На море в Гърция 2025 - II

То става и с много, и с малко дни, ясно е - въпрос на възможост.
Но има значение и къде отсядате. Бих препоръчала по- в средата, защото главният път на острова го прекосява като гръбнак през дължината му и по него се минава за навсякъде (със съответните там отклонения), а разстоянията не са много кратки.
Ние бяхме в Агия Пелагия и югът ни идваше малко далеч, по-конкретно плажовете му. Но пък Потамос и Милопотамос - най-оживените села, ни бяха под ръка.
Като цяло в Китира местните обитават вътрешността, няма много крайбрежни селища. Капсали е другият курорт, а Диакофти до пристанището е съвсем мъничко, както и Авлемонас.
Хора е много красива, но там няма заведения за хранене, само сувенири и барове - трябва да ходите по околните села да ядете (Ливади, Каламос, Капсали).
Може би съм споменавала и преди, географският център на Китира е кафенионът в Арониадика Наблизо е и новата (вече не толкова нова) болница на острова, изградена с дарения от имигрантите в Австралия - именно по същите причини са я сложили там.

Здравейте,някой от вас да е ходил на море в Гърция с автобус от София? И къде?Без звачение дали сами сте си организирали почивката или сте я закупили през туристическа фирма!Благодаря предварително!

Продължавам с по-детайлен разказ за Китира. Както писах преди, имахме 6 нощувки, въобще не ни стигнаха. Но да карам подред.
След пристигането на ферибота имахме няколко часа до настаняването в хотела ни в Агия Пелагия, решихме да останем на плаж в Диакофти. Там има чудесен пясъчен плаж, разделен на две от един кей. Диакофти е новото пристанище (старото е Агия Пелагия) и градчето е малко, но много симпатично. Цикладски стил бели къщи със сини прозорци и врати – като навсякъде на острова. Градчето (всъщност дали е село или град, не знам) сега се развива и доста се строи, реставрират се и стари къщурки. В Диакофти има само един ресторант, който се намира на „главната улица“, по продължение на плажа - Манолис. Посетихме го на връщане докато чакаме ферибота, но само за кафе и хич не останахме доволни от дамата, която ни обслужваше – за две кафета чакахме половин час - първо да дойде да ни вземе поръчката (даже я повиках след като не идваше дълго време и пак чакахме - не, че имаше много хора). После чакахме за плащането - обърка какво сме си поръчали, прехвърля едни бележки, макар да й занесох нашата, сторнира няколко пъти, абе завеяна работа. А не беше някое дете, жена на средна възраст. Та, не знам вечер и по обед как е обслужването там като се събере цялото градче в ресторанта…
Поседяхме малко на ветровития, но много приятен плаж и решихме да обядваме преди да се настаним, затова потеглихме към Милопотамос. Милопотамос се оказа някакъв зелен оазис в иначе доста чукарестия остров (не навсякъде е чукарест, но май по-скоро това е общото впечатление от флората – предимно ниски храсталаци и много мащерка 😊). А заведението О Платанос, е оазис в оазиса – зеленина, цветя, дървета, сенки, рекичка, красота! Тук който е ходил на острова го знае това заведение и го хвали – ами заслужава си хвалбите. След като похапнахме обилно и много вкусно (например мусака, ама приготвена в индивидуално гювече и с подправка канела - рекламират мусаката като приготвена на момента и вероятно е така защото я почакахме повечко и дойде вряща, хапнахме и други вкусотии), направихме един тигел по „главната“ улица и потеглихме към Агия Пелагия за настаняване.  
Агия Пелагия е може би едно от най-големите населени места и според мен, най-туристическото селце на острова. Красиво е, както всяко селце на Китира, хотелите и къщите са разпръснати са хълмовете. Има една "главна" улица (главна слагам винаги в кавички, защото това не са типичните главни улици - много често са прашни и непавирани даже), голям и предимно пясъчен плаж в центъра и други наоколо, един магазин, два ресторанта и някакви кафета. Нашият хотел беше на 200-300 м. след табелата на града на влизане от Диакофти, на едни хълм, далечко от центъра и плажа. Типична сграда за района – искрящо бяла с тъмносини капаци на прозорците и врати. С много хубава гледка, добре оборудвано студио, с много хубава веранда, въобще много приятно място. Е, трябва кола, за да отидеш до „центъра“, ама нас това не ни притеснява. А може и пеша, ако ти се ходи по наклоните нагоре-надолу 20-30 мин. в посока. Искам да отбележа, че ние пътуваме със сравнително голямо куче и винаги търся място, което да не е в блъсканица на града (макар, че на острова точно „блъсканица“ няма на никое място, но все пак), за да има място за разходки, но и да има хубави гледки. Освен това, на нас самите не ни харесва да сме на по-оживени места. Обичаме уединение, спокойствие и тишина. В този смисъл, хотелът ни предложи всичко търсено. Хубавото също е, че стаите са проектирани така, че като излезеш на верандата си, не гледаш директно във верандата на съседите. Много приятно и не скъпо място, без да е луксозно.
И така, местата, които посетихме - Капсали, Хора, Авлемонас, Диакофти, Лимнионас (то там е само плаж с фургон за кафене, макар да се води рибарско селище, е, има някоя и друга рибарска къщичка) и много малки селца, разположени по глвните пътища и даже встрани от тях, кое от кое по-очарователни – Потамос, Арониадика, Фрилигкианика, Фрадзиа, Ливади, Мармакарадика, Палеополи, Писо Пигади, в което нещо ни обърка картата и се завряхме едни тесни улички, от които трябваше да излизаме на заден ход с прибрани огледала – едвам се измъкнахме 😊, Милопотамос и други, чиито имена не помня даже. Посетихме крепостта на Хора и Агиа Мони - манастира на върха на хълма. И от двете места се разкриват прекрасни гледки.
Плажове –Фурни, Калади, Халкос,  Агия Пелагия, Фири Амос, Капсали (на който не останхме да плажуваме, само го разгледахме). Не успяхме да стигнем до Мелидони и Калами (до последния най-вече заради защото четох за трудния достъп до него и не ми се стори подходящ да катерим с куче), ама то и 6 нощувки за какво по-напред.  Калади и Халкос са прекрасни, с малки камъчета – драматични заливи, точно по мой вкус плажове. Фурни също ме е фаворит. Но не знам защо, макар да не е толкова драматичен като Калади и дори не като Халкос, на сърце най-много ми легна Лимнионас на западната страна – спокоен, красив тюркоазен залив, с камъчета и пясък, равно и чисто море, с малки рибарски колибки. Пасажи от риби покрай скалите. Там ходихме два пъти, токова много ми хареса. Пътят до плажа е доста тесен, но все пак в прилично състояние, асфалт. Две коли се разминават като едната отбие. По тази причина вероятно не беше и много посещаван плаж. Единият ден, в който го посетихме, беше събота и се понапълни с гърци по някое време, но гърците много не стоят на плажа – идват къпят се, поседяват – носят си столчета обикновено, поговорят си (не спират да говорят, даже докато са в морето), избърсват се и си тръгват, та като цяло нямаше много хора. Ние затова пък седим по цял ден 😊, особено като ни хареса някое място.
На Калади щеше да ни издуха вятърът – не можахме да сложим и задържим чадъра. А всички дупки в скалите се запълниха бързо с хора, търсещи сянка. Макар да бяха малко хората на плажа (явно многото стъпала  до долу и това, че няма чадъри и бар/ таверна ги спира от посещение, което е много добре за такива като нас, които искат уединение). Ние бяхме се разположили в най-далечната част от стълбите – вторият залив, след скалата. Така сутринта имахме сянка, но после като се измести слънцето едвам успявахме да се крием покрай скалите, местейки се. Въпреки вятъра и неудобството със сянката –  прекрасен, завладяващ плаж, заслужено е по всички реклами на острова.
Въобще, вятър си духаше почти всеки ден на целия остров. Няма изток, няма запад. Ако не по цял ден, то поне половината време. Вечер обикновено утихваше, с изключение на последната ни вечер. Даже стана хладно тогава. Обаче, в деня,  в който пътувахме обратно към Пелопонес с ферибота, какво чудо беше. Леле! Буря ви казвам, щеше да ни отвее. Даже мислех, че няма да пуснат ферибота да пътува (имали сме такъв случай на Тасос когато спяха фериботите). Нещо страшно – не можеш да отвориш вратата на колата, трябва да се хванеш за нещо, да не те издуха. А като тръгна ферибота – едни големи вълни, като почна едно клатене. Хората почнаха да повръщат. И на мен ми стана леко лошо в началото, но пих малко кола, седнах по посока на движението, че бях с гръб и се оправих бързо. Малко, даже доста, страшничко ни беше докато не акостира ферибота в Неаполи.
Храната на острова във всички ресторанти, които посетихме, с изключение на ресторантите в Агия Пелагия, се оказаха невероятна, направо гурме. Прекрасна храна, представена и поднесена с грижа и внимание към детайла, чудесно обслужване, а и какво вино! Повечето ресторанти си ги бях запазила оттук, после си забравих записките, че не си ги пратих на имейла, нито ги снимах и в движение Параход (мерси!) се отзова и ми ги припомни. Междувременно, ние попаднахме на някои без да си спомням, че са били от препоръчаните – като Скандия например. Забелязахме го на връщане от Калади. Отидохме да разгледаме Алвемонс и се върнахме в ресторанта за вечеря (макар да е далечко от Агия Пелагия). Невероятно изживяване беше. Обслужване, храна – всичко. Поръчката ни взе собственичката, която говори прекрасен английски. Помолих я за препоръка, и първо ми каза: „Как да препоръчам нещо, аз съм готвачката…“ – в смисъл, че всичко е хубаво, но после ни разпита от къде сме, и каза: А, вие сте като нас…“, т.е. имаме подобна кухня, и ни предложи най-хубавото ярешко (с лимон и картофи), което сме яли някога в Гърция и където и да е. И като разбра, че харесваме козе сирене, за което и самата тя каза, че е най-хубавото сирене, ни предложи печен патладжан, приготвен с пюре от нещо като хлебни трохи, варени в козе суроватка и смлени. Леле това какво нещо вкусно беше…и други неща хапнахме…Няколко пъти идваха да ни питат всичко наред ли е. Накрая, като си тръгвахме, жената взимаше поръчката на други клиенти, но се обърна към нас и ме попита дали ни е харесало. Казах й, че всички е било просто невероятно и тя искрено ми благодари, с ръка на сърцето. Лицето й светна направо, не беше просто стандартното „благодаря за комплимента“!
Друга таверна, която постехме е Фамилия във Франдзиа. Да се чуди човек, как в това почти необитавано (така изглежда)  село, има такъв изискан ресторант. Даже като отидохме в селото ми се стори, че нещо не съм разбрала и съм объркала мястото. Не ми се вярваше, че има такова заведение там! Малко е по-скъпо от стандартните заведения, но си заслужава – дамата, която ни обслужваше подробно обяснява какво предлагат, ястията на деня, кое какво съдържа, кои вина са подходящи – абе като в много скъп ресторант, че и повече. Храната – убийствена. Иначе селото е било едно от най-старите обитаеми места на острова. Там например видях една стара сграда в голям двор – изоставена. Изглежда ми като голямо имение с красиво стълбище отпред и големи прозорци, било е някоя богаташка къща сигурно. За жалост сега се разпада.
Друго много, много добро място: Kokino Spaleto в Фрилигкианика: https://www.google.com/maps/place/Kokino+Spaleto/@36.2636366,22. … 4367,15.11z/data=!4m6!3m5!1s0x149de7402d9f0519:0xbdc6beb93b903219!8m2!3d36.2632531!4d22.9800845!16s%2Fg%2F11dzdg47yg?entry=ttu&g_ep=EgoyMDI1MDYzMC4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D . В събота вечер имаше и приятна жива музика след 21.30. Може би има и другите вечери. Двама мъже свирят на китари и пеят гръцки песни.
Посетихме и кафенето в центъра на Арониадика. Филио в Каламос, Панаретос в Потамос и
Пиеро в Ливади оставяме за друг път. В Потамос не седнахме най-вече, защото ресторантът е в центъра на площада, който е разположен на нещо като кръгово кръстовище, около което постоянно хвърчат и реват мотори, а нашето куче полудява като чуе мотор – иска да скочи и да го захапе. И става страшно - лае бясно и се дърпа зверски. Иначе е много кротък, ама мотор и боклукчийска кола като види и чуе – леле-мале. Пък в Гърция мотори дал господ 😊. Та питайте как го удържаме. Всъщност не питайте.

Това беше от Китира - магично място, още не покорено от туристите съвсем. Дано се запази така.

Ето малко снимки, но ще ги сложа в скрит текст, че стана дълъг пост:


Ще пиша и за западен Пелопонес скоро.

Много се радвам, че ресторантите държат ниво след години и сте останали така доволни.
А нищо чудно да сте били и в същите студиа, съдейки по описанието? Verandes или Verandes tou Ouranou се казваха нашите, с огромни тераси с главозамайваща гледка, на които почти не можахме да излезем заради жегата. Домакинът е Димитри, много мил мъж, който ни отрупа с подаръци на изпроводяк.

От описаното единствено Лимнионас хич не ни впечатли, а и пътищата в западната част на острова ни се видяха доста страховити. Като цяло оценихме, че наличното на този бряг не си струва уплаха от ходенето там

Мисля, че следващият ни остров ще е Китира. Искам да отидем още отпреди години, когато седяхме на пристанището на Неаполи и гледах как се качват на ферито за там. Все изниква нещо друго, ново, но в типичен стил на темата, постовете на молец и айла отново ме вдъхновиха и отново сложиха Китира на първо място за догодина.

Не, бяхме в Аперанто Галазио, ето го - не знам това снимка отпред или, отзад ли е. Ние бяхме отзад на партерно ниво, в студио с гледка към морето. Дълбоки веранди, хората не си пречат. Чудно. Иначе с подаръци ни отрупаха в Корони, но за това следващия път.


Допълвам, че според мен нищо му няма на пътя до Лимнионас. Малко по-тесен, но си е поддържан. По много по-лоши пътища сме се движили по някои острови. Мен много ми хареса, ама да не се повтарям. С тези малки рибарски колиби, излезли от друго време, козите, които идваха изневиделица, цветът на водата, някак спокойно, като че ли времето е спряло. Абе стори ми се магично.

Съседната къща е
https://maps.app.goo.gl/gFkwpUYuxG4YgTQv8

В типичен за мен стил, мисля, че намерих разрешение за проблема с езиковата бариера - преводач. Знам, че има хипер мега як, но 700 лв. не ми се дават и още малко ще помисля, и най-вероятно ще пробвам някой по-бюджетен.

Ха-ха, съседи в различно време

Alia1, много ми беше интересно да прочета и твоето прясно мнение за острова!
Аз се хващам последната седмица, че най-често се сещам точно за Лимниони. Има някаква  романтика в това място, освен че е и супер изолирано, а пътят към него е безкрайно живописен.
Моята мусака с канела беше точно в
Панаретос, беше вкусна храната там, но ни обслужваха едни смутени тийнове, които не разбираха много английски. Мисля, че не съм била на друго място в Гърция, на което обслужващият персонал да има така масово проблеми с английския, макар и да бяха основно млади хора. И в това си имаше някаква доза чар, гладни не сме останали.

Нафпактос е известен с още нещо. В битката при Лепанто участва и Сервантес. Там той губи лявата си ръка. Един приятел се пошегува, че ако е изгубил дясната нямаше да познаваме Дон Кихот и нямаше да знаем нищо за свободата.
Има и паметник на Сервантес. Моите снимки са от далечната 2001 с лентов фотоапарат. Тази е от Интернет

Според мен в рецептата за гръцка мусака по принцип си има канела. Както и в други ястия с доматен сос - пастицио, кефалонийски месен пай, кокинисто. Поне аз съм попадала на такива рецепти и съм го приела за норма. Аз в Гърция рядко си поръчвам мусака, защото все гледам да опитам нещо ново. Но нека по-големите експерти да се включат с мнение.

Край Лепанто и Байрон е дал фира, но 250 години по-късно и не на бойното поле. Пристигнал е да участва в гръцката война за независимост, но се разболял от треска в блатата на Месолонги и умрял. Все пак гърците си го почитат и кръщават разни неща на него.

Миленка,
тази рецепта, по която правя аз, има и канела, и карамфил (от гръцка готварска книга е). Но е факт, че по заведенията не навсякъде се усеща такъв привкус. Аз го обожавам. Допускам, че в тези случаи се съобразяват с вкуса на западните туристи.

Точно канелата и карамфилът дават този божествен аромат на гръцката мусака.

Има редовни курсове до Солун и Кавала през лятото - на Юнион Ивкони, Калеа, Фликсбус. Оттам вече може да се вземе местен автобус, ако има нужда. За останалото е добре да се обърнете към конкретна агенция, те ще ви кажат най-добре.