Има ли "епидемия на самотата"?

  • 17 869
  • 503
# 240
Как се опитваш да се сприятелиш с всеки? Интересно ми е...

Аз пък съм точно обратното. Познати имам много, не се опитвам да създавам приятелства. Супер малко приятели имам, особено в годините станаха още по-малко. Иначе познати много, мога да водя всякакви разговори, да излизаме, за пием кафе, да говорим и т.н., но това са просто добри познати.
Виж целия пост
# 241
Ако се опитваш да се сприятеляваш с всеки, бързо се превръщаш в досадник.
Има някакви епидемии на самотата. Сега за празниците все повече хора ми казват, че ще останат сами, защото не им се занимава. Суматоха било, суета било, блъсканица било, комерсиално било (сякаш влагат религиозен смисъл в Коледа), студено било, мрачно било, скучно било...
Виж целия пост
# 242
То и аз не искам да ходя никъде по коледа. Наистина е голяма блъсканица.
Виж целия пост
# 243
Есме, това направо за страшките. Всичките изброени обяснения като че ли означават Мързи ме да дишам. 🥹
Виж целия пост
# 244
Да, мързи ги. Или се правят. Оправдават се за нещо. Така е модерно сега - да си хейтър, да си недоволен.
Виж целия пост
# 245
Не съм хейтър и рядко недоволствам, но не обичам Коледите по европейски маниер, на маса, с украси, елхи, костюми, подаръци и пазаруване за световно. Единствените ми хубави Коледи бяха като бях мома в Лондон. Хубавите ми спомени са от коледните купони с африканци и латиноси. 100-200 души, никой никому нищо не подарява и всеки участва в покупката и приготвянето на храна, алкохол и скромна украса, както и в наема на зала ако не се намери къща с голям хол. Танци, веселба и никакъв стрес. От такова празнуване на Коледа се връщах радостна и окрилена. Другите ми хубави Коледи са като дойдеше майка и си останем двете и хукнем по разпродажби ако сме набелязали нещо.

Не харесвам пазаруването, партитата с колеги и засядането на маса с родата и туй то.
Виж целия пост
# 246
И аз не съм фен на тези наяждания.
Коледните партита, които описваш, са характерни за студенти и много млади хора. По-късно, когато вече са семейни, с деца и родители, не могат дори да си помислят да се набутат в голям хол с още 100-200 латиноси и африканци, да пият евтино вино от картонени чашки и през цялото време някой да ги бута и да им иска цигара.
Виж целия пост
# 247
На мен никога не са ми харесвали големи събирания, по-скоро се чувствам самотно на тях.Шумни, няма много приказки освен повърхностни, всички пият много, доскучава ми
От фирмените партита и големи купони винаги се изнизвам към 12-1

Мога да понеса голям купон само ако има хубава музика, иначе ми е безсмислено да съм на едно място с тълпа хора
Виж целия пост
# 248
Именно! С годините започваме да ставаме и по-претенциозни. Можем да си позволим по-бутикови приключения от шумните купони, на които всеки се блъска да си пусне неговата музика.
Виж целия пост
# 249
Нямаше много студенти на тези партита. Имаше хора на всякаква възраст, включително стари родители и семейства с деца. Не винаги чашите са били пластмасови. Има места, които дават под наем каквато посуда искате, включая кристални чаши. Там никога, никой не ми е поискал цигара. Латиносите и африканците рядко пушат, а и който пуши, излизаше навън, в задния двор до барбекюто или пред къщата.

Вината си бяха съвсем прилични, френски, купени от Бове. Обикновено ги носех аз. Тогава не пиех никакъв алкохол, но купувах каквото ми кажат и го донасяхме с колата. Имаше и вода, сокове, газирани безалкохолни, бира, шампанско, пак от Франция, че в Англия бяха 3 пъти по-скъпи.

Хубавото беше, че DJ пускаше точно тяхната си музика, която сама по себе си ми е празнична. Ходили сме и с децата, но на моите никак не им харесваше и спряхме. Сега ще започна да ходя отново там, без децата.

Атмосферата е толкова празнична и весела, че пластмасова чаша и вилица не бих ги и забелязала.
Виж целия пост
# 250
Не съм хейтър и рядко недоволствам, но не обичам Коледите по европейски маниер, на маса, с украси, елхи, костюми, подаръци и пазаруване за световно. Единствените ми хубави Коледи бяха като бях мома в Лондон. Хубавите ми спомени са от коледните купони с африканци и латиноси. 100-200 души, никой никому нищо не подарява и всеки участва в покупката и приготвянето на храна, алкохол и скромна украса, както и в наема на зала ако не се намери къща с голям хол. Танци, веселба и никакъв стрес. От такова празнуване на Коледа се връщах радостна и окрилена. Другите ми хубави Коледи са като дойдеше майка и си останем двете и хукнем по разпродажби ако сме набелязали нещо.

Не харесвам пазаруването, партитата с колеги и засядането на маса с родата и туй то.
Това, което описваш не е Коледа, а Нова година. А ако в семейството има деца, тогава е най-хубаво и за тях е важно, създават им се спомени, традиции и уют.
Виж целия пост
# 251
Не съм хейтър и рядко недоволствам, но не обичам Коледите по европейски маниер, на маса, с украси, елхи, костюми, подаръци и пазаруване за световно. Единствените ми хубави Коледи бяха като бях мома в Лондон. Хубавите ми спомени са от коледните купони с африканци и латиноси. 100-200 души, никой никому нищо не подарява и всеки участва в покупката и приготвянето на храна, алкохол и скромна украса, както и в наема на зала ако не се намери къща с голям хол. Танци, веселба и никакъв стрес. От такова празнуване на Коледа се връщах радостна и окрилена. Другите ми хубави Коледи са като дойдеше майка и си останем двете и хукнем по разпродажби ако сме набелязали нещо.

Не харесвам пазаруването, партитата с колеги и засядането на маса с родата и туй то.
Това, което описваш не е Коледа, а Нова година. А ако в семейството има деца, тогава е най-хубаво и за тях е важно, създават им се спомени, традиции и уют.

Точно така ! Това, което описват е Новогодишно празненство. Рождество се празнува със семейството - близко или широко. Ако имате хубави отношения, се радвате да сте заедно и че няма липсващ стол на масата. Ало има обич пътя е неудобство, но радостта е по-голяма.
Когато е токсично семейството и винаги е на ръба да стане скандал хората се тъпчат с храна и гледат телевизия, надявайки се да оцелеят без голяма драма или просто не им се пътува...
Понякога някой от семейството ти липсва и празниците стават още по-тежки без нея/него.
Коледа е за семейството.
Виж целия пост
# 252
Аз пък се опитвам да се сприятеля с всеки, когото се запознавам, но не ме харесват ли, не става. Просто аз игнорирам хората, които се сравняват с моя живот и никой не остава.
Не знам къде бъркам и къде не ме харесват, но това, което виждам е, че всеки си има определен проблем в живота, концентрирайки се в това, не обръщат внимание на приятелството.

А и повечето приятелки, които виждам не са омъжени или само едната е омъжена.

Много ми допадна поста ти, защото и аз съм същата - търся контакти, сприятеляване, бутам се и все греда.
Мисля си, че първият огромен локдаун по време на ковид кризата направи нещо с хората и от тогава станаха по-малко социални.
Онзи ден бях на пазар - ами почти нищо не можеш да откриеш дори в голям търговски център защото всичко живо поръчва онлайн (това пак избуя 2020 година при ковид).
Няма да забравя как имахме познати, които се затвориха и не се срещаха с никой дори по Коледа и Нова година от страх да не се заразят.

Относно лицемерието по Коледа - там пък цял роман мога да изпиша. Цяла година не се виждат и не си говорят, ама по Коледа са едно "щастливо и сплотено семейство".LaughingLaughingLaughing
Виж целия пост
# 253
Ми най-лошото при мен беше, че завърших през 20та година и нито шапки хвърлихме, нито се събрахме с колегите. 😪 ей така се разделихме без да се срещнем за последен път.
После и работа не можах да намеря, колегите на къде се запътиха не знам.
Виж целия пост
# 254
Скрит текст:
Не съм хейтър и рядко недоволствам, но не обичам Коледите по европейски маниер, на маса, с украси, елхи, костюми, подаръци и пазаруване за световно. Единствените ми хубави Коледи бяха като бях мома в Лондон. Хубавите ми спомени са от коледните купони с африканци и латиноси. 100-200 души, никой никому нищо не подарява и всеки участва в покупката и приготвянето на храна, алкохол и скромна украса, както и в наема на зала ако не се намери къща с голям хол. Танци, веселба и никакъв стрес. От такова празнуване на Коледа се връщах радостна и окрилена. Другите ми хубави Коледи са като дойдеше майка и си останем двете и хукнем по разпродажби ако сме набелязали нещо.

Не харесвам пазаруването, партитата с колеги и засядането на маса с родата и туй то.
Това, което описваш не е Коледа, а Нова година. А ако в семейството има деца, тогава е най-хубаво и за тях е важно, създават им се спомени, традиции и уют.
Същото беше и по Коледа. Менюто беше различно за двата празника, но винаги, винаги има много танци. Анголците на 24.12 ходят на църква и танцуват даже когато се молят (в протестантските църкви, в католическите не). На Коледа ходят на среднощната служба, а за НГ не. Дори и празнуващите със семейството се събират с приятели и заедно отиват у други приятели. Кубинците не ходеха на църква за Коледа или не всички, но също прекарваха празника с приятели, на улицата, танцувайки. Сега може и да ходят на служба, но преди 1998г Коледа беше забранена там. Храната беше каквато е в техните държави, като анголците рядко печаха пуйки за Коледа, понеже са огромни и трудно преносими.

Мисля си, че първият огромен локдаун по време на ковид кризата направи нещо с хората и от тогава станаха по-малко социални.
И аз това забелязвам, особено при младите. Сега съм си в Софето и в градския транспорт единствено хората над пенсионна възраст не са с перманентно забити носове в телефоните. Също и групи младежи, които говорят помежду си. Във Франция 99% зяпат в телефона, дори старците.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия