?Въпроси всякакви за СО? 2026

Не си прави труда да обиждаш никого и никое поколение.
Както някои са слагали отпор тогава, слагат го и сега.

Я кажете, в днешно време някой очаква ли от кумовете нещо повече освен ангажимента им по самата сватба? Аз не мисля, че вече се спазват старите правила до такава степен, че да се очаква по подразбиране да стават кръстници на бъдещите деца или да напътстват младото семейство, да бъдат чести гости в дома им и не знам какво още... За мен кумовете имат някаква по-специална роля в церемонията и тържеството и дотам приключват нещата. А когато става въпрос само за подписване, съвсем не бих очаквала нищо.

П.П. На сватбата на моите родители през миналия век са кумували някакви малко познати хора, падащи се обаче задължителни според някакво си традиционно правило. Жалко, че не си спомням какво точно беше, трябва да питам.

То много неща от времената на бабите и дядовците ни, че и родителите ни не са били нормални.
За това доста от списващите другарки подскачат като ужилени защото както казваше Георги Русев в "Опасен чар":
"- Няма само аз да страдам, я!"

Никога не е имало традиция кумовете да са задължително семейство. Веднага пример от класиката - в романа на Ем. Станев "Иван Кондарев" (събития около въстанието 1923г)прокурорът Старирадев кумува не с годеницата си, а с леля и. Обяснението е в канона, ако кумува с годеница, влиза в духовно родство и после не може да му е жена. Някога са кумували и семейства, и необвързани.

Но това, което няма много общо с традициите е, че в случая поканените за кум, свидетел, подписвач на незначителна административна процедура (според всички до момента изброени формулировки) е семеен мъж и е някак пренебрежително да не бъде поканена и съпругата му. На това точно събитие или незначителна процедура(пак според формулировки те) Не на тим билдинг, не на качване на пералня, не на гледане на Формула едно, а на сключване на брак. В разрез с добрите обноски, не с традиции.Колкото и да спорим кскво е етично за едни и за други, има и общоприети норми за добри обноски.

Аз точно покрсй сватбата се сближих с кумата, до момента я бях виждала два три пъти. А кумът и мъжът ми се познават от 18годишни,учили са в един ВУЗ и са работили на едно място. Моите приятелки бяха госпожици без сериозни връзки. Много по-нелепо би било за най-добрата ми приятелка да седи на цялата сватба до наистина непознат мъж, отколкото спокойно да си гледа забавлението на маса с нейни приятели. А кумата впоследствие стана един от най-скъпите ми хора, много неща ни свързват.

Що се отнася до стари и нови традиции, там вече наистина всеки да си гласи сватбата, събитието, не значителната административна процедура по свой вкус. Кой с пиле, кой със завиране под полата за жартиер и картонена торта за рязане,вкусове разни.

И навремето е било всякак, например на родителите ми са кумували един вуйчо и една първа братовчедка, които естествено не са били женени помежду си. И аз не знам защо са избрали точно тях, може би просто са им били приятни и добри хора.

Много се надявам да не се чувстваш в ролята на "Малката булка"/ индийски сериал от преди 10-14 години/, ама по-вероятно е точно така.

Преди два месеца дъщеря ми беше кума на най-добрата си приятелка, съответно кум беше най-добрият приятел на младоженеца.
Драма като обсъжданата нямаше.

Дори и заради ин витро да е, те двамата си знаят. Няма да дават отчет на всеки гостенин: "А пък ние се женим заради ин витро в Турция!" Да не говорим, че поводът може да е един, но хората и без това да са имали намерение в даден момент да се оженят, така че почти не се сещам за хора, които биха изтъкнали такава причина, камо ли пред кум. Като знам как още има хора, които крият, че имат репродуктивни проблеми и от най-близките си. Тъй че, айде да не се филмираме защо биха могли да не искат да я поканят. Не искат и това е.

Чакайте малко - младоженците могат да направят сватбата си както им душа сака и никой не отрича това им право. Дори и авторката, междувпрочем.

Тя е обидена и засегната на партньора си, чиито действия са я засегнали: за него не е проблем да кумува с друга жена (и не би трябвало да е проблем, според мен) и също така отива ведро на сватбата на приятеля си да кумува и няма никакъв проблем с това, че партньорката му е пренебрегната. Това ѝ е на нея драмата, сигурна съм, че 5 пари не дава що са решили да подписват, то решението за брак и подпис не включва други хора, освен младоженците.

Пак казвам - младоженците могат да отебелжат подпосване/съюзяване или каквото там по угоден за тях начин. И не става дума за качване на пералня или смяна на гуми, става дума за сключване на граждански брак, нещо, което не се прави 2 пъти в годината, а в по-голямата част от случаите веднъж в живота. За мен поведението им не е тактично, но пък е тяхно право да постъпват както им е угодно.

А на авторката горещо препоръчвам да каже на партньора си какво я мъчи, да му обясни защо се чувства обидена от ситуацията. Както и ясно да покажа, че за нея, тези хора няма да са добре дошли в дома ми и да не ги кани. Той може да им е кум, ама тя никаква не им е и няма никакви намерения да ги посреща. Той, разбира се, е свободен да се вижда с тях и за в бъдеще, в нейно отсъствие.

За това я съветваме да не се ядосва излишно, защото това е само нейното усещане за нещата. Които всъщност са изключително прости

Филомена, няма как да кажем на човек какво да чувства, усещане, не усещане, тя чувства това.
Трябва да го изговори, за да постигне вътрешен мир. Чувствата, както знаем, са неразционални.

Да, ако за мъжа й това как тя се чувства, е нищо и ако и той я подиграе като много от участничките в темата, редно е жената да си преосмисли връзката. Ако пък откликне и я разбере - чудесно.

Била съм в обратната - аз бях поканена.
Нямаше драма от страна на мъжа ми.
Той, ако правеше такива драми, нямаше да ми е мъж де.

Нямаше драма, а тук има. Може да забележите разликата.

Разликата е очевидна, разбира се.
Е, и?