КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?
Как точно работи инсулина?
Когато консумираме въглехидрати, без значение какви са и от къде са, храносмилателната система ги разгражда до прости захари – глюкоза и фруктоза. В тази статия ще обърнем внимание само на глюкозата.
ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ
Когато тялото абсорбира глюкозата, тя влиза в кръвообращението и кръвната захар се покачва. Това, което се случва след това е важно не само от гледна точка за отслабването, но и за здравето на човек като цяло!
Ще разгледаме способността на инсулина да складира захарта от кръвта като гликоген, или като мазнини. Защо е толкова важна тази му функция? Излишните количества захар в кръвта са изключително токсични. Когато кръвната захар е висока, тя може да повреди клетките в тялото. Тези клетки включват – клетките в мозъка, очите, бъбреците, кръвоносните съдове, червените кръвни телца и т.н. Това е причината много от хората, които страдат от диабет – да ослепяват, да им ампутират крайник или да имат проблеми с бъбреците – всичко заради високите нива на кръвната захар.
Обратното също е много неприятно. Когато нивата на кръвната захар са много ниски – човек може да изпадне в кома.
Както може би вече се досещате – търсим баланса.
Да разгледаме как протичат процесите свързани с инсулина.
Когато тялото усети завишаване нивата на кръвната захар, панкреасът идва на помощ и отделя инсулин в кръвта. Мисли за панкреаса като супер модерна и високотехнологична система за засичане и контрол на кръвната захар. Накратко – инсулинът е хормон, отговарящ за съхраняването на енергия – в частност под формата на мазнини. Ако имаш хронично (постоянно) високи нива на инсулин, тялото ти е в режим съхраняване и трупане на енергия.
Диабетът няма да ви застига мигновено
Диабетът няма да ви застига мигновено. Необходими са няколко години на Инсулиновата резистентност. Инсулиновата резистентност (ИР) предхожда развитието на диабет тип ІІ (ДТ2) доста преди появата му. Проблемът при инсулиновата резистентност обаче не е свързан с недостига на инсулин, както е при диабета, а напротив. Инсулин има в изобилие или поне докато бета клетките на панкреаса не се изтощят да го произвеждат и не се стигне до ДТ2.
При инсулиновата резистентност рецепторите на клетките стават по-малко чувствителни към действието на инсулина и той е затруднен да изпълнява основната си функция – да транспортира глюкозата. Представете си инсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор (ключалка), намиращ се на повърхността на клетъчната мембрана. Инсулинът „отключва“ „ключалката:, за да може „вратата” на мембраната да бъде отворена за глюкозата. А сега си представете, че в един момент ключалката (рецептора) започва все по-трудно да разпознава ключа (инсулина) и „вратата” все по-трудно се отваря – именно това е инсулиновата резистентност.
При инсулиновата резистентност рецепторите на клетките стават по-малко чувствителни към действието на инсулина
В резултат, пр ИР се наблюдава трайно повишение в нивата на кръвната захар, което дава сигнал на панкреаса да произвежда още повече инсулин, за да се справи с проблема. Това помага, но само в началото, защото в един момент бета клетките на панкреаса не смогват да произвеждат толкова инсулин. Тогава вече говорим за диабет тип ІІ.Но какво причинява инсулиновата резистентност и как да се предпазим?
Иинсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор (ключалка)
ПРИЧИНИ И ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ
Най-често инсулиновата резистентност не се регистрира като самостоятелен проблем, а в комбинация с други здравословни рискове, обединени в общото наименование метаболитен синдром. Метаболитният синдром освен ИР включва още: затлъстяване, високи нива на „лошия” холестерол (LDL) и триглицеридите в кръвта, ниски нива на „добрия” холестерол (HDL), атеросклероза, артериална хипертония и други сърдечно-съдови проблеми, лептинова резистентност и разбира се, накрая диабет тип ІІ. Между всичките съществува сложна взаимовръзка.
Затлъстяването и най-вече основен предразполагащ фактор за развитието на инсулинова резистентност. Рисковата стойност е над 94 см обиколка на талията при мъже и над 80 см при жени. Трупането на мазнини в тази област се получава при постоянно високи нива на инсулина, провокирани от нерационално хранене (обилно с въглехидрати и захари). От друга страна при инсулиновата резистентност се натрупват повече мазнини, защото мастните клетки при затлъстяване стават по-чувствителни към инсулина от мускулните. Затова голяма част от кръвната глюкоза ще бъде пренасочена там и складирана като мазнини. И порочният кръг е създаден – излишните килограми водят до инсулинова резистентност, която води до още излишни килограми.
Инсулинова резистентност води до много излишни килограми
СИМПТОМИ И НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ
Основното негативно последствие на инсулиновата резистентност е развитието на диабет тип ІІ, който е рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и други здравословни проблеми. Сами по себе си симптомите на ИР представляват и голяма част от негативните ефекти и последици, които ще изпитате. Ето ги и тях:
Появата на тъмни петна около шията, под мишниците и гънките е свързано с инсулинова резистентност, състояние, което може да прогресира до диабет
Висока кръвна захар
Инсулинът блокира метаболизма на мазнините, т.е. не позволява изгарянето на телесните мазнини за енергия
При мъжете, инсулина повишава нивото на естроген, като повишава нивото на хормона Ароматаза. Той е отговорен за превръщането на Тестостерон (мъжкият полов хормон) до Естрадиол (Част от групата женски полови хормони – Естрогени). Мъжете с високи нива на Естроген задържат повече мазнини на места като гърдите, талията и бедрата. И понеже това не е достатъчно, може да доведе до Гинекомастия – увеличаване на млечните жлези при мъжете.
При жените, високото количество инсулин води до завишено количество тестостерон, което води до по-силно окосмяване и безплодие.
Инсулинът пречи на детоксикиращите функции на черния дроб. Трудно редуциране на мазнините. Натрупване на мазнини основно в поясна област – обиколка на талията над 94 см за мъже и над 80 см за жени. Обиколката на талията е по-голяма от тази на ханша
Високи инсулинови нива
Високи триглицериди и LDL в кръвта.
Сънливост и депресия.
Намалена физическа и умствена дееспособност – дължи се на факта, че в клетките не постъпва достатъчно глюкоза.
Чувство на умора, особено след хранене
Трудности при изгарянето на излишните мазнини
Непрестанен глад
Желание за сладко, след хранене. Желанието за сладко не изчезва след като хапнеш нещо сладко
Често ходене до тоалетна (уриниране)
Инсулинова резистентност. Това ли сте вие?
Тялото ти не гори мазнини, докато складира такива. Т.е. докато нивата ти на инсулин са високи, тялото ти НЕ изгаря мазнини.
Понеже нещата не са достатъчно объркани и с лоши последици, високите нива на инсулин повишават възпаленията в телата. Те от своя страна повишават стресовия хормон Кортизол, а една от главните му задачи е да повиши кръвната захар. Това е последното нещо, което искаме. С дори още повече глюкоза в кръвта, този омагьосан кръг се завърта.
Ето как изглежда този непрестанно влошаващ се процес:
1. Инсулиновата резистентност стимулира възпалителните процеси.
2. Възпаленията от своя страна стимулират производството на стресовия хормон Кортизол, а Кортизолът повишава кръвната захар.
3. Панкреаса засича високите нива на кръвна захар и произвежда повече инсулин.
4. По-голямото количество инсулин води до складиране на мазнини и още по-голяма инсулинова резистентност
И така отново и отново обратно към точка 1.
Лесна раздразнителност, когато храненията ти са прекалено раздалечени едно от друго.
Задълбочаването на инсулиновата резистентност и развитието на диабет тип ІІ може да доведе и до тежки заболявания, като сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност и други. Половината от пациентите, при които се установява ДТ2 вече имат органни увреди. А докато диагностицирането на диабет е сравнително лесно, то симптомите на инсулиновата резистентност са трудни за отдиференциране и могат да се сбъркат с друго заболяване.
Затова ако имате подобни съмнения, най-добре ги проверете с лабораторни методи, чрез които се изследват нивата на инсулин и нивата и регулацията на кръвната захар (глюкозо-толерантен тест).
ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
Големите мастни натрупвания са една от основните причини за развитието на инсулиновата резистентност. Колкото повече наднормени килограми трупате, толкова повече вашите клетки няма да отговарят на инсулина. Затова основната мярка срещу инсулиновата резистентност е редукцията и поддържането на телесните мазнини в оптимални граници – под 22% за жените и под 18% за мъжете. Тук вече не става въпрос за визия и добро самочувствие, става въпрос за здравето ви. Когато редуцирате дори част от излишното тегло, чувствителността на клетките ви към инсулина се повишава незабавно.
Инсулиновата резистентност и диабет тип ІІ са обратими състояния, но за да се справите с тях ви е необходим комплексен подход, който включва физически упражнения, подходящ хранителен режим и прием на хранителни добавки.
Храненето трябва да е толкова калорично, че да не позволява натрупване на излишни килограми или да позволява редукцията на вече натрупаните. Трябва да се избягват всички рафинирани въглехидрати и такива с висок гликемичен индекс. Особено опасни са течните калории под формата на безалкохолни напитки, натурални сокове и енергийни напитки. Всички те имат висока концентрация на фруктоза, от която черния дроб произвежда мазнини.
В зависимост от степента на инсулиновата резистентност може да се наложи и избягване на нишестените въглехидрати (вкл. „добри“ въглехидрти, като овесени ядки, кафяв ориз, киноа, сладък картоф и др.) като цяло за някакъв период. За да не се премине към високо-белтъчно хранене или гладуване (и двете не са правилен избор) се добавят допълнително мазнини – най-вече наситени, омега-9 (зехтин, маслини, авокадо) и средно-верижни триглицериди (кокос, кокосови и палмови масла). Задължително набавяйте и омега-3 мазнини от риби като сьомга, скумрия, херинга и др. (или рибено масло на дражета), както малко количество „растителното“ омега-3 (лен, коноп, чиа и др.), които подобряват инсулиновата чувствителност на клетките.
Във всяко основно хранене е желателно да присъстват зелено-листни зеленчуци.
Трансмазнините трябва да бъдат елиминирани напълно. По-големи количества омега-6 мазнини действат провъзпалително и също могат да влошат състоянието, затова ги намалете до минимално нужното на тялото (около 2 гр. днено).
Физическите упражнения са много важна част в борбата с инсулиновата резистентност. Но не само защото горите калории докато се упражнявате и така отслабвате. Самите упражнения подобряват чувствителността на мускулните клетки към инсулина и усвояването на кръвната глюкоза от тях. Така намалявате кръвната захар и инсулиновите нива и създавате по-благоприятна хормонална среда за редуциране на мазнините. Освен това силовите упражнения ускоряват метаболизма и подобряват мастната обмяна в покой чрез което възпрепятстват образуването на нови мазнини.
Някои хранителни добавки и дори подправки като канела могат да се използват успешно в комплексното лечение. Има научни изследвания, че ванадият (като ванадил сулфат), хромът (като хром пиколинат) и алфа-липоевата киселина в подходящи дози подобряват чувствителността към инсулина. Затова те ненапразно са наречени и „добавки срещу сладкото”, защото когато глюкозата се усвоява по-добре от клетките, желанието за сладко намалява.
За да се намали опасността за развитието на диабет тип 2, всеки човек трябва да самоконтролира наднорменото си тегло и да не води заседнал начин на живот. Това е единствената доказана мярка за поддържане на апетита на мускулите към глюкозата.
Не купувайте обикновени безалкохолни напитки, не прекарвайте уикендите пред телевизора или в мола, не водете децата на ресторант за бързо хранене от типа на Макдоналдс или Кентъки Фрайд Чикен (KFC), не им купувайте пакети с чипс, захарни и шоколадови изделия, не ги оставяйте да седят часове пред компютъра или телевизора...
Метаболитен синдром
Най-важният отключващ диабет тип 2 фактор на околната среда е затлъстяването, тъй като наличието на много мазнини в тялото води до инсулинова резистентност. Обратно, намаляването на телесните тлъстини, подобрява инсулиновата чувствителност и съответно намалява риска за развитието на диабетна хипергликемия.
Липсата на физическа активност и употребата на висококалорична храна е причина за „подмладяването“ на заболяването, което започва да се среща все по-често сред хора под 40 години и дори сред младежи и юноши поради високата честота на коремно затлъстяване и заседналия стил на живот.
Диета без закуските тип „кока-кола- хамбургер-пържени картофи“ или „поничка-млечен шейк“.
Както в началото на статията споменах, че заболяването се развива в продължение на години, като първоначално преминава през етапа на преддиабет (стойности на кръвната глюкоза на гладно или на втория час след натоварване с глюкоза между нормалните и диабетните). Много хора могат да нямат никакви болестни симптоми или те да бъдат много леко изразени, поради което повишената кръвна глюкоза да бъде открита случайно при лабораторно изследване поради друг повод.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Инсулиновата резистентност не е просто състоянието, поради което трупате мазнини около талията и не можете да свалите килограми. Когато човек загуби част от телесните си тлъстини и се движи редовно, инсулиновата чувствителност на клетките, мускулите и черния дроб се подобряват и започваме постепенно да балансираме функциите на панкреаса. То е сериозен здравословен проблем, който води до органни увреди и захарен диабет тип ІІ. За да се предпазите или излекувате от него не е достатъчно просто да проведете някакъв курс на лечение, а трябва изцяло да промените в положителна посока вредните си хранителни навици и заседналия начин на живот
Колко по- малко да ядем? Аз съм на 60 г., 168 ,76 кг, но много голям корем имам, не,че другите го забелязват,но аз си го виждам.И съм на статини. Качвам и не мога да отслабна. Сигурно имам и ИР, защото кръвната захар ми е на границата.