С какво ви дразнят свекървите? – 166

Днес имам преглед при невролог. Предполагам, че симптомите са от стрес и ако и лекарят го потвърди, ще проведа последен разговор с него по тази тема.

Тази свекърва е почти 100 процента щастлива. Аз, логореята на Нинчето и тук не я понесох, а на живо сигурмо ще се гръмна. Дано на синът и гръбнакът не е съвсем скършен, за да си води детето при баба му и дядо му.

Хубаво е, че за някои тази ситуация изглежда лесна за преценка, но аз живея в нея и усещам последствията ѝ всеки ден. Решенията ми са, за да пазя себе си, детето си и спокойствието у дома, а не за да угаждам на чужди представи за това кое е „правилно“. Ако си млада, бъдеща или настояща снаха – не ти пожелавам да ме разбираш от личен опит. Ако пък си свекърва – апелирам да не се държиш така, за да бъдеш част от живота на сина си не по задължение, а по желание.

Има една поговорка, че семейството което създаваш е по-важно от семейството от което произхождаш. Струва ми се, че на повечето потребителки които пишат в темата, мъжете им не я осъзнават

,,Той твърди, че те са му „семейство“. В такъв случай не знам аз и детето какви сме за него. Съжалявам, че го казвам, но оставам с впечатлението, че той е мамино синче.,,

Ей това е проблема.И не само при теб.Чели сме много подобни оплаквания.
Той не е точно мамино синче,защото все пак се е отделил от родителите си.
Такова му е възпитанието.
Свекърите не ви смятат за отделно семейство.
А за тях ти си просто още един нов член на тяхното семейство и като такава очакват от теб да приемеш техния ред .
Нищо,че живеете в друг град.За тях е нормално свекървата да идва,да командва,да се бърка във всичко ,от теб се очаква да мълчиш и ,,да се учиш..,,.защото тя е в къщата на сина си ,а теб не те брои..Така разсъждават този тип хора.
Манталитет е това.Не можеш да ги промениш .
За мъжа ти не е късно.
Не е лошо да му обясниш,че той се е отделил от родителите си  и е създал собствено семейство.
И за да се запазят някакви нормални отношения трябва първо той да разбере,а после и те.

Добре си направила ,че си се дистанцирала.
За детето -бъди много твърда.Ти си майката,ти решаваш.Мъжът ти има думата,те -не.

Няма да ти е лесно,но щом той не те е завел в къщата на свекърите,значи е направил крачка напред и има шанс да промени положението.

Не виждам как точно би ти помогнал невролог.

Точно така е. За съжаление, когато един мъж не постави на първо място семейството, което е създал, а продължава да угодничи на родителите си, всички в тази връзка страдат – най-вече той самият. Това поражда у него вътрешен конфликт между синова лоялност и съпружеска преданост, превръщайки го в емоционален заложник. В него се насажда чувство за дълг към родителите, но не следва ли същият този дълг да бъде насочен и към нас?

Реално виждам как синът ми повтаря вижданията на жена си. Особено спрямо мен. Колкото да се старае да е "добър син", да не е неблагодарен, защото съм направила повече от средното за него, той попива от нея. А тя има друг мироглед , вижда неща, които не съм предполагала ,че мисля или  имам такова отношение.
 И разбирам свекървите, това е неминуемо при събиране на двама души - да се срещнат по средата ,това от някъде го възприех, често го повтаряха. То  означава ,че правят отстъпки и двете страни и намират трети път за двамата ,нито по единия ,нито по другия. Но дето го четох натрапено  означаваше единият да отстъпи, уж  го правят и  двамата. Демек - съгласи се с мен. Аз не съм от съгласните, имам си моето и си държа на него. И си го пазя за себе си.
 И
 разбрах, че ако искам спокоен  и цялостен живот на сина си, да не го нервя, че и разболея, трябва да си гледам работата и  да приема - така е редно.
  Това е нов път. Какъвто е бил до  брака им, да "заедното",  е в миналото.  Ясно е ,че ще отстъпи . И се сещам, че не познавам снаха си както сина си, със сигурност и  тя отстъпва, без аз да съм видяла и разбрала.

 Единствено желание ми е да са заедно ,да си отгледат децата в спокоен дом  и в разбирателство.
 Оттеглила съм се, интересувам се , но когато кажат и  което кажат, не влизам да наблюдавам, което изкарат извън техните граници.

 Защото една близост ще изкара моето мнение, имам си, моето любопитство как правят това и онова, къде ходят и  колко струва даже. И това да се приеме за намеса, диктат, а аз го виждам любопитство и  заедност. Не съм заедно с тях, до тях, но не съм вътре.
 Няма заедност.
  И рев не е решение за добро, тръшкане  излишна съм пък съвсем.
 за това , не говорим често, телеграмно общуваме повечето време, редки случаи да остане време за повече споделяне ,  от което знам все пак как живеят и какво правят. Къде ходят ми казва фб.

 Това е много гадно да се тръшкаш  , че си изоставен. И не съм, ако поискам нещо го получавам, защото не е лигня, нужда  е, след всички други опции. Сещат се и  сами да помогнат.

 Няма нужда от близост предишна. Има нов път. Особено за млади семейства, не казвам хора , че се женят доста зрели вече, далеч  едни от други ,да намерят пътя си. После има промяна.  Но  е вече отработена ненамесата. Границите са там.

Той явно не го разбира така.Щом казва,че те са му семейство.
За него жена му и детето са двама нови членове на семейството на свекърите.

От няколко дни имам световъртеж и главоболие, а при ходене залитам. Не се чувствам добре, затова личният ми лекар ме насочва към невролог.

В такъв случай и мъжът може да откаже да вижда тъстовете и да им откаже достъп до детето, за да не му повлияят те. Причина винаги ще се намери.

Така съм и то силно, вестибуларен апарат?

Не знам, ще видим какво ще каже. Ти как се справяш? На УНГ ли го установиха?

Нормално е майките и татковците (на мъжа и жената) да се отдръпнат и да не се месят в новото семейство. Правилно е да осъзнаят, че са вече отделна единица и да спазват граници. Това не ги прави по-малко родители, нито намалява значимостта им. Не знам защо някои възрастни хора искат да подчертаят точно своята значимост чрез вече порасналите си деца, които са създали свое семейство и всячески се опитват да са в центъра на вниманието.
Това е може би, защото нямат свой пълноценен живот и имат нужда да запълнят дните си с нещо - дори и това да е вмешателство.
Това съм го изпитала на гърба си, но някак успях в голям процент да го спра, макар че моята свекърва все още продължава да прави опити, но аз ги изкоренявам в зародиш, а и ММ вече е абсолютно наясно за какво иде реч - за желание да се наложи, да е отпред, да командва.
Моята свекърва даже си позволи да каже, че съм го "откъсвала и отдалечавала" от семейството му. Сякаш тя (и в частност брат му) са истинското му семейство, а аз и децата сме някакъв придатък.

Останах с впечатление, че свързваш симптомите като резултат от проблемите. В такъв случай да, невролога е първия лекар. После ако прецениш се консултирай и с психиатър. Няма нищо страшно - лекар като всички други. Има лекарства за световъртеж, но при мен не сработиха. Отключих паник атаки. Много е неприятен световъртежа и опасен да не паднеш. Ще се оправиш!