До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

нищо не е видяла. Каза само че вратата се е отворила, чула е гласът ми, който я вика по име и пак се е затворила. Призрак силно казано, просто ползвам тази дума.
Нямам спомен, само помня, че умрях. И беше мрак и нищо, и аз:"това е краят, Всичко свърши, Сама си си виновна". И след малко се виждам все така в мрака, като в тунел и падам надолу и един глас строго ми казва: втори път няма да има. И бавно се върнах в съзнание и попитах доктора в този свят ли съм жива, или в някой друг. И всички хихи, поне ги развеселих.

Аз съм си обяснила всички мои сънища (те са малко на брой) без един - гигантска жаба стои над купул и наблюдава земята, а малко по-малки от нея жабки живеят сред нас като хора. Пак дете бях като го сънувах. Та това във връзка с религиите го споделям.

Джаба Катинина?

Е, нямаше име, но пъм се усмихваше странно. Интвресното е, че този сън все на Еньов ден съм го сънувала.

При теб някаква родова памет ще излезе интересна Злодеида
Нещо с роднини по женска линия върви/ чисто символно; жабата май преди я обсъждахме - обитава два свята (вода, сухоземна), трансформира се, много силен образ на промяната

Не помня да съм споделяла. Може би има нещо такова с родовата памет.

Хаха. Сигурно още те споменават с тази култова фраза

Аз съм имала няколо загуби на съзнание, но никога не съм преживявала нещо особено.

Само веднъж съм била под пълна упойка и през цялото време летях в тунел от светещи триъгълнци. Като се събудих бях доста притеснена. Триъгълниците бяха като луминисцентни, и всичко наоколо черно, в края на тунела летяха като в безтегловност бебета, но още си бяха ембриони и пъпните им връви водеха към нещо по-черно от черното.

Злодеида, може би си била на границата на тъмната материя. Аз съм стигала под упойка само до мрежата на нашия свят и там, отвъд, черното нищо.
Ти направо си преминала. Представи си, ако беше проследила пъпната връв.

Не знам какво беше, ясно ми е че е от упойката, но беше доста странно чувство.

Един път съм била под пълна упойка, нищо не усетих, излязох много бързо

И аз съм била, нищо не помня, нищо не съм усетила.
Но са ми казвали, че при операцията съм буйствала.
Ех, и упоена пак буйствам
Вързали са ме. И повече са ми сложили да седя мирна.

Бунтар по душа. Препоръчайте ми книга за родовите неща.

6 пъти съм била под пълна упойка /4 от тях за пункция на яйчници, по-лека е, но все пак пълна/ и нито веднъж не съм имала преживявания, не помня абсолютно нищо.
Обаче, често преди имах т.нар. deja vu, с все подробности, миризми, усещания и емоции. Сякаш въпросният момент вече съм го преживяла до най-малката подробност. Като по-млада редовно ми се случваше, последните години рядко.
Понякога имам една необяснима тревожност, минават ми някакви неприятни мисли без осезаема причина и после става нещо кофти. Не винаги след такава тревожност стават неща, поне не и с мои близки, че да разбера, но имах един период чак ме хващаше страх като ме обземе това чувство.
Понякога пък, докато си стоя на терасата и пуша, зад мен леко в диагонал е прозореца на всекидневната, сякаш с периферното зрение виждам тъмна сянка, която преминава зад прозореца, в хола. Обръщам се, няма никого. Все си мисля, че е някаква игра на сенки или просто на периферното ми зрение, късогледа съм с астигматизъм. Обаче, понякога настръхвам и се сепвам, абе направо си се стряскам. Като започнах да чета тази и другите теми, си дадох сметка, че може и да не си въобразявам и оттогава още повече се стряскам.

Не мога да кажа, че напълно вярвам на теориите, които съм чела, но и не отричам нищо категорично. Има нещо, със сигурнист, но какво, как, защо.....кой знае.  По принцип съм здраво стъпил на земята човек, прагматичен, с критично мислене и все търся логично обяснение. Но съзнавам, че не винаги има такова или ако има, на нас не ни звучи логично, най-вече поради ограничено знание по тези теми. Мъжът ми има леля, която е, както са известни такива хора "гледачка" или съответния синоним. Известна е в техните среди, до нея са се допитвали известни хора. Не е шарлатанка или гадателка от типа да налучква някакви общи неща. Каквито неща ми е казвала.... да кажем, че станах доста по-малко скептична по тия въпроси. Все ми е било неудобно да я разпитвам подробно, а и не мисля, че ще ми каже всички. Казвала ми е разни неща, но е споделяла, че част от информацията не й е позволено да каже. Знам само, че общува с някого, но не с думи, а казва, че информацията просто се появява в главата й. Но има охраничения какво и колко да каже на човека. Била е така от млада, но тогава си е мислела, че полудява и е подтиснала всичко, правела се е, че не съществува. След години не помня как точно, но решава все пак да се "отдаде" на нещото, което става с нея. Разговаряла е с хора май, нямам спомен, но в крайна сметка разбира, че това е дарба и решава да я използва, за да помага. Пред тях вечно беше върволица от коли и хора дошли от всички краища на страната, за да ги "види". Не връщаше, до среднощ приемаше хирата, не знам как издържаше. Казвала ми е, че после много време се чисти и възстановява.

Дълго стана, извинете. Ако на някой му е интересно, ще разкажа още каквото се сетя.

Няколко пъти бях под пълна упойка, но нищо интересно не усетих. Повечето пъти изобщо нищо, само веднъж като че ли възприемах обстановката около мен, но някак далечно и неясно. Обаче се сещам когато раждах, ми сложиха упойка (трябваше да ми направят лека операция) и когато ме върнаха в стаята имах раздвояване, в смисъл чувах, че някой страда и говори, но не бях аз. Чак след известно време си дадох сметка, че съм аз, когато почна упойката да преминава. Иначе при другите случаи нищо или почти нищо.
Sixsens, разказвай, интересно е. Ако имаш възможност разпитай леля ти да ти разкаже как е при нея тази дарба, как се е появила и какви са ѝ спомените от тогавашните изживявания.
Между другото във видеото, което дадох горе, доктора говори за това, че в мозъка ни има дял специално отговарящ за възприемането на мистиката, религията и такива теми. Тоест мозъка ни е подготвен за такава информация. Казва, че не само с очите си възприемаме образите, а с различни части, които активират съответните дялове за възприемане на образи. Затова при клинична смърт образите, които се виждат, макар и не с очите, се активират частите за възпроизвеждане на образи и пациента реално вижда и изживява картините и образите при клиничната смърт. Тъй като по време на самата клинична смърт е невъзможно да се изследва мозъка, казва, че има клетки, които пазят спомена и после при даден дразнител тези образи и картини се възпроизвеждат отново и така могат да изследват мозъка.