Моите емоции са несравними с това че дойде едно семейство на едно момиченце! Детето ми се стори на около годинка, седеше едно такова отпуснато и ръчичките и крачетата се вееха сякаш са от хартия! Една млада вена ги държеше и главичката му седеше на зад се едно е парцалена кукла. Тогава не мислех за друго а само за моето малко слънце!
На тръгване майка ми ми разказа....Докато изчезнала да ни остави малко на саме с детето и там бил дядото на малката кукла!Детето имало рожден ден и ставало на 2 години! При раждането лекар засегнал гръкляна и куклата немогела да се храни и какво ли не! Семейството направила какво ли не, Не им казвали кои е лекаря който е виновен!ГАРВАН НА ГАРВАН ОКО НЕ ВАДИ! И така по болници и стигнали да го дадат за гледане в дом близо до семейството, майката всеки ден била там, разболяла се, имала проблем с гърдите, отслабнала, наложило се да я приемат в болница и за малко не я изпуснали,Започнали и зъбите да и падат! Наложило се да преместят детенце в по далечен дом, за да не може майката да ходи всеки ден!
Там тогава не видях майката, Била още болна и не можела да ходи!
Но на тази жена не е имало кой да и каже макар и виртуално че не е сама в мъката си!
Затова си помислих че можем по някакъв начин да се обединим! и ако само на 1 помогнем пак ще е нещо!