Дълги години ставах в 6 сутринта поне по 5 дни в седмицата. Не ми стигат думи да ви опиша за каква умора става дума... Защото това беше единственият резултат, а не "оправяне на режима". Зверско недоспиване и нищо друго. Защото аз като трябва да стана - ще се насиля, естествено. А как да се насиля да заспя? Не желая да прибягвам до сънотворни, а май само това не съм пробвала.
Може да ви се вижда че реагирам остро, но това е направо обидно на моменти... Наслушала съм се цял живот как или ме мързи и затова искам да спя до късно, или аз "сама си го правя" и се лигавя, а не се "взема в ръце".
Човек на когото естественият му ритъм е такъв, цял живот все едно че работи на накакви гадни смени, което на всички ни е ясно колко е хубаво, страдаме си достатъчно и без някой да ни размахва пръст или да ни казва как не знаем как се прави.
Смятам че сме се събрали поне що-годе разумни хора тук, нека да си спестим това отношение. Наистина е неуместно.
.