-лесно така, защото да гледаш дете сам е по-трудно.  И понякога в такива заради детето решения то започва да усеща вина, че родителите му , най-вече майката е с провален живот и е направила компромис да остане с бащата заради него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия