Родители, дали болните си деца за отглеждане

  • 110 897
  • 1 184
# 945
meyz, предполагам, че баба ти и дядо ти не са живи, или? Струва ми се, че тези сънища са знак, че Вяра е добре и че можеш да насочиш вниманието си към новото бебче.
Не се наказвай с допълнителни притеснения за това, че се страхуваш. Разбира се, че ще се страхуваш- дай боже всичко да е наред, а сега просто приеми, че каквото има да става, ще стане, и гледай да се отвличаш от лошите мисли.  Hug
Виж целия пост
# 946
Миличка,разбирам притесненията ти.Дори и да не искаш,да знаеш че не трябва...но не може да избягаш.Опитай се да бъдеш спокойна.Отвличай си вниманието.Мисля,че правиш това което трябва.
И аз много често си мисля за страха,който е в нас.Стаха дали следващия път всичко ще е наред.Дали няма да изпуснем нещо и това да бъде фатално.Знам,че когато забременея отново щя живея в страх 9 месеца.Това е неизбежно..но си заслужава.Трябва да се поеме този риск.Няма друг начин.
Виж целия пост
# 947
Много се радвам,че си видяла малкото човече.Бъди силна и мисли позитивно много се радвам за тебе и ти разбирам притесненията.
Виж целия пост
# 948
Днес моето детенце има имен ден.А на мен ми е толкова тъжно.Отново и отново си мисля  какво щеше да бъде,ако???Знам,че не трябва...но е неизбежно.А сега трябва да превъзмогна това,че пак е болен,че и утре няма да мога да го видя.Преди седмица бях много надъхана,че не ще говоря с този и онзи и че ТРЯБВА да си виждам детето
независимо от всичко.Но мина време и започнах да мисля малко по-различно.А и не ме допускат така или иначе.Казват ми,че мога да му навредя.И сигурно са прави.Скандали не мога да вдигам,а и не смея.Така или иначе едва ли ще има резултат.Май съм с вързани ръце и трябва да си го призная.Ако те не бяха прави щях да настоявам,но те мислят за него,за това,че всяко едно свиждане е потенциален риск за неговия живот.Аз трябва да се науча да преценявам ситуациата ртеално,а не да мисля със сърцето си.Ами хайде мили,приятна почивка на всички вас.
Виж целия пост
# 949
Да ти е живо и здраво.Много късмет и щастие да ви донесе новата година.
Виж целия пост
# 950
Мила meyz, знам за теб от форума, дори без да те познавам лично, забелязах колко си силна и как се бориш, затова се моля за теб, да намериш сили и да се настройш позитивно, това е което ще се отрази най-добре на твоето мънико човеченце. Когато ти си спокойна и то е спокойно. Вярата е вече в теб, съвсем близо до сърцето ти, там където винаги ще носиш и малката Вяра, която вече не е до теб, но помисли, че дори и тя би се гордяла ако ти намериш спокойствие и сили да си щастлива, сега-наистина има защо, не се тревожи. Изпращам ти моята виртуална подкрепа, прегръщам и всички дечица. Praynig
Виж целия пост
# 951
poliaa, първият път, когато ми предложиха да гушна сина си, след 40 дни в кувьоз и много лоши прогнози, просто се уплаших. Достраша ме, не бяха подготвена. Но моментът, в който го гушнах, цялото ми притеснение изчезна.  Не че диагнозите се бяха променили, но изведнъж, макар и за малко, намираш изгубеното равновесие, и докато гушкаш детенце, всичко си е както трябва: всички проблеми остават зад гърба ти...
От известно време наблюдавам една майка, чието дете е в още по-тежко състояние (каквото предвиждаха и за сина ми, и от което за момента се отдалечаваме стъпка по стъпка, дано Господ да ни помага): с колко любов идва всеки път да го види, гушка го, говори му... Вярвай ми, само в тези моменти болката изчезва...
Виж целия пост
# 952
Здравей те как сте?Мейз здравей как си ти бебчо расте ли как се чувстваш?Ти си много силен човек.Ела,а ти как си миличка Анди как е пиши да знаем искрено ти пожелавам коледно чудо,дано бъдете заедно на този велик празник.Айде вече с празнични настроения. Two Hearts santa2
Виж целия пост
# 953
Сега ми се обади майката на една наша приятелка, Която родила 2 дечица,тези дни! Момчето е здраво а момичето има Спина бифида!
Не знам да се радвам ли или да плача!
Нека да са добре и нещата да се развият в добра светлина Praynig
Виж целия пост
# 954
Злати, защо не ми се обади? знаеш че ако не за друго - за тежките ти мигове винаги съм насреща
ще поговорим ще обсъдим страха ти...
нормално е и мисля, че дори е необходимо да си се притесняваш - необходимо - за да изпускаш парата полека иначе ще откачиш
няма начин да ти мине страха и така ще е докато се роди бебето
лбъди обаче спокойна - ела да видиш Мими дето поне от 7-ми месец е носена в силен стрес за нея и дали ще я бъде
здрава палава и хубавичка - такова ще е и твоето бебе
а до тогава всеки път ккато усещаш че не можеш даспреш сълзите - ми звъни
винаги съм насреща
Виж целия пост
# 955
Мейз, много съжалявам за това, че толкова те е страх! Сигурно е и нормално, но страшно! Знач обаче, че ще се пребориш отново и съм сигурна, че много ще се радваш на бебо като се появи! Много съжалявам за приятелката ти! Дано при нея нещата се развият добре!
Ела79, съжалявам, че твоето слънчице е болничко! Дано мине по-леко и по-бързо и скоро си го гушнеш пак!
Наде, желая ти да се оправи и твоето мъниче и да прескочите трапа!
Милички дано живота най-после ви зарадва!
Виж целия пост
# 956
Момичета,не пиша вече често...но така или иначе всички изоставихме темата.Каточели вече всичко е казано...Всеки ден влизам,но вече нямам думи.Преди малко се върнах назад в темата и каточели изживях отново всичко ,което съм преживала тогава.Не че сега е по-добре дори си мисля ,че съм по-спокойна,но 100 пъти по-нещастна.Тогава преди месеци поне си виждах детенцето често,а сега не мога.Вече цял месец не съм си виждала малкото съкровище.Така копнея да го прегърна.Уж лекарката ми обеща в събота да ми даде да го видя ,но каза за 10 минути можело само.Пак е зле,пак е на инджекции,пак и пак.
Вярно , намерих си вече спокойна работа,на която се чуствам оценена.Чуствам се добре професионално,но всичко стига до тук.Всичко друго е една пълна лудница.Опитвам се вече да не мисля и понякога успявам.Когато съм на работа изключвам,но какво става когато се върна в къщи.Не мога да избягам от лошите мисли каквото и да правя.
Мисля,че това,че има хормонални проблеми,нямам овулация и не мога да забременея довършва картината на моя живот.Преди да започна да пиша в тази тем бях пуснала една тема,в която се питах дали Господ ще ми прости това,че дадох детето си чужди грижи.Сега когато не мога да забременея си мисля понякога,че това е моето наказание.Незнам как ви звучи,но аз искренно го мисля.Не,че съм изгубила недежда.Ако загубя и нея вече нищо няма да ми остава.Сега миговете с Анди колкото и да са кратки срещите ни и надеждата ми за второ дете ме държат.Ако изгубя всичко това,незнам....
Виж целия пост
# 957
Исках да напомня и за всички момичета в моето положение и да ги питам къде се изгубихте.С Atyla сега сме много близка.Живеем на 200 метра една от друга и можем да се видим когато поискаме.Говорим си с часове за страховете си...Тя много ми помогна....Вие също,де.Така,че не съм ви забравила.Пишете.
Виж целия пост
# 958
ela79, миличка, недей така! Какво наказание?! Не бива дори да си помисляш подобно нещо! При стреса, в който живееш всеки миг, това е най-вероятният резултат. И колкото повече мислиш такива работи, толкова по-трудно ще забременееш - всичко е в главата, мила! Не се натоварвай и с тази вина - нямаш я, честна дума!!!
Виж целия пост
# 959
Ели, че как така ще те наказва господ като такова нещо НЯМА!
Не знам разказвала ли съм как се запознах с моя мил и обичащ ме съпруг!
Преди години(вече не ги броя)3.5 Се бях отказала да  мисля за мъже след некокио кратните ми опити да се запозная с някой който да не е пияница, наркоман или гей!
ОТКАЗАХ СЕ
и точно тогава, да не кажа че в деня в който взех това си решение, се запознах с АНГЕЛ!
Преминаваме през АДА на живота заедно и нито за мик не ме е оставил сама!
 Така си мисля че и ти имаш този шанс! Веско и ти Мила моя ПРИЯТЕЛКО Ще преминете заедно и един приказен ден ще кажеш! ЩЕ СИ ИМАМЕ БЕБЕ
ВЯРВАМ В ТОВА
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия