Кръгова икономика в България - Анкета

Под „обикновен човек“, имам предвид, че всички ние сме такива – хора с ежедневие, грижи, радости и мнение, което има значение. Не става дума за разделяне на „обикновени“ и „необикновени“, а за това да се чуят гласовете на хората, които живеят реалния живот. Именно тези гледни точки правят едно проучване пълноценно и близко до истината.
А иначе откроихте големият ми проблем. Имам желание извадката на проучването да има репрезентативен характер, но затова задължително ми трябва мнението на пенсионерите. До този момент те са малка част от извадката, а достъпът до тях се оказва труден. Опитах различни подходи, но проблемът остава.

Аз попълних анкетата. За мен въпросите изглеждаха ясни и мисля, че са добре формулирани. Желая на автора успех в изследването му по този важен въпрос.

Сърдечно ви благодаря.

Здравейте отново.
Преди повече от година обещах, че след приключване на проучването ще се върна тук с резултатите. Благодаря още веднъж на всички, които попълниха анкетата и се включиха в дискусията. Част от отговорите бяха събрани именно благодарение на тази тема.
Междувременно обработката и анализът приключиха. Резултатите преминаха международно научно рецензиране. Няма да превръщам темата в академична реклама, затова предпочитам просто да изпълня обещанието си и да споделя какво установихме.
Окончателният анализ е върху 660 пълнолетни участници. И понеже тук имаше напълно основателен коментар за пенсионерите, в крайна сметка 33 процента от участниците са на възраст над 60 години, а 27 процента са пенсионери. Извадката не е национално представителна, затова резултатите трябва да се възприемат като сравнително голяма снимка на нагласите и поведението на участвалите хора.
Един от най интересните резултати се оказа точно въпросът, който предизвика дискусия и тук. Около 59 процента са чували понятието кръгова икономика, но това съвсем не означава, че го разбират добре.
Повечето хора свързват кръговата икономика преди всичко с рециклиране и повторна употреба. Рециклирането беше посочено от близо 79 процента, а повторната употреба от близо 77 процента. Значително по малко хора свързват идеята с ремонт, споделяне на вещи, намаляване на потреблението, наемане вместо притежаване или с начина, по който продуктите се проектират още от самото начало.
Така че част от критиките в тази тема към терминологията всъщност се оказаха много съдържателни. Думите се използват широко в политики, стратегии и научни публикации, но това не означава автоматично, че хората влагат в тях едно и също съдържание.
При самото поведение също имаше интересен резултат. Най-често практикуваното действие не беше рециклирането, а ремонтът. Около 35 процента казват, че ремонтират вещи често или винаги, докато при рециклирането делът е около 28 процента. Покупките втора употреба и споделянето или заемането на вещи са значително по редки.
Най често посочените пречки са липсата на информация с около 51 процента и липсата на подходяща инфраструктура с 43 процента. Около една трета посочват неудобството или непрактичността, а приблизително една пета високата цена.
При мотивацията преобладават личните причини. Около 40 процента посочват собствените си ценности и убеждения, а още около 33 процента загрижеността за околната среда. Спестяването на пари е водещ мотив за около 24 процента. Законодателните изисквания и социалният натиск почти не се появяват като основна причина.
При доверието картината е доста по неприятна. Около 78 процента дават ниска оценка на доверието си в националното правителство по тези въпроси, а близо 75 процента и на местните власти. При бизнеса 62 процента изразяват ниско доверие, а повече от половината възприемат твърденията на компаниите за кръгова икономика предимно като маркетинг.
Има и сериозен проблем с комуникацията на политиките. Само около 19 процента знаят за конкретна българска или европейска инициатива в тази област, а над 71 процента не са съгласни, че тези политики се обясняват ясно на хората.
Не се ограничихме само до тези проценти. Изградихме общ показател за участието в четири практики, рециклиране, ремонт, покупки втора употреба и споделяне или заемане. След това проверихме едновременно връзката му с разбирането на темата, социалното приемане на тези практики, личната мотивация, доверието в институциите и ценовите ограничения, като отчетохме и възраст, образование, пол и трудов статус.
Основният статистически модел показа, че по честото участие е свързано със самооценката на хората, че разбират кръговата икономика, с вътрешната им мотивация и с това доколко подобно поведение се възприема като нормално и приемливо в средата им.
Тук обаче дойде може би най интересната част. Когато вместо самооценката използвахме реално оценените определения, които хората сами бяха написали, връзката със знанието вече не беше статистически убедителна. С други думи, усещането, че разбираш една концепция, и способността действително да я обясниш се оказаха две различни неща.
Подобна проверка направихме и за социалното приемане. В основния модел връзката беше ясна, но когато променяхме начина на измерване и отделяхме сходните поведения едно от друго, ефектът отслабваше. Затова сме внимателни с твърдения от типа, че сме открили един основен фактор, който обяснява поведението.
Направихме и редица допълнителни статистически проверки с различни модели и начини на измерване, за да видим кои резултати остават стабилни. Проверихме и една по сложна възможност, при която доверието в институциите няма пряка връзка с поведението, но може да е свързано с него косвено чрез усещането, че определени практики са обществено приемливи. Такъв модел действително се появи в данните, но тъй като проучването е проведено в един момент във времето, не го представяме като доказана причинно следствена връзка.
За мен оттук идва и по важният практически извод. Ако институциите искат реална промяна в поведението, вероятно не е достатъчно да приемат стратегии и да използват понятия като устойчивост и кръгова икономика. Необходимо е тези идеи да бъдат преведени на езика на ежедневието.
Човек трябва лесно да разбира къде може да поправи продукт, къде може да го върне, какво действително се случва с разделно събрания отпадък и каква е ползата от неговото участие. Има смисъл да се тестват по-широка мрежа от услуги за ремонт, ясни схеми за обратно приемане на продукти, депозитни системи, ваучери или облекчения за ремонт и по-добра инфраструктура за повторна употреба и рециклиране.
Също толкова важно е институциите и компаниите да показват резултати, а не само намерения. Когато повече от половината хора възприемат подобни корпоративни послания като маркетинг, комуникационната кампания сама по себе си трудно може да създаде доверие. По-убедителни биха били прозрачни данни, независима проверка, ясни гаранции за ремонт и обратно приемане и видима връзка между това, което гражданите правят, и крайния резултат.
Разбира се, от едно подобно проучване не може да се заключи, че определена мярка със сигурност ще промени поведението. То по-скоро показва къде са проблемите и кои решения има смисъл да бъдат изпробвани и проверявани.
Благодаря още веднъж на всички, които участвахте. В известен смисъл дискусията тук се оказа полезна не само за събирането на отговори, а и за разбирането на един от самите проблеми, които изследвахме. И както обещах тогава, този път резултатите наистина се върнаха там, откъдето започна част от проучването.