Някакво ограничение на телефона чрез приложение би помогнало на първо време. Примерно в 23ч както сте искали (аз лично го намирам за късно, на моето дете се затваря в 20ч) да му се заключва телефона. И не бих отстъпвала ако ще да събори къщата.
Виж целия пост
Пубертетът при момчетата - тема 19
- Публикувана: 26 дек. 2025, 21:07 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2026, 22:56 ч.
# 195
14 апр. 2026, 00:28 ч.
# 196
14 апр. 2026, 01:51 ч.
Аз,ако трябва му взимам телефона и не му го давам.Да реве колкото си ще.
23 часа за мен лично е късно.Моя в 22 часа най-късно е в леглото.
Виж целия пост
23 часа за мен лично е късно.Моя в 22 часа най-късно е в леглото.
# 197
14 апр. 2026, 04:36 ч.
Колко сесии сте били на психолог, откога и колко често ходите? Винаги с бащата ли ходите?
Какво дете в бил като малък? По-студено емоционално, или? Как учеше и какви правила спазваше като мъничък? Това поведение сега свързано ли е с коренна промяна в личността?
Виж целия пост
Какво дете в бил като малък? По-студено емоционално, или? Как учеше и какви правила спазваше като мъничък? Това поведение сега свързано ли е с коренна промяна в личността?
# 198
14 апр. 2026, 07:22 ч.
За мен е доста късно на 14 години да се поставят основи на възпитанието. Липсата на конкретни и ясни правила и граници , както и спазването им е сериозен поведенчески проблем.
Правилата се установяват от прохождането на детето, защото тогава истериите са по-краткотрайни и поносими за родителя, сега при тинейджър интензитета на съпротивата срещу правилата е несъотносим с реакциите на малкото дете.
Трябват здрави нерви и категоричност, за да има някакъв резултат.
Виж целия пост
Правилата се установяват от прохождането на детето, защото тогава истериите са по-краткотрайни и поносими за родителя, сега при тинейджър интензитета на съпротивата срещу правилата е несъотносим с реакциите на малкото дете.
Трябват здрави нерви и категоричност, за да има някакъв резултат.
# 199
14 апр. 2026, 09:09 ч.
Нашият се беше бъгнал за период от 3 г., от 13 г. влючително, до скоро, др. месец прави 16. Станал е доста по-отговорен, не избухва, както преди, държи се учтиво. Надявам се така да продължи.
Че направо ни беше побъркал по едно време.
Виж целия пост
Че направо ни беше побъркал по едно време.
# 200
14 апр. 2026, 09:19 ч.
Мили майки, много благодаря за отделеното време и споделеното. До преди 6-8 месеца беше дете -мечта. Той ни е едно дете, гледан с обич, внимание , не е наказван, не е удрян просто защото не е имало причина. Промени се, реших че пораства, даваме му свобода, спокойствие но вече нещата ескалират.
Виж целия пост
# 201
14 апр. 2026, 09:26 ч.
Kaleq, съчувствам ви, дано да намерите разрешение!
Понеже това с нервите и изблиците покрай телефона ми е леко познато, ще споделя какво стана при нас с малкия. Тогава беше на 10г, тъкмо получи телефон и сложихме WhatsApp, за да си пишем. По някое време се усещаме, че от известно време той е станал много неспокоен, нервен, избухлив, на 2 пъти получи паник атака (предполагам) и аз го успокоявах. Нещо не беше ок, това не беше нашето дете. Оказа се, че той се е набутал в няколко футболни WhatsApp групи (Барселона, Реал, Байерн и т.н.) с хиляди членове, където се пускат стотици съобщения дневно и той мислеше, че постоянно трябва всичко да чете и следи и т.н., от което беше станал и толкова раздразнителен. Плюс чатове с непознати, защото ако си в групата, могат да ти пишат и непознати, оттам ти виждат номера. Направо изтръпнах, но за щастие, беше само това. Изтрихме веднага WhatsAppa естествено, говорихме много с него и той се успокои, промяната беше много очевидна след тази намеса. Като си помисля, че можеше и да не се усетим бързо... не знам.
Виж целия пост
Понеже това с нервите и изблиците покрай телефона ми е леко познато, ще споделя какво стана при нас с малкия. Тогава беше на 10г, тъкмо получи телефон и сложихме WhatsApp, за да си пишем. По някое време се усещаме, че от известно време той е станал много неспокоен, нервен, избухлив, на 2 пъти получи паник атака (предполагам) и аз го успокоявах. Нещо не беше ок, това не беше нашето дете. Оказа се, че той се е набутал в няколко футболни WhatsApp групи (Барселона, Реал, Байерн и т.н.) с хиляди членове, където се пускат стотици съобщения дневно и той мислеше, че постоянно трябва всичко да чете и следи и т.н., от което беше станал и толкова раздразнителен. Плюс чатове с непознати, защото ако си в групата, могат да ти пишат и непознати, оттам ти виждат номера. Направо изтръпнах, но за щастие, беше само това. Изтрихме веднага WhatsAppa естествено, говорихме много с него и той се успокои, промяната беше много очевидна след тази намеса. Като си помисля, че можеше и да не се усетим бързо... не знам.
# 202
14 апр. 2026, 09:44 ч.
Калея,навлязал е в пубертета.Аз също изтрих някои приложения на моя,за да не му пречат.Игри,приложения и т.н.съм забранила да тегли.
Виж целия пост
# 203
14 апр. 2026, 10:33 ч.
Няма да го удряте и сега, но му дайте да разбере, че и той няма право да ви удря никога. Запишете го на спорт, където да си изразходва енергията непременно и ограничете екраните. Говорете с него, когато е спокоен, особено баща му, и да му даде рецепти какво да прави като го блъсне истерията – да се разходи, да прави лицеви опори, но не и да беснее из вкъщи и да налита на бой. Хормоните като блъснат момчетата и често не знаят къде се намират буквално, но трябва да разбере, че има граници, които не бива да преминава и колкото и голям и нервен да се чувства в дома има правила, които всички спазвате. Поговорете с него и какво го притеснява. В тази възраст не са мъже, но не са и деца, никой не ги взима на сериозно, момичетата не ги харесват, приятелите се правят на мъже и започва едно мерене на кой ще направи по-голяма глупост. Сигурно много неща извън дома го карат да се чувства зле.
Виж целия пост
Мили майки, много благодаря за отделеното време и споделеното. До преди 6-8 месеца беше дете -мечта. Той ни е едно дете, гледан с обич, внимание , не е наказван, не е удрян просто защото не е имало причина. Промени се, реших че пораства, даваме му свобода, спокойствие но вече нещата ескалират.
# 204
14 апр. 2026, 10:41 ч.
Психолог би трябвало да ви каже, че децата не се раждат с граници, нито с вродено уважение. Границите поставят родителите, уважението се възпитава в семейната среда. Вие самата първо подчертавате, че е задоволен. Свобода, спокойствие. Сякаш това е нужно и достатъчно и автоматично внушава отговорности и уважение. Свобода спокойствие са следствие от първоначално поставяните граници.
Децата приемат, че да са задоволени нуждите им е даденост. Макар за родителите да е отговорност. Затова, не води към формиране у децата усещането за отговорности, нито към внушаване на уважение. Защото отговорностите при децата са свързани със здравословни ограничения и изисквания (граници), където през опита, чрез поемане на собствени задължения и съответстващи на възрастта отговорности, децата откриват уважението към тези, коите се грижат за тях. Мисля, че ако това не е успял да ви го обясни психолог, не е направил нищо друго освен индеферентна констатация.
За да може да има посягане сега, това не е било дете мечта. Такова е било във вашите представи.
Виж целия пост
Ходих три месеца на психолог, за да мога да си открия грешките, там психолога каза че това дете няма граници и уважение към родителите. Трябвя да се работи в тази насока.
Децата приемат, че да са задоволени нуждите им е даденост. Макар за родителите да е отговорност. Затова, не води към формиране у децата усещането за отговорности, нито към внушаване на уважение. Защото отговорностите при децата са свързани със здравословни ограничения и изисквания (граници), където през опита, чрез поемане на собствени задължения и съответстващи на възрастта отговорности, децата откриват уважението към тези, коите се грижат за тях. Мисля, че ако това не е успял да ви го обясни психолог, не е направил нищо друго освен индеферентна констатация.
За да може да има посягане сега, това не е било дете мечта. Такова е било във вашите представи.
# 205
14 апр. 2026, 10:50 ч.
За да може да има посягане сега, това не е било дете мечта. Такова е било във вашите представи.
Сигурно е било дете мечта. В пубертета се случват кардинални промени и наистина в главата и на добрите деца има страховита биохимична каша и не са на себе си. Не е лошо да го види и лекар, според мен.
Виж целия пост
За да може да има посягане сега, това не е било дете мечта. Такова е било във вашите представи.
# 206
14 апр. 2026, 10:58 ч.
Ограничете малко екраните и ще видите,че ще стане друго дете.
Виж целия пост
# 207
14 апр. 2026, 11:14 ч.
Значи в първия пост казвате че от една година, тук 6-8 месеца..това е много разтеглив период през който сте изпуснали доста време за реакция... Всяка майка си гледа детето с обич, спрямо това какво влага в понятието. Но правилата са важни и те не са противоположното на обич.
И какви конкретни стъпки ви даде психолога? Или само рече йезуитски "трябва да се работи"? Какво променихте за тези 3 месеца? След като "бабите" се слушат, те могат ли да убедят детето също да посещава психолог? Има ли някоя мъжка фигура, близък, който да послужи за външен ментор ( не бащата, защото по принцип в този период и бащата е в графа "тия няма да ги отразявам за нищо")? Знаете ли каква е средата на детето? Има ли приятели, които имитира за да се държи така? Мислите ли че може да има лошо влияние така че да е посегнал и към субстанции, без да конкретизирам? Опитайте се да си отговорите на тази въпроси и ако отговора е "не знам" - за вас потърсете друг психолог, попитайте класния ръководител какво забелязва и опитайте да повлияете на детето също да започне да споделя с външна фигура. В къщи - пак с "много обич', ама твърдо.
Виж целия пост
Мили майки, много благодаря за отделеното време и споделеното. До преди 6-8 месеца беше дете -мечта. Той ни е едно дете, гледан с обич, внимание , не е наказван, не е удрян просто защото не е имало причина. Промени се, реших че пораства, даваме му свобода, спокойствие но вече нещата ескалират.
Значи в първия пост казвате че от една година, тук 6-8 месеца..това е много разтеглив период през който сте изпуснали доста време за реакция... Всяка майка си гледа детето с обич, спрямо това какво влага в понятието. Но правилата са важни и те не са противоположното на обич.
Ходих три месеца на психолог, за да мога да си открия грешките, там психолога каза че това дете няма граници и уважение към родителите. Трябвя да се работи в тази насока.
И какви конкретни стъпки ви даде психолога? Или само рече йезуитски "трябва да се работи"? Какво променихте за тези 3 месеца? След като "бабите" се слушат, те могат ли да убедят детето също да посещава психолог? Има ли някоя мъжка фигура, близък, който да послужи за външен ментор ( не бащата, защото по принцип в този период и бащата е в графа "тия няма да ги отразявам за нищо")? Знаете ли каква е средата на детето? Има ли приятели, които имитира за да се държи така? Мислите ли че може да има лошо влияние така че да е посегнал и към субстанции, без да конкретизирам? Опитайте се да си отговорите на тази въпроси и ако отговора е "не знам" - за вас потърсете друг психолог, попитайте класния ръководител какво забелязва и опитайте да повлияете на детето също да започне да споделя с външна фигура. В къщи - пак с "много обич', ама твърдо.
# 208
14 апр. 2026, 13:45 ч.
За да може да има посягане сега, това не е било дете мечта. Такова е било във вашите представи.
Сигурно е било дете мечта. В пубертета се случват кардинални промени и наистина в главата и на добрите деца има страховита биохимична каша и не са на себе си. Не е лошо да го види и лекар, според мен.
Ако имате желание за израстване и раширяване на виждането си какво е преходна възраст /пубертет и как може да протича според стила на възпитание на семейството - има много достъпна литература. Не визирам това, с което ни заливат от медиите и колко е страшен хормона. Свободата и свободията са две различни неща. Ще откриете, че истината е съвсем друга и пубертета не е страшен, сложен , труден. Според професорът ми по психология , може въобще да не бъде усетен. Защото трудните неща са минали по много естествен начин преди това.
Не мисля че хорминалния фон оправдава посегателството на детето. Това поведения не може да бъде оправдано. То е знак, симптом, показател за много други неща, които са се случвали. Детето е било "мечта" защото е живяло в гостоприемна среда. Дотолкова гостоприемна и носкоконфликтна, че даже неполезна. Майката не споделя, но ситуацията с посягането очевидно е била резултат от нещо, което е поставило младежа в ситуация напреки на желанията му, поставила му е граници, както и трябва, но за младежа това е несвойствена ситуация. От там и реакцията му, защото не е свикнал да се съобразява.
Виж целия пост
За да може да има посягане сега, това не е било дете мечта. Такова е било във вашите представи.
Ако имате желание за израстване и раширяване на виждането си какво е преходна възраст /пубертет и как може да протича според стила на възпитание на семейството - има много достъпна литература. Не визирам това, с което ни заливат от медиите и колко е страшен хормона. Свободата и свободията са две различни неща. Ще откриете, че истината е съвсем друга и пубертета не е страшен, сложен , труден. Според професорът ми по психология , може въобще да не бъде усетен. Защото трудните неща са минали по много естествен начин преди това.
Не мисля че хорминалния фон оправдава посегателството на детето. Това поведения не може да бъде оправдано. То е знак, симптом, показател за много други неща, които са се случвали. Детето е било "мечта" защото е живяло в гостоприемна среда. Дотолкова гостоприемна и носкоконфликтна, че даже неполезна. Майката не споделя, но ситуацията с посягането очевидно е била резултат от нещо, което е поставило младежа в ситуация напреки на желанията му, поставила му е граници, както и трябва, но за младежа това е несвойствена ситуация. От там и реакцията му, защото не е свикнал да се съобразява.
# 209
14 апр. 2026, 13:58 ч.
Ако имате желание за израстване и раширяване на виждането си какво е преходна възраст /пубертет и как може да протича според стила на възпитание на семейството - има много достъпна литература. Не визирам това, с което ни заливат от медиите и колко е страшен хормона. Свободата и свободията са две различни неща. Ще откриете, че истината е съвсем друга и пубертета не е страшен, сложен , труден. Според професорът ми по психология , може въобще да не бъде усетен. Защото трудните неща са минали по много естествен начин преди това.
На теория всичко може, но ето, че сега не им се получава така. А професорът ти по психология не е професор по медицина и такъв щеше да ти обясни за биохимичните промени, които при всеки са различни, но големи количества тестостерон водят и до истерии, и до агресия. Затова препоръчах и консултация с лекар, защото нито някой от нас тук е лекар, нито е лекар на момчето.
Виж целия пост
Ако имате желание за израстване и раширяване на виждането си какво е преходна възраст /пубертет и как може да протича според стила на възпитание на семейството - има много достъпна литература. Не визирам това, с което ни заливат от медиите и колко е страшен хормона. Свободата и свободията са две различни неща. Ще откриете, че истината е съвсем друга и пубертета не е страшен, сложен , труден. Според професорът ми по психология , може въобще да не бъде усетен. Защото трудните неща са минали по много естествен начин преди това.
Препоръчани теми