Пубертетът при момчетата - тема 19

  • 28 253
  • 704
# 180
Моят е в предпубертета още, на 11. Поне физически. Емоционално се усеща като да е на 16, вдига ми кръвното всекидневно.
Драматизира много, казала съм му, че ще има право като има поне 3 косъма на необичайно място, не сега предварително да напряга атмосферата Satisfied   
Той е в пубертет, откакто направи година и половина..вечно драми, проблеми, разправии, реване, мучане. Сега никой не го разбирал, нямали сме му доверие, само той в целия си клас еди какво си... Unamused
Вече си оправя косата и той, купила съм му някакви базови продукти, но му е от тези твърдите и острите, не се поддава много.
Виж целия пост
# 181
Момичета, здравейте! Чета ви редовно, имам почти 12 годишен син и се включвам с конкретен въпрос към майките от Варна. Моля, препоръчайте на един вманиачен в косата си почти тийн фризьор/ка. Неговата фризьорка от месеци отсъства, пробвахме с други, драмата беше на макс. Пак е за подстригване и не знам къде да го заведа. Косата е къдрава, прическата смятам се досещате 😉
Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 182
Здравейте, много ми е трудно да говоря. Имам син на 14 години. От вече една година се държи ужасно с мен. Говоря, питам защо, с какво го провокирам аз, винаги разговора завършва със викове, днес вече ми посегна да ме удари. Ходих три месеца на психолог, за да мога да си открия грешките, там психолога каза че това дете няма граници и уважение към родителите. Трябвя да се работи в тази насока. От нищо не е лишен, но отказва да помага и за най-дребни неща вкъщи. Не си гледа училището, там пък за всичко са виновни учителите. Не желае да посещава психолог. Лъже бабите си за различни ситуации и когато те ме потърсят да разговаряме относно него, аз разбирам как разказва нещата по съвсем различен начин.
Не зная как да постъпя и каква помощ да търся? Моля, дайте съвет?
Виж целия пост
# 183
Съчувствам ти, и аз си имам проблеми с нервни избухвания на сина ми. Какво каза все пак конкретно психологът? А баща му къде е в цялата динамика?
Виж целия пост
# 184
Не мога да дам съвет, но ми стана много тъжно. Не ви е лесно, а и на детето явно също.
Виж целия пост
# 185
Сина ми също е така горе долу,препоръчвам ви да избягвате дърги разговори с него. Оставете го да ви потърси за нещо сам и не се връщайте отново и отново на разговори свързани с това защо се държи така,защо не учи,защо не си оправя леглото(например). Това ги озлобява допълнително и въобще съм установила,че няма никаква полза. Ако искате ми пишете на лично.
Виж целия пост
# 186
Тоест предлагате да го остави да прави каквото си поиска необезпокоявано, да не се стресира детето?
Виж целия пост
# 187
Тоест не,предлагам като четете да разбирате и да не влизаме в групави и безполезни спорове.Написах да не се връща към едни и същи разговори,които не помагат с нищо и да ми пише на лично.
Виж целия пост
# 188
И моя се опита на няколко пъти да има нервни изблици и да блъска врати,но бързо го отрязах.Казах му счупи ли си вратата,че няма да търся майстор да му я оправя.В яда си и телефона хвърли и му казах,че счупи ли го ще има телефон с копчета.
Виж целия пост
# 189
Психолога ни посъветва (ходя с баща му на сесиите)да поставим ясни граници и правила. Не спи сина ми по цяла нощ,цъка на телефона и от там спи в училище. Вечер бяхме казали телефона да се оставя в хола в 23 часа, ето там настъпва истински ужас -крещене, викове,реване,чупене на врати и подобни. Колкото пъти да кажем да остави телефона винаги до там се стига. По цял ден не яде нищо при пълен хладилник, чака ме да се прибера от работа и да му дам да яде, като започва да крещи че няма нищо за ядене и аз съм виновна за това.
Баща му се опитва да му говори, но сина ми няма респект към нито един от нас. Пред баба си (свекърва ми) се държи коренно различно и тя се кара с мен.
Виж целия пост
# 190
Калея,аз в 22 часа най-късно прибирам телефона на моя.Ако ще да се тръшка,реве,пищи не го давам и толкоз.
А за яденето оставям го гладен,ако чака да се прибера.Като огладнее сам ще си вземе.
Виж целия пост
# 191
Kaleq, явно отдавна сте изпуснали положението. Sad Изграждате си стратегия с бащата, сядате да говорите (спокойно!!!) с младежа "сервирайки" му новите правила на съжителство и не отстъпвате от тях. Не да "помага", а да има негови си задължения. При неизпълнение да е наясно с последствията. В същото време се отнасяйте с респект към него, изслушвайте го и не омаловажавайте проблемите му. Хубаво е да имате и време заедно, прекарано приятно и за двете страни. Кино, спорт... нещо, което всички обичате да правите.
За специалист не мога да помогна. Rolling Eyes

Сега прочетох последния ти пост. Как така 14 годишно не спи?!?!?! Време е за крути мерки.
Виж целия пост
# 192
Много е важно с баща му да сте единни във всичко. Ако имате разногласия, обсъждайте ги насаме.
Защо със свекървата е коренно различен, как си го обяснявате?
Виж целия пост
# 193
Баща му трябва да вземе сериозни мерки. Как така ще те удари сина ти?! Видял е, че това е допустимо и ще го направи отново. Какъв е този баща, който оставя сина му да посяга на майка си?! Няма психолог, който да помогне, когато двама възрастни отказвате да поставите граници и ще оставите един пикльо да ви бие…
Виж целия пост
# 194
Бабите защо се месят да попитам аз, аз бих ги изолирала от семейството, щом ви подриват авторитета.

Сериозно поставяне на границите трябва и то от бащата. Ако мъжът ми види, че някое от децата ми посяга, ще му падне пердето. То и аз вероятно бих посегнала, не ми е присъщо когато някой е агресивен към мен да си мълча. Сериозна строгост и ограничения трябват, не да му ходите по гайдата и да му треперите. Не знам доколко спокойно може да се подходи в подобна ситуация, аз така бих крещяла, че да се чува в съседните блокове.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия