Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

  • 40 160
  • 1 329
# 855
Не е необходимо да променяш нищо понякога. Пак си си ти, но с друг човек нещата вървят по друг начин. Не всеки задължително попада на пияници, насилници, емоционални изнудвачи. Няма нужда да се поправя, все едно има кой знае какви грехове.
Виж целия пост
# 856
Нямам предвид конкретно теб.
По принцип си пишем.
Ти си така. Другите не.
Променяй се, ако мислиш, че това ти гарантира стабилност в отношенията.

Ако обичаш да ядеш домати в леглото си (или да пушиш с кафето), (или да закусваш с попара) и някой се е разделил с тебе защото правиш така, следващият може точно  да го привлича, а ти пък да вземеш и да си промениш навика!
Виж целия пост
# 857
Напротив, ако някой ти вменява промяна за каквото и да било като условие, означава, че това не е ок.
Нито ще стана мързелива зорлем, за да угаждам на някого и импонирам на начина му на живот, нито ще стана леке, за да съм ок с на друг понятията за общуване.
Като срещнеш твоя човек нещата се получават леко и естествено, никой не се чувства длъжен да се променя, криви, нагажда.
Виж целия пост
# 858
Винаги съм била на принципа, Аз съм си Аз, такава каквато съм. Без фалш и пози, още отначало ,и който ме приема и харесва ще остане с мен,  на който не му изнася продължава. Нито мога, нито съм искала да се променям, особено заради някой. Няма начин.
Мъже е имало винаги, и без мъж не съм оставала. ( не е хвалба, а като доказателство за думите ми)
Виж целия пост
# 859
Аз пък се променям. Към по-добро и все по-добро аз разбира се Grinning
Виж целия пост
# 860
Няма по-по, има различни състояния. Това не значи, че си по-зле от онзи ден или няма да си за в бъдеще. Хората сме система от биохимия и съзнание. Което означава, че е субективно усещането за по-по.
Може да станеш в един и същ ден професор, академик и в същото време да откриеш, че мъжът ти ти изневерява или пък да счупиш крак. Та. Относително нещо е по-по-ная.
Виж целия пост
# 861
Казах го в смисъл, че работя върху себе си да развивам все по-положителни качества. Ако нещо независимо от моите действия и състояние се случи, ами късмет. От там нататък вече зависи как реагираш на нещата, които ти се случват. Някои тръгват да търсят врачки да им развалят магия. Примерно.
Виж целия пост
# 862
Което може много да се впише в живота с новия партньор!!!
Няма нужда да го променя!


Напротив, ако някой ти вменява промяна за каквото и да било като условие, означава, че това не е ок.
Нито ще стана мързелива зорлем, за да угаждам на някого и импонирам на начина му на живот, нито ще стана леке, за да съм ок с на друг понятията за общуване.

Нито ще станеш по-интелигентна, нито по-умна, нито по-положителна, находчива, сексапилна или с повече чувство за хумор.

Абе, ако знаехме какво точно да променим в себе си, щяхме да сме идеални!
Можеш да си смениш цвета на косата и дължината й, но не и това, което е под нея.
За ден-два може някакви циркове да си разиграваме, но цял живот... Надали.
Виж целия пост
# 863
Пак зависи от капацитета. Ако си достигнал максимума си до 30-годишна възраст, няма какво повече да направиш в чисто човешко измерение. Нито ще станеш по-умен, нито по-здрав, нито по-успешен. Хипотетично. Иначе самоусъвършенстването и то писва. ТРябват си епизоди на разпад, за да има после развитие. Мен би ме подлудило едно и също – да съм все по-по, аз себе си няма да понасям, пък представям си за другите покрай мен. Баланс между градация и деградация е моята рецепта. За мен казвам, за моят натюрел и личност.
//
Есме, кой ти каза, че не съм идеална. Simple Smile)
Ебавам се – това е ужасно. Никой не бива да иска да е идеален.
Виж целия пост
# 864
Този въпрос всички го задаваме... Кой ти каза, че не съм...! Знаеш ли аз кой/коя съм...!
Та затова не вярвам в тези теории за промяната и усъвършенстването.
Първи етап са първите 7 години. Втори - до 14, съзряването, после има още един до 21 години и на 30 вече става ясно що е стършел свършил... Simple Smile
След това само трупаме опит - по мекия и лекия начин или с драпане. Или ту така-ту така... Както сме го направили до етап 4 - 29-30 години, така ще отреагираме и на промените и застоите и занапред, на изкачванията и спусканията, . Пък даже някои и ходенето по равното ще ги затруднява.
Щото... капацитетчето... мънинкуууу.
Виж целия пост
# 865
Кой го задава този край на 30 години?
Аз пък на 33 започнах да уча висше... Blush
Виж целия пост
# 866
И аз мисля,че всеки се ражда, такъв какъвто е -  с темперамента,  акъла, външността, емоционалността си и хич не вярвам на глупостите, че ставаме по - добри, по- усъвършенствани и т.н.бла ,бла
Виж целия пост
# 867
Кой го задава този край на 30 години?
Аз пък на 33 започнах да уча висше... Blush

А на 35 роди за първи път,  на 36 роди за втори път, на 45 се развеждаш и после пак се жениш, и осиновяваш, и къща строиш, и ти я взимат, но ти си я връщаш....
Умна си и продължаваш да трупаш и опит. А как ги ползваш двете, зависи от това какво бебе си се родила - с потенциал или пак с потенциал, но орязан. Simple Smile
Кой ги определя ли... Ако ти кажа Сатурн, ще го приемеш ли като отговор?

Сериозно сега... Растежът ни и съзряването ни. Превръщането ни от деца в младежи и в зрели хора.
Виж целия пост
# 868
Всеки се ражда такъв какъвто е, особено за външността е доста спорно.
Отиди в една чалготека и поискай снимките на 20 жени като малки, да видиш дали са се родили с такива носове, бюстове, коси и какво ли още не..
И за останалото не съм съгласна. Човек се променя постоянно.
Не винаги драстично, понякога едва забележимо дори, но константно.
Виж целия пост
# 869
Аз мисля, че човек винаги израства и се променя. Иначе няма смисъл да си е все същия цял живот, нищо да не променя у себе си. Говоря за качества и потенциал, да го развива постоянно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия