Колко истина е твърде много истина?

  • 8 036
  • 196
# 60
По принцип просто изплескването на дадена информация е присъща на децата. Като възрастни е добре да помислим преди това - до какво ще доведе, какъв ще бъде ефектът и какво всъщност искаме да постигнем.
Самоцелното изстрелване на истини не го разбирам. Просто да знаеш, щото аз съм много откровен, е тъпо. Да ти се изповядам, та да ми дадеш индулгенция, също не го разбирам. Големи хора сме и последствията са много важни. Ако ще причиня повече вреда, отколкото полза, предпочитам да премълча.

Sweet_Dreams19, тая тема сме я обсъждали с партньора ми и не можахме да намерим отговора за себе си Grinning От една страна е много хубаво да си искрен с човека до теб и да нямате такива тайни, от друга страна простото казване на нещо такова ще доведе само до разрушаване на връзката, защото доверието ще се накърни. На 20 бях убедена, че трябва всичко да знам, на 40 вече не толкова Grinning
Виж целия пост
# 61
Ако мъжа ми е изневерил преди х години, защото сме били пресни гаджета, сгрешил е там поради някаква причина, и си го гризе съвестта така, но сега сме женени с 2-3 деца и той седне да ми “признава” или в контекста на темата - да ми казва истината, то аз щастлива ли трябва да съм от тоя факт? Не ми ли признава, заради гузната си съвест, а именно - чист егоизъм, той ми признава, за да се почуства той по-добре, а не аз? Той ще се почувства по-добре, защото ми се е изповядал, и съвестта му ще е чиста, но така не прехвърля ли този “товар” на мен да ми тежи? За какво ми е тая истина?

Много добър пример. Или ако някога е ходил по проститутки, ако е лекувал трипер... Минало заминало, защо да се знае?
Виж целия пост
# 62
Не държа да казвам непременно цялата истина и всичко за всичко. За мен е достатъчно всяко нещо, което казвам, да е истина, тоест - да не изричам лъжа.
Толкоз.
Виж целия пост
# 63
Не държа да казвам непременно цялата истина и всичко за всичко. За мен е достатъчно всяко нещо, което казвам, да е истина, тоест - да не изричам лъжа.
Толкоз.
А аз гледам да правя такива неща, за които да не се налага да мисля после стават ли за казване или не Joy
Виж целия пост
# 64
По принцип съм честна и открита. Но също така, особено за минали истории, аз разказвам моята страна на нещата, която може да не е баш истината и фактите.

Що се отнася до сегашното, моментното ми положение, гледам да го комуникирам достатъчно честно и ясно. И ми е изключително неприятно, ако някой ме лъже на тази тема - как се чувства, работа, финанси и прочие.
Синът ми е много скрит, много трудно казва каквото и да е и ми е много трудна комуникацията с него.

А защо не казваш истината и фактите, а твоята страна на нещата?
Виж целия пост
# 65
Sweet_Dreams19, а чисто хипотетично какво би предпочела- да научиш от него или истината да ти е споделена от "доброжелател"😉
Виж целия пост
# 66
На 20 бях убедена, че трябва всичко да знам, на 40 вече не толкова Grinning

И при себе си забелязвам подобна хипотеза. На 20 исках всичко да знам (и си казвах всичко) и теорията ми беше "По-добре ела ми кажи, отколкото да разбера от друго място" , на към 40 вече хич не ми трябва да знам, мерси.
Виж целия пост
# 67
С възрастта започваш да цениш спокойствието си и тишината в мислите. Излишната информация и ненужната драма вече не са приоритет.
Виж целия пост
# 68
Sweet_Dreams19, а чисто хипотетично какво би предпочела- да научиш от него или истината да ти е споделена от "доброжелател"😉

От него, за да му кажа, че децата не са негови 😀 . И пак по темата
Доброжелателя, който ти споделя истината, от добро чувство ли споделя или от злоба?
Пак не ми трябва тая истина. Те ще се чувстват добре от нея, а не аз.
Виж целия пост
# 69
А ние имаме ли доверие на този доброжелател? Аз пък такъв изобщо няма и да слушам. Особено в днешно време доверието става много крехко, защото даже и клипче генерирано от ИИ как мъжа ми прави секс с друга могат да ми покажат. И става буквално - ти на кого вярваш - на мен или на очите си Grinning
Виж целия пост
# 70
Ето, че истината си е истина, но ситуация, време, хора- различни и последствията още по- различни. Как ще я поднесеш, пък как ще реагират участниците, пък какви ще са последствията....
 Хммм сложно нещо е живота🤔сценарии разнообразни ни дебнат от всякъде.
Виж целия пост
# 71
Ако мъжа ми е изневерил преди х години, защото сме били пресни гаджета, сгрешил е там поради някаква причина, и си го гризе съвестта така, но сега сме женени с 2-3 деца и той седне да ми “признава” 
Затова са го измислили много мъдро някои народи и включили в сватбената церемония - да говори сега или да замълчи завинаги. Няма никакъв смисъл от акива признания.
Виж целия пост
# 72
Сравнително на скоро майка ми ей така от нищото ми изтърси за бившата ми как я засякла с друг прегърнати преди 20 години. Ми не ми стана особено приятно, аз съмнения си имах през цялото време на отношенията ни, което беше всъщност определящото, но все пак понеже не бях сигурен не прекратих още в началото. Не знам по добре ли е че ми каза, тя всъщност май и навремето ми беше споменала, но по друг начин и не го бях взел предвид. От една страна не е приятно да знаеш, че някога са ти изневерявали, от друга пък поне знам, че не съм сгрешил, че се държах така с нея. Е мислих си, че съм и го върнал достатъчно, ама накрая все пак се оказа, че ме води в резултата, но пък със сигурност мога да кажа, че не ми дреме особено.
Виж целия пост
# 73
Ако от една истина няма да има полза, а само ще уязви, не виждам полза от нея. Но виж, ако на някой му носи извратено удоволствие да скапва настроението на хората с разни уж "истини" , това е друг въпрос.
Като се замисля, доста неща мога да изстрелям към различни хора в обкръжението си, които за мен са истина, по логиката, по която те ги раздават щедро техните истини, и които никак, ама никак няма да им харесат. Но защо да го правя, освен ако не съм решила окончателно да се смразим и да се хванем за гушите.
Забелязала съм, че на такива много откровени, като им сипеш от същата манджа, изведнъж запяват друга песен или почват: ама ти сега това ми го казваш, за да не ми останеш длъжна. Ами дори и така да е, в дадени ситуации като ми прелее, решавам, че и откровените трябва да разберат откровеното ми мнение за тях.
Много,...много лесно се свиква да се разчита на доброто възпитание на хората и като се озъбят, чак се чудят откъде им е дошло такива самозабравили се.
Виж целия пост
# 74
Аз лъжа по повод и без повод. За да не обидя, да си спестя обясненията, да се представя в по-добра светлина, да скрия тайна на някой друг.
Който твърди, че не лъже, лъже.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия