Много тъжно ми стана. Детето от 80-те се разпозна напълно...
Виж целия пост
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
- Публикувана: 17 апр. 2007, 18:44 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 18:51 ч.
# 16
18 апр. 2007, 01:04 ч.
Не се разпознавам в този текст, няма ме там с моите емоции.
Димана също не я виждам като противовес на младото училищно поколение. Ходи на занималня, опита се да ходи на стол, но се отказахме от идеята дружно, отвратителни снобари на тема храна сме явно
, сега си правим хиляди уговорки и напасвания по мобилните (за това го уважавам това изобретение) и в после пак се връща в училище, за занималнята и 1-ят час игра на двора с другите деца, имат си разни сериозни взаимоотношения, не се различават от нас.
Виж целия пост
Димана също не я виждам като противовес на младото училищно поколение. Ходи на занималня, опита се да ходи на стол, но се отказахме от идеята дружно, отвратителни снобари на тема храна сме явно
, сега си правим хиляди уговорки и напасвания по мобилните (за това го уважавам това изобретение) и в после пак се връща в училище, за занималнята и 1-ят час игра на двора с другите деца, имат си разни сериозни взаимоотношения, не се различават от нас. 
# 17
18 апр. 2007, 01:13 ч.
Можех да запиша каквато си искам извънкласна форма на обучение или спорт. Безплатно. Близо до нас. Връщах се от репетиции в 22,30ч. Сама.
Всъщност мобилните телефони са голяма удобство
Виж целия пост
Всъщност мобилните телефони са голяма удобство
# 18
18 апр. 2007, 01:24 ч.
Стана ми мило, хубаво и много, много тъжно 
Забравили са бибероните от 25 стотинки, с които
се пръскахме в училище
Еххххххх, лично аз имах най-прекрасното детство
и за миг не съжалявам, че съм била дете тогава, а не
сега
Виж целия пост
Забравили са бибероните от 25 стотинки, с които
се пръскахме в училище
Еххххххх, лично аз имах най-прекрасното детство
и за миг не съжалявам, че съм била дете тогава, а не
сега
# 19
18 апр. 2007, 01:27 ч.
Ееехххх.... 
.
Нищо не може да се върне, за това не съжалявам за миналото време. Жал ми е само за детето ми, че няма да може да изживее тези летни, весели, детски мигове. Безгрижните и безстрашни игри навън до късен мрак... въобще... ще живее в много ограничения, които за съжаление, живота ще й налага.
Защото от страх, че ще я оставя в 3-ти клас половин ден на улицата, ще предпочета да я запиша на занималня следобяд, от страх, че може да я отмъкне някой от детска дискотека в 5 клас, ще изпратя баща й да я чака след нея пред заведението..., от страх, че може да катастрофира рейса, няма да я пусна на екскурзия... или ще я пусна със свито и пресвито сърце. Нямат детство децата ни.
Виж целия пост
.Нищо не може да се върне, за това не съжалявам за миналото време. Жал ми е само за детето ми, че няма да може да изживее тези летни, весели, детски мигове. Безгрижните и безстрашни игри навън до късен мрак... въобще... ще живее в много ограничения, които за съжаление, живота ще й налага.
Защото от страх, че ще я оставя в 3-ти клас половин ден на улицата, ще предпочета да я запиша на занималня следобяд, от страх, че може да я отмъкне някой от детска дискотека в 5 клас, ще изпратя баща й да я чака след нея пред заведението..., от страх, че може да катастрофира рейса, няма да я пусна на екскурзия... или ще я пусна със свито и пресвито сърце. Нямат детство децата ни.
# 21
18 апр. 2007, 09:16 ч.
Като дете живеех в голям град, през който минаваше и река! Цяло лято се плацикахме вътре, без да ни потърят родителите за каквото и да е! Ядяхме циганска баница, правехме си колиби от клони и бяхме щастливи и доволни. Бяхме цяла тумба деца , играехме народна топка , катерехме се като маймуни по дърветата, правехме цигански колела .Бяхме щастливи и безгрижни!! Жал ми е за нашите деца и внуци, които никога няма да изпитат тази безгрижност! никога няма да усетят мириса на прясно окосена трева и да чуят жуженето на пчелите!!!!
Виж целия пост
# 22
18 апр. 2007, 09:24 ч.
Не знам от кое настръхнах повече - от носталгията по детството, или от твоите думи. Тъжното е, че си прав
Виж целия пост
Златното поколение на 70-а... Така ни наричаше Людмила Живкова. Втълпиха ни, че можем всичко, а ни превърнаха в чудовища. А чудовищата не раждат малки, жълти пиленца. Те раждат още по-големи чудовища...
Не знам от кое настръхнах повече - от носталгията по детството, или от твоите думи. Тъжното е, че си прав
# 23
18 апр. 2007, 09:28 ч.
Отдавна не бях чела нещо в "клюкарника", което да ме накара да се замисля дълбоко.
Ефекта за мен няма да е носталгична въздишка.
Виж целия пост
Ефекта за мен няма да е носталгична въздишка.
# 24
18 апр. 2007, 09:33 ч.
А може би на днешните деца това
наше детство им се струва тъпо и
безмислено?!Племенникът ми не
може да си представи живота без
последният модел GSM и интернет.
Което е много жалко!Той никога не
е играл на фунийки и топчета примерно.
Незнам един ден какво ще си спомня.
Виж целия пост
наше детство им се струва тъпо и
безмислено?!Племенникът ми не
може да си представи живота без
последният модел GSM и интернет.
Което е много жалко!Той никога не
е играл на фунийки и топчета примерно.
Незнам един ден какво ще си спомня.
# 25
18 апр. 2007, 09:35 ч.
Споменът за детството винаги е романтично-носталгичен.
Аз пък размишлявам не върху мобилните телефони, компютрите и т.н., мене ме замисли онази част, в която се изброяваха всички неща, които днес се считат за "много опасни", а все пак сме оцелели, въпреки "неблагоразумието" да ги употребяваме
Виж целия пост
Аз пък размишлявам не върху мобилните телефони, компютрите и т.н., мене ме замисли онази част, в която се изброяваха всички неща, които днес се считат за "много опасни", а все пак сме оцелели, въпреки "неблагоразумието" да ги употребяваме
# 26
18 апр. 2007, 09:43 ч.
Забравили са да напишат как след 26-ти април 1986 година висяхме по дърветата и ядяхме череши без да ги мием и без да ги проверяваме с гайгеров брояч. 
Виж целия пост
# 27
18 апр. 2007, 09:45 ч.
обичахме да играем на :
ластик, народна топка, кър, "Кралю Порталю", криеница...
имаше и още една, за която се сещам, двама с ръце пляскат и пеят песнички от типа на "Живял нявга един султан...", оф не го обясних много както трябва, но ако се сети някой ще е добре.
Виж целия пост
ластик, народна топка, кър, "Кралю Порталю", криеница...
имаше и още една, за която се сещам, двама с ръце пляскат и пеят песнички от типа на "Живял нявга един султан...", оф не го обясних много както трябва, но ако се сети някой ще е добре.
# 28
18 апр. 2007, 09:54 ч.
Това ще го запазя, за да го прочетат децата ми, да видят какво са пропуснали....... наистина беше щастливо детство
Виж целия пост
# 29
18 апр. 2007, 09:59 ч.
Много хубаво казано. В този ред на мисли , на скоро си купих една книга (под формата на албум) "Инвентаризация на социализма" от Яна Генова и Георги Господинов. Невероятно въздейства! Има снимки на всички предмети от соца - бонбоните лакта, верото,пионерската връзка, комсомолската книжка, пастата за зъби "поморин", бонбоните "Амфора", амбалажната хартия и много, други.
Виж целия пост
Препоръчани теми