Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Четеш като дявола евангилието - апдейтвала съм чужди тухли, заради хората. Поне в единия случай парите бяха изкарани лично от мен, добра сума от граждански договор и с ММ заедно решихме как да ги харчим. Това е формулата няма мое, няма твое, всичко е наше. Аналогията е авторът да апдейтва тухлите, които по нотариален акт са на жена му, без да мърмори. На него дори пари не му искат.

Но точно с този "мъж", бих избрала личните си тухли и мама. При него е само аз - аз реших, аз казах, аз искам ...., няма ние. И ако прочета 1/10 от постовете му, директно става бивш. А като тъща (имам дъщеря на възрастта на съпругата), ще й дам същия съвет, а тя да си решава. Явно момата се е излъгала преди подписа, но преди децата се къса лесно.

За да няма чаршафи, цитирам ЛГ в скрит текст. за (1) - неговата логика, щом той плаща, той сам решава. (аз, аз, аз...). То и новия апартамент го плащат момата и родителите й, но там тъщата, която дава парите (за начална вноска и окончателно плащане от 10-20 заплати при пенсиониране, което може да е огромна сума), няма думата. А вноските от заплатата на жена му за 3-4 години, това е семеен бюджет. Но за  горивото и ремонтите по време на брака не са женени и парите са само негови. Дообре.

За (2) - не разбрах как го накараха насила да отиде в онзи сервиз. Пистолет ли му опряха, със сопи ли го погнаха? Да, да той все е жертва, а отговорност за собствените му действия никаква.

За (3) - жената да връща пари на мъжа за грешки (независимо чии) или обратното. Това е всичко друго, но не е семейство. Мое мнение. И при такова мислене, авторът да се връща в Град 1 и да не мъчи и себе си, и жената, и тъщата.
Уж се преместил да подкрепи жена си, но иска компенсации, OMG. Припомням, той работи дистанционно и не губи  работа, но на новото място жена му има по-добри възможности. Като тя осигурява и безплатна квартира. Така семейството печели повече пари и перспективи. Компенсации в семейството??? И за какво - от цялото многословие разбрахме, че единственият проблем ЛГ е, че се вижда по-рядко с приятели!

Тема за размисъл на автора. Познавам не един, а няколко аналитични мъже, които мислят за общото, а не за себе си. Когато жената намери хубава работа в друга държава, напускат своята работа (или минават дистанционно за известен период) и вдигат катуна (с или без деца). Логиката им е: жените по-трудно намират хубава и добре платена работа. Това е шанс за семейството. Отивам с нея и ще търся на място. До 2-3 месеца и мъжете намират хубава работа. Не са мъже под чехъл, защото в други ситуации жената се отказва от нещо в личен или кариерен план. И някои от тях си живеят така дълго и щастливо, другите са още в началото на този път, та не е ясно къде ще успеят, но е ясно, че ще вземат решенията заедно.

Тия селски идилии не знам кому са нужни, наистина. Автора май е отвратен от тях, аз също бих била.

Като момата да остане на голо, ако не се кооперира семейното ДНК да изтръшка джобовете за панелна дупка в дълбоката провинция.
Зор, та зор. Такъв, че да ти скапе семейството.

Нали млада и умна, живота пред нея. Да са живи и здрави, ще купуват и продават колкото искат, по някое време вече няма мое и твое. Ама на̀, манталитет.

И от точно този манталитет - няма бягане. Той ти върви по вените.

Автора тук изпуска па̀ра, аз аз, ама в живота те.

Много съм съгласна с последния пост.
Авторът тръгнал по дълбокия прованс без среда и заврян, за да угоди на жена си, която неслучайно си намира работа точно в сантименталния роден град. Каква изненада.
Да бяга с двеста този човек, такава селска история хич не е за него.
Когато тя се жени за него, приема и дома му, и града му. Сега се сетила да гради кариера на село. То наистина, има си приказка, че По-добре цар на село, отколкото последен в града, ама тук е прекалено.

Предполагам, че всеки има поне един пример около себе си за жена, която волю-неволю е локомотивът в семейството. Вече от капацитета на мъжа зависи как ще преживее себе си в ролята на вагон за дърпане - дали ще улеснява или ще саботира семейството си.
Това извън литературното произведение.

Е той не е идеален (само нашите мъже са), но ние не сме си го и избрали, а въпросната мома го е избрала. Значи го е харесала и би трябвало някак да могат да живеят заедно.
Между другото, познавам една жена, която без спирка дава акъл за всяко нещо - за маршрути, ремонти, варене на ракия, за каквото се сетиш, без грам да разбира. Това е свъкърва ми и е напълно нетърпима с това нейно нетърпение и командване. Предполагам, че собствената съпруга на автора е от този модел. Нямам идея как човек доброволно избира да съжителства с подобна личност. Не мога да дам добър съвет как някой да се справи с такъв характер, вероятно отпор и игнориране ще помогнат.
Както авторът не може да промени характера си, така и жената не може.

Ама какъв дълбок прованс, авторът да не се е прежалил да напусне Манхатън. .. Хайде да не го търся из пространните животоописания на автора, но оригиналният град беше почти толкова голям, колкоъо и настоящият.

И къде го пише, че приема и дома му, и града му?
И трябва са градина кариера в големия град, защото в малкия на е достатъчно достойно?
Доста грозно обезценяване на женските постижения.
Тази жена обаче не се връзва на подобни групости.

Какво излезе - авторът в реала говори едно, в бг-мамма пише друго, а сигурно си мисли трето.

Авторе, стана ми жал за тебе, щом и една от най-верните ти адвокатки смята, че лъжеш.

Истерична и крещяща жена във връзка/брак с мъж означава, че от мъжа чеп не става буквално и преносно. Това е аксиома.

Конкретно в темата, сред всички многословни тиради ми направи впечатление следният момент: лирическият герой, който работи хоум офис, не може със седмици да оправи един брой вратичка и се налага да идва друг мъж да свърши работата. Лирическата героиня, съпруга на лирическия герой, истерясва и крещи. Аксиомата в действие. 
Не знам героинята как не го е изхвърлила този. Май нейното мислене е по-патриархално и от това на героя.

Нарциса, и аз това си го мислех. И ми хрумнаха 2 неща:
1. Той й е първият, неопитна е, не знае какво е нормален мъж. Но е въпрос на време, ще срещне някой колега и ще види разликата.
2. Може ЛГ да е добър под завивките. Колко време ще се задържи само по тази линия, не знам.

Трябват ли ти бележки, какво е искал да каже автора, сиреч аз?

Вратичката на раздора показва неврастения от жена му. Не я е оправил, защото са били двамата заети с друго, не са били вкъщи.
И хоп, учинайко на вратата.

Ако той ѝ каже - сготви ми пиле с ориз и тя се ослуша, а утре доведе майка си да му сготви?

И защо подхождате сексистки, както никога досега, а?

Абе, като иска момата да внася в бюджета 50%, ще трябва да се научи и за нея да прави пиле с ориз, щото по-често се налага да се готви, отколкото шкафчета да се поправят. Бил си е вкъщи, не го е прекъснал чичото в момента. докато оправя вратата. И тъй с неговите планове, които нагледно ги описва, включително и апартаментът, купен с години преди да срещне жената, а пък жената му помага за дизайна... сигурно все някога е планирал да оправи шкафчета, ама трябва ли да го ръчка всеки месец за това.

Затова писах за чепа буквално и преносно Хората, които се радват на истински хубав секс, не забелязват дреболии като вратички. Нашите лирически герои забелязват твърде много неща.

Ама, момата няма откъде да ги внесе. Да слага престилката 😇

Това са пълни глупости, разбира се. Но иде на реч, че ако изискваш ти, нормално е и от теб да изискват.

30 разговора с мама. Бррррр.