За благотворителността
- Публикувана: 22 ноем. 2025, 10:55 ч.
- Последно мнение: 26 март 2026, 11:05 ч.
# 150
27 дек. 2025, 10:28 ч.
Не гледам с добро око на фондация, в която повечето случаи са на хора, чието здраве няма никакъв шанс за възстановяване.
Хората няма да се оправят, но фондацията се издържа.
Виж целия пост
Хората няма да се оправят, но фондацията се издържа.
# 151
20 март 2026, 22:55 ч.
Това е и моят отговор. От такива, които те спират "Извинете, може ли да ви попитам нещо", бягам надалече. Освен ако не ме спират да ме попитат за упътване за посоката, но обикновено по очите ги познавам кой за какво ще ме пита.
Виж целия пост
Не виждам моя отговор - не, защото не им вярвам. Не ми харесва как си искат, не намирам за уместно как изглеждат, смятам за нахално внушението ‘аз не заслужавам ли’.
Понякога пращам дребни суми за лечение. На просяци по улици и подлези - не.
Понякога пращам дребни суми за лечение. На просяци по улици и подлези - не.
# 152
23 март 2026, 08:14 ч.
Пари на лелки с папки по презумпция не давам. Може да ме заклвймите, но предпочитам да нахраня бездомни животно, което винаги с благодарност приема по даденото. Преди време, на пазар ми се закачи едно ромче, гладно било, нямало родители... казвам му - ще ти купя ядене, упорито отказва. Аз продължавам нввъзмутима. Накрая склони, че и заповеди даваше на продавача, да му сложел повече месо в дюнер. Друга случка - възрастна жена, седна на пейка пред работата ми. Излизайки да пуша ме помоли за пари за хляб, била гладна.. Случайно имах купен хляб, дадох и го и си влезнах . На другото ми излизане хлябът беше на пейката.. Също просякиня, след дадените ми всички дребни, се върна отново при мен на работното ми място за още... че не и стигали за цигари.. Тези случки ме накараха да не давам моите пари на такива хора. Губиш и пари и енергия.. Не правиш добро. Научих се и да не се чувствам виновна, че съм подминала някоя мърлява ръка и изнудвачески поглед.
Виж целия пост
# 153
23 март 2026, 09:18 ч.
Просията е мръсен бизнес, като проституцията. Няма да ги оставят на улицата сами, без "протекции". Парите не са лично за просещия, голяма част се "отчита" на "шефа". Чиста мафия е.
Виж целия пост
# 154
23 март 2026, 12:28 ч.
Наскоро минавах по Витошка и една просякиня искаше "някакви центове, да си помогне за хляб". Казах, че нямам. И докато вървях, се сетих, че имам и се върнах и ѝ дадох единствените си 50 цента. И тая ми се развика какво можела да си купи с 50 цента нищооооо, нищооооо. Пък аз оня ден си купих намален хляб за 60 цента, не ям хляб за 5 евро с квас. Аз и почти не ям, де, но ме ядоса и ѝ казах, че е нахално и тя започна да ме кълне да се разболея. Много гадно ми стана, защото бях разбрала неприятни новини и въпреки това се опитах да помогна.
Та определено вече ще помагам само на животните. Те поне не се преструват и са благодарни, ако им помогнеш.
Давам на уличните музиканти, поне има талант и е нещо положително.
Виж целия пост
Та определено вече ще помагам само на животните. Те поне не се преструват и са благодарни, ако им помогнеш.
Давам на уличните музиканти, поне има талант и е нещо положително.
# 155
23 март 2026, 13:59 ч.
Ох, седим ние с дъщеря ми на една пейка. Просто от детската градина на обяд я взимам, за да я водя на терапии, и има много малко време, често не е обядвала, затова ѝ взимам закуска и даже я карам да спира да яде, ако видя, че просрочване времето, да си я дояжда послею И седим ние на пейката, тя яде, идват две циганчета, момиченца, на около 8-10 г. , да кажем. Времето беше студено, горе-долу като днес, аз с шапка и глуха, едното се попита нещо, доближиха се, не ги чух, реших, че просят. Продължиха да си стоят. А те леко облепени, с горнище на анцуг все едно като якенце, едни голи кръстове се подават. Та спрях я дъщеря ми да яде, че закъснявахме, и остана половин закуска. Едното пак се доближи и ме попита може ли да ѝ дам останалата баничка. Толкова мъчно ми стана. Дадох я, взе да я яде, другото дете държеше в ръката някакви центове, но видимо бяха по-малко от евро, може би 50-80 цента на по 10 и и по 20. Пребърках се и аз, само 40 цента имах, дадох им ги и им казах да пробват да отидат с автобуса до Лидл/Кауфланд, безплатно пътуват, деца са, че са по-евтини закуските, там можеше да им стигнат за една закуска. По-наблизо имаше баничарница, но закуските започват от 2 евро нагоре в нея.
Виж целия пост
# 156
23 март 2026, 14:14 ч.
Ужасно към претръпнала на всякаква просия и сърцераздирателни истории. Ако някой ден аз не мога да си издържам децата, никой няма да ми помогне и да прося и да не прося. За това съм съсредоточена, да не се стига до там, да държа главата над водата и това е.
Кой гол, кой гладен... Не е мой проблем. Имам си достатъчно.
Давала съм основно и само на музиканти, ама на последък и тях подминавам.
Виж целия пост
Кой гол, кой гладен... Не е мой проблем. Имам си достатъчно.
Давала съм основно и само на музиканти, ама на последък и тях подминавам.
# 157
23 март 2026, 14:33 ч.
Не съм срещала истински нуждаещи се, които да просят на улицата.
В смисъл- такива, дето да има смисъл да им дам, и да не се съмнявам, че злоупотребяват с даденото.
На вратата на тукашния лидл, стои един изедник с кучето си.
Кой минал-заминал, даде му нещо.Той там е постоянното присъствие.
...........
Скоро срещам една позната на паркинга, и вървим заедно към входа, задминавам просяка, а тя се обръща и го поздравява по име, преди да влезем.
Аз в шах, и я питам, разбира се, как и от къде го познава, а тя- „ ами, далечен роднина е на свекърва ми, живее до тях. Болен е от ХИВ, не иска да се лекува, и съответно не може да работи, не получава и помощи, защото трябва да се лекуваш, за да си на издръжка на социалните...“
Виж целия пост
В смисъл- такива, дето да има смисъл да им дам, и да не се съмнявам, че злоупотребяват с даденото.
На вратата на тукашния лидл, стои един изедник с кучето си.
Кой минал-заминал, даде му нещо.Той там е постоянното присъствие.
...........
Скоро срещам една позната на паркинга, и вървим заедно към входа, задминавам просяка, а тя се обръща и го поздравява по име, преди да влезем.
Аз в шах, и я питам, разбира се, как и от къде го познава, а тя- „ ами, далечен роднина е на свекърва ми, живее до тях. Болен е от ХИВ, не иска да се лекува, и съответно не може да работи, не получава и помощи, защото трябва да се лекуваш, за да си на издръжка на социалните...“
# 158
23 март 2026, 23:11 ч.
Нямам толеранс към зависими, "преживели трагедии". На всеки такъв зависим, който трови и повлича близките си, прави ги съзависими и се гътват преди него, има по двама- трима така очукани от живота, които носят такива като него на гърба си. И не се предават. И не е като да не са преживели и те трагедии.
И не, не са болести като другите. Най- малкото е обидно към хората, които без да са желали, са се разболяли от нещо сериозно.
Виж целия пост
Зависимостта Е болест, така както са болести грипът, ракът, диабетът, депресията. И е крайно време да се отнасяме със зависимите хора като към болни и имащи нужда от помощ, а не като провалени хора, проиграли възможности и нямащи желание да се измъкнат от дупката и да 'се стегнат'. На всеки може да се случи и не всеки се справя с живота еднакво успешно и успява да превъзмогне трудностите и не е лошо да имаме поне малко емпатия и милост към хората, развили зависимост в резултат на житейска трагедия, преживяна травма, насилие и т.н.
Нямам толеранс към зависими, "преживели трагедии". На всеки такъв зависим, който трови и повлича близките си, прави ги съзависими и се гътват преди него, има по двама- трима така очукани от живота, които носят такива като него на гърба си. И не се предават. И не е като да не са преживели и те трагедии.
И не, не са болести като другите. Най- малкото е обидно към хората, които без да са желали, са се разболяли от нещо сериозно.
# 159
24 март 2026, 08:24 ч.
Да, аз също съм претръпнала. На просия да съм им помогнела, защото имали болно дете, защото не им стигали парите за лекарства, за билет, че били гладни, жадни, да си купели дюнер, кафе... изобщо не помагам, защото аз самата имам болно дете, не съм тръгнала да обикалям по улиците за пари, за себе си не си позволявам да си купувам готова храна навън за себе си или кафе. Та не виждам смисъл да се лишавам от още, за да помогна на хора, които изобщо не се лишават и за които си е в реда на нещата някой да им даде пари, за да могат те да не се лишават и да си позволят да не се замислят дали да си купят нещо. Защото все някой ще им даде.
Музикантите изобщо не ги слагам в тази категория, тяхното си труд и себеизява. Там, ако ми харесват и ако имам, давам, ако нямам - не давам. Те не са искащи нагло, не очакват всеки да им даде. Но тук не съм виждала улични музиканти в интерес на истината.
Обаче за деца, които не просят, а чакат като гладни животинки някой да изхвърли ненужна му храна, за да се нахранят... Очевидно има нещо много сбъркано и то не в децата, а във възрастните.
Виж целия пост
Ужасно към претръпнала на всякаква просия и сърцераздирателни истории. Ако някой ден аз не мога да си издържам децата, никой няма да ми помогне и да прося и да не прося. За това съм съсредоточена, да не се стига до там, да държа главата над водата и това е.
Кой гол, кой гладен... Не е мой проблем. Имам си достатъчно.
Давала съм основно и само на музиканти, ама на последък и тях подминавам.
Кой гол, кой гладен... Не е мой проблем. Имам си достатъчно.
Давала съм основно и само на музиканти, ама на последък и тях подминавам.
Да, аз също съм претръпнала. На просия да съм им помогнела, защото имали болно дете, защото не им стигали парите за лекарства, за билет, че били гладни, жадни, да си купели дюнер, кафе... изобщо не помагам, защото аз самата имам болно дете, не съм тръгнала да обикалям по улиците за пари, за себе си не си позволявам да си купувам готова храна навън за себе си или кафе. Та не виждам смисъл да се лишавам от още, за да помогна на хора, които изобщо не се лишават и за които си е в реда на нещата някой да им даде пари, за да могат те да не се лишават и да си позволят да не се замислят дали да си купят нещо. Защото все някой ще им даде.
Музикантите изобщо не ги слагам в тази категория, тяхното си труд и себеизява. Там, ако ми харесват и ако имам, давам, ако нямам - не давам. Те не са искащи нагло, не очакват всеки да им даде. Но тук не съм виждала улични музиканти в интерес на истината.
Обаче за деца, които не просят, а чакат като гладни животинки някой да изхвърли ненужна му храна, за да се нахранят... Очевидно има нещо много сбъркано и то не в децата, а във възрастните.
# 160
24 март 2026, 16:24 ч.
За уличните музиканти имам по-различно мнение. Да, трудят се, но имате ли представа какво е да ти дъни до откат 6-7часа музика, най-често фалшива до работното ти място и да не можеш да се съсредоточиш. Полудяеала съм от такава самодейност.
Понякога пред големи магазини или до фурни стоят наистина гладни хора. Мен са ме молили неведнъж за храна, парче хляб и нещо към него, купувала съм и са били благодарни.
Да, повечето "се отчитат"с парите някъде, но все пак, това е техният шанс. Има и такива, които не са имали избор. Понякога си мисля, ето, аз съм родена в семейство, което на младини е имало финансови затруднения, но хора с образование и професия са постигнали своя стандарт. Ами ако се бях родила в мърляв катун с неграмотни родители, какъв шанс щях да имам? Кой щеше да ми подаде ръка, кой щеше да го е грижа за мен. Така че, има "както си го направиш", но има и малко късмет и съдба в това, да не си на дъното.
Виж целия пост
Понякога пред големи магазини или до фурни стоят наистина гладни хора. Мен са ме молили неведнъж за храна, парче хляб и нещо към него, купувала съм и са били благодарни.
Да, повечето "се отчитат"с парите някъде, но все пак, това е техният шанс. Има и такива, които не са имали избор. Понякога си мисля, ето, аз съм родена в семейство, което на младини е имало финансови затруднения, но хора с образование и професия са постигнали своя стандарт. Ами ако се бях родила в мърляв катун с неграмотни родители, какъв шанс щях да имам? Кой щеше да ми подаде ръка, кой щеше да го е грижа за мен. Така че, има "както си го направиш", но има и малко късмет и съдба в това, да не си на дъното.
# 161
24 март 2026, 18:18 ч.
И аз да споделя, че още ми е тъпо.
От години по Коледа ставам таен дядо Коледа чрез платформата Плюшено мече. Обикновено избирам едни дом за деца и един дом за възрастни. Избирам по двама човека от дом и пращам желания подарък.
Миналата година реших, че мога да направя жест и за Великден. За дома за деца изпратих козунаци, пратих боя и доста сложно яйца. Децата бяха малки и реших, че ще се радват да ги боядисват. Трябваше да правя уговорки с директорката на дома да вземе яйцата от магазина, в който преведох пари за да ги купя. То беше едно пъшкане и тръшкане. Едва намерих магазин където да ги платя, но те ми отказаха транспорт до дома.
С дома за възрастни хора беше по-лесно, те искаха козунаци от местната пекарна и боядисани яйца от магазина. В близкия град имам приятелка, която купи козунаците и яйцата и ги занесе.
Тази година положението е следното.
Всяка година избирам различни домове на различни места.
Звъня в дом № 1 да попитам колко деца има в дома, обясних, че искам да изпратя козунаци и сокчета, купени от верига магазини, като ще изпратя и касов бон ако им е необходимо. Отговора беше, "пратете ни пари, ние ще си купим каквото ни трябва." Да, ама аз не искам да пращам пари, а нещо с което децата да разберат, че е празник. Не и не, искат пари. Казах, че няма да изпратя и ще намеря друг дом в който да усетят, че има празник.
Дом №2 за възрастни хора, отново питам за броя хора, ами те били болни хора, какъв Великден, те не разбирали, да съм превела пари като искам. Казах, че няма шанс да пратя пари. Ами като толкова искам да пратя нещо, да изпратя кошници с подаръци за персонала, да си посрещнат празника.
Това ще ми бъде последен опит да изпращам за Великден. В квартала има църква към която има кухня за бедни. Вчера се уговорихме да отидем да купим яйца които ще бъдат боядисани в кухнята и ще ги раздадат. Жената с която разговарях, каза че приготвят около 140 порции, за толкова хора не мога да купя козунаци.
Виж целия пост
От години по Коледа ставам таен дядо Коледа чрез платформата Плюшено мече. Обикновено избирам едни дом за деца и един дом за възрастни. Избирам по двама човека от дом и пращам желания подарък.
Миналата година реших, че мога да направя жест и за Великден. За дома за деца изпратих козунаци, пратих боя и доста сложно яйца. Децата бяха малки и реших, че ще се радват да ги боядисват. Трябваше да правя уговорки с директорката на дома да вземе яйцата от магазина, в който преведох пари за да ги купя. То беше едно пъшкане и тръшкане. Едва намерих магазин където да ги платя, но те ми отказаха транспорт до дома.
С дома за възрастни хора беше по-лесно, те искаха козунаци от местната пекарна и боядисани яйца от магазина. В близкия град имам приятелка, която купи козунаците и яйцата и ги занесе.
Тази година положението е следното.
Всяка година избирам различни домове на различни места.
Звъня в дом № 1 да попитам колко деца има в дома, обясних, че искам да изпратя козунаци и сокчета, купени от верига магазини, като ще изпратя и касов бон ако им е необходимо. Отговора беше, "пратете ни пари, ние ще си купим каквото ни трябва." Да, ама аз не искам да пращам пари, а нещо с което децата да разберат, че е празник. Не и не, искат пари. Казах, че няма да изпратя и ще намеря друг дом в който да усетят, че има празник.
Дом №2 за възрастни хора, отново питам за броя хора, ами те били болни хора, какъв Великден, те не разбирали, да съм превела пари като искам. Казах, че няма шанс да пратя пари. Ами като толкова искам да пратя нещо, да изпратя кошници с подаръци за персонала, да си посрещнат празника.
Това ще ми бъде последен опит да изпращам за Великден. В квартала има църква към която има кухня за бедни. Вчера се уговорихме да отидем да купим яйца които ще бъдат боядисани в кухнята и ще ги раздадат. Жената с която разговарях, каза че приготвят около 140 порции, за толкова хора не мога да купя козунаци.
# 163
24 март 2026, 19:17 ч.
Проблемът е там, че на децата наистина не са им важни шоколадите по Коледа и козунаците по Великден. На тях им трябват ежедневни неща, такива, каквито нашите деца не могат да оценят, а само тези, на които действително им липсват.
Преди години попаднах на списъци, съставени от персонала на детските заведения в града, в които пишеше от какво реално се нуждаят децата. Потресох се! В него имаше от дрехи, включително и бельо, до легла и гардеробчета. За раници, учебни пособия и т.н. да не споменавам – всеки родител на ученик знае за какво става въпрос.
С две думи – децата нямат нужда от шоколади и козунаци, трябват им тетрадки, химикали, раници, дрехи и обувки. Основните неща. Чак след това идват играчките и лакомствата.
Виж целия пост
Преди години попаднах на списъци, съставени от персонала на детските заведения в града, в които пишеше от какво реално се нуждаят децата. Потресох се! В него имаше от дрехи, включително и бельо, до легла и гардеробчета. За раници, учебни пособия и т.н. да не споменавам – всеки родител на ученик знае за какво става въпрос.
С две думи – децата нямат нужда от шоколади и козунаци, трябват им тетрадки, химикали, раници, дрехи и обувки. Основните неща. Чак след това идват играчките и лакомствата.
# 164
24 март 2026, 19:29 ч.
Като се замислиш пак стигаме до пирамидата на Маслоу - не ти трябват козунаци и яйца, ако нямаш гащи и обувки...
Виж целия пост
Препоръчани теми