Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 90

Дами, при мен също се получава така, че ме избягват някои колеги след диагнозата. Избягват до степен не ме поглеждат. Преди това сме имали много добра комуникация. Нищо, да са живи и здрави.
При мен косата също не падна цялата. Капеше, но си имах коса.

Това с избягването не го разбирам, честно

Barabidi, какво количество като % горе долу окапа? С docetaxel ли те наливаха?

Това с отбягването е откачено, но диагнозата си е страховита и вероятно просто не знаят как да се държат с човека.
Аз моята я държа в тайна, знаят неколцина от най-близките ми.

Ами изкапа като на дядовците долу горе. Темето им как се оголва отгоре. Така и моята, но все пак не остана чисто голо. Отстрани, назад имах.
Химията беше доцетаксел.

Страховита, страховита, колко да е страховита тази диагноза, при която честотата в световен мащаб е все по-голяма и БГ не е изключение. Все повече стават хората с диагноза рак и трябва да има откритост и информация по тази тема, защото тя отдавна не е смъртна присъда /не, че преди е била оправдана потайността и шушукането/ и защото хората с тази диагноза имат нужда от подкрепа, съпричастност и разбиране.
Никога нищо не съм крила, съвсем открито казах навсякъде и получих огромна доза подкрепа, дори от хора, от които не съм очаквала и не са ми били близки. Имаше 2 колеги, които видимо се отдръпнаха, но те никога не са ми били близки и принципно имат някакви си техни емоционални нерешени проблеми, според мнението на останалите колеги, винаги са били странни. Изобщо не ме засегна тяхното поведение.

Dalinda, ти заради майка ти ли с в темата? Стегни се, моля те! Ти си мислиш, че не показваш страховете си, но бъди сигурна, че майка ти те усеща, защото ти е майка. Най-тежкото за болните е близките хора да се отчаят. Затова и не казах на всички около мен, че имам рак, а само на тези за които бях сигурна, че няма да видя ужаса в очите им. Много е важно наистина да вярваш, че майка ти ще оздравее. Та това е рак на гърдата! Заболяването, което е най-познато на лекарите с много варианти на лечение и най-добра перспектива.

А за избягването, за съжаление има хора, които не знаят как да се държат и най-лесно е да те избягват. За щастие около мен хората, приятели, близки и колеги се държат съвсем нормално. Дори една от колежките ми много обича да ме прегръща. Но, тя е и психолог и е обяснимо държанието ѝ


Не крия, че имам онкологично заболяване. Това е моя начин да покажа на хората около мен, че дори и в трудности човек може да продължи да живее, да се радва, да е състрадателен и човечен. Просто човек, като всички останали, само дето малко е излезнал извън релси, повече от другите.

Сега ще бъдат малко груба, по принцип съм доста деликатен,възпитан и фин човек на живо. Ако искаш ми се сърди, но не мога да си замълча.
Трепериш от ужас, пред жени преборили или борещи се в момента с рака. Не се ли усещаш? Самият факт, че общуваш с живи хора, преборили диагнозата, хора които въпреки преживяното са позитивни, вярващи, че ще живеят,  не ти ли дава малко по различно мислене, различно от "съсипана съм" и "много ме е страх". И нас ни е страх, дори след лечението,  се тресем от ужас, че това може да се върне, но въпреки това ти даваме надежда. Ние въпреки страхът, дълбоко в себе си вярваме, че ще живеем. Ти трябва да се вдъхновиш, не да се съсипваш и ужасяваш. Че то ти ако се ужасяваш, ние какво да кажем? Ти си здравата, ние с диагнозата, ние те успокояваме, че живот има. Ние...Пак те връщам тук и сега, ние сме живи, ти общуваш с нас. Даваш ли си сметка?
Ясно ми е, в какъв ужас живеят близките на онкоболните, аз самата, не усетих грам отчаяние или ужас в отношението на родителите и сестра ми. Напротив, те бяха до мен, спокойни, уравновесени и с дълбока вяра в позитивния изход, за което съм им благодарна до края на Вселената. Давам си сметка в какъв Ад се пържат, но успяват са се уравновесят.
 На мен Неда ми е пътеводна светлина, върни се и я чети, милото и детенце е с тази диагноза, в двадесетте си години. Кошмарът го изживява като родител.  Тук е и ни дава кураж. Вярва в най доброто за детето си.  Вземи пример от нея.
 Всеки има право да е уплашен и съсипан, но при вас дори не е сигурно дали е рак. Препоръчвам ти да си дадеш сметка, че общуваш с хора преборили диагнозата, и мирогледа ти бързо ще се "превърти".
Сърди ми се колкото искаш сега

Абсолютно си права Haidi! На същото мнение съм.

Това с отдръпването от страна на колеги и дори приятели ми го сподели и мой колега с левкемия- разказах за него тук. В действителност се забелязва- няколко колеги ( с които се разбираше доста добре и се чуваха често ) спряха да го търсят или се опитват да прехвърлят комуникацията с него през трети човек. Много е жалко- момчето е страхотно и му е достатъчно тежко, че да се чувства социално дистанциран отгоре на всичко.
Не знам дали е защото не знаят как да реагират или от чист егоизъм. Според мен те самите търсят леки контакти и не желаят допълнително да се натоварват с тежки мисли за болести. Смятах, че мъжете са по- спокойни и умерени в това отношение, но не би.

От няколко дни имам бодежи в едната гърда, а снощи забелязах петно на чашката на сутиена- явно имам пробойна Мислех, че бодежите са просто психика ( както засърбява скалпът, щом някой спомене въшки).

Dalinda, напълно те разбирам. При нас сестра ми се разболя първа и за мен (и цялото семейство) си беше кошмар. От днешна гледна точка, когато и аз съм с такава диагноза, си мисля, че наистина ми беше много по-тежко, когато тя се разболя. Дали защото тогава нямаш пряк контрол и не си сигурен какво точно се случва, а сега си вървя по пътя и минаването на тези стъпки ми носи някакво спокойствие. Или пък точно защото покрай нея изживяхме цялото лутане по лекари и на кого да се довиреш, така че бях донякъде подготвена, когато при мен се появи. Може би най-вече със самата идея, че може и да не е присъда... Но наистина за болния е добре да вижда някакво спокойствие в близките, особено първия месец, когато е в голямата въртележка.

haidi, абсолютно си права.
Те затова и темите са две- за болни и за роднини.
Някой писахме и в двете.
Няма как в момент в който съм на химия и бързия влак е минал през мен, да съчувствам на нечия роднина, дето се тресе и без да е чула още предполагаемата диагноза. Мерси!

Между другото, да се похваля, че вече съм на 100% възстановена. Днес цял ден не се спрях. Имахме гости и чак сега си лягам😉

Ще отговоря все  пак на въпроса- Има ли живот след диагнозата!
Има, ако ти се живее!
Преди почти 8г след първата химия се записах да уча магистратура. Завърших. Смених си работата и си я работих с удоволствие 6.5г.
Изучих си детето. Тази година живот и здраве- студент!
Ако легнеш и чакаш да мреш...  Ми, няма да свършиш по друг начин!

Олеле, DZ, вече почти 8 г. ли минаха!
Вярно, помня ги тези неща - с ученето и смяната на работа..., ами, ето, живеем след 8-9 години значи.
Моята щерка от 10 годишна вече е 18 годишна...

Здравейте, това са изследванията на майка ми от ямр. Предложението на лекар мамолог- онколог е да изреже съмнителните участъци до здраво и да се изследват. След това да се назначи и лечение. Много ме притеснява лимфният възел, големината му и това, че е групиран с други.
Изследването се проведе след напипване на възела. Притеснена съм безкрайно. Може ли някой да се включи с мнение и път, по който върви? Благодаря предварително!

ZhasminaDanielova от кой град сте. Трябва да се направи кор биопсия. В никакъв случай не се съгласявайте първо операция. В някои случаи се почва с химио за да намалее образованието. На първа страница има обяснено какъв е пътя. Хубаво е да прочетете поне последната тема.

Здравей, Жасмина! Много съжалявам, че ти се налага да пишеш тук в темата!

На първо време не се съгласявайте на операция. Първо се прави кор биопсия на тумора и след , като излезе хистологията и имунохистохимията(ИХХ) се взема решение за лечение. Ако се отсрани първо тумора рискувате успеха на лечението. След, като излезе ИХХ отивате при онколог.
 В началото на темата има публикувани първи стъпки и много информация. Вела е съставила точен план за действие и е събрала всичко необходимо за начална информираност. Можеш да я намериш, като потърсиш с лупичката коментарите ѝ. Наскоро беше се самоцитирала на два пъти и ще ти е лесно да ги намериш ( не съм сигурна дали в началото на тази тема ги има).