Съчетаване на работа с деца

  • 9 614
  • 259
# 210
За мен това е най-невярната поговорка Simple Smile Буквално с всяка година порастване на децата става по-лесно и по-лесно. Не случайно най-стресирани и преуморени са родителите на бебета и тодлъри.

Става по-лесно, докато дойде пубертетът, че и малко преди това, съдейки по сина ми - последната година е истинско предизвикателство, а няма още 13 години.
Виж целия пост
# 211
Ами моите са на 24 и на 14 и никога не ми е било толкова трудно, колкото до горе-долу 4-5тата им година. Особено щерката, толкова много не спеше, че още съм в стрес от мисълта за бебета.
Виж целия пост
# 212
За мен това е най-невярната поговорка Simple Smile Буквално с всяка година порастване на децата става по-лесно и по-лесно. Не случайно най-стресирани и преуморени са родителите на бебета и тодлъри.

И за мен. Най-трудно беше малко преди да навърши 3, после песен.
И пубертет почти мина и аз не разбрах, пу-пу 😆.

Онзи ден взема бутилка кока-кола в почти 9 вечерта (наистина пие рядко газирано, но все пак се случва). Аз веднага - вечер е, кофеин, бла-бла.. Човекът невъзмутимо ме погледна и каза - Аз съм почти на 18 и не можеш да ме спреш. Радвай се, че това ти е проблема, мамо.
Да, радвам се!
Виж целия пост
# 213
За мен това е най-невярната поговорка Simple Smile Буквално с всяка година порастване на децата става по-лесно и по-лесно. Не случайно най-стресирани и преуморени са родителите на бебета и тодлъри.

Тя, поговорката, не е за попораснали деца, а за съвсем пораснали - пубертет и след това Simple Smile
Виж целия пост
# 214
Идеален си е коментарът и е много на място...
Малки деца - малки проблеми е напълно вярно.

Още нямам мнение по горното. Силно се надявам да не е вярно.

Обаче това изречение на потребителката ми бръкна в мозъка! Злоба ли е, не знам, но е цинизъм, липса на емпатия, злорадство и селяндурски изказ 4 в 1.

“Сяяя, който е свикнал на разхайтено, два чорапа на земята му взимат здравето после, така е.”
Виж целия пост
# 215
За мен това е най-невярната поговорка Simple Smile Буквално с всяка година порастване на децата става по-лесно и по-лесно. Не случайно най-стресирани и преуморени са родителите на бебета и тодлъри.

Тя, поговорката, не е за попораснали деца, а за съвсем пораснали - пубертет и след това Simple Smile
И пубертета и след това включвам и пак съм на същото мнение Simple Smile
Виж целия пост
# 216
Поговорката съм я чувала и на руски "Маленькие детки, маленькие бедки", вероятно я има и на др езици. И на мен ми беше най-трудно до пубертета, (особено с болестите, а  беше и  своенравно дете) после си влезе в пътя и за радост след "драматично" детство кара лек пубертет.
Обаче,нито ми е лесно, нито спокойно сега , особено като го зная, че с колелото ходи по екстремни пътеки, а с колата е изключително разумен, но другите колко са?Бих предпочела "драматичното" детство с ежедневното"без домашно"и" бяга в коридора" 😀
Виж целия пост
# 217
Ще чакам тогава да излезе от пубертета, за да си правя заключенията.
Виж целия пост
# 218
То спокойно никога няма да е, и на 50 да станат. И аз го мисля, хем е голям 17-годишен - и екстремно каране на велосипед, и шофиране, няколко пъти сам пилотира малък самолет. Мотор пистов иска да си взема…
Това е големия ужас, даже като лети не съм толкова притеснена.
Така че наистина с малки деца, работа и домакинство е по-лесно от голямо дете, работа, домакинство.
Но пълно щастие няма.
Виж целия пост
# 219
Никак не е невярна. С порастването проблемите от детскоградинския сопол, и че се е тръшнало за вафла на площадката са заменени с отговорността да го насочваш, възпитаваш, покрепяш и даваш посока в живота, да носиш отговорността не дали реве, а дали става човек, с някакви адекватни знания, умения, поведение, мисите ти се насочват към съвсем различни и много по-сложни житейски проблеми, свързани с тези деца. Скачат от битово на съвсем различно ниво. Да седнеш с него в колата да го научиш на трафик и умения зад волана, да го подкрепиш в развитието му, да го пуснеш да живее в една гранична възраст-нито е възрастен още, нито е дете, да го мислиш прибрало ли се е, как е-не е никак по-лесно. Но и за това се иска уфатност. Всеки е с различен капацитет. Едни го изморяват два чорапа на земята, други се изморяват от реални житейски несгоди и проблеми.
Кой-както Simple Smile
Който се припознава-така е, истината боли.
И аз подскачах га бях млада на тези реплики, но живота ме научи, че баш тогава най-много съм грешала.
Успех в драмите от мен.
Виж целия пост
# 220
Да, това казвам и аз, различни са драмите във всяка възраст - и битовите проблеми с малките деца са ми много по-трудни и неприятни от възпитателните проблеми с големите. Второто дори ми е много приятно, да виждаш как детето ти се превръща в човек с мнения и идеи...
Хич и не ме е срам, че чорапите на земята в тодлърска възраст са ме изморявали повече от това Simple Smile Не само повече са ме изморявали, ами и умирах от скука да си играя на кукли и конструктори и да водя по площадки, направо се потрисам като си спомням, брх!
Виж целия пост
# 221
Ами и това е кой-както. Аз не съм си играла с конструктори и кукли по площадки-това правеха децата обикновено.
И не иде реч за приятно или неприятно. Темата изначално беше как се справяте. Ами за някои неща с неприязън, примерно, ама се справяме, това беше идеята. А не, че е най-приятното нещо на света, сепак. Или с което не се справяме, както някой беше казал-променяш си критериите, занижаваш ги и така.
Виж целия пост
# 222
Да  темата беше как се справяте, но в последните страници говорим по друга тема вече, та затова.
Ставаше въпрос дали малки деца са малки проблеми, или не. Споделям моето си мнение само, не задължавам никого.
Аз лично си се справям във всякакви конфигурации.
Виж целия пост
# 223
Да, за това говорим, права си. Как се справяме, еми справяме се и така. Вече нюансите лесно/ трудно/ приятно /неприятно са шарката на живота.
Ами борим се за идеята авторката да грабне точки, явно това и е реалната драма. Ако пък иска-да и дам моите, и без това няма да ги ползвам Simple Smile
Виж целия пост
# 224
Никак не е невярна. С порастването проблемите от детскоградинския сопол, и че се е тръшнало за вафла на площадката са заменени с отговорността да го насочваш, възпитаваш, покрепяш и даваш посока в живота, да носиш отговорността не дали реве, а дали става човек, с някакви адекватни знания, умения, поведение, мисите ти се насочват към съвсем различни и много по-сложни житейски проблеми, свързани с тези деца. Скачат от битово на съвсем различно ниво. Да седнеш с него в колата да го научиш на трафик и умения зад волана, да го подкрепиш в развитието му, да го пуснеш да живее в една гранична възраст-нито е възрастен още, нито е дете, да го мислиш прибрало ли се е, как е-не е никак по-лесно. Но и за това се иска уфатност. Всеки е с различен капацитет. Едни го изморяват два чорапа на земята, други се изморяват от реални житейски несгоди и проблеми.
Кой-както Simple Smile
Който се припознава-така е, истината боли.
И аз подскачах га бях млада на тези реплики, но живота ме научи, че баш тогава най-много съм грешала.
Успех в драмите от мен.

А, ти си можела да се изразяваш и културно! Изобщо не се разпознавам, но така обяснено донякъде разбирам гледната ти точка. Само още се чудя какво означава “уфатност”.

Много по-приятно би ми било да уча детето да шофира, да си разбере задачата по математика или да му помогна да кандидатства за университет/ работа, пред това да мия пода вкъщи след всяко хранене. “Двата чорапа” са метафора, но на практика при нас са например омазана храна по столчето за хранене, по детето, по мен и в радиус от 1м около столчето. Няколко пъти на ден. И много други “два чорапа” има, но да не ви връщам назад, току виж сте се присетили, че не е толкова прекрасно с малки деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия