С какво ви дразнят свекървите? - 169

Не ви знам годините и дали трябва да бързате, но като се успокоят хората, откажат се, идва  почти винаги.
 Има психологичен фактор.

Сигурно има и психологичен фактор. Обаче всякакви такива изказвания не са на място. Като знам близки приятелки как се борят с години… последното, което ми хрумва да им кажа е да се успокоят. И ако има някоя нетактична свекърва да пита защо се оженихте преди Х брой години, а няма бебе…

Въобще такива теми е по-добре да не се засягат, освен ако самия потърпевш не желае да ги коментира.

Е, знам, една година не забременях, не че ми е трябвало. Не с думи директно ,с намеци ,не вдигай чайника/3 кг/, друго може и  по тежко , просто повод чайника, намеци, вече не ги помня , сякаш първата вечер трябва да стане,  а бях на 19.
 Колкото тактично да го мислят.
 За това не съм питала ,намеквала, но ревах като научих ,синът ме пита , сам беше , ама ти да не си мислила ,че няма да имаме деца. Даде им  оня две наведнъж, дето се мотаха 10 години гаджета.  Какво ли каза, тези няма да се решат на втора още 10 години ,давай две.  Че и момче и момиче ,от двете има.
  Отгледаха ги ,сами.

Моята свеки беше питала врачка кога ще стане баба…

Няма врачки тук.
 Но снаха ми пътувала, то и гледали преди време до събитието ,години преди.  Не нарочно да ходи. Казали че ще има момче и момиче. Познаха.

И позна ли врачката?

Не. Беше ми много тъпо като го чух, защото бяхме на море с мм, той нещо говореше с майка си, а аз бях до него и станах свидетел, той ми и каза, де. Има някаква позната, която уж наистина им е познавала неща, имала дарба. Може и така да е, аз не я познавам тази жена. И я питала кога ще стане баба, врачката казала след 2 години. И на мен ми стана много тъпо, казвам на мм къде се меси майка ти в неща, които не са нейна работа…
А аз, на който лекар съм отишла все са ми казвали, че трудно ще забременея, че имам хормонален проблем, който пречи.
И в крайна сметка опитахме на морето и като се върнахме.. 2 черти от раз. Не знам.. или врачката не познава, или ако е познала е решила да си трае и да не казва. Самото отношение на свекърва ми е тъпо просто…

Аз никак не разбрах защо се бутат свекървите и въобще роднини да се пренасят при родилка с новородено. Помощта е полезна на един по-късен етап - след няколко месеца, когато вече майката и бащата са се поокопитили и искат да идат някъде заедно, да имат време за малко повече почивка и тн. Тогава връчват бебето с няколко бутилки АМ (или кърма), памперси и мокри кърпички, и излизат на кино (примерно). С новородено страничен човек само пречи и нагнетява обстановката.
Аз съм писала даже такъв пост преди май по повод свекървата на Римона - след раждането като се прибрахме то са кървища, едни гигантски превръзки, сменящи се през никакво време, свещички профенид за болката от шевовете, разранени зърна, помпи, кърма, ставане на 2-3 часа да храниш бебе. Само ми е трябвало някой да е у нас без значение какво прави. Нито домакинството е чак толкова много, нито точно това е момента да се готвят баници, мусаки, пълнени патици и тн. Аз и покрай болките от шевовете нямах никакъв апетит и исках само плодове и картофени пюрета с малко сирене дето стават за 5 мин. А някой да ти вземе бебето от ръцете баш докато е новородено и сега е момента да сте като ваденки - да, ако е бащата, за да поема въздух. Който и да е друг - мерси. И въобще по-спокойна и домашна е атмосферата като семейството си е самО. Аз ходех с отворени ризи, че не издържах допир на дрехи заради помпите и всичко тънеше в ланолин. Мерси някой да ми виси.

Изобщо няма да отварям дума за това как периода е изключително интимен за младото семейство и то трупа своите лични спомени за мама, тате и бебе, и тогава е момента да се стиковат като родители с всички неща - къпане, хранене, приспиване, шетане, защото е важно да свикнат и двамата с новата организация вкъщи, а не някой друг да им тегли едно друго от ръцете.

После вече има един момент, когато остро имаш нужда от помощ наистина. Когато се поизтощиш, но същевременно живнеш и вече организма е ОК, и искаш да си припомниш, че си и човек. Тогава изведнъж искаш да оставиш детето на някого и да идете на разходка без количка, да излезеш през деня някъде без бебе с приятелки, и тн. Вече тогава бабите са златни, ако ги има. Ама след изписването наистина не го разбирам.

  Благодаря, разсмяхте ме. Колко врачки ядат хляб благодарение на любопитността на хората не знам. Смятам, че това е доста доходоносна работа, а ние се късаме от работа и пак мини заплата.
Сега се сетих, че и нашите са ходили при врачка, през 2000дните години беше популярно.
Аз бях дете, после ми го казаха.
Отишли са, жената казала, че ако решат да правят второ дете, щяло да бъде момче и то много буйно, като баща ми.
Причина 1, че нямам брат/сестра е финансово, причина 2 е тази врачка. Нашите никога не са искали момче. Още не съжаляват за решението си.

Знаете поговорката за залъка и думата. И моите разправяха в началото, че сами ще се гледат, пък аз и досега гледам. Вече 16 години.

Аз пък няма да и дам детето, щом не иска.

К.А.Г, трябва да не отказваме непоискана помощ сега под заплаха, че няма да получим нужна такава утре ли? Това звучи като “предложение, на което не можеш да откажеш”.

Аз пък съм свидетел на много семейства, дето сами се гледат, значи е съвсем възможно
Честно казано, помощ би ми трябвала като тръгна на работа втората година, не като новородено.Но пак бих предпочела сама да се оправям, а не да живее някой с нас.

Пък да не повярваш - някои сами ги отгледахме. Явно е до човека.

Сами си отгледахме детето. Недоносена беше. Не исках никой да ми дава съвети как да гледам. Болна, здрава, отпуски, сборни групи,  на които не я пускахме. Било е трудно, става по-лесно. Моите родители се пенсионираха като поотрасна и вече беше що годе самостоятелна. Като са ни на гости веднага поемат логистиката, но е за кратко.
Майка казва, че съжалява, че не е имала възможност да помага. От друга страна пък имала спокойни старини,  не е ангажирана със задачи и всичко, което прави е заради това, че е пожелала и й носи удоволствие, точно защото не е по задължение. Не е била ангажирана с отглеждане и възпитание на внуците. Разполагала е със свободата да ги глези и да се забавлява с тях и казва, че е по-добре така. Едно е да ти оставят внучето с един куп лекарства или домашни задачи,  съвсем друго е да ходиш на кино, в мола или на разходка сред природата.