В момента чета... 97

  • 50 992
  • 739
# 645
Прочетох Лехуса на Васил Попов.

Много съм разочарован и ще бъда кратък.
Все едно друг човек е писал този роман в сравнение с Мамник. Не че Мамника беше някакъв шедьовър, но Лехуса е буквално нечетима.
Ужасна стилистика, разказ, развитие на персонажите, диалози и т.н.
Много криндж моменти. Излишно много герои и термини и имена на какви ли не езици. Действието е хаотично, разкъсано, навсякъде. Това просто не е литература.
Едно нещо поне е ясно, Васил Попов е голям фен на Сапковски...
Все пак да напиша и нещо хубаво. Авторът наистина има някои хубави идеи и някакъв потенциал за развитие, но трябва да подобри много литературния си изказ, защото в този роман той е на елементарно, дори обидно ниво.
1 от 5 звезди.
Виж целия пост
# 646
И на мен никак не ми хареса Лехуса. Слабо продължение.
Аз чета Бърдаров. Друга работа.
Виж целия пост
# 647
Diavolo,
напълно вярвам, че "Лехуса" е точно това, което казваш, защото почти със същите думи описах впечатленията си от "Вълчи разкази", единствената книга на този автор, която опитах да чета (по препоръка на приятелка), но скоропостижно я захвърлих с погнуса. Този човек не може да пише, това е истината. Има някакви идеи вероятно, не и в разказите, но какъв е този писател с беден речник, стил на разказване тип веселяк в кръчмата, тромави изречения и постоянни тавтологии? Обидно за нас читателите и жалко, че критериите ни за качество са толкова ниски, че най-тъпите книги често са и най-четените. Това, което ме изненадва, е, че много често тъпи книги се харесват от хора, които са умни, явно литературата въздейства и на друго ниво, не само на интелектуално.
Виж целия пост
# 648
На мен "Мамник" ми хареса много. Не като стил и писане, там има много какво да се желае, а като идеи и история. По принцип не чета такъв тип книги, но нея я изслушах, сюжетът ми допадна. Най-много ми харесаха историческите събития. "Лехуса" започнах да слушам само от любопитство какво се случва с героите, но не стигнах и до края на първа глава.

Покрай днешния ден за почит към жертвите на комунистическия режим се сетих, че имам "Кротките" на Ангел Игов. Гледам, че я има и в Сторител, мисля по-късно да я започна. Някой дали я е чел?
Виж целия пост
# 649
Аз съм към края на "Килия 437" от серията за Карл Мьорк. За сега ми харесва, като че ли авторът вече се е стреснал и се е посъбудил, да завърши поредицата подобаващо. И като че ли преводачът е друг, защото изреченията се леят по друг начин.
Виж целия пост
# 650
Започнах "Жигосаният" на Галбрейт, интригуващо начало, надявам се осмата част да оправдае високите ми очаквания и криминалният сюжет да не бъде твърден разводнен предвид характерния за автора и нарастващ с напредване на поредицата обем.

Иначе, единствената книга на Васил Попов, която съм прочела и това обстоятелство с огромна вероятност няма да бъде променено, е "Мамник", и то именно поради стила му на писане, аз съм писала в някоя от предходните теми.

Този човек не може да пише, това е истината. Има някакви идеи вероятно, не и в разказите, но какъв е този писател с беден речник, стил на разказване тип веселяк в кръчмата, тромави изречения и постоянни тавтологии? Обидно за нас читателите и жалко, че критериите ни за качество са толкова ниски, че най-тъпите книги често са и най-четените. Това, което ме изненадва, е, че много често тъпи книги се харесват от хора, които са умни, явно литературата въздейства и на друго ниво, не само на интелектуално.

+1

Много точно казано, за мен са били изключително странни, а и донякъде притеснителни изказванията, че "Мамник" е най-добрият/поне един от най-добрите съвременни български романи предвид авторовия изказ и неговото качество. Нагледен пример, че една добра идея не е достатъчна, а е само първата стъпка в създаването на силно литературно произведение.
Виж целия пост
# 651
И аз съм на мнение, че Васил Попов не е автор с качества. Същото мисля и за прехваления за мен Господинов, след като гледах интервю с него ми направи впечатление арогантното му поведение. Не е задължително четящ човек да е интелигентен, познавам хора, които четат, но нямат грам интелект.
Виж целия пост
# 652
Аз съм към края на "Килия 437" от серията за Карл Мьорк. За сега ми харесва, като че ли авторът вече се е стреснал и се е посъбудил, да завърши поредицата подобаващо. И като че ли преводачът е друг, защото изреченията се леят по друг начин.

Друг, друг...колко да е "друг"? Все си е нашата любима лъчезарна Ева (Кънева) Heart
Виж целия пост
# 653
И аз съм на мнение, че Васил Попов не е автор с качества.
И все пак пише бестселъри. Докато Антония Апостолова например има всички качества, пише много добре, отлично структурира идеите си, но в крайна сметка прозата ù е почти непоносима - тегава и мъчна. Как става така не ми е ясно.
Виж целия пост
# 654
Пише бестселъри, защото са лесни за четене, нямат дълбочина и по тази причина се харесват на масовата публика. Аз след Господинов съм се отказала от повечето български автори. Не искам да експериментирам, всеки път, когато го правя съжалявам за изгубеното време.
Виж целия пост
# 655
Прочетох Острието на бръснача и е единствената книга на Моъм, която въобще не ме впечатли. Даже ме отегчаваше.

Господинов и арогантен е оксиморон. Въобще нямам намерение за полемика. За него може да се напише какво ли не, но арогантен… никога и никъде не е бил.
Виж целия пост
# 656
Аз съм към края на "Килия 437" от серията за Карл Мьорк. За сега ми харесва, като че ли авторът вече се е стреснал и се е посъбудил, да завърши поредицата подобаващо. И като че ли преводачът е друг, защото изреченията се леят по друг начин.

Друг, друг...колко да е "друг"? Все си е нашата любима лъчезарна Ева (Кънева) Heart

Миж, между някои от книгите има огромна разлика, все едно или не ги е писал Улсен, или преводача са сменили. Просто много се набива на очи. За мен "Марко", "Безгранично", "Белязаната жена" и "Жертва 2117" са тотално различни. Първите и "Натриев хлорид" са все едно тоя човек се е върнал обратно. Има разлика и или е заради преводача, или е заради автора.
Виж целия пост
# 657
Господинов и арогантен е оксиморон. Въобще нямам намерение за полемика. За него може да се напише какво ли не, но арогантен… никога и никъде не е бил.
И аз това се учудих.... Не му харесвам книгите, но съм слушала много интервюта и подкасти с него и ми харесва как говори, разсъждава.
Аз чета "Реките на времето" на Евгения Кръстева-Благоева. Много интересна семейна сага за няколко поколения реално съществуващи българи и събитията около тях. Стилът е малко суховат и обран, но съм запленена. За два дни съм прочела над 300 страници! А точно преди малко стигнах до събитията след Народния съд, от които героите са потърпевши. Ужасно плашещо.
Виж целия пост
# 658
О да, забравих - Господинов беше да представя "Градинарят и смъртта" и толкова увлекателно говори, толкова е мил, че никак не връзвам понятието арогантен с него. Изключително интересен събеседник е.
Виж целия пост
# 659
И все пак пише бестселъри.
Това е много силно казано. Единствената му интересна книга е "Мамник". "Лехуса" и "Аждер" според мен са жалки опити за литературни произведения - желание да извлече дивиденти, почивайки на лаврите на " Мамник". За "Вълчи разкази" изобщо няма да говоря.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия