Римите омръзнаха ни вече, хайде идвай мъничко човече ! ~бебеправене 620~

Аз съм объркана, не мога да определя дали съм нещастна или просто ужасно, ужасно притеснена. Наивно си мислех, че най-сложното е да се зачене и съм в шок от себе си как успя желано бебе да ни изненада. Чувствам се идиотски от това, че е толкова желано, а се чувствам толкова неподготвена, буквално като тийн майка.

Отделно преди и аз си представях бебето ни, как се занимаваме заедно, уж му говорих, уж му пеех. И беше неуспешно, цикълът ми си започваше по график. Реших да се откажа емоционално, защото явно не работеше, а аз се привързвах към някой, който изобщо не е съществувал. Та този месец аз нямах мечти и надежди, беше ми отделен само за процедури и консултации с доктори. Даже бях писала в темата как прогестерона ми е още по-нисък от преди. И един хубав ден просто ме удари по някаква причина да се тествам. Сега се чувствам виновна, защото нито говоря, нито пея на корема си, нито фантазирам както преди. И се чувствам страшно виновна от това.

Чувствам се виновна и заради риска от тромбофилия. Както съм споделяла, колегите ми много ми се смеят, че все ходя да се изследвам, все нещо пускам, все нещо се филмирам, то всичко щяло да е наред. Да, но от ей такива "излишни" изследвания се показа, че трябва да се консултирам с хематолог. И сега ме е страх, че съм пренебрегнала нещата, не съм се изследвала преди и съм почнала аспирин прекалено късно. Четах и листовката и сега ме е страх от споменатото увреждане на бъбрежите. Отделно риска от ГД. И изобщо, че детето ми е случило на моите смотани гени.

Отделно няма на кого да споделя. Имам толкова нужда от подкрепата на майка ми просто да се нарева и да ме успокои, но крием от всички. Имам чувството, че родителите на Чебурашкин изобщо няма да са щастливи, защото имаха някакви планове за разпределяне на жилища и подобни от което го разубеждаваха да купува. Сега съм ужасена, защото ние апартамент нямаме и не сме готови с нищо.

Тестовете и прегледите, които предстоят ме объркват страшно. Хем по календар има време, хем чувствам, че е ей там зад ъгъла и аз още не съм организирала нищо.

Знам до някъде как се чувстваш. Помня какъв ужас изпитах, когато видях двете черти и то в месеца, в който не очаквах и не трябваше. Чаках ги 6 години. Точно когато съм била бременна  вече, но не знаех бях правила няколко снимки на зъбите, 3D скенер на челюстта, бях пила и болко успокоителни, като аулин и тн. Отделно бях влизала в басейн, нещо което не си позволявах. Първата ми мисъл беше, че съм убила детето, което толкова много чаках. Лекарката ме успокои, че всичко ще е наред и не съм му навредила с всичките тези неща.  Щом видя каква стойност е хормона, каза че ще е от онези упоритите 😀. И излезе права. Всичко е наред с бебока и е едно упорито овне.

При инвитрото правих и вливки Интралипид и приемах кортикостероиди, но забременях спонтанно без никаква имунологична терапия и не сме я прилагали след като забременях. Така че take it easy момиче. Действай си нещата едно по едно, което зависи от теб и се опитай да не си влагаш сама стрес. Знай, че правиш най-доброто за бебето.