Американски колеж- тридесет и втора тема

Има и друг момент с оценяването в колежа, GPA в академичната справка не се смята като средно аритметично между предметите, а има значение и броя часове по даден предмет. Примерно 19 шестици и една петица не прави успех 5.95, може да прави и 5.85.
И е напълно възможно с успех 91.4%  да си останеш с 5-ца в дипломата по предмета, няма мърдане.
От друга страна има възможности за поправки, но с ясното условие, че поправката е много по-трудна от първоначалният тест, понякога условия за предварително решаване на десетки задачи и предаването им като домашно, преди правото да се явиш на поправка. Измислят се 1000 начина, че да ги накарат да работят...

Благодаря на всички за споделените мнения относно оценките, АК и университетите.
Моят извод от вашите отговори е, че оценките биха могли да бъдат важни, но  също, че оценките не са „най-важното“ и не навсякъде.

Като се замислих над коментарите ви, се наложи да проуча и научих някои неща , например че в Европа и САЩ често се искат диплома, transcript или справка с оценки, понякога predicted grades, понякога конкретни изисквания по предмети и в UK  има  entry requirements, които включват квалификации, предмети и изпитни оценки и predicted grades се използват от университетите като част от процеса.

И на база всичко това за мен изводът е, че оценките често са праг, филтър, доказателство за академична стабилност, условие за оферта или сигнал, че детето-кандидат може да се справи, но не винаги са решаващият фактор сами по себе си.

Разбрах още, че особено за силни университети, високите оценки често не те приемат автоматично, а само те вкарват в групата на хората, които изобщо могат да бъдат разглеждани сериозно. Това го спомена и една майка от отговорилите, за което благодаря. След това започват другите неща (критерии) като профил, предмети, ниво на трудност, есета, мотивация, проекти, интервю, препоръки, портфолио, олимпиади, извънкласни дейности, език, конкретна специалност.

Та в този смисъл вашите отговори ми бяха много полезни. Освен че ме мотивираха да направя проучвания, ми дадоха личен отговор как ние, нашето семейство, да се отнасяме с нашите деца и съобразно техните цели и желания. И аз  мисля, че досегашните ни подходи за оценките са правилни, но ги надграждам така - не  шестици на всяка цена, а силни умения и не допускайте оценките да паднат толкова, че да  ви затворят врати. Личното ми мнение за моите деца.

Всичко  това го казвам, ако евентуално някой има полза от подобен микро анализ, не искам да споря, да налагам мнение и да се доказвам.

Това е, благодаря ви отново.

И едно нещо още бих допълнила по отношение на оценките, тъй като споменах в предходния си пост, че в университетските години можем да допуснем, че не са чаааккк толкова важни. Всъщност обаче и те имат роля - ако студентът желае да учи в някоя програма за study abroad - да кандидатстват им искат успех, да заминат им искат успех и като се върнат пак им искат успех. При търсене на стаж/работа можело и работодател да пожелае да види транскрипт. До там все още не сме стигнали, затова споделям само какво разбрах. Та може да не сме отгоре до долу с 6/А, ама и с 3/С не е добре.

Поне на много места искат и добри оценки за продължаване с мастърс след бакалавър.

Оценки от следването (по-точно  от  държавните  изпити)  в  някои специалности ( наблюденията  ми са  за извън  БГ) се  гледат определено  при наемане дори и  след  вече придобита магистърска степен.  И  това  въпреки безспорния недостиг на  кадри  във въпросната  сфера  (става  дума  за  лекари). Не че и с  по-ниски оценки на въпросните  изпити няма  да  си намериш  специализантско място,  ще  си,  но за  масово  желани  специализации  в клиники с добро реноме много добрите оценки са  предпоставка  да си сред поканените  на  събеседване,  евентуално   после  и на пробен   работен  ден (хоспитация),  в който  да  видят  вече и реалните ти знания/умения,  стоящи  зад тези  оценки.

Извинете,че връщам отново въпроса:Има ли случаи на ощетени деца с оценки в Колежа ?

Има много ясни правила за оценяване, записани в правилника, който се подписва и от ученика и от родителя ежегодно, заедно с договора.
Не разбирам въпроса "Има ли случаи на ощетени деца с оценки в АК?"

Какво разбирате под "ощетени деца с оценки"?

Няма ощетени деца, защото учителя не ги харесва, но няма и наградени поради това, че ги харесва. Както Пенева е писала има  ясни правила за оценяване. В началото на срока в системата се въвеждат всички видове изпитвания по които ще бъдат оценявани, съответно каква е тежестта в общата оценка за срока. Така субективизма се свежда до минимум, не казвам че го няма, сигурно го има, аз все пак имам опит само с едно дете и съм от слабо заинтересованите родители, та за мен даже се изключваше по този начин. Не е като да има 5, 6, 6, 4.75 ама защото си ми сипматичен ще ти оставя 6, а и първия срок съм имала 5, но нищо много се харесваме с учителя ...
моята  в 9 клас по немски завърши годината с 91.4, което е 5 в дипломата. За тези които не знаят 91.5 е 6 в колежа.

Бих добавила и, че годишната оценка не е средно аритеметично на оценките от двата срока, а на процентите. Съвсем груб пример: ако единия срок има под средна петица, а другия под средна шестица, за годината ще е петица.
Всички, които имат под определен процент на тест, ходят на поправка, като оценката за съответния тест отразява средноаритметичния процент от теста и от поправката. Може на някой тест да е взет по-високият процент, но това не е практика.
Крайната оценка отразява нивото през съответния период - срок, година. Цели се последователно полагане на усилия за всичко. Призма и суперминт ясно са описали системата на оценяване.

Много благодаря за информацията. Благодаря, че отделихте от времето си,за да ми отговорите.

Понеже в момента има доста колебаещи се от приетите - дали да не изчакат все пак и за приема в държавните гимназии, си е важно да се знае за оценяването в Колежа, защото тези оценки трябват след това за кандидатстването в университет извън България. В Колежа си има и много допълнителни дейности, които ядат от времето, по изпитите е стрес, пишат се и двойки за непредадено навреме домашно (което не е нещо нечуване за разсеяните тийнове ). Въобще много неща трябва да се премислят - да не говорим, че идва и моментът с високите такси и въобще цената на следването след средното образование - бакалавър, че и магистър ... те децата не излизат от Колежа с готови предложения за работа, закупено жилище и уреден стандарт на живот

Потвърждавам, че оценяването в колежа няма нищо общо с това в държавните елитни гимназии ( и за двете впечатленията са ми лични от моите деца). Друг, наистина съществен за мен проблем е извиняването на отсъствия за участие в състезания. Но въпреки това, с цялата натовареност и ангажираност, която имат учениците, след това в университетите в чужбина се справят значително по- добре, защото са тренирани да разпределят време, да са отговорни към задачите си.

Значително  по-добре от  кого?Ако е   от  самите  себе  си  преди  АК,  ОК. Но едва  ли  това  се има  предвид,  справянето на  един  тийн на  13, хаотичността  му, не  следва  да се  сравняват  с това как   са нещата  при  един  доста по-зрял вече младеж на  19+. Иначе отговорни, учили  редовно деца и имащи  знания,   умеещи да разпределят  времето си и  да са  отговорни към задачите  си, има И извън  АК. Ако беше иначе, нямаше  в хода  на следването навън именно  заради  отличното им  справяне  да бъдат  канени  за tutors  и да  водят срещу  заплащане   упражнения/туториуми на  студенти  в по-долен  курс.  Кой преподавател  би  си  сложил  главата в  торбата, избирайки за тази  позиция несправящ се  студент  в ролята на  обучител? Несъмнено  децата  от  АК се справят  отлично,  но  това не  значи,  че  обобщаващо  всички  извън  АК  са  по-зле.  Познавам  дете  от  СМГ,  водило  упражнения  по  Анализ 2 в   немски университет,  после и по нумерика,  друго от  НЕГ с  химия  за медици, пак в  немски,  трето от  НПМГ с   физика  в  нидерландски университет, девойка  от  Испанската в италиански.  Сигурно има немалко такива  случаи с  деца от  ДГ и  във  Великобритания.  Такива  опции се  дават  и тук  (знам  конкретно за СУ), майка на   дете  от   варненската  МГ беше  споделила  това   за  сина  си във  ФМИ.

Значително по-добре от кого? От себе си, ако не бяха били в колежа, или от кого?