За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 115

А и аз щях да махам памперса от рано, откакто започна да стои стабилно седнал купих гърне и така си събира прах вече една година. Той отказва да седне на него, какво остава да свърши нещо вътре. Но честно казано се радвам че така стана, повечето ми познати които махнаха зорлям памперсите от рано се сблъскват сега с доста трудности, предвид че децата са малки и не могат да стискат кой знае колко. Само като се сетя за препикано столче за кола и ми минава мерака да пробвам даже 😅
Иначе и ние не сме ходили на почивка откакто се е родило детето. Нещо не си го представям да се ръсна една торба с пари за да идем на море и да се сдобие с някой чревен вирус и да се приберем на следващия ден.

Имаме раница, но и там се дърпа, че е стегнат, бях пробвала така в нас, но пък кръстът ме болеше повече. Възможно е и да не съм го слагала правилно. Когато го сложа обърнат към мен успява да си удря главата в ключицата ми, а и иска да се оглежда, а като го обърна напред все едно не успява да се намести, пробва да си изпъва крачетата и хленчи. Взехме му шезлонг на Ergobaby и успява там да се успокои като се полюшка сам.

Затова препоръчвам темата за бебеносенето, там може да помогнат. Иначе мен ме спасява ей такъв вид носилка, но тя е за след като бебето може да си държи главата стабилно към 4 месеца

На снимката е tushbaby, аз имам китайската версия на momcozy

Изобщо не се възприемам за жертва, покрай децата - благодарение на таткото и по женски съм излизала, и на женска вила съм ходила и изобщо не ми се е променил "женския" живот от преди мама, изключвам килограмите, които бях качила и просто идглеждах като табуретка.
И си вечеряме навън с децата, и до вилата сме се качвали, всеки уикенд сме по балкани и паланки. Просто малко или много има разлика с дете и без, най-малкото, ако нормално без дете ми трябва час за да се оправя и да се кача в колата, сега с децата отнема малко повече време.

Относно памперса го махнах късно /преди градината/, защото така исках. Наслушах се как ще бера ядове...но, о чудо - махнах памперса от раз на морето, първата вечер се напика един път по време на разходката и след месец още веднъж при майка ми, че не разбрала детето, че искало гърнето. 4-5 вечери беше през нощта с памперс, след това сам си го махаше.
Иначе свекървата се беше амбицирала да го махала покрай годината - дадох ѝ пълна свобода на действие, на втория ден се отказа от амбицията си 🤣

А, хич не ми е приятно, че не ям почти нищо, даже малко ме е страх да не вляза в една друга крайност. Ама като има нужда да е върху мен и само това я успокоява.. пък бащата като се прибере ми е момента да хапна (2-3 хапки) и после тегля бързия душ и се моля да успея да заспя. Че нуждата от сън ми е най-голяма..
Донякъде ми е и ок, че минахме на АМ, така той е повече активен и можем да се менкаме. Не съм възобновила много социалния си живот, но му я оставях няколко пъти за по няколко часа, успях на педикюр да ида, следващ ден отидох на кафе и разходка сама, той в това време се занимаваше с нея. 😀 тепърва предстои да си влизаме в ритъм. 
Всеки в по-труден период се чувства всеедно му е най-тегаво баш сега.
Това е всеедно като си бил тийн и имаш разни любовни драми и ти се струва, че живота е свършил, някой по-възрастен да ти каже ооо, това са глупости, ти ако знаеш какво те чака..  Да, бе, ама всеки пък минава през онези периоди. И който каквото да ти казва ти си знаеш как се усещаш. За тебе е болка и мъка. И в тоя момент нямаш нужда от тези изказвания, а просто от разбиране и подкрепа. Така и с бременността и майчинството. И общо взето всеки труден период в живота. Хората имаме нужда от подкрепа и разбиране. Дори не е нужно винаги съвет.
Особено жени да не се подкрепят в трудни моменти за мен е безумие.
А се нагледах и наслушах на големи тъпотии още от забременяването си, та тепърва ме очакват и други с детето. Особено с разглезването на детето.
Абе, аз половината бременност повръщах, в болницс бях, другата половина ме мъчеха зловещи киселини, какво ли не правих и какво ли не пих, че да ми минава. Е, как се очаква пък това малко човече да се справя с повръщане, рефлукс, колики, глад, нужда от близост. Пък то и да си каже не може.

Мое мнение, но жени, които се изказват така, не знаят какво е да имаш наистина трудно бебе. Писала съм по-подробно из форума защо, но с първото бебе ми беше по-трудно отколкото с дете на 1.10 и новородено. Отглеждането на деца не е лесна работа, (да, точно работа си качествено да отгледаш едно дете от парче месо до отговорен младеж), живота се променя много, не спиш нормално с години, нямаш почти никакво време да се погрижиш за себе си. Ние не сме спряли да пътуваме или да излизаме с приятели, но определено е по-различно от преди. Почивката реално не е почивка, просто гледаш децата на ново място

Това, че някоя майка е дръзнала да се оплаче не значи, че се мисли за жертва, която не знае как да си разпредели времето и да се храни адекватно. А е просто нормален човек, имащ нужда от малко време за себе си, не робот с неизчерпаеми енергия и нерви.

Почивката е смяна на обстановката 😀 В никакъв случай не е почивка. Като се върна на работа ще си почина 😀 Добър пробиотик и не на нашето море и ще се размине чревния вирус. Ние от вчера сме в Гърция, та ще видим как ще й понесе. С една торба хапчета съм.

Ние водихме децата на нашето море и не са се разболявали. Баткото беше на 8 месеца, когато за първи път видя плаж. До дете си е, според мен.

И аз мисля,че е до дете. Моето голямото е лятно бебе, на 40дни бяхме на гости на баба му и дядо му в Китен, сега с малкия, който беше на 5м тогава, 2 месеца бяхме на морето, не е ходил постоянно на плаж, но пак са се събрали 10дни. Сега ни предстои Гърция, та да видим. 😃

Аз за всички години,които съм водила децата на море на всякаква възраст ,включително и тази година бебето водихме,не сме боледували от никакви вируси. Преди 3 години дъщеря ми имаше лека диария,една вечер и това е. За разлика от като сме си в София,там хващат гриповете и стомашните вируси.

Баш работа са, при това най-важната и най-натоварващата която някога ще имаме! Защото си отговорен за децата си, не просто за физическото им оцеляване, защото ти пука повече от всичко друго на света, защото поне първите години е 24/7 и без почивен ден. Често без да са ти покрити адекватно базисните човешки нужди като сън, храна, душ.

Далеч съм от мисълта, че съм жертва, но определено съм имала нереалистични представи как се усеща майчинството и какво означава за ежедневието ни. И нашето дете е желано и дълго чакано, но не съм и предполагала колко ще ни е трудно в началото. И как вече абсолютно всичко се съобразява с детето, животът ни се върти около него, излишно е да казвам, че новият ни живот почти не прилича на стария…Явно ние сме мега сдуханите родители, че не успяваме да “интегрираме детето в нашия начин на живот” както съм чувала, че правели готините хора (и в което вярвах преди да родя!).

На бебето му излиза мляко от носа. Бяло, гъсто, предполагам не може да са сополки. Четох, че е нормално, но не знам стряска ли се или му пречи да диша, като се случи и спира да диша.  Голям ужас е, отваря очи широко, мята се, случвало ли ви се е, как може да се предотврати

Мисля, че се получава, но с напасване от всички страни. Със сигурност едва ли е същото като преди.
Ох, вчера както беше прекрасен ден, вечерта я избиха пак колики, напъване, тя не беше акала цял ден.. то не бяха масажи, гимнастики.. рев, рев.. накрая й дадох капки и се изходи, обаче явно имаше още и продължи сигурно още два часа да се мъчи.. общо от 22-23 до към 4:30 беше жесток рев, та не издържах и събудих ММ. Гадно, че трябваше да ходи и на работа днес, ама 24/7 с новородено не е леко.. съчувствам му, че сигурно не му е ок недоспал, но.. това ни очаква😀
Сега бебето спи и изпитвам ужас днешния ден какъв ще е..

Оригва ли се след хранене? Веднага ли го оставяте в леглото? Най-вероятно връща и за това. Почиствайте нослето, дръжте малко повече вертикално детето.
Ако трябва повдигнете матрачето от едната страна, да е в по-повдигната позиция.

Ох, като чуя ‘всичко е въпрос на настройка/организация’:confounded:
Няма по-пасивно-агресивно изказване. Обикновено от хора без деца или с пораснали такива, които обикновено са гледали собствените си с изключително много помощ от баби, гледачки и градини. Не всичко е въпрос на настройка и да гледаш дете е адски трудно, което не значи, че съжаляваме, че имаме деца, не ги обичаме и си искаме предишния живот обратно (е, понякога го искаме, де )

Може да е до късмет и наистина до организация. Доведения ми брат имат три деца с малка разлика между тях, не са се спрели да ходят и по почивки и на гостита и къде ли не. Още с първото от първия месец.. при тях се получава😄 как - не знам.