В момента чета... 95

Аз също, препрочитах определени книги до откат, на осем започнах с енциклопедии за световната история, толкова се бях прехласнала по древен Египет, после дойдоха Хиляда и една нощ, Шекспировите пиесиу преразказани за деца, (макар че, нека сме брутално честни, сюжетите не са точно за деца, за тези, които са запознати, особено за Хамлет, как всички умират накрая, мда), древногръцките митове и легенди, и индийският епос Махабхарат, преразказан в книжка с красиви шарени илюстрации...Благодарение на всички тези истории, развих може би това невероятно въображение, което в един момент ме накара аз самата да започна да създавам истории. Четенето е сред малкото наистина стойностни неща в живота ми.

Започвам “Пациентът” на Фитцек. Да си начеша крастата с него и да се свършва. 😀

Понеже съм бил отличник (вече в гимназията - макар да бях предс.на кръжок по квантова механика - се разбра, че математика/химия/физика не са моето и) си останах в лоното на думите. Прочел съм задължителните от списъците книги. Кой знае какво не ми е останало като усещания и спомени.
Но пък - като типично дете на времето си - съм започнал по "каналния ред" за тогава: Жул Верн, Майн Рид, Ем.Салгари, Том Сойер, Джек Лондон (всичко "северно"). Полека лека се запознах с Вежинов, Талев, Станев, Фучеджиев (него ви го препоръчвам). До днешен ден не обичам поезия, френските класици и голяма част от руските (но Достоевски изчетох - като се "върнах" чак до "Село Степанчиково..." за да видя как е започнал "тоя"...)
А в гимназията попаднах на учителка по литература, която ни "подсказа" загубеното поколение, магичните латиноамериканци, западно-европейската класика. От тогава до сега съм в техен плен. Като добавих фантастиката, фентъзито и трилърите (особено сканди ноара, от който не мога да се откъсна вече). Когато Маркес беше мода и "етикет", аз харесах Роа Бастос, Сабато, Сесар Калво, Борхес, Алиенде. По същия начин (или със същите инатливи предпочитания и емоции), като преминах през Т.Ман, Андрич, Фриш и Валзер, Фойхтвангер и Бьол, се влюбих в М.Лоури, Фаулз. Хемингуей и някои американци ми останаха завинаги. (Не съм престанал да чета и популярна наука и изследвания, свързани с древните цивилизации, извънземните, НЛО, паранормалното.) Даже - вече се бях определил професионално и към работата с думите - написах няколко ревюта и теми по книги...
Книгите си останаха моя паралелен свят цял живот. Продължавам да съм далеч от поезията, преобладаващо не харесвам днешната наша (БГ) проза (имам си изключения, естествено). Хвалебствията или модите в интернет не ме вълнуват. Знам, че ми остава по-малко време да прочета нови неща, сравнено с вече прочетените. И трябва - даже да са "кървави трилъри" - да ме карат да спирам тук-там, да гледам с невиждащ взор в тавана или някъде "отвъд" и... да участвам в прочетеното. Мисля си, че човек (с книгите) не бива да спира, но вече може повече да избира.
Извинявам се за импресията. Но в тази група тук се чувствам и свободен да споделям - когато има какво...

Документална книга за топлинната вълна в Чикаго от 1995 година и тъкмо започвам друга една, за снежно бедствие в Уайоминг, Америка от края на 40-те. В сторител ги чета.

Започнах "Ловецът на хвърчила" - Халед Хосейни. Още от началото предизвика интерес в мен, но усещам, че ще е тъжна книга.

На финала съм на новата книга на Мурата - "Земляни" - изд. Колибри. Отдавна не бях чела толкова сбъркана книга и толкова много да ме дразни герой. Майката на главната героиня леко казано ми е толкова противна, че ако мога бих я хванала да я пребия, та дано да се очовечи. Не разбирам защо се пънеш да имаш две деца, като едното го третираш като крал, а другото- като втора ръка човек...
Засяга се и темата за сексуалното насилие в училище.
Хем харесвам книгата, хем ми е чак противна. Много са смесени чувствата ми за нея.

Аз лично имам два толкова близки примера за подобно отношение, че направиха за мен тотално непонятна концепцията за "второ дете"! Такова отношение не се среща само в романите за жалост, но и в реалния живот.

Обещаващо начало на "Под дяволския мост" на Лорет Ан Уайт!
Много крийпи история и приятен стил на писане. Дано да задържи интереса ми и по-нататък.

Изненада ме с препоръката за Фучеджиев, ЕмБрадър. Интересно защо го включи…

Много обичан от режима автор, не е проблем, стига да е добър писател, но малко не ти ли идва патетичен

.Hazel. Съгласен с констатацията ти - затова да уточня: заради Природата (когато я има) в произведенията му. Напр. в "Реката".
(Нямам купена ни една негова книга, но доста съм прочел - навремето. Получавахме Съвременник, Септември и Пламък и нашите автори не ги пропусках тогава. Поне за лично впечатление от извора.)
ПП. И бих добавил към онези няколко в по-горния пост Д.Димов - все от тези, каквито и да се виждат на четящите днес, които нямаме вече; и от сантимент (за пълнота) - един Богомил Райнов - с когото откривахме криминално-шпионския свят на БГ-прото-трилърите (вероятно сега ще изглежда постен и смешен). Разбира се, всеки с времето си. И с вкусовете си.
ПП.2. Когато чета, не ме вдъхновява или притеснява кой кой е (или е бил). Четивото е удоволствието или отрицанието.

И мен ме чака за четене. Взех я, защото ми допадна "Жената конбини" от същата авторка. Иначе сюжетът ми се струва доста откачен, съвсем извън зоната на читателския ми комфорт. Очаквам горе-долу същите впечатления.

И докато сме на японска вълна, да споделя за "Ресторант "Камогава"от Хисаши Кашиваи.   Баща и дъщеря са отворили много специален ресторант на странична уличка в Киото. Намират го само клиенти, които имат нужда да отидат там. Нагаре и Коиши са "детективи на храна". Те успяват да пресъздадат точния вкус на ястия, който са свързани с най-скъпите спомени на посетителите. Приятна книга от т.нар. "heart-warming", "cozy fiction" тренд. Харесаха ми описанията на храната, но бях разочарована, че нямаше бележки под линия с повече информация за тези типично японски съставки. /Котаракът от корицата е съвсем епизодичен герой./

Прочетох "Умират глупаците" от Марио Пузо. Интересна книга, описваща света на хазарта и киноиндустрията чрез историята на главния герой. Единствено ме дразнеха подробностите от разни игри като бакара, блекджек, барбут, от които понятие си нямам.

Дочетох "Клопка" на Харлан Коубън - криминале. Сложен сюжет, цялата случка се върти около случка от миналото, за която се разбира едва в края на книгата, но са вкарани много герои. Няма време да се разсейваш, защото ще изгубиш нишката. В случаите, когато не съм чела няколко дни книгата, се налагаше да се връщам назад, за да се подсетя за някои ситуации и герои. Хубавото е, че книгата не е от тези, на които предполагаш какъв ще е краят и си в постоянно напрежение.
Хареса ми.

Завърших на Франк Тилие " Лабиринти". Много ми хареса! Тази трилогия ми е любима! Приемам препоръки за подобни

Приключих "Направени от вина" на Йоана Елми.
Колебая се хареса ли ми или не.
Хареса ми, че е талантливо написана, хубаво разказана, да не повярваш (пак ще кажа, като за предната), че авторката е млада, млада, млада, довчерашно дете. Пише предпазливо и много се старае да не ѝ се получи твърде емоционално нещо, то пък се получава интересно и в крайна сметка, емоционално.

Подтисна ме, че такава история (алкохолик, насилие) се пише или със зверски майсторлък или по преживяно. Честно казано, за такъв майсторлък е още рано (може и да го измъкне от ръкава след време), така че вероятно авторката е преживяла ужасни неща.
Много ми беше мъчно, но и странно, защото действието се развива около 2000-ната година. В моето съзнание бедността, изпочупените домове и тн. свързани с алкохолизма са някак си в миналото. Някак не се случват на образовани хора. Обаче и вярвам на Йоана и съжалявам, че тоя сорт детско страдание още съществува.

Това е книга която няма да прочета повече, ще я пусна в olx, иначе много ми хареса.

Започнах "Моите приятели" на Бакман.
Автора ми е непознат и съм любопитна за стила му и начина да описва събитията.
Солиден роман, ще ми отнеме 2 седмици,така като гледам. Може и малко повече според ангажиментите.