Родители, дали болните си деца за отглеждане

  • 110 939
  • 1 184
# 180
Всеки ден продължавам да се сблъсквам с ужаса по улиците и в очите на хората! Днес подслушах един разговор в трамвая отивайки към работа! Имах чувството че говорят за мен, бяха две жени на следна възраст. Ставаше дума за някаква жена дала детенце в дом но то не издържало много!Много възмущение имаше в лицата им, не знам дали заштот детето вече го няма или за това че е оставено! Може би няма да свикна с тези неща никога!
Виж целия пост
# 181
Надали ще свикнеш с хорското невежество.Наистина трябва да се познава проблема в дълбочина за да може да се разбере.Надали някой ще си даде труд да изучава и понаучи за съответното заболяване на съседите си, но със сигурност ще си спретне едно възмущение с комшийка.

Много невежа нация сме, обаче много обичаме да си чешем езиците дори и за това което не ни е ясно.

Акъл за себе си няма, а на друг дава.Това е правило при болшинството от народа ни.

Обаче това правило важи за по старото поколение - вече не е така с младите, и то просто защото хората с увреждания се увеличиха и се учим всички да живеем заедно.

Скоро една съученичка на дъщеря ми ме попита Мишо защо говори малко.Не ми се влизаше в медицинска терминология пред 8 год. детенце и казах, че трудно проговаря.Детето ме изуми като каза със сериозен вид. - Мислех си да не би Мишо да е с увреждане.Като се има предвид, че това дете изобщо нищо не знае за проблема ни - а вече знае какво е "дете с увреждане"  Confused.Децата от малки вече свикват да живеят с хора с увреждания - да се радвам ли да плача ли.
Виж целия пост
# 182
meyz и ели 79 искам да ви кажа че ми е много мъчно за вашите бебчета, мъчно ми е че живота понякога ни поднася толкова мъка, но не се огорчавайте толкова от думите на хората
повечето свързват децата в домовете с изоставени циганчета, и едва ли си дават сметка, че понякога се налага това да става по медицински показания, и аз признавам си не съм си давала сметка за подобни случаи Embarassedпреди да прочета за вашите бебенца
проблема за спина бифида е много малко обсъждан в българия, само една от колежките ми беше наясно че се пие фолиева киселина преди забременяването, останалите изобщо не бяха чували, както и много хора не си дават сметка защо някоя майка би оставила детето си в дом по медицински показания
ели, синът ти е толкова сладък на снимките, истински бонбон, разбирам че ти е много мъчно за него, но щом се чувства добре в дома, трябва да се погрижиш и за себе си, за работата си
извинете ме че пиша в темата ви , просто исках да ви кажа че ...и аз не знам, може би че не сте сами
целувки на Анди, а за малката Вяра се моля много, много , дано не страда малката душичка
Виж целия пост
# 183
Всеки ден продължавам да се сблъсквам с ужаса по улиците и в очите на хората! Днес подслушах един разговор в трамвая отивайки към работа! Имах чувството че говорят за мен, бяха две жени на следна възраст. Ставаше дума за някаква жена дала детенце в дом но то не издържало много!Много възмущение имаше в лицата им, не знам дали заштот детето вече го няма или за това че е оставено! Може би няма да свикна с тези неща никога!
Миличка,най-вероятно върмущението,което казваш ти е породено от това,че детенцето вече го няма.Недей да търсиш навсякъде и във всичко само негативното,защото не се издържа така.Приеми за себе си,че така е трябвало и не слушай какво говорят другите.
Истината е,че трудно е да се вникне в детайли в ситуация,която ти е чужда и чуждата болка понякога наранява,но е "чуждата болка".Срещнах оня ден една братовчедка на баща ми,с която не бяхме се виждали много дълго време,не и след раждането на Анди.Говорехме за него и след това,тя сподели с мен,че дъщеря и ще се развежда,а има детенце на 5 годинки.Видях мъката и сълзите в очите и.Боли я за детето и,знам и искренно и съчуствам.Но какво мислите можах да кажа,че това може да е просто едно ново начало.И наистина го мисля,но те хората си знаят как изживяват този проблем.За мен като страничен наблюдател ми е лесно.Но знам какво е да си пред задънена улица и да не виждаш изход.Ужасно е.За едни това да оставят детенцето си за да живее, е най-ужасния момент в живота им,други преживяват по същия начин един развод,или смъртта на 80 годишната си баба,която са обичали много.Болката е навсякъде около нас.Всеки има такива моменти.
И точно поради това,че незнам как могат да реагират хората на моя проблем,предпочитам да не коментирам много пред хора които не познавам.Вярно е ,че с приятели и познати споделям всичко,но сега съм поставена пред една ситуация в която незнам какво да правя.Както писах по-горе вече си търся работа,защото ми се налага.Ходих на няколко интервюта и навсякъде ме питат на колко годинки е детето ми.Като кажа,че е на 8 месеца и започват да ме разпитват защо при толкова малко дете,аз искам да започна работа ,кой ще се грижи за него.Да си призная първия такъв въпрос малко ме изненада.Незнам дали е редно да споделям с всеки срещнат най-голямата ми болка.Най-вероятно ще се разтроя и ще направя лошо впечатление.Но и да лъжа също не ми харесва.Как да постъпя?Незнам.
Виж целия пост
# 184
meyz и ели 79 искам да ви кажа че ми е много мъчно за вашите бебчета, мъчно ми е че живота понякога ни поднася толкова мъка, но не се огорчавайте толкова от думите на хората
повечето свързват децата в домовете с изоставени циганчета, и едва ли си дават сметка, че понякога се налага това да става по медицински показания, и аз признавам си не съм си давала сметка за подобни случаи Embarassedпреди да прочета за вашите бебенца
проблема за спина бифида е много малко обсъждан в българия, само една от колежките ми беше наясно че се пие фолиева киселина преди забременяването, останалите изобщо не бяха чували, както и много хора не си дават сметка защо някоя майка би оставила детето си в дом по медицински показания
ели, синът ти е толкова сладък на снимките, истински бонбон, разбирам че ти е много мъчно за него, но щом се чувства добре в дома, трябва да се погрижиш и за себе си, за работата си
извинете ме че пиша в темата ви , просто исках да ви кажа че ...и аз не знам, може би че не сте сами
целувки на Анди, а за малката Вяра се моля много, много , дано не страда малката душичка
Благодаря ти много Hug
Виж целия пост
# 185
Ела, на твое място бих казала истината  Sad

И аз не мога да лъжа пък и едва ли в тази ситуация е необходимо. Сигурно ще те боли, но според мен е важно да започнеш работа при хора, които преди всичко са хора. Има и такива, срещат се. Казвайки истината, може да си осигуриш условия при които да виждаш по-често Анди  Praynig

Много много целувки и на вас и на дечицата ви  Heart Eyes
Виж целия пост
# 186
Ела, на твое място бих казала истината  Sad

И аз не мога да лъжа пък и едва ли в тази ситуация е необходимо. Сигурно ще те боли, но според мен е важно да започнеш работа при хора, които преди всичко са хора. Има и такива, срещат се. Казвайки истината, може да си осигуриш условия при които да виждаш по-често Анди  Praynig

Много много целувки и на вас и на дечицата ви  Heart Eyes

Но как се казва тази истина на напълно непознати хора и то не еднократно?! А в същото време лъжата не е подходяща... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 187
едва ли е подходящо аз да давам съвети, но като човек, който не е имал досег с подобен проблем, каквито са повечето хора с които ще се сблъскаш по интервютата, мога да ти кажа, че е по-добре да  споделяш истината
първо, за теб ще е неприятно, но няма нищо лошо, нито срамно, а и е добре да са наясно че за детето по принцип се грижат, НО пък ти искаш да го виждаш колкото се може по-често, и (не знам какви са часовете за свиждане) евентуално да се договорите за нещо да виждаш по-често Анди
второ, като човек който наскоро си намери работа при изключително свестни хора, ти казвам че като споделиш на интервюто и си максимално честна, ако са хора, ще те разберат и после и в работата ще се разбирате, и ще имате нормални отношения
Виж целия пост
# 188
Истината е,че всеки път си казвам-Този път ще кажа всичко,но не мога....Но и не искам да живея в лъжа.Трябва да реша
Виж целия пост
# 189
Ела79  ето това е страхотно!     bouquet

А иначе смятам, че е по-добре да казваш истината!  Peace Колкото и да боли, колкото и да ти тежи!  Confused
Виж целия пост
# 190
Имаме гъдел по гушката.Вече когато искам да си открадна усмивка-ще гъделичкам Laughing
Виж целия пост
# 191
Ела79, честити първи усмивки на Анди Simple Smile)))))
Много е сладък, влизам в този форум понякога само за да се порадвам на снимката му  Hug Hug Hug
И аз съм ЗА истината! Може би многократното й изричане ще помогне и на теб да приемеш ситуацията такава, каквато е. Стискам палци бързо да си намериш хубава работа при разбрани и приятни хора!   bouquet
Виж целия пост
# 192
Момичета,вообще незнам как да си събера мислите в главата.Истината е ,че навсякъде условията не ме устройват.Работи се и събота,не мога да отсъствам през седмицата.Вчера дори ме предупредиха,че няма как да си ползвам дори болнични ако ми се наложи.И как да започна работа като няма да мога виждам малкия.От всичкото нагоре ме посрещат на интервюто с няколко листа казуси и задачи,а аз мисля само за едно.Не че се оплаквам,но ми се иска да споделя колко ми е трудно.
Виж целия пост
# 193
Всеки ден продължавам да се сблъсквам с ужаса по улиците и в очите на хората! Днес подслушах един разговор в трамвая отивайки към работа! Имах чувството че говорят за мен, бяха две жени на следна възраст. Ставаше дума за някаква жена дала детенце в дом но то не издържало много!Много възмущение имаше в лицата им, не знам дали заштот детето вече го няма или за това че е оставено! Може би няма да свикна с тези неща никога!

Честно казано, като чета за вас и все повече ви разбирам. Но тези жени незнаят какво е да са на ваше място и затова критикуват...
Виж целия пост
# 194
Ела, ако имаш финансовата възможност изчаквай докато намериш най-доброто за теб и бебчо работно място.

Нормално е да ти е трудно, но ти ще се справиш   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия