Естествено Раждане и 21-ви век

Да, ще го прочета с удоволствие, благодаря.
На мен са ми интересни постовете ти, както казах по - горе, бих искала да споделиш и едно твое мнение.
Преди време в темата, в която описваше раждането на детето ти, беше споменал защо се държи пъпната връв нависоко(по памет цитирам, не помня добре), ти го свърза с вит. К тогава.
Понеже дъщеря ми е раждана секцио, но разви хеморагична болест на новороденото - липса на вит. К ( повърна кръв 30ч след раждането), та бих искала да чуя мнението ти, може би не е мястото в тази тема, но на много хора би било полезно.

"Научните открития за богатството и сложността на природата разкриват колко жалък е обичайният ни подход към здравето, особено склонността ни да се справяме външно, насилствено и нашественически със системи, чието деликатно равновесие може да се коригира единствено ако се мобилизира и вътрешния лечител. Както външните реформи имат ограничено въздействие над политическото тяло, така и външните лечения са недостатъчни да излекуват тялото, ако духът му е в конфликт.

В много моменти отново се възприемат начините на нашите баби и дядовци, не от носталгия, а защото осъзнаваме, че „модерните" ни подходи са били анормалност, опит да се наложи нещо като недодялан ред над природата, която е далеч по-подредена, отколкото можем да си представим. XX век, например, ни даде изкуствено хранене на бебето на всеки четири часа с биберон, изкуствено предизвикани родилни контракции при планираното раждане и Цезарево сечение за удобство на родилния дом и лекарите; смъртта и раждането се отделят в изолирана, стерилна среда, лишена от утешаващи човешки думи.

При типичното модерно раждане упоени бебета се изваждат от упоени майки, изваждат се в шока на ярка светлина и силни шумове, повиват се стегнато, връзват се и се поставят в пластмасови кувьози. Бащите им ги виждат през стъкло, а роднините им изобщо не ги виждат. И все пак днес ние знаем, че майка и дете се „свързват" физически и емоционално, ако им се даде достатъчно време да бъдат заедно вед¬нага след раждането: зрителният контакт, докосването, усмивките и кърменето явно ;има дълготраен ефект за тяхната връзка и за по-нататъшното развитие на детето. Възприетите от други култури практики и възродените обичаи от нашата собствена култура показват поразителната благотворност на естественото поведение спрямо новороденото: майчиното гушкане, игрите с бащата, изкрючително важното значение, което имат за развитието на детето веществата, съдържащи се в майчината кърма, човешкият глас, на който новороденото откликва с микродвижения.

-----

Съвременните болници явно не са пригодени за семейно раждане

Защото: аз исках второто си дете да родя естествено, но лекарите не се съгласиха, поради първото секцио. Колко съм благодарна на съдбата, че стана така, само аз си знам. Ако бях останала да си раждам у дома само с акушерка, или пък се бях пънала в болницата, може би Филип нямаше да го има-просто пъпната връв бе увита около врата му, беше задушен и дори и след операцията не изплака веднага, не искам да аси помисля какво би било ако трябваше да го раждам нормално (естествено).
Людмиле, имали сте наистина огромен късмет, че не се е случило нищо лошо по време на толкова смелият ви експеримент. Аз лично подобна лулдост не бих направила.

Ето моето лично виждане: за днешната медицина не са от значение емоциите и чувствата на раждащото се бебе. За докторите то е просто предмет, който трябва да се извади от майката. А то изпитва голям стрес и уплаха -- нали чува и усеща всичко, което става отвън при раждането, не само чрез невропептидите (емоционални хормони) на майката, но и чрез сетивата си. Представете си, живеете си 9 месеца на топло и уютно местенце и изведнъж нещо ви грабва и иска да ви изхвърли от жилищтето. И ако то е уплашено, ще се върти, ще ръкомаха и нищо чудно да се оплете в пъпната връв че и да се обърне. Но ако детето е подготвено, майката -- спокойна а атмосферата -- хармонична, вероятността да се оплете или обърне е много малка (Мирена го е писала по-подробно тук).

Споделям личното ти виждане, с тази разлика, че съдейки пак по скромния си опит, зная, че изпращах много положителни сигнали на бебето, особено през последните 3 месеца, които ми бяха много спокойни, в очакване то да се роди. Възможно е и от стрес да се е увила тази пъпна връв, не знам, но в никакъв случай не споделям, че като го мисля, то ще се отвие самО от нея...Разбираш ли, доста съм отворена за различното, духовното, силата на ума и прочие, но тук ми е непосилно да се съглася (бях чела и преди разказа на съпругата ти, мерси, че ми го припомни). Няма начин просто.
Зная и друг случай на обръщане на седалищно разположено бебе в корема на майката. Не си е мислели никакви, ама никакви подобни неща жената. Просто е била вече подготвена за операция, с изтекли води и адски предродилни болки. И бебето се обърнало на сухо (пак боли, не знам дали знаеш, и няма как даго изпиташ). Та тя не ми разказва никакви подобни духовни неща. Просто се е молела всичко да свърши по-скоро...и родила естествено, разбира се, въпреки, че лекарският екип е бил готов да оперира. Това ми напомня и друго, лекарите тук явно не са чак толкова "запалени" по секциото....

Искам да кажа, че раждането сварва детето неподготвено, все едно да те изкарат посред нощ по пижама от дома ти  Може майката нищо лошо да не е мислила, може дори да е спокойна, но това не спестява ужаса на бебето... Аз вярвам, че то разбира, когато майката общува с него, много преди да е излязло.

Аз също вярвам в последното, което си написал, но ми е трудно да повярвам във физическото влияние върху бебето по начина, описан от Мирена.

Всъщност то си има и научно обяснение, наскоро гледах една лекция. Всяка емоция си има невропептид, който се произвежда в мозъка на майката и се разнася от кръвта. По кръвта той попада и в бебето и така то усеща емоциите на майката като свои.

Звучи логично. Линкът не се отваря.

Каква чужбина, бре човек, написала съм си Варната в профила 
Не знам за доставчика, на wireless съм... трябва да запитам съпруга ми онези отде го вземат нетя  Но би ми било любопитно да го видя това филмче.