Равен шанс или...

Шани, отивам да се срамувам в ъгъла... ама пусто не се сдържах.

За езиците и 10 деца да имам ще настоявам да учат. За това кои и в какъв ред - не бих казала еднакво. Дариа ще я ползвам малко нещо като опитно зайче... После ще видим

Много е глупаво да не се отчитат индивидуалностите на децата...

Въпреки че нямам деца, да си кажа мисълът за Алианса. Каквото и да пишат за ранното чуждоезиково обучение и бла-бла, аз съм на мнение, че няма да ги пусна на алианс преди да научат българската граматика и правопис. За мен няма солидно учене на език без стабилната основа на познанията по родния. А и след нашенския глагол и съвременни учебници после всеки чужд език ще им се стори песен. 
Плуване, тенис, рисуване или малка пластика, дори програмиране-да, алиансът ще почака до 10-11тата година.

Моите са още малки, но им обмисляме близкото бъдеще...
Равен шанс ще им бъде предоставен като бъдат записани в едно и също училище, и в една детска градина ще ходят. В смисъл-ще ги сложим в една и съща среда.

От там нататък, за извънкласните занимания ще се съобразим с техните интереси. Дъщеря ми е музикална и обича да танцува, значи нещо такова ще трабва да й намерим. Малкият е още много малък, не знам какво го влече (коли много обича, но на 16 месеца не ми се вадят такива заключения още).

Равният шанс го разбирам да се вгледаш в децата си и да ги окуражиш да вършат това, което им се отдава и им е присърце, не да го буташ в нещо, което на тебе ти се иска. На сила не става. Задължителното е да ги накарам да опитат, но да насилвам-не!

Е, хич едно поне дете не ти ли се намира

Аз съм 'за' учене на чужди езици от обичайната гледна точка - не, че ще научат кой знае какво, но се развива по-добре центърът за езици в мозъка и после наистина ще учат по-лесно и вероятно ще са с по-богат речник (казват учените). Затова и сега има английски в детската, след още някое време ще го заменя за курсове за деца. Гледа някои детски на английски. Бих давала и на други езици да гледа, ама пусто все забравям.

А за равния шанс и нас самите...
Сестра ми кандидатстваше в езикови (майка ми е завършила английската), но я приеха в математическата. За мен и дума не ставаше, че може да не кандидатствам в езиковите - не засилено обучение, а четирите езикови гимназии в града. Майка ми сама ми каза, че няма никакъв смисъл да пиша и математическата в списъка на желаните гимназии - не се разбирам с математиката и тя го знаеше отлично. Но все пак задължително трябваше да кандидатствам и да ме приемат нейде по-нависоко. Кандидатствах, приеха ме.
Общо взето ни дадоха равни шансове - сестра ми учи навън и й помагаха финансово 4 години (тя имаше и стипендия); когато аз поисках да уча навън, не ми отказаха - една година учих, после се прехвърлих тук. Следващия път като поисках да уча навън обаче, не стана - много фантастична сума се искаше в задачата и щеше да е пряко сили. Но общо взето ни поощряваха да се развиваме и подбутваха, ако е сметнела майка, че се отклоняваме от целите... не знам и аз все още доколко е била права. Мисля го тепърва.

 Шани, разбира се, че повечето родители мислят по този въпрос.

 Сега като се замисля моите родители не са настоявали да правим едни  и същи неща, направо няма такива - всеки си ходеше на нещата, които го интересуваха.
 
 Моите деца са толкова различни, че е невъзможно да посещават едни и същи неща. Щерката е супер музикална и съответно посещава такива занимания, а малкият не може нищо вярно да изпее, как да го карам.
 За езика обаче ще настоявам - може, не може - колкото толкова, но по-добре от колкото нищо. Смятам, че за в бъдеще това е задължително и необходимо.
  Като купувам нещо на единият задължително и на другият нещо - това просто аз така го чувствам.

 Надявам се за в бъдеще да успея да им дам равен шанс, без да спирам техните индивидуални стремежи.
 
 
 

Наистина научи езика в подготвителния клас на гимназията. Но си имаше основата.

Аз съм за равен шанс, но според наклонностите и възможностите на всяко от децата.

Ето от това ме е най-много страх - да не "прецакам" някое от децата си. Аз нямам братя и сестри и не  се бях замисляла много, но мъжът ми има сестра и като гледам отношението на родителите му към двете им деца, направо се втрисам от ужас да не би неволно да дам на някое от моите повече, отколкото на другото, както е в семейството на мъжа ми. Сестра му е по-малка и винаги е получавала даром онова, което той е успял да спечели със собствения си труд. Явно я компенсират - той си купил апартамент на 27 г. - хоп и на нея жилище, та да не се чувства ограбена.
И на двете си деца предлагам по равно - от какво те ще се възползват или ще предпочетат, е техен избор. Ако едното поиска да тренира бокс - предлагам и на другото, от тях самите зависи дали да продължат заниманията. Освен, че са разнополови, децата ми са много различни и като темперамент, и като нагласа - всяко си има влечения и никого не насилвам да следва стъпките на другия.  Старая се да съм абсолютно равнопоставени като възможности, а не като реализация.

Е, при мен разликата е, че са доста еднакви и на физиономия, но вкусовете им са абсолютно различни. Та номерът с "равния шанс" по отношение на курсове и подобни - просто няма да мине. Още отсега Ванеса обяснява колко иска да плува (издирвам безуспешно място, където тренират 3-годишни, но навсякъде вземат само над 4), а Кика не иска дори във ваната да легне. Есина е и много музикална - пее много вярно, докато Кика е "в час" с езиците - баща ми понякога й говори на гръцки и тя от известно време се опитва да сглобява изречения. Засега ги водим само понякога на народни танци при близка хореографка, а от есента започват английски и латино-танци, но ще се съобразявам с тяхното мнение и вкусове, а не със собственото си удобство да ги водя на едно и също място.

С това съм много съгласна.

А за материалния "равен шанс" - много ми се иска сами да постигнат разни неща в живота. Имам какво да им дам "в наследство", но нямам намерение да им давам всичко наготово.
Аз самата съм възпитана така, че не знаех до преди по-малко от 7-8 г. с какви средства и какви големи възможности разполага баща ми (т.е. семейството ми) - получавала съм всичко необходимо, но нищо излишно. Затова (казвала съм го и в други теми и няма пак да се аргументирам) - мнението ми напълно съвпада с това на Isa.

За сега имам 1 дете и не мога да говоря от опит, но ще се опитам да се водя от индивидуалните особенсти на децата, а не да слагам всички в калъп, защото така е по-лесно. Само дето ми е ясно, че на практика това трудно става - когато при първото дете нещо емнало успещно сигурно се изкушаваш да го приложиш и при второто и чак ако номера не мине си даваш сметка, че си се повлиял от инерцията и си отанал сляп за индивидуалността на малкото си дете. Дано не правя подобна грешка. Мисля, че ако настояваш малкото дете да пави нещо, което голямото е правило, а на малкото не му се отдава, не защото е по-глупаво, а защото на него му се отдават други неща, то малкото дете ще изпита комплекс за малоценност спрямо каката/баткото, а родителите това в никакъв случай не бива да допускат.
Аз имам по-малък брат. Винаги в неговите очи съм била за пример, затова и той (не родителите ми, а сам) реши да учи английска гимназия като мен, да учи пиано като мен, но това е друго - не са го насилвали, а изборът си е негов.

Иска ми се да кажа, че ще им дам равен старт, но не знам доколко ще успея. С уговорката, че аз не го разбирам точно по гореописания начин. Езици ще учат и двамата. Това не е "върви ми-не ми върви", както горе беше писал някой. Просто владеенето на поне 1 чужд език /а за мен поне 2/ вече считам за необходимост.

Спорт също искам да имат в графика. Спортуват съвсем различни неща. За дъщеря ми аз съм преценила на какво да я запиша, за брат й - не. Той сам си избира. В този смисъл няма равен старт.  За мен е важно да се спортува и двамата да имат тази възможност. Кой каквото поиска, но аз да отделя време и пари, за да могат да го правят. И двамата.

Общо взето, съобразявам се с тяхната индивидуалност и /понякога/ желания. Но ако на един по-късен етап той, да речем, откаже повече да спортува, аз не бих го натискала. Поне не и с идеята "сестра му го прави, значи и той трябва обезателно".

Колкото до финансово-имотно-наследствените истории - да не повтарям Isa. 

Ааа, за езиците е точно така. Сега си четох поста и съм писала все едно, ако "не им върви", няма да ги водя. Напротив. В днешно време дори и 2 езика са малко, а след още 10-20 г. ще се търсят още повече. Мисля, че 3 чужди езика + "майчиния" са добър вариант за едно дете. Т.е. задължително ще учат езици, но ще им дам право на избор какви (аз лично говоря няколко, но имах огромно желание да науча немски - още повече, че имаме и близки приятели немци, с които си гостуваме поне няколко пъти в годината) - само дето се оказа, че този език не ми се отдава изобщо и се отказах. Засега, докато избирам вместо тях, езиците ги започват - есента английски, а от зимата или следващата пролет (според ангажиментите в градината) и немски.
Спорт - в рамките на "нормалното", ако не изявят някакви качества и амбиции - там също ще им дам да избират (примерно, едната ще ходи на плуване, а другата на танци - или както поискат). АКо след време поискат и втори спорт - супер. Ако се откажат и от първия - просто ще гледам да им намеря вариант за физическа активност, вместо да затлъстяват пред телевизора или да пушат цигари по кафенетата.

За езиците и спорта наистина няма какво да се дебатира - език ще учат и точка.
Със спорта е същото - трябва да изразходват енергията си някъде. Но те ще изберат как. Аз тренирах баскетбол, сестра ми - лека атлетика. Но и двете бяхме насърчавани да се занимаваме.