Музикални страсти и предпочитания нажежават немската земя 24

Мизерници такива, единственият който ставаше за продан беше Максито. И Франциска ставаше. А Мартин хич, ама хич не ми харесва. Такива ошмулени, захаросани типажи като него - бляях  . Нито гласово ми импонира. Марк пък има хубав, мек глас, но персонажът му предизвиква разстройство у мен. От една страна е хубаво, в случай, че страдам от запек ....
Така че цикето Лиза, която има мощен глас и амбиция стана поради това стечение на обстоятелствата мой фаворит.

Сърф, разбира се! Да, аз не критикувам твоята реакция, само се мъча да си представя как е възможно! Как хлапе ще плюе по мишлето...
А като си спомена баш срещите с фрийкс, аз редовно срещам по улиците нахални клошари, които ако не им дадеш нищо директно започват да те агресират. В нашия град има една луда жена, която върви полу или обикновено чисто гола и говори заклинания. Полицията все я прибира, но на другия ден пак я виждам. В супермаркета до нас пък са назначили много работнички със синдром на Даун. Все като пазарувам там избягвам да ги гледам, но човек все поглежда, не може вечно да демонстрираш, уж че не забелязваш. Гадно чувство. Представям си горките жени как се чувстват.
А вечер под нас се събира една хулиганска банда - тийнейджъри от гетото, идват тук в центъра и пият шумно. Вече две нощи не можахме да спим, звънях на полицията да дойде, ама никой не дойде. Та днес като излизах сутринта видях една паркирана пред нас кола с изпочупени прозорци. Познай, ние къде се паркираме...
Така че и в нашто село бъка от такива неща, само някой да се осмели да плюе по мен или любимите ми, тогава ще станем две с теб ...

Мистик, и аz съм пред подобна дилема. Има доста инвалиди (тук zа раzлика от БГ имат въzможност да иzлиzат навън, слава богу) и аz не zнам как да се държа към тях? Да им помагам ли, ако преценя,  че имат нужда или да се правя , че не zабеляzвам, zа да не ги обидя  вчера в Зоото имаше група инвалиди. Малкия , понеже още не раzбира тичаше при тях и им покаzваше раzни камъчета, тревички ... и те много му се радваха. Та се чудя , дали zа тях не е обидно именно, като не смеем да ги погледнем или се правим , че не zабеляzваме . Не zнам . Има ли някъде инфо zа това, как да се държи човек в такива случаи?

Вивита, това ми е много болна тема. Една от жените в супермаркета ми е позната от две години някъде. Имам предвид, само на бонжур сме. Но винаги я поздравявам в града и винаги и се усмихвам още отдалеч. Някак си да и дам знак, че след 10тина секунди няма да я подмина, а че ще и кажа "добър ден". Един ден, пак като се разминавахме, реших да попитам и "как сте?". Това дежурното " са ва?", което навсякъде го вкарваш...Забелязах обаче, че тя много се смути, почувства се неудобно, не посмя да ме погледне в очите ( а друг път го правеше ) и промълви едно " уи " като много срамежливо отмина. Аз се почувствах гадно. Запитах се дали не съм аз виновната, тя да се почувства зле. В един момент привилегията, че съм се родила без физическа деформация, ми се стори по-жестока от всякога! Незнам дали тези хора искат непременно да ги питаме дали са ок, понеже дълбоко в тях си мислят, че го правим от съжаление. Оттогава само я поздравявам и тя като ме види , че влизам в магазина, тича да ми отваря вратата ( когато съм с количката), усмихва се на детето, даже веднъж я погали по косата, щях да ревна. Аз чувствам една безкрайна нежност и доброта от това създание. Не мога и жена да кажа, понеже на външен вид изглежда ужасно. Но се научих да гледам през нея. Аурата и е толкова позитивна и чиста, че незнам наистина кой заради какво си носи кармата и какво изкупува по този начин...

Мистингейт и аz се чудя от къде му дойде таzи идея в кратуната, но...факт е .
Иначе аz нямам нищо против инвалиди, Даунчета и т.н. повечето са много кротки и приятни. Държа се с тях като с деца_ внимателно, нежно и обяснявам подробно това, което искам да направят с прости думи(ако са в супера_бтв. и при нас има доста)...по скоро на края на тоzи прекрасен ден групата с недъzи ми дойде в повече, ако беше нормално душевното ми състояние нямаше да ми направи никакво впечатление.

Може би няма навика да я питат хората как е, а по скоро да я подминават с поглед в страни  
Аz също реагирам като идиот , като видя някой инвалид и после седя и се чудя дали не обидих човека. Явно мислим много комплексно. Мъжът веднъж карал до службата един колега инвалид. Как се сговорили не zнам, но добре си поприкаzвали и човека имал семейство и 3 деца ... Но мъжът ми не е от zадълбочените. ЗА него всичко е такова каквото е и под вола теле не търси. Много по лесно му е с комуникацията с всякакви хора  
Аz съм обаче ужасен темерут.  

Вивита, аз уж също имам дарбата да разговарям с всеки, винаги намирам общ език с народа. Но това, че понякога незнам как да се държа с инвалиди, се дължи на прекаленото ми размишляване по техен адрес, да не би да премина границата и да нараня, да не би да оставя впечатлението на нагла и безчувствена, да не би думите ми, дори и усмивката ми не бъдат взети като вид подигравка, а не както съм искала да ги предам. В стремежа си да изглеждам толерантна и естествена, обикновено преигравам и звуча изкуствено...Но работя по въпроса. Аз самата ( колкото и да не ми вярвате ) съм всъщност много чувствителна и срамежлива, явно рефлектирам собствената ми несигурност върху още по-слабите от мен. Страх ме е да не нараня по-слабият. Винаги съм била от лагера на слабите, презирам силните и самонадеяните.
Знаеш ли, това е много обширен въпрос, някой ден ако искаш ще бърборим повече по темата, невъзможно ми е да си събирам мислите по тази тема в няколко постинга.

Повреме на следването отидох за едно лято в СОС киндердорф и после за 10тина дни като фрайвилиге крафт в клиника, където бяха болни от рак деца. Питах се всеки ден какво правя там. Аз не можех да им дам сила на тези деца. Аз бях разбита психически, ревях нощем, имах кошмари. Една голяма част от моя актуален светоглед се оформи тогава. Нищо весело на хоризонта....
Имах преди години един познат, спортист, никога не е пушил, нито пил - повреме на спорт получи инсулт. бяхме на вечеря с неговата мадама, 6 месеца след това го видях в един парк с патерици. Отидох и весело му казах " Хей, пак си прекалил със спорта", като мислех, че си е счупил крак или просто ранил. Този човек беше парализиран в цялата лява страна, от топспортист за нула време - крюпел  Изведнъж в мен нещо се пречупи и не можех да се държа естествено с него. Толкова ми беше мъчно за него, излизахме няколко пъти на тераса през лятото, той само с едния крак можеше да върви, струваше му много сили, аз бях безсилна. Половин година по-късно съвтоянието му се влоши - седна на количка, парализира му се и десния крак. Излязохме пак на тераса. Той искаше да играем шах. Както седяхме един срещу друг, на мен ми замириса на а-а. Аз разбрах какво е станало. Направих се, че не разбирам. Той се разплака. Така горчиво, така ужасно горчиво... Не заради унижението, че не може дори най-примитивните си нужди да контролира, не заради това, че е инвалид, а заради съдбата. Прочетох в очите му, че не иска да живее. Той плачеше от името на всички, които носят неговия кръст. От 3 години не съм му се обаждала. А трябва сигурно да го направя...

Не злобея, бе. Смешно ми е. Заради едната фукня да станеш суперстар, да си тормозиш тялото.
Мноу съм си арна аз, я как ме задяват разни дружки на мъжа ми. - яка, мощна и надарена съмнителна балканска субектиня.

За общуването с инвалиди (всякакви категории) човек най-напред трябва да се пребори с насадените му предразсъдъци и да гледа на тях като на нормални хора.
Имаше цяла тема в Деца с увреждания за интеграцията им в обществото. Трудно се изкореняват такива предразсъдъци.

Едно време, като студентка исках да ставам педиатър.Да лекувам и да помагам на болни деца.Тази идея се изпари тотално когато влязох в отделението за онкологично болни деца.Не можех да ги погледна в очите, не можеx да говоря спокойно с родителите.Те бяха обречени.Не ходих на няколко упражнения...избягвях да влизам там ,защото с  нищо не можеха..и  никой не можеше да им помогне.Може би и затова избрах настоящата си професия.Там...радикално се решава проблема..или лекуваш или не! Не мога да контактувам с такива хора извън работата ми.Прекалено съм състрадателна и безсилието , че не мога да им върна  физическото или психическото здраве ми носи голяма мъка.

     Жалко за Макс. Досега не бях успявала да го чуя как пее - в събота втората му песен мноого ми хареса,
макар че я чувах за пръв път. А БоХлен е дърт пръч без вкус...

нали уж за  музика, таковата...

Тъкмо Макс започна да ми харесва...и те го изгониха...
Анна , напиках се от смях с таковата....научих мъжа ми като не знае някоя дума на български да казва такова... 

Моми4ета, дайте да помогнем..... http://elvira.vtori-jivot.org/  поzнавам семейството, голяма трагедия е. Някой има ли желание да помогне да намерим болница тук?

Питам, защото не знаех, че има ваксина за кърлежи, а от няколко дни по тв само за това говорят. И се чудех дали трябва или не  ... Понеже аз не съм фен на хапове и ваксини за щяло и не щяло  !

Иначе ваксината за хпв ми я препоръчаха в униклиниката, но не съм чула отзиви от някой, който си я е правил и се чудех дали сред вас има опитни с тая ваксина или поне информирани! Имах проблеми с цитонамазките и сега хпв ми е отрицателен, та моментът уж бил подходящ. 
Тази за гъбички мисля да си я сложа, защото гъбите така си падат по мен  и не съм влизала в басейн от 10 години заради тях.
И понеже скоро пак ще ходя в униклиниката, трябва да съм решила за тези ваксини искам или не искам...

Зима, тя тази ваксина е само срещу една от болестите, които кърлежите разпространяват- FSME. Тя (болестта) е неличима, но за щастие е много рядко срещана. Аз ваксинирах детето за всеки случай.

Татяна , как да помогнем  ? С пари ли? От това което прочетох като епикриза....не съм много обнадеждена.Не зная дали и 1млн евро ще стигат за пленираното лечение..трансплантация на ст.клетки , операция на крайнииците от настъпилите контрактури, физиотерапия.Както виждам искат и да се повторят всички изследвания...Само не ме разбирай погрешно...просто съм реална.

Ако все пак държиш да опитаме...първо потърси кой Унита имат хипербарна камера .Предполагам че в Германия са няколко .В БГ има само в София.После се свържи с тях и ги питай колко ще струва 10 дневно лечение.От тук мисля че трябва да започнем.Те ще поискат  преведени епикризи и ще се изкажат има ли смисъл или не..

Новичка, нека и аЗ да се намеся по повод преводите.
От оригинала се прави копие, което се Заверява нотариално. Това нотариално Заверено копие се превежда. То и ниЩо друго. Оригиналът на документа се иЗисква само За сравнение, след което се връЩа на притежателя. Проверката, дали дадена диплома е оригинална или не, се иЗвърШва от Министерство на обраЗованието. След което, тоЗи нотариално Заверен превод се нарича "оригинал".
Мога да ти дам телефона на преводач в Берлин, който Ще ти вЗеме по-малко от преводачката до посолството. Въпреки, че неговият печат е уж и нотариална Заверка, не Знам дали подобен превод би ти свърШил работа.

С което искам да ти кажа - майка ти да отиде просто в друга преводаческа агенция, или както вече е модерно, къЩа. А ти все пак попитай и тук, в посолството. Току-виж има промени.

Мадами, и на вас привет. Файерабенд. Най-накрая. Днес много се наработих.
До после.