Битата родилка в Майчин дом София

Аз разбирам от медицина, но не разбирам от всичко. Това първо. Второ, когато си болен, особено пък ако детето ти е болно, всякаква логика се изпарява.
Когато родих дъщеря ми първото нещо, което ми казаха беше “забрави, че си лекар! Ти сега си майка. Мисли като майка”

Да не говорим, че при всяко минимално проблемче аз виждам катастрофа! Увеличен лимфен възел!? Задължително ще е нещо ужасно! Ами не. Оказа се казуистика. От две годишна си го има, сега е на 23, продължава да се подува периодично. В самото начало я следиха от детската ни болница година и половина, наскоро пак се поду сериозно. Аз само не умрях! Ами оказа се пак нищо!

Не случайно народа е казал, да не ти се случва това, което мисли майка ти! По принцип не се паникьосвам, хладнокръвна съм, но когато човек е под огромен стрес не винаги може да мисли разумно.

Във връзка с вземането на решение, когато си притеснен, ами не е лесно да се прецени! Водила съм бебе с температура в нощен кабинет. И мъж съм водила в бърза помощ с “инфаркт” в малките часове. Беше ми ясно, че вероятно не е, но мога ли да гарантирам вкъщи, без изследвания, без ЕКГ, без лаборатория, че е интеркостална невралгия!?

Има етични норми, които не може да се прекрачват и мърморенето и обиждането на пациентите е една от тях. Шамари пък изобщо не мога да осъзная как е възможно да се бият!?

Аз се дразня и как в българските болници освен, че базата е като в лазарет от Втората световна, на лекарите се говори на Вие, а те фамилиарничат с “майче”, “бабче”, “лелче” и на въпрос ти говорят като на малоумен при това досаден.
Оттам се започва, за да не се стига до обиди и шамари.

Не всички лекари са така.Аз пък ми е много гадно като ми кажат"госпожо Славова",предпочитам да ми казват Ели и да ми говорят на "ти",но аз винаги отговарям на "Вие". Доктор Станулов, който ми прави инвитрото,през цялото време ми казваше "госпожо С." и винаги се чувствах леко напрегната, въпреки взаимната ни симпатия и уважение ,а доктор Вецев,при който се следих и раждах още на първия преглед ме посрещна с"О,Ели,здравей, всичко ще е наред"-сигурно затова толкова го харесахме и аз,и ММ.

Ами има начин да се разбере как предпочиташ да се обръщат към теб. Тук обикновено е “Ивана? Стояна? Драгана? Или Ивана Стоянова?”. Това на рецепция, а вече отношенията с лекаря са според зависи…

Миналата седмица бях в болница - ортопедия. Към нас, средна възраст 65, тук там някой по-млад, се обръщаха с "момиченца-кокиченца", "сладурки", "красавици", "милички" и от този род. Не звучеше обидно, беше мило и забавно. Това кинезитерапевта, сестрите и санитарките. Докторите не се мяркаха, те само манипулации и операции правеха.

Дразня се като се  почне да се държи като малоумник - това кой от двамата беше, а децата са различни като деня и нощта.
Следващ, пореден път смятам да отговоря с името на приятеля му по биричка щом се прави на удрен

По повод обръщенията си е до човека пациент. Аз мразя подобно фамилиарничене навсякъде, не само в болница. Имам си един лаф "и със сестра си ще говоря на вие, ако съм клиентка в ресторант, в който тя е сервитьорка".
Абаджиева, искрено съчувствам. Наистина знаещите са онеправдани в известна степен, защото мислят най-лошото. Обаче е и благословия, защото след тестове и диагноза са много по-адекватни помощници на лекаря в борбата с болестта. Нашенските доктори това не научиха за толкова години - на пациента трева да се обяснява по разбираем за него начин. Да, обаче не, нямат време или са много заети.

Нов случай на нападение срещу лекар. Дете се пребива като кара тротинетка и мъж (не знам дали е бащата) удря дежурния лекар по главата.

Разбираемият начин не е константа. Отреща са различни хора с различни нива на разбираемост и различна нагласа. Най-лесно се води диалог с ненастръхнал срещу системата и априорно всеки лекар интелигентен човек, който наистина полага усилия да слуша, да разбира и задава смислени въпроси, от които се вижда, че внимава в разговора и приема казаното.
Има втора категория, интелигентни, модерни и злонамерени. Заемат позицията "аз нищо не разбирам и ако ще да ми обясняваш оттук до Владивосток, нямам намерение и да започна да разбирам, защото си длъжен да ми обърнеш внимание толкова, колкото преценя за необходимо". Започнах да прилагам същия подход в банката, учреждения и навсякъде, където аз пък нищо не разбирам. Срещам изразен негативизъм. С разликата, че като ми обясняват, слушам и се старая да разбирам.
Трета категория- взимат думата, често и по темата за ланския сняг, с невероятно обстойни детайли без връзка с настоящата ситуация, и няма пауза, в която човек да се вмести.
Четвърта категория- кимат разбиращо, нищо не питат, идват после и се оказва, че не са чули нито дума.
Пета категория- задават едни и същи въпроси, на които току що е даден отговор, изобщо не слушат. Не касае само специфична информация, която не са разбрали, касае дори и дата на следващо виждане и подобни.
Шеста категория- "престани да ми обясняваш, достатъчно".
Преценката за човека отсреща трае 2-3 секунди и обикновено е точна, опитът си казва думата.
Да, много сме заети и затова нямаме време. Истина.

Цигани са, нека да уточним това!

Навремето страшно ме дразнеше това "майче". И още ме дразни. После установих, че в Англия също сравнително често така се обръщат към придружителя "mom" или "dad" (Mom, this is what you need to do. Или, Nurse X, please explain to Dad where to go). Могат примерно да започнат с "мисис Х" за запознаване и после да минат на mom, или ако само минават, тип визитация, директно на mom. Така разбрах, че не толкова ме дразни думата, а съпътстващите емоции и отношение. Ако е придружено с нормално уважение към друг възрастен, а не малоумник, и по подразбиране се приема, че майката или бащата са функциониращи индивиди, е по-окей. Но все така смятам, че при положение, че имаме работеща дума 'госпожо' и 'господине', трябва да се ползва.

Детето е хоспитализирано, аз с него, идват на визитация сутринта. Питам дежурния лекар нещо, понеже съм читанка, може да съм ползвала някои медицински термин, тя ( лекаря беше жена) се сепна "Ама вие да не сте колега?", и след като разбра, че не съм, реши, че няма какво да ми обяснява, щото съм просто "майче".

Да, отношението "не съм длъжен и откъде накъде ще ти обяснявам на тебе" се прилага наред, без оглед на типа пациент. Ако не е колега, де. Разбира се, че не от всеки, но е често срещано.

В медицинските университети трябва да имат часове "как да се държим с пациента". Обаче как ще обясните разликата в поведението на лекарите чужденци (предимно от източни страни), които практикуват в България и вероятно са учили тук, и повечето български лекари? Аз лекар с чудестранен произход, който да се държи цинично като българин, не съм срещала. При тях винаги има усещане за топлота и грижа, може и престорено да е, но го има.

Да ви върна малко в темата: вчера приключих онлайн курс подготовка за раждане и първите седмици на бебето (в чужбина, към болницата, в която ще раждам). 4 урока по около 1 час, в които подробно се обяснява какво да очаквам във всеки един момент на едно нормално протичащо раждане (като включваше и информация за секцио/ спешно секцио и в кои ситуации често се преминава към такова, а също и как протича). Също така какво да очаквам от тях и какви процедури ще ми се извършават. Има точно изброен списък кога се премахва катетъра за упойката, кога ти се пуска окситоцин, кога и как може да се изкъпеш, кой може да ти помогне, кои пози може да се заеме за раждане, какви упражнения може да направиш за разкритие, дори и къде в стаята може да намериш обезболяващи за след раждането. В целия този процес се обяснява и какво може да прави партньора (да поддържа главата на жената, или как да помага на акушерката да поддържат краката при напъни, ако има нужда, техники за масаж, да напомня да пиеш вода и такива тъпи неща). Толкова просто и ясно е обяснено – включително и факта, че в началото напъните са неефективни и на жените им отнема време да се открият как да напъват ефективно. Вместо да се оплакват лекарите в България, че не могат жените да раждат, да организират лекции и училища за това, да им обяснят какви са упойките, които ползват, как да напъват и кога да напъват. Но не го правят, защото ако обяснят толкова прозрачно кога какво се прави, после всеки ще очаква от тях да се прави... А те нямат дори и за това стандарт и процедури. Както дойде им е по-лесно.