Пубертетът при момчетата - тема 19

Kaleq, нямам опит с моите деца в това отношение, но да дам и друга перспектива от моите тинейджърски години. С такава рязка промяна в поведенито, можете ли да изключите злоупотреба с дрога или друг вид зависимост? Много сили ви пожелавам

Боже, къде я пратихте жената...дрога, не била добра майка, детето било незнам си какво. Смирете се. Биохимия се нарича...
разговор със сина ми, добро, възпитано дете, без проблеми ( явно и аз съм от недобрите родители). В разговорът е несъгласен с мен и гласът му отива нагоре, нагоре. Питам го "е сега защо викаш?", отговорът "Ами не знам"
Просто изключете бабите или го изпратете при бабата за седмица - две. И задължително премахнете телефона.

Бояна много си права.Аз съм забранила на майка ми да се обажда когато аз му се карам.Веднъж се опита и и казах директно,че като е с нея тогава тя ще казва какво да прави.

Може и да е просто умора и недоспиване. Щом гледа по цяла нощ телефон значи всичко му е разбъркано
Моето дете се изнервя и започва да повишава тон от умора, но аз си го познавам и знам кога не се е наспал, а и сам казва, че е изнервен защото е изморен в повечето случаи (или гладен).

Биохимия, биохимия, ама едно възпитано дете след като си излее нервите върху майка си, би следвало да се извини най-малкото.

Ние информация дали се е извинил или не нямаме.
Викането и реакциите им ( необичайните) се дължат и на нещо друго. Децата, защото те са още деца, са научени да се контролират в обществото- в училище, на улицата, в градския транспорт. Прибирайки се в дома, те се чувстват защитени и границите им падат. И всичко натрупано през деня трябва да излезе нанякъде.
Нали сме съгласни че децата ни са подложени навън на огромен стрес, и недотам укрепналата им нервна система се оказва "затлачена". Наблюдавайте децата си, как са сутрин и как са вечер. Към това сложете и бушуващите хормони...картинката въобще не е розова. Те самите не знаят как да се справят със ситуацията.
Но определено и телефона много вреди. Та ако бях аз лично щях да му отнема телефона, без това няма и какво толкова да кажат на света. Ще повика, ще се посърди ден два и после ще му мине.

Когато едно животно иска да е само или го е страх то ни показва - къчето ръмжи, котката хъска....а едно дете какво прави? Нищо, а майка му и баща му се опитват да помогнат, а всъщност само пречим на процеса то да се успокои. Аз съм го виждала при сина ми. На тенис е, ядосан е ( в 99% от случаите на себе си), опитва се да се успокои, дърпа се в страни и започва да си говори ( така е научен от спортния психолог в САЩ, и метода работи). Тук обаче треньорът..."сега какво си говори? той говори против мен?", Успокой се бе човек, това си "трикове" на които е научен, за да си върне контрола....е на мен ми идваше да му нахлузя ракетата на главата, за детето не знам, не съм му споменавала "ценната си идея"

По принцип е така, но зависи колко се е филмирало детето и какво му е в главата. Затова казвам, че не е лошо да го види лекар, най-добре детски психиатър. Добро дете, което изведнъж става друг човек и поведението му ескалира в подобни мащаби до степен да удари майка си може да отключва и заболяване. По-добре е да се провери, отколкото да се лежи на идеята, че е етап и ще му мине. Сигурно така ще стане, но според мен излишни прегледи при лекар няма.

И при моя син недостатъчен сън/ умора водят до агресия понякога. Не ни е посягал де, но става невъзможен. Отдръпваме се и го оставяме да се наспи, да остане сам.
Вземи телефона, ще реве, ще се тръшка, па ще му мине. Ако има плейстейшън и подобни също ги прибери. Оттам ще започне и да ляга по-рано, защото няма какво да прави. Като се наспи и не е под влияние на рийлове и подобни ще се върне пак той какъвто си е. Спорт задължително, за да изразходва енергия и да го държи ангажиран. Колкото и да ненавиждам всички спортове съзнавам, че това е един от основните фактори да ги държат в правата линия. Моят тренира от 7годишен, вече е почти на 18г.
Да ви споделя, че има приятелка от 1 месец. Много срамежливо момиче, добричко, живее на съседна улица, 3г. е по-малка. Напомних му да ползват презервативи и да внимават.

Аз като майка и на момче и на момиче (може да съм консерва), ми се струва, че на 14-15 г. е рано за секс за момичетата. (16), 17, 18 ми звучи по-разумно, защото в тази възраст всяка година е от значение и за менталното съзряване на детето и не бих го позволила/насърчила. (моята дъщеря поне се допитва за тези неща и обсъждаме). Освен това трябва да се има предвид, че скоро младежът ще е пълнолетен, а тя е малолетна, което “за зла беда” може да се обърне срещу него при определени обстоятелства и от една невинна връзка да стане проблем за момчето. Просто се опитвам да гледам на нещата от двете камбанарии;).  Много добре иначе, че сте  засегнали въпроса за предпазването.

Ох, и "нашето" гадже навърши предната седмица 16 и голямо треперене й треперя. Като започна поредната песен за предпазните мерки - моето ме пита аз все пак чия майка съм Върви обяснявай на мъж за женските хормони

Добре, че моето споделя, та сме наясно какво, що.

О, ама аз хич не съм спокойна. Той споделя с нас, но на мен също момичето ми се вижда малко. Явно обаче е сексуално активна. То и аз не одобрявам, по-правилно казано струва ми се малка, но те виждам какво можем да направим като родители. И аз им "треперя", но по начало съм по-тревожна.
 Иначе има правило, че непълнолетни момичета вкъщи не спят.

Данните сочат, че мъжете днес имат средно с около 20% до 25% по-ниски нива на тестостерон в сравнение с мъжете от същата възрастова група през 80-те и 90-те години на XX век. Това и социалният натиск и стигматизиране на мъжествеността, определянето ѝ като токсична, правят така, че много от проблемите, които са имали момчетата в миналото в наши дни не съществуват. Подменени са с други проблеми.


Този сценарий не бива да се изключва никога. Всеки вика "баш па моето дете ли, няма как" (с три удивителни и егото, че обратното те прави лош родител), а статистиката сочи, че 20% от българските деца са употребявали. И то без да броим никотинът и алкохолът. От лични наблюдения мога да ви кажа, че децата приемат наркотици и правят секс далеч преди пълнолетието си. Особено на невинните рождени дни. Така че умната.

Не е нормално това, никак даже.
Съвети избягвам да давам, не искам да се меся изобщо, и не смятам че съм безгрешна и пример някакъв изобщо, че да давам акъл.....напротив даже, но мога да споделя аз как процедирам - категорично знам кога е прекалил и кога трябва да разбере, че това е недупостимо. Казвам кратко и ясно защо не е ок дадено поведение. Отдръпвам се - не му говоря, не му тичам, не го питам...тоест нормалните дейности спирам, и обичайно много бързо се усеща, че е сгазил лука, идва и се извинява.
Последно даже и без гореописаните дейности се усети и ми се извини. Само с отдръпването и по-хладно отношение стана, нямах възможност да говоря с него...
Това за сега сработва при нас.

Но при всички положения трябва да го изговориш с него - че подобно поведение не е допустимо, няма да толерираш и приемаш, че не го заслужаваш и че грижата трябва да е взаимна в едно семейство, уважението тоже. Прегръдки и успех.

Те сега и по-малки са сексуално активни.Аз не толерирам това,но има родители не ги интересува.
Моя е на 13,7 клас,няма приятелка,но има момчета в класа им си имат.
Мен сега ме дразни,че говорят нечленоразделно,мучат и на всичко казват не и няма само и само да те дразнят.

Аз пък имам обратната "грижа" тип бял кахър - да се научи да се отстоява по-категорично. На почти 17 го приемам като пълноправен човек, но това трябва да си носи отговорностите, освен правата.
Което изобщо не означава качване на главата ми, там съм още по-безкомпромисна. Не зная дали съм намерила баланса между двете неща.